Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 и сл ГПК С решение № ..... от 20.11.2009 год. по гр.д. № ... по описа за 2009 год. Г. районен съд е отхвърлил иска по чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ,предявен от А. Д. С. против П. на Р.Б.,чрез който се иска осъждане на прокуратурата на Р.Б. за сумата в размер на 5 000 лв.,представляваща нанесени неимуществени щети – пряка и непосредствена последица от незаконните действия на Районна П. –Г.О..Отхвърлил е иска по чл.86,ал.,ал.1 ЗЗД иска за заплащане на законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване.Осъдил е ищеца да заплати по с/ка на РС - Г.О. сумата от 200 лв. ДТ и 5 лв. за изпълнителния лист. Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Д. С. ,чрез упълномощения адвокат К. М.. Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за необоснованост на решенията съобразно доказателствата по делото,неправилно прилагане на закона и постановено в противоречие с практиката на ВКС.Съдът неправилно приел,че Прокуратурата не носи отговорност по ЗОДОВ,защото служители на ответника не били причинили вреда на ищеца,тъй като не извършили никакви действия срещу него.Освен това съдът приел,че след като предварителното производство е приключило без да се повдигне обвинение,ответникът не носел отговорност.Тези изводи на районния съд били неправилни по следните съображения:По силата на чл.409/отм./ НПК ,при полицейското производство не се повдига обвинение,а според чл.410/отм. НПК то се счита за започнало от първото действие по разследването.За тези действия на полицията и разследващите органи задължително се уведомява и прокурора.От л.1 на полицейското производство се виждало,че прокурорът е бил уведомен за започването му.По силата и на стария и на новия НПК нямало как да протече досъдебно производство без знанието на прокурора.Ищецът бил уличено лице с конкретно обвинение.Съгласно чл.4 от ЗОДОВ отговорността била обективна и не било необходимо да се търси виновно лице.На следващо място неправилно било схващането на първата инстанция,че предварителното производство било прекратено без да се стигне до повдигане на обвинение,за законността на което съдът следва да цени в настоящото производство.Обвинението се считало за повдигнато с първото действие на разследването.В случая неправилното тълкуване на закона довело до неправилното му прилагане .Не били анализирани показанията на свидетелите,които установявали безспорно преживените от него болки и страдания,притеснения и страх.Моли въззивния съд да постанови решение,с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго,с което да уважи исковата претенция. В съдебно заседание жалбата се поддържа.Претендират се разноски. Въззиваемата П. на Р.Б. в законовия срок е подала отговор на въззивната жалба.С довод за неоснователност на въззивната жалба моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди решението на първата инстанция. В с. заседание отговорът се поддържа от представляващия я прокурор. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Предявени са обективно съединени искове по чл.2,ал.,т.2 и чл.4 ЗОДОВ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. и 300 лв. претърпени имуществени вреди,които съдът намира за неоснователни . Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване за неправилно прилагане на материалния закон.Оплакването на въззивника,че първоинстанционният съд неправилно приел,че прокуратурата не носи отговорност по ЗОДОВ,защото служители на ответника не били причинили вреди на ищеца,т.к.не били извършили никакви действия срещу него.Освен това районният съд неправилно приел,че след като предварителното производство приключило без да се повдигне обвинение,ответникът не носел отговорност въззивният Тези доводи въззивният съд намира за неоснователни по следните съображения:Съгласно нормата на чл.2,ал.1 ЗОДОВ „държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието ,следствието и прокуратурата.”В настоящия случай се претендират вреди причинени на ищеца от органи на ответника /П. на РБ/ пораõи повдигнато обвинение и прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето.По делото е приложено Полицейско производство № ..../05 год. по описа на РПУ –Г.О.. образувано срещу ищеца А. Д. С. за извършено от него престъпление по чл.129 НК.От материалите е видно,че производството е образувано от дознател при РПУ-Г.О.,в качеството му на орган на полицейско разследване – чл.408 а НПК/отм./.При това полицейско производство не се е повдигало обвинение,а според чл.410 НПК/отм./ се е считало за започнало с първото действие по разследването извършено от дознателя.Твърди се в исковата молба и жалбата,че прокурорът е причинил вреда на ищеца,т.к. е бил уведомен за образуваното полицейско производство и участвал в разпита на ищеца пред съдия.Съгласно т.6 от Тълк.решение № 3/22.04.205 год. по Т.д. № 3 /2005 год. по искове за обезщетения за вреди причинени на граждани пасивно легитимирано е юридическото лице ,с което съответното длъжностно лице,пряк причинител на вредата,се намира в трудови или служебни правоотношения.Няма спор,че за вреди причинени от прокурор отговорността е на Прокуратурата на Р.Б..За нуждите на настоящото производство следва да се установи кой е прекия причинител на вредите на ищеца.Съдът намира,че прокурора не е пряк причинител на твърдяната вреда.Всички фактически и правни действия по полицейското разследване са извършени от дознателя.Производството е започнало след жалба по разпореждане на дознателя. Действията на прокурора в това производство са свързани с неговите контролни функции – уведомен е от дознателя по чл.410,ал.2,пр.1 НПК / отм./,участвал е при проведения разпит пред съдия.По делото липсват доказателства за разпореждане от страна на прокурора за извършване на процесуално следствени действия до дознателя – постановления за разпит,спиране ,възобновяване на производството.Единственото правно действие извършено от прокурора при в това полицейско производство е Постановление от 28.02.2006 год.,с което е прекратено дознание № ...../2005 год. срещу ищеца А. Д. С..Изложеното налага правния извод,че липсва увреждащо действие от страна на прокурора,поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. След като Прокуратурата на Р. Б. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск въззивният съд намира,че не следва да се произнася по въпроса какви вреди е претърпял ищеца в резултат на неправомерно образуваното срещу него полицейско производство. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 5 лв. Въззивният съд установи,че първоинстанционния съд неправилно е осъдил ищеца да заплати ДТ в размер на 200 лв.Съгласно чл.9а ЗОДОВ/Д.в. бр.43/2008 год./ по делата се внася проста държавна такса,която съгласно чл.2а,т.1 от Тарифата за ДТ ,които се събират от съдилищата е в размер на 10 лв.Решението в тази част следва да бъде изменено,като присъдените разноски се намалят от 200 лв. на 10 лв. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния в останалата част ,поради което решението следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното въззивния съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № ..... от 20.11.2009 год. по гр.д. № .... по описа за 2009 год. на ГОРС в частта за разноските както следва : НАМАЛЯВА разноските,които А. Д. С. с ЕГН : * от гр.Г.О.,ул.”С. Б. І”,№ .....е осъден да заплати по с/ка на РС - Г.О. от 200/двеста/лв. на 10/ десет/ лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № ..... от 20.11.2009 год. по гр.д. № .....описа за 2009 год. на РС - Г.О. в останалата част. ОСЪЖДА А. Д. С. с ЕГН : * от гр. Г.О., ул.”С. Б. І”,№ ... за заплати по с/ка на ОС - В.Т. ДТ в размер на 5 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |