Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 07.11.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА, докладчик чл.съдия Ангелова,
като разгледа в.гр.д.№ 506/2019г.,
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК и
ЗЕнергетиката.
С Решение № 317/04.07.2019г.,пост.по
гр.д.№388/2019г. РС-Ловеч е признал за
установено на основание чл.422,ал.1,вр.с чл.415,ал.1 и чл.124,ал.1 от ГПК,
съществуването на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Плевен,„Източна индустриална зона“№128, представлявано от Й.В. – Изпълнителен
директор,към Г.А.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в размер на сумата 124.31лв.-главница,
представляваща незаплатена цена за консумирана топлинна енергия в недвижим имот, с адрес гр.Плевен,ул.„Захари Зограф”№22,
вх.„А“, ап.4, за периода от
01.11.2016г. до 30.04.2018г., както и сумата 11.75лв. – лихва за забава за
периода от 14.12.2016г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д.№ 7669/2018г. по описа на РС-Плевен (25.10.2018г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Искът до пълния претендиран размер главница от 173.41лв. и лихва за забава от 26.27лв.
и в частта на периода от 01.10.2015г. до
31.10.2016г. относно главницата,както и за част от периода – от 02.12.2015г. до
13.12.2016г. относно лихвата за забава, е оставен без разглеждане, като
недопустим и е прекратено производството по делото в тази част. Г. А. А. е
осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЛЕВЕН“ ЕАД, с горните данни, сумата 238.48лв.,представляваща
разноски по исковото и по заповедното производство по ч.гр.дело № 7669/2018 г.
по описа на РС-Плевен, съразмерно с уважената част от иска. „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ ЕАД, с горните данни, е
осъдена да заплати на Г. А. А. сумата 117.89лв.,представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, а искането в
частта на разноските до пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение от
350 лв., е отхвърлено поради прекомерност.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от Г.А.А.. Обжалва го в частта,
с която е осъден да заплати на „Топлофикация-Плевен"ЕАД с ЕИК *********,
сумата 124.31лв.,представляваща главница, формирана от незаплатена цена за
консумирана топлинна енергия в недвижим имот с адрес гр.Плевен,ул.„Захари
Зограф"№22,вх.„А",aп.4, за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г.,
както и сумата 11.75лв.- лихва за забава за периода от 14.12.2016г. до
16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№7669/2018г. по описа на РС-Плевен /25.10.2018 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Излага,че действително е собственик на
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56722.656.12.4.16 , представляващ апартамент №4, намиращ се в гр.Плевен, ул.„Захари
Зограф" №22, вх.А. Имотът е съсобствен и след прекратяването на брака му с
Решение №1435/24.06.2004г се ползва от Илка Кирилова Ангелова. Той е с адрес в
с.Голец,Ловешка област от 03.02.2011г. С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2, том IV, per. № 8123, дело 534 от 18.09.2012г., заедно с И. К.А.
са продали самостоятелен обект в сграда идентификатор 56722.656.12.4.16,
представляващ гараж №4, намиращ се в гр.Плевен, ул.„Захари Зограф"№22, вх.”А”,ет.0,
с площ 16,85кв.м и складово помещение с площ 6,27 кв.м.
Твърди,че не е клиент на „Топлофикация
- Плевен"ЕАД, инсталацията в апартамента е демонтирана и затапена. В
апартамент № 4, намиращ се в гр. Плевен, ул.„Захари Зограф"№22, вх.А, няма
отопление и горещо водоснабдяване, а той няма договор с топлофикация. Към
исковата молба, а и по делото няма представен договор или друг документ, от
който да е видно, че между него и ищеца е имало облигационно отношение, че е
собственик или ползвател на топлоснабден имот, тъй като не е представен
договор, че имота се намира в топлоснабдена сградата или че е клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Сочи,че няма приложен списък, от който да е
видно, че е регистриран по чл.139а от ЗЕ или че с него е сключен договор за
извършване на дялово разпределение на доставена топлинна енергия в сграда -етажна
собственост. Позовава се на TPеш.№2/2017г. на ВКС,където изрично е посочено, че
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в ЗЕ, като договорно правоотношение, а писмената
форма на договора не е форма за действителност, но е форма за доказване.
Твърди,че ищецът не е представил договор, писмена декларация или заявление от
единия или двамата ответници за откриване на партида на посочения адрес.
Сочи,че в исковата молба се твърди, че
той и И. К. А. са консумирали и незаплатили топлинна енергия за цитирания
топлоснабден имот - апартамент, аб. № 27842. В обстоятелствената част на
исковата молба няма изложение, а са посочени разпоредбите на чл.150 и чл.153 от
ЗЕ, както и публикация на общи условия от 2007г. В петитума е посочено, че
искът е за главница - сумата от 173,41лв. за периода от
01.10.2015г.-30.04.2018г. и лихва в размер на 26,27лв. за периода 02.12.2015г.,
като изрично е посочено че е за консумирана топлинна енергия. Никъде в исковата
молба не е посочено заплащането на каква топлинна енергия се претендира, как са
изчислени сумите или изходни данни въз основа на които са направени изчисления,
за да се извърши преценка правилно ли са начислени паричните суми и отразяват
ли реално ползваната топлинна енергия.
На следващо място възразява,че за част
от претендираните в исковата молба период и суми за заплащане, отразени на
страница втора от Заключението за извършена съдебно-електротехническа
експертиза, има влязъл в сила съдебен акт. За претендираните суми по фактури за
периода от 31.10.2015г.-31.10.2016г. за топлинна енергия за отопление и
топлоенергия отдадена от сградна инсталация има влязло в сила решение на
PC-Ловеч. За Фактура № 3118/806/28.02.2017г.,в която е начислена такса сезон 11.2016г.,
също има произнасяне от PC-Ловеч.
С вх.№33675/21.12.2016г.
„Топлофикация-Плевен"ЕАД с ЕИК ********* е подала по реда на чл.410 от ГПК
заявление до PC-Плевен срещу длъжника А. за изпълнение на парично задължение. В
издадената въз основа на заявлението заповед е посочено, че вземането произтича
от ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.-
31.10.2016г. доставена от заявителя в недвижим имот намиращ се в
гр.Плевен,ул.„Захари Зограф"№22,вх.”А”, ап.4. Във връзка с подадено възражение
ищецът е подал в РС-Ловеч искова молба с вх. № 5014/02.05.2017г. С Решение №195/15.05.2018г.
на РС- Ловеч, постановено по гр.д.№792/2017г., е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от „Топлофикация-Плевен"ЕАД с ЕИК *********, иск с
правно основание чл.422,ал.1, във вр. с чл.415,ал.1 и чл.124,ал.1 от ГПК,
против Г.А.А., за признаване за установено по отношение на него, че дължи на
„Топлофикация - Плевен"ЕАД с ЕИК *********, незаплатена топлинна енергия
за периода 01.11.2013г.-31.10.2016г.
Възразява,че в настоящото дело от него
отново се претендират сумите за периода 01.10.2015г. - 31.10.2016г., за които
твърди,че има влязъл в сила съдебен акт. Възразява,че за периода октомври,
ноември и декември 2015г. вземането е погасено по давност.
По изложените съображения моли да се
приеме,че жалбата е основателна и се отхвърли изцяло иска, като неоснователен и
недоказан.
В срок е постъпил отговор от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Индустриална зона" №128, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.,
чрез юрк. Симона Стойчева със съдебен адрес:***. Излага,че при условията на
ограничен въззив ОС-Ловеч е длъжен да се произнесе служебно само по валидността
на атакуваното решение и по допустимостта му в атакуваната му част, а при
преценката на неговата правилност е ограничен от изложените в жалбата основания
за незаконосъобразност на същото /чл.269 от ГПК/. Непосредствената цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материално-правния спор,
при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата и преценка на установените факти във връзка с
приложимата материално-правна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по
същество, като съобразно собственото си становище за крайния му изход може да
потвърди или да отмени решението на първа инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване и
произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция
делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му
характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материално-правния спор. Дейността
на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанцинното производство, а
само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на
дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях.
Счита, че въззивната жалба е
неоснователна и недопустима. Излага, че в отговора на исковата молба, а и в
обясненията си по реда на чл.176 от ГПК, ответникът Г.А.А. е заявил, че е
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, като не се спори, че се намира на
адрес гр.Плевен, ул.”3ахари Зограф”№22, вх.”А”,ап.4 и е съсобствен между него и
бившата му съпруга И. К. А.. Не се спори и,че гражданският им брак е прекратен
с влязло в сила Решение №1435/24.06.2004г., по гр.д.№1592/2004г. на PC-Плевен.
Във въззивната жалба въззивникът отново признава, че е собственик на ½
ид.ч. Счита твърденията на А.,че не е
клиент на „Топлофикация-Плевен"ЕАД и инсталацията в апартамента е
демонтирана и няма отопление и горещо водоснабдяване, както и договор с
„Топлофикация-Плевен" ЕАД, са неоснователни и недопустими. Подобни
възражения са заявени и пред първата инстанция и предявяването им сега
въззиваемият счита за преклудирано. Обяснява,че пред първата инстанция са
изслушани основно и допълнително заключения, изготвени от експерт вещо лице, по
съдебно-счетоводна експертиза. От тях се установява, че до сградната инсталация
на жилищна кооперация „Емона", състояща се от три входа /А, Б и В/, на
адрес гр.Плевен,ул.”3ахари Зограф”№22,вх.”А”,ап.4, за периода от 01.10.2015г.
до 30.04.2018г., е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация Плевен"ЕАД.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез присъединителен
топлопровод и абонатна станция, като сградната инсталация за отопление е обща
етажна собственост. Всеки месец се отчитат реално показанията на топломера, общ
за кооперация „Емона" от представител на „Топлофикация Плевен" ЕАД,
намиращ се в абонатна станция в кооперацията. Разпределението на топлинната
енергия /ТЕ/ между клиенти в сграда - етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие „Топлофикация Плевен" ЕАД на база кубатурата
на отопляемите площи. Сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е за
действителен обем 261.60 куб.м. Вещото лице е констатирало, че радиаторите в
апартамента са свалени по желание на абоната с подадена молба образец от
10.2002г, като в банята на жилището има вертикална щранг лира. Възразява,че Г.А.А.
е имал възможността да оспори заключенията, изготвени от вещото лице, но не се
е възползвал от тази възможност, поради което отново твърди,че възможността да
го стори в настоящето производство е преклудирана. Счита, че заявените от него
възражения във въззивната жалба не представляват по смисъла на чл. 147 от ГПК
нови факти и обстоятелства, които да не са му били известни до приключване на
съдебното дирене.
По отношение на отговора на вещото
лице, че от дружеството „Топлофикация Плевен" ЕАД не са му предоставили
договор, сключен между страните за доставяне на топлинна енергия, както и
последващите твърдения на Г.А.А., че между него и ищеца няма облигационно
отношение, счита тези твърдения за неотносими към правния спор. Обяснява, че
съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ – „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,ал.1,т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3.”.
Следователно, като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, който е под
режима на етажна собственост, по законова презумпция, Г.А.А. е клиент на
топлинна енергия и следва да заплати цената на доставената топлинна енергия,
съответстваща на неговата 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот. Според ал.6 на чл.
153 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г., в сила от 08.09.2006г., изм. - ДВ, бр.
54 от
Заключава,че съгласно въведеното
законово правило с разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ в действащата й за случая
редакция /ДВ, бр. 54/2012г./, собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал.6 от същата разпоредба,
клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават по презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
Освен това, във връзка с
неоснователността на становището на ответника за липса на облигационно
правоотношение между него и ищеца, акцентира и на нормата на чл.150,ал.1 от ЗЕ,
според която продажбата на топлинна енергия от топпопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране към Министерския съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. По делото са приложени действащи Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен" ЕАД
на потребители в гр.Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007г. на ДКЕВР.
С тези Общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл.150,ал. 3 от ЗЕ, а именно в срок до 30-дни след влизането в сила на Общите
условия, ако не е съгласен с тях, да внесе в топлопреносното предприятие
заявление, в което да предложи специални условия, които ако бъдат приети от
предприятието, се отразяват в писмено допълнително споразумение. След като няма
данни да е упражнил тези свои права, спрямо него са влезли в сила посочените
по-горе Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
-Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, в сила от 2007г.
В раздел VII от ОУ- "Заплащане на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение", в клаузата на чл.31,ал.1, са определен ред и срок, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми, а именно:
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заключава,че Г.А.А.,
като собственик на част от топлоснабден имот под режим на етажна собственост, е
страна по възникнало облигационно правоотношение с ищеца във връзка с
продажбата на топлинна енергия, доставяна до имота и следва да изпълнява задълженията
си, предвидени в Общите условия, по заплащане на месечните дължими суми за ТЕ в
определения срок, като в случая от заключението на вещото лице установява, че
не е заплатил дължимите суми в относимия по делото период.
Поради изложено счита твърденията на Г.А.А.
за липсата на декларация или заявление от него или от бившата му съпруга за
откриване на партида, за абсолютно неоснователни и несъотносими към настоящия
правен спор, тъй като по безспорен начин е установено, че е собственик на
½ ид.ч. от процесното жилище,което самият той заявява неколкократно.
Излага,че по въпроса как са изчислени
сумите и отразяват ли те реално ползваната топлинна енергия, са изслушани 2
заключения на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза - основно и
допълнително. А. е имал възможност да заяви възраженията си в съдебна зала, но
не го е сторил. Съгласно изготвените заключения от вещо лице за периода от
01.10.2015г. до 30.04.2018г. е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация
Плевен" ЕАД. Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез
присъединителен топлопровод и абонатна станция, като сградната инсталация за
отопление е обща етажна собственост. Всеки месец се отчитат реално показанията
на топломера, който е общ за кооперация „Емона" от представител на
„Топлофикация Плевен" ЕАД, намиращ се в абонатна станция в кооперацията,
както вече бе споменато в отговора на въззивната жалба.
Счита възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност за неоснователно, тъй като от посочения начален
период - 01.11.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 25.10.2018г., не е изтекла предвидената в
чл.111,б.„в" от ЗЗД тригодишна погасителна давност, приложима относно
периодични вземания, каквото е и настоящото.
С оглед общо дължимата сума за главница
за периода 01.11.2016-30.04.2018г., която е в размер на 248,62лв. и общо
дължимата сума за мораторна лихва в размер на 23,50 лв. за периода 01.12.2016г.
- 04.06.2018г., счита, че правилно и законосъобразно РС-Ловеч е приел за
установено между страните че Г.А.А. като собственик на 1/2ид.ч. от процесното
жилище, дължи на „Топлофикация-Плевен" ЕАД сумата 124.31лв. - главница,
представляваща незаплатена цена за консумирана топлинна енергия в недвижим
имот, с адрес гр.Плевен, ул. „Захари Зограф" № 22, вх. „А", ап. 4, за
периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г, както и сумата 11.75 лв. - лихва за
забава за периода от 14.12.2016г. до 16.10.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№7669/2018г. по описа на
РС-Плевен /25.10.2018 г/ до окончателното изплащане на вземането, както и
дължимите разноски по исковото и по заповедното производство.
По изложените съображения моли да се
потвърди Решение №317/04.07.2019г.,постановено по гр.д.№388/2019г. на РС-Ловеч,
като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят и направените пред първа
инстанция деловодни разноски,както и тези пред въззивната в размер на 200лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства-
приложените по гр.д.388/2019г.по описа на РС-Ловеч, както и становищата на
страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
Своевременно и от легитимирана страна е подаден отговорът на въззивната жалба
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че
ответникът Г.А.А. е собственик на ½
ид.ч. от апартамент №4, намиращ се в гр. Плевен,ул.
„Захари Зограф“№22, вх.„А“. Жилището е съсобствено при равни делове с И. К.А..
Съсобствеността е възникнала по силата на СИО, прекратена с развода на
съпрузите, постановен с Решение № 1435/24.06.2004г.,пост.по гр.д.№1592 по описа
за 2004г. на РС-Плевен, влязло в законна сила.
Установява
се, че на 25.10.2018г. от „Топлофикация-Плевен”ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№7669/2018г. по описа на РС-Плевен.
Претенцията е заявена срещу Г.А. и И. А.,като солидарни длъжници,за вземане в
размер на 738.27лв.–главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.–30.04.2018г.
и лихва върху главницата в размер на 220.75лв. за периода 04.01.2014г. до
16.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 25.10.2018г. до изплащане на вземането, също и сумата 25лв.-деловодни
разноски и 50лв.– юрисконсултско възнаграждение. Съдът е издал Заповед № 4864/26.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК солидарно срещу длъжниците Илка Кирилова Ангелова и
Г.А.А., като е разпоредил да заплатят на „Топлофикация-Плевен”ЕАД сумата
738.27лв.–главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2013г.–30.04.2018г. и лихва върху главницата в размер на 220.75лв.
за периода 04.01.2014г. до 16.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 25.10.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата
25лв.-деловодни разноски и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение. В срок Илка Ангелова е подала възражение по чл.414а,ал.2
от ГПК,като е възразила, че е изплатила полагащата й се част от задължението.
Постъпило е възражение по чл.414 от ГПК и от Г.А.,с твърдение че не дължи
изпълнение на вземането,тъй като спорът е разгледан по гр.д.№792/2017г.на
Рс-Ловеч,позовава се на изтекъл давностен срок,твърди също,че не ползва
топлинна енергия.
След
указания по реда на чл.415 от ГПК от „Топлофикация-Плевен”ЕАД е подадена искова
молба по чл.422 от ГПК срещу Г.А. и Илка Ангелова,по която е образувано
гр.д№8774/2018г.по описа на РС-Плевен. С изрична молба ищецът е заявил,че по
реда на чл.232 от ГПК оттегля иска си срещу Илка Ангелова,с оглед плащането от
нея на полагащата й се част от задължението. Поддържа претенцията срещу Г.А. за
полагащата му се част от задължението за незаплатена топлинна енергия,а именно
в размер на 173.41лв.-главница за периода от 01.10.2015г.до 30.04.2018г. и
лихва в размер на 26.27лв. за периода от
02.12.2015г.до 16.10.2018г., ведно със законната лихва подаване на заявлението
по ч.гр.д. №7669/2018г. по описа на РС-Плевен,до окончателното изплащане на
сумите.
След уважаване на възражението за
местна неподсъдност на Г.А. делото се разглежда от РС-Ловеч по образуваното
гр.д.№388/2019г. С определение по чл.140 от ГПК съдът прекратява производството
по отношение на И. А. и е обезсилва издадената заповед за изпълнение
№4864/26.10.2018г.по ч.гр.д.№7669/2018г.на РС-Плевен,в частта срещу нея и
нейната част от задължението. Приема,че е сезиран с претенцията срещу Г.А., с
предмет установяване по предявения положителен установителен иск съществуването
на вземане за доставена и консумирана топлинна енергия в имот на адрес гр.Плевен,ул.„Захари
Зограф“№22,вх.„А“, ап.4, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018г., ведно с
лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до 16.10.2018г.
По делото са допуснати основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертизи, по които експертът потвърждава,че до сградната
инсталация на жилищна кооперация „Емона“, състояща се от три входа /А, Б и В/,
на адрес гр.Плевен,ул.„Захари Зограф“№22, за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2018г., е доставяна топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ЕАД.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез присъединителен
топлопровод и абонатна станция, като сградната инсталация за отопление е обща
етажна собственост. Всеки месец се отчитат реално показанията на топломера, който
е общ за кооперация „Емона“ от представител на „Топлофикация Плевен“ ЕАД,
намиращ се в абонатна станция в кооперацията. Разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сграда–етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие „Топлофикация Плевен“ЕАД на база кубатурата на
отопляемите площи. Сумата за топленна енергия, отдадена от сградната инсталация
е за действителен обем 261.60 куб.м. Вещото лице е констатирало, че радиаторите
в процесния апартамент са свалени по желание на абоната въз основа на подадена
молба образец от 10.2002г. В банята има вертикална щранг лира. При проверка на счетоводната документация на „Топлофикация-Плевен”ЕАД
на експерта не е предоставен договор между страните за доставяне на топлинна
енергия. Апартаментът е с абонатен № 27842 и клиентски №*********.
Вещото лице е установило,че за периода 01.10.2015г.–
30.04.2018г. няма извършено плащане от Г.А., като дължимата сума за този период
е главница в размер на 173.41лв. с ДДС, формирана от – 87лв.- сума за топлинна
енергия за отопление, 83.26лв.-сума за топлинна енергия-отдадена от сградна инсталация и 3.15лв.-услуга
разпределение/дялово разпределение/. Изчислила е, че законната лихва върху
главницата от 173.41лв. е 26.27лв., считано от датата на изпадане на ответника
в забава до 16.10.2018г.
Заключенията са приети като компетентни
и безпристрастни от първата инстанция, което се споделя и от настоящата.
Установява се,че пред РС-Ловеч е
било разгледано гр.д.№ 792/2017г. и е постановено Решение № 195/15.05.2018г.,
влязло в сила на 04.06.2018г., с което е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявеният от „Топлофикация Плевен“ЕАД иск с правно основание
чл.422,ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 и чл.124,ал.1 от ГПК, за признаване
за установено по отношение на Г.А.А. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация-Плевен”ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в размер общо на 592,38 лв., от които 489,66 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 102,72лв. лихва за забава от 04.01.2014г. до
13.12.2016г. Вземането отново касае апартамент №4,намиращ се на адрес гр.Плевен,ул.„Захари
Зограф“№22,вх.„А“,ап.4.
По правилото на чл.299
от ГПК РС-Ловеч приема,че е налице формираната сила на присъдено нещо за част
от заявената по настоящето дело претенция,поради което прекратява
производството по делото, като недопустимо,в частта за главница- от 01.10.2015г.
до 31.10.2016г. и за лихва за периода от 02.12.2015г. до 13.12.2016г. Въззивният
състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд,като правилни и
законосъобразни.
Така претенцията,с
която РС-Ловеч е сезиран е за заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия за периода сумата от 01.11.2016г. до 30.04.2018г.–за главницата и от
14.12.2016г. до 16.10.2018г.–за лихвата за забава.
При така установената фактическа
обстановка,въззивният съд прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
претенция по чл.422 от ГПК-установителен
иск, предявен като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска
се признаване за установено съществуването на вземане на заявителя към
длъжника, което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. №7669/2018г.
по описа на РС-Плевен и което представлява полагащата се част от незаплатена
цена на доставена и консумирана топлинна енергия,за абонатен № 27842 от
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен”ЕАД, чийто съсобственик е ответникът
с притежание на ½ ид.ч.от имота.
РС-Ловеч е изложил подробни мотиви,
защо приема, че вземането съществува и е доказано неизпълнението на
задължението за заплащане на топлинната енергия. Съставът напълно ги споделя,
препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК и ги допълва със следното:
Категорично е
доказано,че ответникът попада в категорията на „клиент на топлинна енергия”. Нормата
на чл.153 от ЗЕнергетиката постановява, че собствениците и титулярите на вещно
право в сграда-етажна собственост,присъединена към абонатна станция,са клиенти
на топлинна енергия и имат задължение да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си,съответно да заплащат
стойността на потребената енергия. Това
качество не губят и в хипотезата на прекратено топлоподаване към отоплителните
тела в имотите,тъй като с оглед начина на разполагане на сградната отоплителна
инсталация остават клиенти на отдадената от инсталацията и от отоплителните
тела в общите част, топлинна енергия. Както се установи от съдебната
експертиза,макар отоплителните тела в апартамента да са демонтирани през
2002г.,през имота преминава вертикална щранг лира (в банята)-т.е. налице е
именно хипотезата на ал.6 от чл.153 от ЗЕ. С оглед на така въведената законова
презумпция възраженията на ответника,че реално не живее,не ползва
апартамента,са неотносими и не оборват установеното правило.
Неоснователно е и
възражението за липса на договор или друг начин на обективиране на съществуващо
правоотношение с топлопреносното предприятие. Както е известно отношенията във
връзка с продажбата на топлинна енергия се регламентират чрез публично известни
общи условия. Последните са представени по делото и с оглед оспорването на
претенцията му ищецът обоснова конкретно изпълнението на регламентираната в
чл.150 от ЗЕ процедура по влизането им в сила-публикацията в най-малко един
централен и един местен всекидневник,одобрение на Общите условия от ДКЕВР с
Решение №ОУ-067/03.12.2007г. Игнориране на Общите условия е възможно единствено
в случай,че абонатът се е възползвал от правото си по чл.150,ал.3 от ЗЕ да заяви
несъгласието си с тях и постигне с топлопреносното предприятие индивидуална
регламентация при специални условия. Ответникът не доказа да е предприел
действия в тази насока,с оглед на което следва да се приеме,че отношенията му с
ищеца се подчиняват на Общите условия. Съгласно чл.11,ал.5 от Общите условия,като
купувач на топлинна енергия, остава задължен и в случаите на спряно
топлоподаване в жилището, за частта, припадаща се за отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия и тази от общите части на сградата. Падежът на
задължението му е изтичане на 30-дневен срок след периода,за който се
отнася.(чл.31,ал.1).
Ангажиментите на
ищеца,като съсобственик на топлоснабден имот са постановени и с приетото
Тълкувателно решение №2/17.05.2018г.,пост.по т.д.№2/2017г.на ОСГК на ВКС, където
в т.1 е прието, че собствениците, респ.бившите съпрузи,като съсобственици, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно ЗЕ. Единствено
в случаите на отдаване на имота за ползване и легитимиране на отношенията по
продажбата на топлинна енергия индивидуално между топлопреносното предприятие и
ползвателя, може да се изключи отговорността им. Доказателства да е осъществена
тази хипотеза не се представят по делото.
Неоснователно е и
възражението на въззивника,че не е ясно как е формирана претенцията срещу него.
Видно е както от представеното Извлечение от Сметка за задължения за
консумирана топлинна енергия,така и от заключението на съдебната експертиза-извършила
проверка при ищеца,че в претендираната сума от 173.41лв. са включени задължения
за топлинна енергия- за отопление-87лв., за отдадената от сградната
инсталация-83.26лв. и за услугата разпределение-3.15лв. Експертът потвърди
правилността на направените изчисления,вкл.и след съобразяване на извършеното
от другия съсобственик плащане.
Изложеното
обосновава основателност на иска,при което
следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност
на претенцията. С оглед установения начин на плащане то е приложима
регламентираната в чл.111,б.”в” от ЗЗД 3-годишна давност за периодичните
вземания. При съобразяване,че заявлението е подадено на 25.10.2018г.,то
погасени по давност би следвало да са всички вземания преди 25.10.2015г. В
случая при съобразяване на времевия обхват на силата на присъдено нещо на
решението по гр.д.№792/2017г.на РС-Ловеч,процесният период на претенцията е с
начало от 01.11.2016г.-т.е. изключено е приложението на тригодишната давност.
Правилно възражението не е уважено от първонистанционния съд.
С оглед на това
и позовавайки се на констатациите на съдебната експертиза, след отчитане на
изплатената от Ил.А.полагаща й се част, задължението на ответника е в размер на 124.31лв.-главница, представляваща цената на доставената
топлинна енергия за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. При доказаната забава
е дължима и лихва в размер на 11.75лв. за периода от 14.12.2016г. до
16.10.2018г. Искът в останалата част до пълния претенидран размер и периоди,е
неоснователен и правилно е отхвърлен от РС-Ловеч.
Правилно
и в съответствие с изхода на спора и приетото в т.12 от ТРеш.№
4/18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, РС-Ловеч е разпоредил
разпределението на разноските в заповедното и първоинстанционното исково
производства.
По изложените съображения въззивният състав намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
По разноските.
С
оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените
разноски. Претендира се единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200лв.
Съставът,като
съобрази,че делото не се отличава с особена сложност и че е проведено само едно
съдебно заседание,намира,че следва да определи хонорар в размер на 100лв.,при
съобразяване на правилото на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ,към която препраща чл.78,ал.8 от ГПК. Затова Г.А.А. следва да се осъди да
заплати на „Топлофикация-Плевен”ЕАД сумата 100лв.,представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения съставът на Окръжен
съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317/04.07.2019г.,постановено
по гр.д.№388/2019г.по описа на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
Г.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН“ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,„Източна
индустриална зона“№128, представлявано от Й.В. – Изпълнителен директор, сумата 100
(сто)лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело.
С оглед цената на иска решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.