Р Е Ш Е Н И Е
№650
гр. Русе, 12.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на
двадесет и пети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5876 по описа за 2015
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Д.В., юрисконсулт на „БНП Париба
Пърсънъл Файнес” ЕАД заявява, че на 15.02.2013г. представляваното от нея дружество сключило с Ж.Н.Т.
договор за потребителски заем №PLUS-01751962, по силата на който предоставило в заем,
лично на ответника 5000 лева, както и застраховка на стойност 660 лева.
Съгласно чл.3 от Договора, кредитополучателят следвало да погаси задължението
на 33 месечни вноски, всяка от които в размер на 227.52 лева, формирана от
главница и добавка, представляваща печалба на кредитора.
Твърди, че след 05.07.2013г.
длъжникът преустановил плащанията. Съобразно чл.5 от Договора, настъпила
предсрочна изискуемост на вземането в
пълен размер. През м.юли 2014г., ответникът бил уведомен за това обстоятелство
с покана за доброволно изпълнение. Пояснява, че според чл.10 от контракта, всички
волеизявления на заемодателя, отправени към заемателя, се считат за узнати от
него, ако бъдат доставени на адреса, посочен в графата „Информация за връзка”.
След обявяване кредита за предсрочно изискуем, на 05.12.2014г. Ж.Т. заплатила
15 лева.
Ищецът поддържа, че към 26.06.2015г.
непогасената част от задължението на ответника възлизало на 6599.12 лева.
Счита, че кредитополучателят дължи и сумата 936.72 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 05.08.2013г. – 11.06.2015г.
За събиране на вземането „БНП Париба
Пърсънъл Файнес” ЕАД депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, по повод което в РРС било образувано ЧГД №3536/2015г. На
30.06.2015г. съдът издал заповед за изпълнение срещу Ж.Н.Т.. В
законоустановения срок, длъжникът оспорил вземането по реда на чл.414 ГПК.
Предвид изложеното, „БНП Париба
Пърсънъл Файнес” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.”Младост
Претендира разноски по заповедното и
настоящото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК, адв.Д. – особен представител на ответника е депозирала отговор
на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите
претенции. Счита, че не са налице доказателства, от които е видно, че сумата
действително е предоставена на ответника. Намира за неправилно определена
надбавката по чл.3 от Договора. Приема за недължима сумата над 20 лева до
претендираните 660 лева, предвид факта, че застрахователната премия е в размер
на 0.4% от финансираната сума.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 15.02.2013г. между страните по делото е
сключен договор за потребителски кредит №PLUS-01751962, по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД предоставило на Ж.Н.Т. сумата 5000 лева, преведена
по банкова сметка, ***. Съгласно чл.3 от Договора, ответникът следвало да
погаси задължението на 33 месечни вноски, всяка от които в размер на 227.52
лева, формирана от главница и добавка, представляваща печалба на кредитора. В
чл.5 от контракта е предвидена предсрочна изискуемост на вземането, при
просрочие на две или повече вноски и обезщетение за забавено изпълнение.
В погасителен план, приложен към
исковата молба (лист 6) са отбелязани извършените от ответника плащания,
последното от които на 12.06.2013г.
Установено е, че по договора е сключена
застраховка "Защита на плащанията", със срок от 15.02.2013г. до
05.11.2015г. Застрахователят "Кардиф България" пояснява, че
застрахователната премия е месечна, а застраховката има покритие по рискове
смърт, инвалидизация над 70%, временна нетрудоспособност в резултат на
злополука или заболяване и нежелана безработица в резултат на уволнение. Сочи,
че за периода 05.03.2013г. - 05.11.2015г. Ж. Трифонова е сключила и
индивидуална застраховка "Защита на семейството", но до 31.03.2016г.
не е предявила застрахователна претенция по нито един от застрахователните
договори.
Въз основа на заявление, депозирано
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по частно гражданско дело №3536/2015г. е
издадена заповед №2194/30.06.2015г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу Ж.Н.Т. за сумите: 5132.17 лева – главница по договор за
кредит №PLUS-01751962/15.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.06.2015г. до окончателното й изплащане; 1466.95 лева – възнаградителна
лихва за периода 05.07.2013г. – 05.11.2015г.; 936.72 лева – мораторна лихва за
периода 05.08.2013г. – 11.06.2015г., както и разноски в размер на 150.72 лева –
заплатена държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е депозирал възражение по
реда на чл.414 от ГПК, в което не оспорва вземането, а излага причините, поради
които е забавил плащанията. На 10.08.2015г. заявителят е уведомен за
депозираното от ответника възражение и на 10.09.2015г., съгласно дадените от
съда указания е предявил иск, относно вземането си.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата
молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения
иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът дължи сумите: 5132.17 лева – главница по договор за
кредит №PLUS-01751962/15.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.06.2015г. до окончателното й изплащане; 1466.95 лева – възнаградителна
лихва (надбавка по чл.3 от Договора) за периода 05.07.2013г. - 05.11.2015г.;
936.72 лева – обезщетение за забава за периода 05.08.2013г. – 11.06.2015г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2194/30.06.2015г. по
гражданско дело №3536/2015г. по описа на РРС.
От
приложеното в настоящото производство гражданско дело №3536/2015г. по описа на
РРС е видно, че длъжникът е депозирал възражение, в което е посочил причините
за неизпълнение на договорните задължение: "Плащанията са преустановени
поради временна невъзможност да бъдат направени.". На 10.08.2015г.
заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок – на 10.09.2015г., при наличие на правен интерес, с
оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледана
по същество, претенцията се основателна.
Ищецът основава вземането си на
договор за кредит №PLUS-01751962, по силата на който предоставил на ответника в
заем 5000 лева за срок от 33 месеца, платими на равни месечни вноски, формирани
от главница, застрахователна премия и добавка, имаща характери на
възнаградителна лихва. В контракта изрично е отразено, че с полагане подписа си
върху договора, Ж.Т. е удостоверила получаването на заемната сума. Според
раздел "Удостоверявания", ответникът е запознат са условията и
параметрите на договора, както и със застраховката, която е включена в кредита.
С оглед предоставената от застрахователя информация и приложения по делото
сертификат №PLUS-01751962 съдът приема, че месечната застрахователна премия е в размер
на 0.4 % от финансираната сума.
Във възражението, депозирано в хода
на заповедното производство, кредитополучателят не оспорва размера на
непогасената част от задължението. Установено бе, че след 12.06.2013г.
плащанията по кредита са преустановени. От общо дължимата сума: 32 вноски х
227.52 лева + 1 вноска х 227.36 лева = 7508 лева, ответникът е заплатил три
вноски по 227.52 лева и една - 226.32 лева. С оглед разпоредбата на чл.5 от
договора, остатъка от 6599.12 лева (5132.17 лева - главница + 1466.95 лева -
възнаградителна лихва) е предсрочно изискуем, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от падежа на задължението - 05.07.2013г.
Изчислен с програмен продукт, съдът констатира, че обезщетението за забава
върху непогасената главница за периода 05.08.2013г. - 11.06.2015г. е в размер
на 965.67 лева, от които кредиторът претендира 936.72 лева.
По изложените съображения съдът
намира за неоснователни наведените от ответната страна доводи и претенциите
като доказани, следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г.
по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство,
ищцовото дружество е направило разноски в размер на 450.72 лева, които следва
да се поемат от Ж.Н.Т.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 1170.03 лева –
заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и
особен представител.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Ж.Н.Т., ЕГН ********** дължи на
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район “Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14,
представлявано от М.Ж.М.Ф. сумите: 5132.17
лева – главница по договор за кредит №PLUS-01751962/15.02.2013г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2015г. до окончателното й
изплащане; 1466.95 лева –
възнаградителна лихва (надбавка по чл.3 от Договора) за периода 05.07.2013г. -
05.11.2015г.; 936.72 лева –
обезщетение за забава за периода 05.08.2013г. – 11.06.2015г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №2194/30.06.2015г. по гражданско
дело №3536/2015г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж.Н.Т.,
ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********
направените по ЧГД №3536/2015г. по описа на РРС разноски в размер на 450.72
лева.
ОСЪЖДА Ж.Н.Т.,
ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********
направените по делото разноски в размер на 1170.03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: