РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Враца, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.05.2021г. / единадесети май две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 63 по описа на АдмС – Враца за
2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление“***, представлявано от Т.П. и В.Р. против РЕШЕНИЕ №260109/21.12.2020г. на Районен съд Враца,
постановено по АНД № 1046/2020г., с
което е потвърдено НП № 06-001365/28.09.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда“-Враца. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, както и отмяна на
наказ.постановление, като незаконосъобразно.
Ответникът - Дирекция ”Инспекция по труда”- Враца в с.з.,
чрез * М.К. моли за решение, с което да се остави в сила оспореното решение на
РС-Враца, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрискосултско
възнаграждение. Съображения за това са изложени в представена по делото писмена
защита.
Участващият в
касационното производство прокурор В.Вътов от Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, като правилно. Посочва
се, че в случая са нарушени седмичните допустими граници на извънредния труд,
поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.146,ал.3,т.2, а не на
т.1 КТ, каквото е направено с акта и НП. Административен
съд Враца в настоящия си състав, като обсъди приложените към делото
доказателства, взе предвид изложените касационни основания, становищата на
страните и заключението на
участващия по делото прокурор и като съобрази разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за
установено следното :
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК
от надлежна страна. Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Предмет на делото е
Решение №260109/21.12.2020г. на Районен
съд Враца, постановено по АНД №
1046/2020г., с което е потвърдено изцяло НП № 06-001365/28.09.2020г. на
Директора на Дирекция“Инспекция по труда“-Враца, с което на дружеството - касатор
за нарушение на чл.146, ал.2,т.2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.414, ал.1 КТ. РС
след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че е спазена
процедурата по съставяне на АУАН и
издаване на НП, същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. По съществото на спора е прието, че от страна на касатора е извършено
административното нарушение, конкретизирано в НП, както и че правилно е
ангажирана адм.наказ. отговорност на дружеството по чл.414, ал.1 КТ с
издаденото НП. Прието е, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.415в КТ, както и че определеният от
наказващия орган размер на санкцията е правилно определен към минималния и е
справедлив и ще окаже своята превантивна роля.
От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че касаторът е осъществил състава на адм.нарушение
по чл.146,
ал.2,т.2 КТ. Установено е полагането на извънреден труд от К.С. на дата 04.07.2020г.
/събота/ на обект на дружеството в база ***, като лицето е положило труд на
въпросната дата 8 часа, което е в нарушение на чл.146, ал.2,т.2 КТ, съгласно
която норма продължителността на извънредния труд не може да надвишава 6 часа
дневен труд през 1 календарна седмица. Нормата на чл.144 КТ по изключение допуска полагане на извънреден труд, но не дерогира
прилагането на ограниченията за максималната му седмична продължителност за
един работник, въведени с чл.146,
ал.2,т.2 КТ, тъй като извънредният труд по принцип е забранен /чл.143,
ал.2 КТ/. Всяко разширяване на максималната допустима продължителност на
извънредния труд в течение на седмицата, с което се нарушава обичайното за
работниците работно време, през което са длъжни да работят, е
незаконосъобразно. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН, като същите съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42
и чл.57 ЗАНН. Не са налице и основания за приемане на нарушението за маловажно. С оглед на изложеното и изведените от въззивния
съд правни изводи в тези насоки са правилни и се споделят и от настоящата
съдебна инстанция.
Възражението на касатора, че положения
извънреден труд не е в нарушение на изискванията на чл.146, ал.2, т.1 КТ, като
неговата продължителност не надвишава 30 часа дневен труд през 1 календарен
месец е неоснователно. В разпоредбата на чл.146, ал.2 КТ са уредени няколко
хипотези за допустимата продължителност на извънредния труд, като в случая
касаторът е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.2, т.2 КТ, касаеща допустимите
граници на извънредния труд за 1 календарна седмица, каквото нарушение е
визирано в акта и НП, а не по т.1.
При прилагане на основната санкционна разпоредба на
чл.414 ал.1 КТ, която предвижда минимален и максимален размер на
наказанието, изводът на районния съд, че
размера на наказанието е към минималния и е справедлив не се споделя от
касационния състав. Определеното наказание в размер на 3 000 лева при установени граници в нормата на чл.
414, ал. 1 от КТ от 1500 до 15 000 лева, се явява прекомерно и несъразмерно
предвид извършеното нарушение и с оглед писмените
доказателствата по делото. При липсата на отегчаващи вината
обстоятелства наложеното наказание е неправилно индивидуализирано и определено
от административнонаказващият орган и конкретният размер не е съобразен със събраните
доказателства и с критериите по чл.27,
ал.2 ЗАНН. Наложеното наказание на дружеството
е в размер на 3000 лв., като АНО не е изложил мотиви относно налагането му
в такъв размер. Въвзивния съд също не е
изложил мотиви защо приема този размер на наказанието за справедлив. В
конкретния случай не са налице мотиви, нито
доказателства за системни или други нарушения, които да обуславят
налагане на наказание в такъв размер. За постигане целите на закона следва да
се наложи имуществена санкция в
предвидения минимален размер от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършеното нарушение, в какъвто смисъл следва
да се измени и оспореното НП. По тези съображения решението на въззивния съд следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени
размера на наложената имуществена санкция с оспореното наказ.постановление.
При този изход на
спора и своевременно направено искане от процес.представител на ответника за
присъждане на разноски по делото, на същия следва да се присъдят такива за
юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260109/21.12.2020г. на Районен съд
Враца, постановено по АНД №1046/2020г.
и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ НП № 06-001365/28.09.2020г. на Директора
на Дирекция “ИТ“-Враца в частта, с която
на „П.“ АД ***, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като намалява
размера на имуществената санкция на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление“*** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца разноски по делото в размер на 100/сто/ лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.