Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. Враца, 05.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 14.04.2021 г. /четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 154 по описа на АдмС – Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Г.М.И. ***, против ЗППАМ № 21-0288-000037/03.03.2021 г., издадена от
Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която му е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ********
за срок от 8 месеца“.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ от
материално некомпетентен орган. Развиват съображения за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради липса на основание за издаването ѝ. Твърди се,
че не са обсъдени всички обстоятелства и факти, имащи отношение към описаното
нарушение, тъй като оспорващият не е предоставял управлението на собственото си
МПС на неправоспособен водач и липсва виновно осъществено от него деяние. В тази връзка се отправя искане за прогласяване нищожността на оспорваната
заповед, а в условията на алтернативност, за отмяната ѝ като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Началник
РУ – Козлодуй при ОДМВР - Враца, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. В
съпроводително писмо рег. № 288000-1473/19.09.2021 г., с което е изпратена
административната преписка в съда, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 11.03.2021 г., а жалбата против нея е депозирана чрез
РУ - Козлодуй на 16.03.2021 г. с вх. № 288000-1330/16.03.2021 г., с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 03.03.2021 г. в 17:25
ч. в ***, с посока на движение към гробищен парк е спрян за
проверка водачът на лек автомобил Рено Сценик с рег. № ********,
собственост на жалбоподателя, като при проверката е установено, че водачът А.И.Ц.
не притежава свидетелство за управление на МПС. Констатираното е прието за
виновно нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на водача е съставен АУАН серия GA,
№ 397701, който е представен като доказателство по делото.
На същата дата - 03.03.2021
г. Началник група към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй е издал оспорената в
настоящото производство ЗППАМ № 21-0288-000037/03.03.2021
г., с която на собственика на автомобила и настоящ жалбоподател – Г.М.И. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията
на ППС лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № ******** за срок от 8 месеца“ и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег.
табели № ********. Органът е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.
102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Правомощието на
Началник група към ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП
произтича от Заповед рег. № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Враца, приложена към делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР - Враца, РУ –
Козлодуй, чиято компетентност се простира върху територията, обслужвана от
съответното РУ, като е установена в приложената по делото заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно
отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165 от ЗДвП /служебно
известна на съда/. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, с оглед
на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК и
изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъщественото нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, АУАН, с
който е установено нарушението, а именно, че към същата дата автомобилът на оспорващият
е управляван от лице, което не притежава СУМПС. В тази връзка следва да се
отбележи, че неоснователно оспорващия се позовава на съдебна практика на съда,
тъй като настоящият случай съществено се различава от посоченото в жалбата дело
по описа на същия съд, с решението по което е отменена друга ЗППАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т.
2, букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а,
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на
лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във
всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния
водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и
позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е
налице. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че
водачът е неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и
констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ.
Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са
основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той
констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно
посредством съставения акт и вписаните в него обстоятелства. В случая, в текста на
заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това
и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава на и
препраща към съставения АУАН, серия GA, № 397701/03.03.2021
г., установените обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание
за издаване на ЗППАМ. Така изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ.
При осъществения
съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва
основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
по чл. 150 от ЗДвП, установено по надлежния ред със съставянето на АУАН на
неправоспособния водач, правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките по чл.171, т.2а, б. „а“ за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС.
С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства –
за срок от 6 месеца до една година.
При така цитираната
законова регламентация, съдът приема, че е налице втората материалноправна
предпоставка за приложение на тази норма, а именно на собственикът, чието МПС е
управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Няма
спор по делото, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената
ЗППАМ е собственост на оспорващия, както и че на датата, времето и мястото,
посочени в АУАН и ЗППАМ, този автомобил е управляван от лице, което не
притежава СУМПС.
Разпоредбата на чл. 171
от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени в
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде
административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Както стана ясно по-горе спазено е и
изискването в чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, като свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство и табелите с регистрационен номер са иззети със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство.
Видно от
представената по делото Справка за нарушител/водач, лицето А.И.Ц., който е
управлявал МПС на жалбоподателя, има множество нарушения на ЗДвП, включително на
същото правно основание по чл. 150 от ЗДвП, което недвусмислено показва пренебрежителното
му отношение към нормативно установените в ЗДвП правила.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка, за срок близък до минимално предвидения
в закона, но не минимален, за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН
позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки предоставената от съда възможност за това. С това си бездействие и бранейки се
предимно с доводи за процесуална незаконосъобразност на оспорения акт, оспорващият
не обори нормативно предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
съставен за нарушение по ЗДвП.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира
нарушителя и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за
адресата да се постигане правно определен резултат – временно (в
случая за 8 месеца) отнемане на „средството“ за извършване
на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик,
временно прекратената му регистрация, препятства възможността за движението му
по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно
нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне
по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.И.
***, против ЗППАМ № 21-0288-000037/03.03.2021 г., издадена от Началник група
към ОД на МВР – Враца, РУ – Козлодуй, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Рено
Сценик“ с рег. № ******** за срок от 8
месеца“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: