№ 441
гр. Русе, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202416 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. П.,
ЕГН:********** от гр.Русе, срещу наказателно постановление № 21-140/2021
г., издадено от ВПД Директор на ОД на МВР – Русе, с което за нарушение на
чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, на основание чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето
и е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. Моли за
отмяна на наказателното постановление с приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на Наказващият орган поддържа наказателното постановление и
моли то да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жпод.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
АА982442 на 03.08.21год., за това, че на 03.08.21година, около 23.00 часа, в град Русе,
на ул."Олимпи Панов", пред №6 при извършване на полицейска проверка от
униформени служители, се установило, че като родител на непълнолетния Р. М. И.,
ЕГН **********, роден на 27.09.2007год., не го придружава на обществено място след
1
22.00 часа и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител, за което е
била длъжна. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона
за закрила на детето. При съставяне на акта жалбоподателката се възползвала от
правото си на възражение, като вписала, че „знае за местоположението на детето”.
Подписала акта, препис от който й бил връчен. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е индивидуализирано и квалифицирано по идентичен в акта начин.
На жалбоподателката било наложено административното наказание, на основание чл.
45, ал.3 от Закона за закрила на детето в минимален размер - "глоба" от 500 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните
съображения:
Разпитаният в съдебно заседание св.Д. П., полицай при Първо РПУ – Русе,
потвърждава фактическата обстановка такава, каквато е отразена в АУАН и
атакуваното НП. Свидетелят сочи, че 03.08.2021 г., около 23:00
часа, при извършване на обход по ул. „Олимпи Панов“, пред No 6, известен
като „малката Община“, забелязали групичка от шест деца,
между 12 и 15-годишни, едно от които Р. М. И., роден на 27.09.2007год., на 14 години
към момента. Лицата били спрени за проверка, която установила, че едното е
малолетно, а другите непълнолетни. Всички били без придружител. След
установяване самоличността на лицата, били призовани техните родители в Пъво РПУ,
ксъдито св.И. съставил на жпод.П. процесния акт. Показанията му кореспондират и се
допълват с тези на св.И., както и с приложената докладна записка. Събраните гласни и
писмени доказателства сочат по безспорен начин, че жпод.П. извършила нарушението
за което е санкционирана.
Съдът намира, че оспореното наказателно постановление е съобразено с
императивните правила на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми от
закона елементи, отразени от т.1 до т.6 в същия член. Издадено е от компетентен орган.
Правилно е индивидуализиран нарушителя, нарушението от фактическо и юридическо
изражение е ясно и пълно. При постановяване на НП административнонаказващият
орган изцяло се е позовал на АУАН и правилно е възприел същия като надлежно
доказателствено средство, което безспорно и категорично доказва описаната
фактическа обстановка
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЗД "Родител, настойник, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител
по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв…..”.
Разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЗД е категорична, че родител който полага грижи за
2
непълнолетното дете и не го е придружил или не му е осигурил пълнолетен и
дееспособен придружител на обществено място след 22.00ч., следва да понесе
административно наказание глоба. В случая нарушението е извършено от
жалбоподателката чрез бездействие. Осигуряването на придружител е един от
елементите на категорията "грижа", нормативно дефинирана в § 1, т.6 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗД, чиято основна цел е гарантиране на правата и
защита интересите на детето.
Правилно наказващият орган е квалифицирал деянието, както и определил
приложимата санкционна норма. Правилно също така е определил глобата в
минималния предвиден за това размер от 300 лв., предвид факта, че нарушението е
първо, при спазване нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
Съдът, с оглед материалната законосъобразност на наказателното простановление
държии да отбележи, че хипотезите на чл. 8, ал.3 и ал.4 на ЗЗД са алтернативни, но
досежно непълнолетни лица, какъвто е настоящия случай, не и за малолетни.
Формулираното фактическо обвинение е субсумирано под нормата на чл. 8, ал.3 и под
нормата на чл. 8, ал.4 ЗЗД, като е посочена правилно и санкционната разпоредба на чл.
45, ал.3 ЗЗД и законосъобразно на жалбоподателката е наложена една глоба – за
нарушение по чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съдът намира, че деятелността на
жалбоподателаката е една, при което квалифицирането й като две отделни нарушения,
санкциониращи се с две наказания е абсолютно недопустимо и би довело до
незаконосъобразност на НП. Този извод се налага след анализ нормата на чл. 8, ал.3 и
ал.4 ЗЗД, в която няма спор, че законодателят е регламентирал две отделни задължения
на родителите, попечителите и лицата, полагащи грижи за дете и тези две задължения
са заместими задължения, поставени в условията на евентуалност. Основното
задължение на родителя/настойника/ е това по чл. 8, ал.3 ЗЗД - да придружи
ненавършилото пълнолетие дете на обществено място след визирания в закона час, а
ако неизпълнението на това задължение е невъзможно, негов сурогат е задължението
по чл. 8, ал.4 ЗЗД - за осигуряване на пълнолетен дееспособен придружител.
Следователно предпоставка по чл. 45, ал.3 от ЗЗДетето за отговорността на
родителя/настойника/ на непълнолетния е неизпълнението на задължението по ал.3, а
при невъзможност - по ал.4 на чл. 8 ЗЗД, поради което административно-наказващият
орган правилно е наложил една санкция – глоба.
Наказанието е съобразено с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН – наложено е
минимално предвиденото в правната норма наказание от 300лв., която предвид
разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН не подлежи на намаляване.
Основното възражение е свързано с приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93,
т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
3
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяние от този вид. Извършеното нарушение не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване и за да са
осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са причинени
реални вреди. Вярно е, че нарушението е първо за жпод.П., но това е съобразено от
АНО чрез налагане на минималния размер на предвиденото наказание "глоба".
Законодателят е предвидил, че след 22. 00 часа непълнолетните лица, намиращи се на
обществено място, следва да бъдат придружавани от свой родител или друг
пълнолетен дееспособен придружител, осигурен от родителя, при невъзможност
последният да придружи детето. Това е именно с цел гарантиране на безопасността на
детето. Тоест законодателят презумира, че след като непълнолетният е без родител или
пълнолетно дееспособно лице, което да го придружава, след 22. 00 часа на обществено
място, е налице опасност за неговите живот и здраве. Ирелевантен е факта, че децата
„не са правили противообществени прояви”, тъй като в конкретния случай репресията
на законодателя е насочена към родителите, които не изпълняват задаълженията си по
чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗД, а не към децата.
В случая освен всичко изложено, с оглед на специфичните отношения, които
регулира нарушената разпоредба, а именно грижата за децата от страна на техните
родители, не може да се приеме, че изобщо би било възможно да е на- лице маловажен
случай при нарушаване на горната разпоредба. Основна цел на ЗЗД е осигуряване от
страна на държавата на защита и гарантиране основните права на детето във всички
сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния
статус, физическото, здравословно и психическо им състояние, чрез осигуряване на
всички на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода
на възгледите и сигурност. Една от тези гаранции е вменяване в задължение на
родителите да придружават децата си, респективно да им осигурят възрастен
придружител в тъмната част на денонощието, когато са извън дома си, с цел
гарантиране физическата цялост и неприкосновеност на техните деца. При това
положение съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно
наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г.,
ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
4
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ ОДМВР по делото, в минимален размер от 100. 00 лв., определени в
съответствие с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се
заплати от жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Русе.
По гореизложените съображения съдът намира издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление постановление № 21-140/2021 г.,
издадено от ВПД Директор на ОД на МВР – Русе, с което за нарушение на чл.8 ал.3 и
ал.4 от ЗЗД, на основание чл.45 ал.3 от Закон за закрила на детето, на В. И. П.,
ЕГН:********** от гр.Русе, е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН:********** от гр.Русе, да заплати в полза на
ОДМВР направените о делото разноски – 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от съобщаването му до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5