Р Е Ш Е Н И Е № 222
гр. Сливен, 14.03.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І –ви граждански състав, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5970 по описа на съда за
Предявен е регресен иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет спорно и претендирано право за обезщетение за репарация на
имуществени вреди на деликтна основа – чл. 45 във вр. с чл. 50 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на 23.08.2013
год., поради необезопасено препятствие на пътното платно "дупка" в
гр. С., ул. "К." срещу Ates в посока бул. "Ц. С." настъпило
ПТП с лек автомобил "БМВ" с рег. № ... АК, собственост на Р. М.С. Нанесени
са щети, както следва: гума задна дясна, джанта задна лява алуминиева,
амортисьор заден ляв.
Сочат, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и на основание договор за застраховка
"Каско+" е изплатено обезщетение в размер на 400 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение на увреденото лице "ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД встъпва в правото на последното, които то има срещу
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.
Излага аргументи, че отговорността е на
Община Сливен, която стопанисва местните пътища и е длъжна да осигури условия
за възпрепятствано предвижване по тях.
Предвид
гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди Община Сливен
да заплати на ищцовото дружество сумата от 570.35 лв., представляваща 400 лв.
изплатено застрахователя обезщетение 170.35
лв. мораторна лихва от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение - 24.09.2013 г. до датата на входиране на исковата молба -
23.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното и изплащане. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
При условията на чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответната Община Сливен, с който оспорва исковете по
основание и размер, като ги счита за недопустими и неоснователни.
Излага аргументи в насока, че по делото
липсват доказателства към датата на настъпване на ПТП да е било налице валидно
застрахователно отношение между ищеца и собственика на МПС. Изтъква и следващи
възражения, относно това, че не се е установило по безспорен начин наличието на
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите нанесени на лекия
автомобил. Дори да е налице такава връзка то намира, че не може да се изключи
вероятността вредата да е в резултат от съпричиняването от страна на водача на
МПС, който не се е съобразил с пътната обстановка. Оспорва механизма, характера
стойността на вредите, причинно следствената връзка, както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение. А от там и наличие на основание за
изплащане на застрахователното обезщетение. При наличието на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача в размер на 90 %,
тъй като същият е управлявал МПС с несъобразена скорост поради липса на
достатъчно съобразителност и внимание. Моли съда да отхвърли исковите
претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ищцовото
дружество в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който моли съда
да уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Ответната
Община се представлява от пълномощник, който моли да се отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установи се, че на 23.08.2013 год., поради
необезопасено препятствие на пътното платно "дупка" в гр. С., ул.
"К." срещу Ates в посока бул. "Ц. С." настъпило ПТП с лек
автомобил "БМВ" с рег. № . ... АК, собственост на Р. М. С., при което
са нанесени следните щети: гума задна дясна, джанта задна лява алуминиева,
амортисьор заден ляв.
Щетите на автомобила са отстранени,
като застрахователя е изплатил обезщетение в размер на 400 лв. за настъпилото
застрахователно събитие въз основа на договор за застраховка
"Каско+".
По делото е приложена регресна покана относно щета №
44011911305592, с което уведомяват Община Сливен, че е изплатено по банкова
сметка ***ма от 400 лв., представляваща обезщетение по застраховка
"Каско+", поради което следва Община Сливен да възстановят сумата от
415 лв. Поканата е получена от Община Сливен на 24.09.2018 г.
В представения протокол за ПТП № 1424987 от 23.08.2013
г. е описан механизма на процесното ПТП.
От изготвеното по делото автотехническо заключение се
установява, че в т. 6 на заключението е
допусната техническа грешка, като с протоколно определение е уточнено правилния
изказ в експертизата, а именно: да се чете само "задна лява гума, джанта
и амортисьор", като се заличи останалото "предна задна гума,
джанта, кора под двигател". От изготвения анализ в експертизата са
отразени правилно нанесените щети в размер на 411,30 лв. с начислената
амортизация на гумите и джантата. Експерта разяснява, че понастоящем пътя е
вече отремонтиран. След запознаване с делото експерта отговаря, че вредите на
автомобила отговарят на такива след преминаване на необезопасена дупка на
пътното платно. Налице е причинно следствена връзка между нанесените щети по
автомобила и механизма за възникване на произшествието. След като е извършен
оглед от експертна комисия е установено, че щетите на лекия автомобил са в
размер на 411.30 лв.
В съдебно заседание експерта е категоричен, че дори и
водача да е имал възможност да завие наляво, то тогава би настъпила щета и по
двете гуми и тогава застрахователя щеше
да плаща не една, а две гуми.
Съдът кредитира изготвеното съдебно-техническо
заключение като компетентно, същото не е
неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. В случая от приложения протокол за
ПТП безспорно се установява, че причина за същото е лошото състояние на пътното
платно – наличието на необезопасени неравности на пътната настилка.
Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок,
а съгласно ал.2, служби за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка.
Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП, “препятствие на пътя” е нарушаване на целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Ето защо и като взе предвид
нормата на чл.11 от ЗОС – че имотите общинска собственост, каквато безспорно са
и улиците в населените места, се управляват в интерес на населението в
общината, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Съдът счита, че
в случая, като е допуснала съществуването на дупки на пътната настилка в процесния участък, Община Сливен не е
положила вменената й грижа по закон и с бездействието си противоправно е
станала причина за настъпването на вредоносния резултат по отношение на
процесния автомобил.
Съдът приема,
че в настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 213 от КЗ, вр.чл.
50 от ЗЗД, вр. чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата и чл. 31 от Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са
публична общинска собственост, а съгласно нормата на чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Безспорно се установи и доказа, че пътно
транспортното произшествие е настъпило на територията на гр.Сливен, в процесния
участък на територията на Община Сливен на път публична общинска собственост.
От констатациите в Декларация по
образец на водач на застрахованото дружество, съгласно и в срока, указан в Общите
условия по застраховка „Каско+" на МПС, представляващи неразделна част от
сключения застрахователен договор
Безспорно се установи, че причина за
настъпване на автопроизшествието е наличието на препятствие на пътното платно
изразяващо се в дупка на пътното плътно при което е увреден лекия автомобил.
По делото са разпитани двама свидетели,
които дават почти идентични показания за параметрите на дупката на пътното
плътно, както и за щетите по автомобила, както и за механизма на движение
Същите са категорични, че шофьора на лекия автомобил се е движил с нормалната
разрешена за този участък скорост при съобразяване с пътната обстановка.
Настъпилите вреди са описани в приложените
документи по делото.
Следователно
съобразявайки експертното мнение, намира, че следва да се направи категоричен
извод, че е налице съпричиняване от водача на автомобила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 167 ал.2 т.1 от ЗДвП службите за контрол, определени от
кметовете на общините контролират населените места на общините изправността и
състоянието на пътната настилка и пътните съоръжения. В настоящия случай от
бездействието на Община Сливен по отношение на обезопасяването и
сигнализирането неизправноста на пътното съоръжение – наличието на дупка на
пътното платно са последвали материали щети
– първоначално в патримониума на
собственика на МПС, а след отремонтирането му и изплащането на сумата за
ремонта от застрахователното дружество, по силата на регресното право за
застрахователното дружество, визирано в чл. 213 от КЗ, в патримониума на застрахователното
дружество. Всякакво юридическо лице
е длъжно да поправи и репарира вредите, които са настъпили в следствие на
вещите, които са негова собственост. В настоящият случай Община Сливен и съответно лицата, които са длъжни да подсигуряват
техническата изправност на пътя са длъжни да обезщетят вредите, които са
настъпили в следствие на наличната дупка на пътя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор се намират вещите. Отговорността за вреди от вещи е обективна,
безвиновна за юридическото лице, гаранционна, обезщетителна. Собственикът не
отговаря за своя вина, а за вредите, които са произлезли от вещи негова
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от КЗ застрахователя
след изплащане на застрахователното обезщетение встъпва в правата на
застрахованото лице, което е увредено.
В настоящият случай предявеният иск
е за обезщетяване на вреди, произлезли от виновно не изпълнение от страна на
длъжностни лица работещи в община Сливен на нормативно установеното задължение
за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен
транспорт по път – собственост на ответника Община Сливен –публична общинска собственост
с намиращата се на него необезопасен участък от пътя. Този вид отговорност е
обективна, безвиновна, достатъчно е да се докаже бездействието от страна на
служители на ответника и факта, че вредите са настъпили в следствие на
бездействието – несигнализирането и некачественото ситуиране на шахтата. Застрахователното дружество е направило
оценка на тези вреди и е изплатило на застрахования стойността им. В тази връзка съдът приема, че претърпените
щети на МПС заплатени от застрахователното дружество са настъпили в резултат на
наличието на издадена шахта, намираща се на пътното платно на път публична
общинска собственост на ответника Община С..
Следователно
претендираната главница от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение
и мораторна лихва в размер на 170,35 лв., считано от датата на поканата за
доброволно изпълнение 24.09.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба
23.11.2017 г. следва да бъде уважена, ведно
със законната лихва, считано от 23.11.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса съдът следва
да присъди съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК разноски на ищцовото
дружество в общ размер на 590 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса, 200 лв.
за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 40 лв. за призоваване на
свидетели.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ЕИК *********,
с адрес за призоваване: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1, представлявана
от кмета С. Р. ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД -
гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски”
№ З, със съдебен адрес:***6, чрез
адвокат М. В. от - АК Б., сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди от попадане в необезопасено препятствие на
пътното платно "дупка" на 23.08.2013 г. в гр. С., ул. "К."
срещу Ates в посока бул. "Ц. С.", което причинило вредите по лек
автомобил "БМВ" с рег. № ..., собственост на Р. М. С., както и мораторна лихва в размер на 170.35 лв. /сто и седемдесет лева и
тридесет и пет стотинки/, считано от датата на поканата за доброволно
изпълнение 24.09.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба - 23.11.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА С., ЕИК
*********, с адрес за призоваване: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” № 1,
представлявана от кмета С. Р. ДА ЗАПЛАТИ
на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
- гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски”
№ З, със съдебен адрес:***6, чрез
адвокат М. В.от - АК Бургас, сума в общ размер
на 590 /петстотин и деветдесет/ лв.,
от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
50 лв. държавна такса, 200 лв. за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и
40 лв. за призоваване на свидетели.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок пред СлОС, считано от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: