№ 203
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1607/20.11.2024Г., постановено по т.д. № 1203/2023 г, СГС, ТО, VІ- 13 състав е
отхвърлил предявения от „СНАБДЯВАНЕ И ТЪРГОВИЯ - МО“ ЕООД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ул. „Искър“ № 8 ет. 3 срещу „ДЖАЙДЕН ЮНАЙТЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кирил и Методий“ №
7, ет. 1, aп.1, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 95040 лв. - неустойка по т. 10.3
от договор 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за неизтеглени стоки по Лот № 3 за периода
01.07.2020г. до 30.065.2021г. и е осъдил „Снабдяване и търговия- МО“ да заплати на
„Джайден Юнайтед България“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 9000 лв.-
заплатено адв. възнаграждение.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Снабдяване и
търговия- МО“ ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че
въпреки, че съдът е приел, че договорът не е развален и че ответникът е неизправна страна
по него, той неправилно е счел, че приложение следва да намери нормата на чл.328 ТЗ и
прилагайки чл.83, ал.2 ЗЗД е освободил ответникът от отговорност. Счита, че ищецът не е
нарушил чл.57, ал.2 от Конституцията, като възможността, като изправна страна да развали
договора, е негово право, а не задължение, като съдът превратно е тълкувал нормата на чл.
328 ТЗ. От доказателствата по делото било видно, че при същите условия е било предадено
имущество по др. договор за продажба, сключен между същите страни и от същия складов
район, за което е оформен приемо- предавателен протокол и имуществото е било
1
натоварено и извозено. При прекратяване на договора, ищецът би попаднал „под ударите на
Тълкувателно решение №7/13.11.20214г. на ОСГТК на ВКС“. Намира за неправилна и
непочиваща на данните по делото преценката на съда, че „… калкулираният актив от
неустоечната клауза за достатъчен за посрещане на разноските, съпътстващи
освобождаването на складовите площи…“, каквато преценка можело да бъде направено
само след изготвянето на оценителна експертиза. Воденето на съдебни процеси за различни
искови периоди, не представлявало злоупотреба с права, а защита на такива, в какъвто см.
била и съдебната практика. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор „Джайден Юнайтед България“ ЕООД оспорва въззивната жалба и
иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба на „Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД се твърди на 11.06.2012 г. между
страните е сключен договор № 40/06/2012 г. за продажба на движими вещи по ЛОТ 3, с
който ответното дружество се е задължило да заплати и получи процесните вещи, като при
неизпълнение на задължение за получаване на вещите дължи неустойка в размер на 3% от
стойността на неизтеглените стоки с ДДС - т. 10.3. от договора. Според договора предаването
е следвало да бъде осъществено франко ненатоварено превозно средство от складовете на
продавача. Ответникът заплатил договорената цена, а ищецът осигурил съдействие за
получаване на стоките и тяхното предаване като осигурил достъп до складовете, в които се
съхранява имуществото. С писмо от 25.06.2012 г. ищцовото дружество посочило срок на
разрешен достъп в складовия район до 11.09.2012 г., но ответникът не се отзовал.
Впоследствие отново го канил, осигурявайки и допълнително разрешение за достъп за
извозване на продаденото имущество, но ответникът не предприел изтегляне на закупените
стоки в договорения срок - 3 месеца от подписване на договора. Твърди се, че оставеното в
складовете и закупено от ответника имущество ангажира складови помещения и препятства
осъществяване плана за развитие на въоръжените сили чрез обновяване на въоръжението
при посочена от ответника причина за закъснението - липса на складови помещения, което
не го освобождава от поетото е договора задължение, за което по същия договор ответникът
е осъден да заплати неустойка поради просрочване на изтеглянето за периода 11.09.2012 г. -
11.09.2015 г. и за 12.09.2015 г. - 11.08.2018 г. Иска се съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати дължимата на осн. т.10.3 от договора неустойка за
периода 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. в размер на 95040 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата и направените
2
разноски по делото.
С писмения си отговор ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД оспорва предявения
иск. Не оспорва сключването на процесния договор, плащането на цената по договора, както
и че процесните вещите не са изнесени от складовете. Твърди обаче, че договорът е
прекратен с изтичане на договорения 3-месечен срок по силата на чл. 10.1 от договора, с
изтичането на който срок купувачът няма нито задължение, нито право да изтегли стоките
поради отсъствие на действащ договор, прекратяването на който препятства и неустоечното
задължение. Твърди и клаузата на чл. 10.3 от договора касае единствено продължен от
страните срок за получаване на стоките, съответно регламентира задължение само за
продавача, а не за купувача. Намира за противно на добросъвестността купувачът да не може
да изтегли стоките поради изтекъл срок, но да бъде ангажиран с неустойка. Позовавайки се
на чл. 328 ТЗ, поддържа, че ищецът е могъл да се освободи от вещите, както и че
предпочитанието на ищеца да се възползва от неограничената във времето неустойка би
довела до неоснователното му обогатяване. Посочва, че не е налице уговорена неустоечна
клауза в тежест на купувача. Евентуално се позовава на неоказано съдействие от страна на
ищеца - разпръснати стоки в различни складове, недостъпни за автокранове, невъзможност
за използване на налични в складовете електрически телфери поради липса на електричество
и липса на вода, водещо до нефункционираща противопожарна система, което смята да
препятства извършването на каквато и да било дейност във военния обект. Прави и
възражение за давност.
С допълнителната си искова молба ищецът твърди, че договорът между страните не е
прекратен, което твърдение било и в противоречие и с възприетото по т.д. № 5687/17г. на
САС, ТО, 13 състав, с което ответникът е осъден за предходен период. Оспорва и
възражението за неоказано съдействие, като твърди, че ответникът не е посещавал
складовете за изнасяне на имуществото, като единствено е осъществил оглед на външни на
правоотношението лица с оглед планирана продажба.
В отговор по допълнителната искова молба ответникът поддържа доводите си.
САС, ТО, 5 състав, намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 11.06.2012г. между страните е сключен договор 40/06/2012 г., по
силата на който „СТ- МО“ ЕООД- продавач, и „Джайден Юнайтед България“ ЕООД-
купувач, по силата на който продавачът се е задължил да предаде, а купувачът да заплати и
получи стока, описана по вид и брой в приложение № 1 към договора в 485 позиции, Лот 3.
Съгласно т.2.2. от договора, след приспадане на направения депозит, купувачът ще заплати
сума от 264 000 лв. с включен ДДС. Стоката се доставя на условие EXW - франко
ненатоварено превозно средство в складовете на продавача- т.3.1. Собствеността върху
стоката и рискът преминават върху купувачът с предаването й, което следва да се оформи
писмено от представители на страните- т.4.1. Съгласно т. 10.2., купувачът се задължава за
изтегли стоката в рамките на срока на действие на договора, определен до три месеца,
считано от датата на подписването му. При неизпълнение на задължението по т. 10.2.
купувачът заплаща на продавача неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените
3
количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 дни след началната дата на
забавата; след изтичане на срока по т. 10.1 продавачът е длъжен да заплати неустойка за
толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срокът за изпълнение на договора-
т.10.3. Съгласно т. 10.4. от договора, определеният тримесечен срок може да бъде удължен
преди неговото изтичане, но купувачът дължи неустойката по т. 10.3 за поисканото
допълнително време.
С писмо рег. № 771/25.06.2012 г. „Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД е осигурило достъп на
купувача до складовете зад изтегляне на стоката по договора за времето от 25.06.12 до
11.09.12г. вкл.
Видно от разменената между страните кореспонденция, „Снабдяване и търговия-
МО“ ЕООД многократно е оказвало съдействие за предоставяне на достъп на ответника до
складовете за извозване на продаденото имущество, като е канил и ответника да изпълни
задълженията си по договора.
По делото не се спори, че договорената цена е заплатена, но стоката не е получена от
ответника, който не я е изнесъл от складовете на ищеца.
Разпитаният като свидетел по делото П. П. - *** към складов район „Борово“ на „СТ- МО“
ЕООД,, заявява, че складът в район „Борово“ е обезопасен с пожарогасители. Сочи, че в
склада има най-различни вещи - втулки, всякакви резервни части на машини, които са
опаковани в дървени сандъци или в метални палета. В три от складовете има стоки на
ответника: ходова част, окачване, корпус, купол - резервни части за агрегати и възли на
ходовата част, окачването, корпуса и купола на Т-54 и Т-55, намиращи се във формени каси
и метални палети, подредени по стелажи с проход между тях от около 2 метра, осигуряващо
достъп до стоките с мотокар или с палетна количка. В момента в складовете няма вода, като
в складовете няма взривоопасни вещества. Заявява, че за последен път ответникът е изнесъл
стока през 2012 г., като никой не е търсил контакт с него за да си вземе стоката.
Разпитаният като свидетел по делото П. П. сочи, че е бил сред представителите на
ответника при огледа на имуществото по повод обявените търгове, а впоследствие два-три
пъти е бил в района на склада. Излага, че от склада е извозено само имущество от Лот № 7,
което можело бързо и лесно да бъде изнесено. Определя имуществото по Лот № 3 като
двигатели, големи елементи от верижната система на бронетанкова техника и събрани в
сандъци по-дребни елементи, съхранявани в различни складове. В складовете нямало
електрозахранване - монтираните от много години фенери не работели, нямало и подемни
средства за разместване и получаване на имуществото, поради което очаквали разрешение
след като другите фирми вземат своите вещи. Заявява, че не получили достъп - разрешение,
нито било показано кое имущество в кой склад точно се намира, а предвид разпиляването не
могло да се разбере точно кое се включва в договорения лот. Сочи, че това продължило от
2012 до 2015 г. включ.
С влязло в сила решение № 355 от 09.02.2018 г. по т.д. № 5687/2017 г., САС, ТО, 11
състав, след като е отменил решение № 1700/30.08.2017г. на СГС, ТО,, VІ- 15 състав по т.д.
4
№ 5766/15г., е осъдил „Джайден Юнайтед България“ ЕООД да заплати на „Снабдяване и
търговия- МО“ ЕООД на осн. чл.92 ЗЗД сумата от 285 120лв.- неустойка за забава за
неизпълнение на задължението за изтегляне на закупени стоки по договор № 40/06/2012 от
11.06.12 г. за периода от 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г.
С влязло в сила решение № 189/29.01.2019 г. по т.д. № 1734/18 г., по описа на СГС, ТО, 21
състав, „Джайден Юнайтед България“ ООД е осъдено да заплати на „Снабдяване и
търговия- МО“ ЕООД на осн. чл.92 ЗЗД сумата от 2777 200лв.- неустойка за неизтегляне на
стоката по процесния договор за периода 12.09.2015 г. - 11.08.2018 г..
С влязло в сила решение от 08.07.2021 г. по т.д. № 1124/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10
състав, „Джайден Юнайтед България“ООД е осъдено да заплати на „Снабдяване и
търговия- МО“ ЕООД на осн. чл.92 ЗЗД сумата от 142 560лв.- неустойка за неизтегляне на
стоката по процесния договор за периода 12.08.2018 г.- 11.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. За да бъде уважен иска за
неустойка е необходимо кумулативното наличие на следните елементи от сложния
фактически състав при условията на чл.92 ЗЗД: наличие на валидно сключен договор между
страните, пораждащ облигационна връзка между тях; кредиторът да е изпълнил
задължението си; неизпълнение на договорно задължение от длъжника и уговорена
неустойка за неизпълнение на това задължение.
С клаузата на т.10.3. от сключения на 11.06.2012г. договор, е уговорено, че в случай, че
купувачът не изпълни задълженията си по т.10.2 - да изтегли стоката в рамките на три
месеца от подписването на договора, той заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от
стойността на неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен месец в срок от 7 дни
след началната дата на забавата.
От представените по делото доказателства се установява, че с влезли сила решения между
същите страни, ответникът в настоящето производство „Джайден Юнайтед България“ ООД
е осъден да заплати „Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД – ищец в настоящето
производство, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД неустойка за неизпълнение на задължението за
изтегляне на закупени стоки по договор № 40/06/12 от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012 г. -
11.09.2015 г., за периода 12.09.2015г.- 11.08.2018г. и за периода 12.08.2018г.-11.02.2020г.
Предмет на настоящото производство е неустойка за същото неизпълнение, но за периода
01.07.2020 г.- 30.06..2021 г.., като съдът намира, че силата на пресъдено нещо, формирана от
решение № 355/09.02.2018 г. по т.д.№ 5687/2017 г. на САС, ТО, 11 състав, влязло в сила на
15.10.2018 г., преклудира направените в настоящия процес възражения за настъпило на
11.09.2012 г. прекратяване на договор за покупко- продажба № 40/06/2012 г., за валидността
на клаузата за неустойка, както и за забава на кредитора за периода, обхванат от силата на
пресъдено нещо- 11.09.2012г./11.09.2015 г., съответно: 12.09.2015 г./11.08.2018 г. и 12. .08.18
5
г./11.02.2020г. /съгласно последващи решение № 189/29.01.2019 г. по т.д. № 1734/18 г., по
описа на СГС, ТО, 21 състав и решение от 08.07.2021 г. по т.д. № 1124/2020 г. по описа на
СГС, TO, VI-10 състав/.
Въз основа на задължителната сила на решението, съдът е длъжен да приеме, че клаузата на
чл.10.3 поражда валидно задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на купувача- ответник да получи стоките от склада на продавача- ищеца,
както и че за периода 11.09.2012 г.-11.02.2020 г. ответникът е бил в забава за изпълнение на
това задължение, за която отговаря.
По делото липсват ангажирани от ответното дружество- купувач доказателства след
11.02.2020 г. и към исковия период да е преустановил забавата или да са настъпили факти,
които го освобождават от отговорност. Между страните е обявено за безспорно
обстоятелството, че ответникът не е получил стоките- предмет на договора за продажба,
което води до извода, че той е в неизпълнение на задълженията си, продължаващо и след
периода, за който вече е осъден да заплати неустойка. В настоящото производство ответното
дружество не доказа новонастъпили след приключване на устните състезания по
предходните дела факти, като разпитаният като свидетел по делото П. П. заявява, че е
посещавал процесния склад, но за периода от 2012 до 2015 включ. /при исков период
01.07.20 г.-30.06.21 г./. По делото липсват ангажирани от ответникът доказателства, че след
11.02.2020 г. той е търсил съдействие от ищеца за достъп до склада в Борово за натоварване
на стоките, съобразно уговорката в чл.3.1 от договора доставката да се извърши „франко
ненатоварено превозно средство в складовете на продавача“, което води до недоказаност на
възраженията му за отказан достъп до складовете и за наличие на обстоятелства, които да се
квалифицират като неоказване на съдействие от страна на продавача.
Действително, при забава за получаване, съгласно разпоредбата на чл. 328 ТЗ,
продавачът има няколко възможности: да предаде стоката за пазене; да я продаде по пазарни
цени или на публичен търг, след което извести купувача за това и му съобщи времето и
мястото на продажбата или на търга да я продаде без предизвестие- при бързо развалящи се
стоки, като предаването за пазене и продажбите са за сметка и на риск за купувача.
Използвания термин „може“ налага извода, че тази специална правна норма е в защита
интересите на продавача. С нея законодателят е предвидил правна възможност, но не и
задължение за продавача, предоставяйки му сам да прецени дали да се възползва от
законните си права при съобразяване на своя интерес. Само по себе си воденето на съдебни
процеси за различни искови периоди не може да бъде определено като злоупотреба с права,
а защита на такива.
Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл.92 ЗЗД:
наличие на валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка
между тях, по който продавачът е изпълнил основното си задължение, неизпълнение на
договорно задължение от купувача да получи продадената и заплатена от него стока, и
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение, поради което и предявеният на
това основание иск за заплащане на неустойка по т.10.3 от договора за покупко- продажба за
6
периода 01.07.2020г./30.06.2021г., следва да бъде уважен.
Съгласно чл.10.3 от договора, дължимата от купувачът неустойка е в размер на 3% от
стойността на неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец. Стойността на
стоките по договор е 264 000 лв. с ДДС, съответно размера на неустойката за всеки започнат
месец на забава е 7920 лв., поради което и за исковия период от 12 месеца дължимата
неустойка е в размер на общо 95 040 лв. с ДДС,
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, “Джайден Юнайтед България“ ООД следва
да бъде осъдено да заплати на „Снабдяване и търговия- МО“ ЕООД направените по делото
разноски и за двете съдебни инстанции в размер на общо 25 502,40лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1607/20.11.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав, постановено по т.д. №
1203/2023г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ДЖАЙДЕН ЮНАЙТЕД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет. 1, aп.1, съдебен адрес:
гр.София, ж.к. „Лагера“, бл.44, вх.А- адв. П. Х., да заплати на „СНАБДЯВАНЕ И
ТЪРГОВИЯ - МО“ ЕООД, ЕИК: *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Верила“ №1, ет.2,
офис 8- адв. М. С., на основание чл.92 ЗЗД сумата от 95040 лв. - неустойка по т. 10.3 от
договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за неизтеглени стоки по Лот № 3 за периода
01.07.2020 г. до 30.065.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски
в общ размер на 25 502,40лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7