Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 10.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8-ми с-в в открито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13321 по описа на състава за 2019г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът “Ю.Б.” АД, поддържа твърдение, че по силата на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот HL 18886 от 13.02.2007г., но действайки с наименование на търговската фирма  “Б.П.Б.” АД - предоставил на кредитополучателите: А.Д.М.-П.и на ответника в настоящия процес Н.П.П., банков кредит в общ размер на сумата от 87 000 евро за закупуване на два апартамента в гр. София и за ремонт на недвижим имот. Този договор бил изменен и допълнен чрез Анекс от 13.02.2007г. На 30.03.2007г. банката- кредитор прехвърлила произтичащите от договора за кредит свои вземания на “Б.Р.С.” АД. При сключването на Допълнително споразумение от 04.04.2012 г. кредитополучателите били уведомени за извършено прехвърляне на вземания. На 05.03.2014г. произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от “Б.Р.С.” АД на “Ю.Б.” АД, а с нотариални покани № 701, 702 и 703 на нотариус М.Д.-С., с рег. № 621, на основание чл. 47, ал. 1-5 ГПК - кредититополучателите били уведомени за спомената втора по ред цесия. На 18.07.2014г. кредитополучателката А.Д.М.-П.е починала и нейните наследници по закон - Д.Н.П. и П.Н.П. се съгласили с “Ю.Б.” АД да я заместят в дълга й към кредитора “Ю.Б.” АД. Съгласието за това  било обективирано в Допълнително споразумение към Договор за кредит HL 31558 от 17.09.2016г. Поради неизпълнение на задължението за своевременно и надлежно погасяване на кредитното задължение съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от договора, за кредитора възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита по силата на чл. 18 от договора, което сторил чрез посочените нотариални покани № 701, 702 и 703 на нотариус М.Д.-С., с рег. № 621. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят: сумата от 20 000 EUR, представляваща частичен иск от цялото вземане за главница в размер на 59 615,90 EUR, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.10.2019 г./ до окончателното изплащане. Ищецът претендира и за осъждане на ответниците, да му заплатят направените съдебни и деловодни разноски, тъй като са дали повод за завеждането на делото.

Ответникът Д.Н.П., чрез изрично лично писмено изявление, което е адресирано до съда в хода на процеса, заявява признание на предявените срещу него искове.

Ответникът П.Н.П., чрез изрично лично писмено изявление, което е адресирано до съда в хода на процеса, заявява признание на предявените срещу него искове.

Ответникът Н.П.П., чрез изрично лично писмено изявление, което е адресирано до съда в хода на процеса, заявява признание на предявените срещу него искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства преписи от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот HL 18886 от 13.02.2007 г., ведно с погасителен план към него, Анекс от 13.02.2007 г., Допълнителни споразумения от 04.04.2012 г. и от 07.06.2013 г., съответно Договори за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 30.03.2007 г. и от 05.03.2014 г. установява възникването на договорно правоотношение между дружеството ищец и кредитополучателите, което има за предмет предоставяне на банков кредит, при описаните в договора и изменените с анекса и допълнителните споразумения условия.

Приетите като доказателства преписи от акт за смърт от 19.07.2014 г. на кредитополучателя А.Д.М.-П.и Допълнително споразумение към Договор за кредит HL 31558 от 17.09.2016 г. установяват пасивната материална легитимация на ответниците по спора в качеството им на наследници и универсални правоприемници на починалата.

Представените и приети като доказателства молби от ответниците, съдържащи изявленията на Н.П.П. от 26.04.2021 г., на Д.Н.П. от 28.04.2021 г. и на П.Н.П. от 10.06.2021 г. установяват желанието им да извършат признание на иска, след като са били уведомени за предмета на настоящото гражданско дело.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска срещу ответниците, при условията на чл. 237 от ГПК. Признатото от ответниците право не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, а представлява имуществено право, с което същите могат да се разпореждат. В този смисъл всеки един от тях лично и по изричен начин е извършил признание на иска. При условията на чл. 237, ал. 2 ГПК изложеното обосновава крайния извод на съда за основателност на предявените искове, които следва да бъдат уважени така, както са предявени, а именно като частични.

Въпреки че са извършили признание на иска обаче ответниците не могат да бъдат освободени от задължението да заплатят съдебни разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото са дали повод за завеждане на настоящото производство поради неизпълнение на договорните си задължения.

По отношение на претенцията за присъждане на разноските:

С оглед изхода на правния спор и при надлежно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК от страна на ищеца /на стр. 228 от делото/, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата в размер на 7 608,86 лева за направени в настоящото исково производство съдебни разноски, от които сумата от 1564,66 лева за внесена държавна такса и сумата от 4000 лева за процесуално представителство на ответниците по чл. 47, ал.6 от ГПК, и сумата от 2044,20 лева, заплатена за процесуално представителство от адвокатско дружество “Ч., П. и И.”.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***;  П.Н.П., ЕГН **********, действащ чрез представител по закон Н.П. *** и Д.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на “Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ - сумата от 20 000 EUR (двадесет хиляди евро), представляваща предявена част от цялото вземане за главница в размер на 59 615,90 EUR (петдесет и девет хиляди шестстотин и петнадесет евро и деветдесет цента), произтичащо от Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот HL 18886 от 13.02.2007г., Анекс от 13.02.2007г., Допълнително споразумение от 04.04.2012г. и Допълнително споразумение от 07.06.2013г.,  заедно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.10.2019 г./ до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 7 608,86 лева (седем хиляди шестстотин и осем лева и осемдесет и шест ст.) за направени съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване,  пред Апелативен съд – София, чрез жалба, която следва да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на препис.

                                                                             

        СЪДИЯ: