Решение по дело №131/2024 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: 196
Дата: 6 декември 2024 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20241710100131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Брезник, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. Н.
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. Н. Гражданско дело №
20241710100131 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Топлофикация –
Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор инж. Ч. К.
С. чрез процесуалния си представител: юрисконсулт А. С., моли съдът да постановите
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. С. Н., с ЕГН:
**********, в качеството му на ползвател, че дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 1534.31 лв., от които главница в размер на 1259.98 лв., за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. включително, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
*************; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 208.56 лв.
за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г.; както и законната лихва върху главницата
от 1259.98 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
25.09.2023 г. до окончателното изплащане и дължими и незаплатени суми за
изплащане на монтирани в имота измервателни уреди и/или уреди за дялово
разпределение за сумата от 56.42 лв. – главница за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
9.35 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от 56.42 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 25.09.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР)
1
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска
исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата молба са представени копие на Нотариален акт № 12, т. 1-ви, рег. №
550, дело № 11 от 19.01.2018 г. на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд
Перник, Копие от извлечение от сметка и Копие от Заявление – Декларация за
откриване на партида за битови нужди с Вх. № 2137/21.10.2021 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Ответникът Н. С. Н., чрез назначения му от съда особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат С. Р., от АК Перник и в предвидения от закона
срок е подал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал Заповед № 421 от 12.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 336 по описа на РС Брезник за 2023 г. Последната е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От към ч.гр.д. № 336 по описа на Районен съд Брезник за 2023 г. общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са
публикувани във в. „Съперник“, бр. 82/3959 на 29.04.2008 г., а този факт е и служебно
известен на съда.
От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот
на ответникът са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия
– главница в размер на 1259.98 лв., за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.
включително и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 208.56 лв.
за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г., сумата от 56.42 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. включително, законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 9.35 лв. за периода от 09.12.2021 г. до
23.08.2023 г. като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт № 12, т. 1-ви, рег. № 550, дело
№ 11 от 19.01.2018 г. на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд Перник се
2
установява, че на 19.01.2018 г. непълнолетният син на ответника Н. С. Н. – А. Н. С., с
ЕГН: ********** е придобил в качеството си на надарен собствеността върху
процесния имот – апартамент № **, находящ се в гр. ****************, за който е
доставяна топлинна енергия.
От представеното Копие от Заявление – Декларация за откриване на партида за
битови нужди с Вх. № 2137/21.10.2021 г. се установява, че ответникът Н. С. Н. е подал
заявление за откриване на негово име на партида за битови нужди в ответното
дружество именно за процесния имот.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещно правния му статут, след извършване на посочената сделка и в
частност такива промени, касаещи процесния период.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия преди процесния период, тъй като фирма
„Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД е изготвяла изравнителни сметки от 2000 г.
Вещото лице посочва, че за процесния период 01.10.2021 г. - 30.04.2022г.
разпределението на топлоенергията за потребителите в СЕС се извършва от
„Топлофикация - Перник” АД в качеството й на ФДР, поради което липсват и не са
предоставени Договори между „Топлофикация - Перник” АД и друга ФДР.
От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че за процесния период 01.10.2021 г. –
30.04.2022 г. няма подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната
сметка. От „Топлофикация-Перник” АД до момента на изготвяне на експертизата не е
предоставена информация за връчени на представител на СЕС индивидуални
изравнителни сметки за отчетен период 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. вещото лице -
топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при
формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер,
коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
От заключението по съдебно-икономическа експертиза се установява, че за
периода 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. за адрес ******************, с абонатен №
**************** стойността на доставената и ползвана, но неплатена топлинна
енергия е в размер на 1259,98 лв. и лихва за забава за периода от 09.12.2021 г. до
23.08.2023 г. в размер на 208,56 лв., или общо 1468,54 лв. Незаплатени суми за
изплащане на монтирани в имота измервателни уреди и/или уреди за дялово
разпределение са в размер на 56,42 лв. главница за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 9,35 лв. за
периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г. или общо 65,77 лв.
3
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена Заповед № 421 от 12.10.2023 г. по ч. гр. д.
№ 336 по описа на РС Брезник за 2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск
е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени
от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за
определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия, доколкото партидата е на негово име и е законен представител на
непълнолетния собственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация –
Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети
4
от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответницата е изключителен собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения
срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не
го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца възникналите вземания
за главници са основателни в пълния предявен размер, доколкото липсват и твърдения,
а и доказателства същата да е изцяло или частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като
съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав и с оглед установеното в ССЕ счита, че обезщетенията за забава действително
са в размер на 208,56 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г. в размер на 9,35
лв. за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г., както твърди ищецът.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
5
исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Тъй като и в
заповедното, и в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт,
съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 30.69 лв. – държавна такса, 480 лв. – депозити за вещи лица, 453.44
лв. – депозит за особен представител на ответника, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. в общ размер 1064.13 лв., които следва да му бъдат присъдени в
пълен размер.
В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както
следва: 30.69 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от горното, районния съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес:
************, общ. Брезник, ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор инж. Ч. К. С., сумата от
общо: 1534.31 лв., от които главница в размер на 1259.98 лв., за периода от 01.10.2021
г. до 30.04.2022 г. включително представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № ****, находящ се в гр.
****************; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 208.56
лв. за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от 1259.98 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 25.09.2023 г. до окончателното изплащане и дължими и незаплатени суми за
изплащане на монтирани в имота измервателни уреди и/или уреди за дялово
разпределение за сумата от 56.42 лв. – главница за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
9.35 лв. за периода от 09.12.2021 г. до 23.08.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от 56.42 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 25.09.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес: ************, общ. Брезник ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, сумата от общо 80.69 лв., представляваща разноски в производството по ч.
гр. д. № 336 по описа на Районен съд Брезник за 2023 г. и сумата от общо 1064.13 лв.,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 336 по описа на
Районен съд Брезник за 2023 г. да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
7