Решение по дело №344/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

6802

Година

8.9.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

07.01

Година

2015

Председател:

Секретар:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от E. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място] срещу ТП „ДГС." със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. " вписано в регистър Булстат № ЕИК , представлявано и управлявано от инж. Б. Н. К., ЕГН [ЕГН] - Директор, с която са предявени искове за признаване за уволнението за незаконосъобразно и отмяна изцяло Заповед № 94/12.03.2015г. по описа на ТП Д. - С., за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение - „зам.директор" ТП на Д. – С. и за ОСЪЖДАНЕ ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за сумата от 11 869.32 лв./при допуснато изменение на иска/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа - за период от 13.03.2015г. до 13.09.2015г. /общо 6 месеца/, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца в качеството му на работник, от една страна, и ответното дружество от друга страна на 19.08.2003г. бил сключен трудов договор № 224, по силата на който бил назначен на длъжност „лесничей” за срок от 6 месеца, при пълно работно време с основно трудово възнаграждение в размер на 270 лв. Така сключеният трудов договор бил изменен с допълнително споразумение № 86 от 20.02.2004г., по силата на което трудовия му договор бил трансформиран в безсрочен такъв. С допълнително споразумение № 339 от 06.06.2012. бил преназначен на длъжност „старши лесничей".Със Заповед №316/17.07.2014г. на Директора на Югозападно държавно предприятие временно му било възложено да изпълнява длъжността Директор на ТП «Д. - С.". С ново допълнително споразумение № 368 от 25.07.2014г. отново му било променено трудовото правоотношение, по силата на което ищецът бил преназначен на длъжност „заместник директор". На 15.09.2015г. за директор на ТП Д. С. бил определен Б. К..Поради заболяване на 12.03.2015г., с болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20140940512 от 12.03.2015г. на ищеца му било разрешено и започнал ползването на отпуск, поради временна нетрудоспособност за периода от 12.03.2015г. до 21.03.2015г. На следващия ден 13.03.2015г. получил обаждане от служител на ТП Д. С., който му казал, че е прекратен трудовият му договор. Въпреки недоброто му здравословно състояние на 16.03.2015г. отишъл в ответното предприятие и получил копие на Заповед № 94 от 12.03.2015г., с която му било прекратено трудовото правоотношение, считано от 13.03.2015г., поради сключен договор за управление № ДУ-92/15.09.2014г., а причините за прекратяването на договора са чл.328, ал.2 от КТ. На заповедта са се подписали и двама свидетели поради негов отказ да я получи. Твърди се още от ищцовата страна, че на 16.03.2015г. в Д. С. му била връчена фактура № [ЕГН]/16.03.2015г., на стойност 840,90 лв. за възстановяване на недоизносено облекло. Фактурата била придружена от счетоводна справка одобрена от директора на предприятието. Предоставена му била и Справка от НАП с изх.№ 01388153014825/16.03.2015г. по чл.62. от КТ, като подписал и предоставената му от служители на предприятието декларация, че е получил трудовата си книжка.Твърди се, че предвид здравословното му състояние е било необходимо допълнително лечение при специалист, който продължил отпуска за временна нетрудоспособност с още 30 дни с болничен лист № Е20151781054 от 23.03.2015г. След прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът се регистрирал в Бюрото по труда - Б., като безработен.Ищецът твърди, че процесната заповед за прекратяване на трудовия договор се явява незаконосъобразна, защото била сведена до знанието по време на ползван от него отпуск за временна нетрудоспособност по болест, като работодателят не се е съобразил със закрилата при уволнение, дадена му от чл.З., ал.1, т.4 от КТ, тъй като се явява работник, който е започнал ползването на разрешен отпуск. Ето защо трудовото му правоотношение не би могло да бъде прекратено преди изтичане на срока на отпуска.При отмяната на уволнението му като незаконосъобразно следва да бъде уважен и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -Заместник - Директор на ТП на Д. - С..Изложени са твърдения за основателност и на иска за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, но за не-повече от 6 месеца , посочвайки,че до този момент са изтекли близо 2 месеца, и обществено икономическата обстановка в страната е такава, че най - вероятно ще остане без работа и следващите четири месеца. Претендира обезщетение за цялото време от 13.03.2015г. до 13.09.2015г. на база месечното брутно възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, което за месец февруари 2015г. е възлизало на 1236,49 лева. Общото претендирано възнаграждение за целия период възлиза на 7418,94 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба - 08.05.2015г. до окончателно изплащане на сумата.

С Разпореждане №3589/08.05.2015г. , съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Съобщението до ответника е връчено на 15.05.2015г., като видно от материалите по делото в законоустановения срок на 12.06.2015г. ответникът е депозирал отговор по делото.

В отговора на исковата молба ответното дружество изразява становище, чче предявените обективно кумулативно съединени искове са допустими, но неоснователни, както и че трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ - „поради сключването на договор за управление на предприятието", но е неоснователен. Ответникът посочва, че не оспорва обстоятелството, че между ищеца и дружеството са съществували трудовоправни отношения по силата на сключен трудов договор № 368/25.07.2014г. от който е видно, че ищецът е преназначен от длъжност „старши лесничей" на длъжност "заместник директор" категория персонал - ръководен кадър, до прекратяването на трудовото правоотношение. Не се оспорва твърдяното и в исковата молба , че на 16.03.2015г. в Д. С. на ищеца е била връчена фактура № [ЕГН]/16.03.2015г. на стойност 840.90 лв. за възстановяване на недоизносено облекло, придружена от счетоводна справка, одобрена от директора на предприятието, както и му била представена справка от НАП с изх. № 01388153014825/16.03.2015г. по чл. 62 от КТ, подписване на декларация от страна на ищеца за получаване на трудовата му книжка, както и че, е заплатил стойността на недоизносеното работно облекло. Също не се оспорва, обстоятелството, че ищецът е изпълнявал длъжността "Заместник директор", която е в кръга на лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес и е включена в ръководството на предприятието по смисъла на § 1 т.З от ДР на КТ. В този кръг са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Аргументирано с доводите, че целта на законодателя е да даде възможност на новият управител да сформира екип, за да може да изпълни задълженията си по договора в този смисъл се твърди, че процесната заповед е законосъобразна, издадена е в писмена форма, подписана от Директор на ТП "Д. С. ", [населено място]. Твърди се, че заповедта е връчена лично на ищеца, в присъствието на свидетелите Е. К. на длъжност „Човешки ресурси , деловодител, секретар" и П. Т. на длъжност „счетоводител" на 12.03.2015г., поради което и се оспорват изложените твърдения в исковата молба относно момента на връчване на заповедта и знанието на работодателя ищеца да е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, като се твърди отсъствие за знание на този факт от страна на ответното дружество. Ответникът твърди,че атакуваната заповед за уволнение е законна, тъй като е осъществен състава на разпоредбата на чл. 328 ал.2 от КТ поради сключване на "договор за управление" №ДУ-92/15.09.2014г. с „Югозападно държавно предприятие" [населено място], и във връзка с чл.29, ал.1, т.6 от утвърдения с изх. № РД-04-11/03.06.2011г. на МЗХ - Правилник за организация и дейността на „Югозападно държавно предприятие", от страна на работодателя е спазен предвидения режим на съгласуване, като се твърди, че е направено искане за съгласуване прекратяването на трудовото правоотношение с изх. № 905/17.12.2014г. по регистъра на ТП „ДГ С." /л.24от лтд/, [населено място], разрешението по което е получено с писмо изх. № 7398/04.03.2015г. по регистъра на ЮЗДП ДП, [населено място], с вх. №444/11.03.2015г. по регистъра на ТП „Д. С.- /л.25 от лтд/.

Оспорват се изцяло като неоснователни предявените обективно съединени искове, като се поддържа становище, че трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието. Изложени са подробни съображения в подкрепа на заявеното становище иискане да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан по основание и по размер депозираният иск за отмяна на атакуваната заповед /на сочените фактически и правни твърдения/, ведно с кумулативно предявените искове по чл.344 ал.1, т.2 и 3 от КТ за възстановяването на работа и заплащане на обезщетение за времето, през което същият е останал без работа по чл.225,ал.1 от КТ, за последния с изложени аргументи за липса на доказателства установяващи факта на оставане без работа. Позовавайки се на установеното от доказателствата представени от ищеца, -2 бр. болнични листа Е 20140940515, издаден на 12.03.2015г. и Е 20151781054, издаден от 23.03.2015г. и служебна бележка с изх. № 359/16.04.2015г. от Агенцията по заетостта ответното дружество прави възражение за недопустимост в един и същи период едно лице да получава обезщетения на различни основания. Посочено е, че според ответника, няма нарушаване на материалния закон, като предвид сключения "договор за възлагане" на управлението на предприятието с Директора на ТП "Д. [населено място], ищецът е от кръга на лицата, попадащи в ръководството на предприятието и от започването на изпълнението на договора за управление не са изтекли повече от 9 месеца следователно са налице и трите предпоставки на чл.328 ал.2 от КТ.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, ангажират се доказателства, по същество изразява становище за доказаност и основателност на исковете, като се иска да бъдат уважение. Претендират се и сторените по делото разноски, като се представя и списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт , и в отговора на исковата молба, и в съдебно заседание, оспорва предявените искове, и по основание и по размер, като развива доводи за това, че е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ответника поради наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ. Подробни съображения излага в писмена защита.

На основание чл. 146 от ГПК, вр. с чл. 312 от ГПК съдът е обявил за безспорни следите обстоятелства, а именно: че между страните по делото са съществували трудовоправни отношения по силата на сключен трудов договор № 368/25.07.2014г. от който е видно, че ищецът е преназначен от длъжност „старши лесничей" на длъжност "заместник директор" категория персонал - ръководен кадър, до прекратяването на трудовото правоотношение; че заеманата от ищеца длъжност заместник директор" е ръководна длъжност.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които са приобщени към доказателствения материал по делото. От техния анализ и оценка съдът намери следното за установено от фактическа страна:

Безспорно е между страните по делото и това се установява от приетия по делото, като писмено доказателство трудов договор № 224 от 19.08.2003г. по силата на който ищеца е бил назначен на длъжност „лесничей” за срок от 6 месеца, при пълно работно време с основно трудово възнаграждение в размер на 270 лв, като валидно безсрочно трудово правоотношение е установено с когато сключеният трудов договор бил изменен с допълнително споразумение № 86 от 20.02.2004г., като с допълнително споразумение № 339 от 06.06.2012. бил преназначен на длъжност „старши лесничей".Установи се, че със Заповед №316/17.07.2014г. на Директора на Югозападно държавно предприятие на ищеца му е било временно възложено да изпълнява длъжността Директор на ТП «Д. - С.".Последно заемана и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение от ищеца е длъжността изменена с ново допълнително споразумение № 368 от 25.07.2014г. по силата на което ищецът бил преназначен на длъжност „заместник директор".

Не е спорно обстоятелството между страните, че предвид сключен с ЮЗДП ДП, [населено място] "договор за управлението" № ДУ- 92/15.09.2015г. на 15.09.2014г. ЮЗДП ДП, [населено място] възлага управлението на ТП "ДГС С." [населено място], с "Договор за управление" №ДУ-92/15.09.2014г. на директора – Б. К..

Установи се , че в съотвествие с предвиденото в Правилника за организация и дейността на ЮЗДП ДП Б., утвърден с изх. № РД-04-11/03.06.2011г. на МЗХ - режим на съгласуване, същият е спазен. С писмо изх. № 905/17.12.2014г. по регистъра на ТП „Държавно горско стопанство С." [населено място], е направено искане за съгласуване прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца /стр. 224 от лтд/, като същото разрешение е получено с писмо изх. № 7398/04.03.2015г. по регистьра на ЮЗДП ДП, [населено място], с вх. №444/11.03.2015г. по регистъра на ТП „Д. С.- /стр. 225 от лтд/.

Спорен между страните е факта за момента и начина връчване на процесната заповед № 94/12.03.2015 год. на директора на ТП „Д. С." [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с Е. С. С..Видно от отбелязването в същата, е удостоверено с двама свидетели отказа на ищеца да я получи на 12.03.2015г., в която връзка са и събраните по делото гласни доказателства – разпита на свидетелите - Е. К. на длъжност „Човешки ресурси , деловодител, секретар" и П. Т. на длъжност „счетоводител".

Преценени с оглед евентуална заинтересованост предвид обстоятелството, че същите работят в ответното предприятие от показанията им се установява, че на 12.03.2015г. в ранния следобед между 14.00 часа и 14.30 часа, директорът е разпоредил на свид. Е. К. по вътрешния телефон да извика ищеца и свид. П. Т. да се явят в кабината му. От свидетелските показания на г-жа П. Т. се установява, че от разпореждането до явяването на тримата служители в кабинета на директора са минали 2-3, максимум 5 минути. От показанията на св.Е. К., се установява, че е извикала колегите си от кабинетите. От показанията се установява, че двете служителки г-жа Е. К. и г-жа П. Т. заедно с ищеца присъствали в кабинета когато директорът бил попитал ищеца дали знае за какво е извикан, и след като получил от ищеца отрицателен отговор, го уведомил, че му прекратява трудовия договор, като предоставил Заповед № 94/12.03.2015г. за запознаване и подпис от негова страна. Последователни и вътрешно непротиворечиви са показанията и на двете свидетелки за последвалия афект в поведението на ищеца и напускането му на кабинета. След което връчването на заповедта било оформено при условията на отказ, със съдържащите се подписи и на двете свидетелки.В показанията и на двете свидетелки се съдържат данни, че в този ден и къммомента на връчване на заповедта ищецът не е представил болничен лист нито пък гласно е заявил, че се намира в някакъв разрешен отпуск. И двете свидетелки заявявят, че са узнали от болничният лист, за това, че ищецът е в отпуск по болест. Св. Е. К. „ ...на другият ден /13.03.2015г./ друг колега не си спомням кой, донесе болничният лист и от него разбрах, че г-н С. е в отпуск по болест ....".

Установява се от приетия по делото болничен лист №Е20140940512 от 12.03.2015г., че за периода поради заболяване на 12.03.2015г. ищецът е започнал ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 12.03.2015 до 21. 03.2015г., като същият бил продължен предвид това, че здравословното състояние на ищеца не се подобрило и бил потърсил допълнително лечение при специалист, който продължил отпуска за временна нетрудоспособност с още 30 дни с болничен № Е20151781054 от 23.03.2015г.

Установява се от писмените доказателства, че на 16.03.2015г. в Д. С. на ищеца е била връчена фактура № [ЕГН]/16.03.2015г. на стойност 840.90 лв. за възстановяване на недоизносено облекло, придружена от счетоводна справка, одобрена от директора на предприятието, и която сума ищеца заплатил. Представена му била и справка от НАП с изх. № 01388153014825/16.03.2015г. по чл. 62 от КТ, както и била подписана от негова страна декларация, в която декларирал, че е получил трудовата си книжка, факти за които страните не спорят. но за тава обстоятелство, че е получил трудовата си книжка и е заплатил стойността на недоизносеното работно облекло не се спори.

Не се установи с предвидените и допустими в закона доказателства твърдението на ищеца, че на 13.03.2015г. получил обаждане от служител на ТП „Д. С.", който му бил казал, че е прекратен трудовия му договор и въпреки здравословното му състояние на 16.03.2015г. бил отишъл в предприятието и получил копие на Заповед №94/12.03.2015г. с която му било прекратено трудовото правоотношение, считано от 13.03.2015г., поради сключен договор за управление №ДУ-92/15.09.2014г, а причината за прекратяване на договора била чл.328, ал.2 от КТ.

Видно от регистрационна карта в Д. – Б./ л.310 по делото/ след прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът се е регистрирал в Бюрото по труда- Б., като безработен.

Видно от удостоверение за доход с изх. №10-01-5/08.06.2015г. на ТП „Д. С." се установява, че ищеца има отработени за м. март 2015г. 7/седем/ дни или 12.03.2015г е присъствен ден, и според които данни този ден е заплатен на ищеца, като болничният лист е входиран под № 12 на 13.03.2015г.. т.е. на следващия ден, видно и от приетата отчетна форма за явяване през месец март 2015г. /л.308/.

С дата /28.07.2014г./ е утвърдена и връчена на ищец и длъжностна характеристика за длъжността – „Заместник Директор“ , в която е отразено категория персонал – ръководен кадър, в която с оглед разписаните права, задължения и отговорности безспорно се обосновава извода затова, че заеманата от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на КТ в предприятието, които факт категорично се признава и не се оспорва и от двете страни.

Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество - Държавно горско стопанство- С.” е държавно предприятие по Приложение № 1 по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите - предприятие за управление на горски територии, държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Същото е ЮЛ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от ТЗ /чл. 163, ал. 2 от ЗГ/. ЮЗДП е вписано в Търговския регистър при АВ с ЕИК 2016275060176, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. ". Управлението и организацията на предприятието са регламентирани със Закона за горите и Правилник за организацията и дейността му като вътрешноведомствен акт /л. 300 от делото/.

Видно от ЗГ и Правилника на предприятието същото е с двустепенна структура (чл. 164 от ЗГ): централно управление и териториални поделения и съответно с предмет на дейност - посочена в разпоредбата на чл. 165 от ЗГ. Органи на управление са Министърът на земеделието и храните и управителен съвет, включващ и директора на предприятието. Министърът на земеделието и храните сключва договор за управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет. Договор за управление се сключва и с директора на държавното предприятие /след провеждане на конкурс/ - чл. 171 от ЗГ, който от своя страна и в съотвествие с нормата на чл. 172 ал.1 т. 4, както и по силата на чл. 173 ал3от ЗГ сключва договор за управление с директорите на териториалните поделения, какъвто е сключен в настоящия казус -"Договор за управление" №ДУ-92/15.09.2014г. с директора – Б. К..

Ясно и нормативно е уредена в разпоредбата на чл. 174 ал.1 от ЗК функцията и дейността на териториалните поделения на държавните предприятия в посочената по-горе организационна структура , като изрично е предвидено , че Д. са и работодатели по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ/чл 174 ал.1 т.6/ Министърът на земеделието и храните утвърждава годишния финансов план на държавното предприятие, както и одобрява годишните финансови отчети и/или доклад за дейността на ДП (чл. 168, т. 5 и 8 от ЗГ); взема решения за разпределение на печалбата и покриване на загуби на предприятието. Финансовият план и отчетите се изготвят и предлагат от директора на ДП и се приемат от УС /чл. 170, ал. 1 от ЗГ/. Директорът ръководи цялостната дейност на предприятието. Съгласно чл. 176 и чл.174 от ЗГ, държавното предприятие/както и Д./ формира свои приходи. За осъществяване на дейността, на последното се предоставя за ползване и управление държавно имущество /чл. 166, ал. 1 от ЗГ/.Средствата за работна заплата в държавното предприятие, включително на директора, се определят с наредба- Наредба № 22 от 14.12.2012г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и техните териториални поделения /чл. 175, ал. 1 от ЗГ/, като принципът е за формиране на възнагражденията в зависимост от финансовия резултат и изпълнението на дейностите в предприятието.

Видно от съдържанието на сключения Договор за управление" № ДУ-92/15.09.2014г. с директора – Б. К., и от която дата е започнало реалното изпълнение на функците на директора, като в частта му досежно задълженията на директора като страна по договора, е разписано, че същите са съгласно правомощията, уредени императивно в ЗГ и са съответни на основния предмет на дейност на предприятието. Размерът на възнаграждението на директора се определя при условията и по реда, определени с Наредба на Министъра на земеделието и храните /чл. 3, ал. 1 от договора/. Съгласно клаузата на чл. 16 от договора за управление, Директорът внася в полза на Министъра гаранция за качествено изпълнение на договора, в размер на месечното му възнаграждение, вносима в срок от 3 месеца от подписване на договора, която се връща след одит, извършван от Дирекция „Вътрешен одит на министерството към датата на прекратяване на договора, ако при одита не е констатирано, че с действията и/или бездействията си директорът не е причинил вреда на предприятието. При нарушение от страна на Директора на договора за управление е уговорена неустойка в размер до 5 месечни брутри възнаграждения /чл. 18/.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 94 от 12.03.2015г., на Директора на ТП Д.- С. - инж. К. , с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца , на длъжност „Заместник Директор , считано от 13.03.2015г., поради сключен договор за управление № ДУ-92/15.09.2014г., а причините за прекратяването на договора са чл.328, ал.2 от КТ, предвид сключен на основание чл. 173, ал. 3 от ЗГ Договор за управление № ДУ-92/15.09.2014г. с Директора на ЮДП – М., без спазване на връченото предизвестие, като е разпоредено изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, , ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Като мотиви в заповедта е посочено: предвид сключен на основание чл. 173, ал. 3 от ЗГ Договор за управление № ДУ-92/15.09.2014г. с Директора на ЮДП – М. и искане на съгласователен режим всъотвествие с Правилника за организация и дейността на ЮДП. Заповедта е връчена на ищеца при условията на отказ да подпише посочено в същата на 12.03.2015г.

Необсъдените от съда писмени доказателства са изцяло неотносими към предмета на настоящото производство.

При възприетите за установени данни съдът намери следното от правна страна :

Предявени са конститутивен иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа– чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 11 869.32, 00 лв. за периода от 13.03.2015г. до 13.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата- с правно основание чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Исковете са допустими, предявени от лицето, комуто единствено принадлежи правото– работника, срещу оспорващия работодател, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл. 328 КТ е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудово- правната връзка при предвидените от закона условия. В случая трудовият договор с ищцата е прекратен на основание “сключване на договор за възлагане на управлението на предприятието”. Субективното преобразуващо право на уволнение е надлежно и законно упражнено, когато е налице посоченото в заповедта основание за уволнение. В разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е предвидена правна възможност за работодателя, освен в случаите по чл. 328, ал. 1 от КТ, да прекрати едностранно трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието поради сключване на договор за управление на предприятието. Правото на уволнение е предоставено на новоназначения управляващ, страна по договора за възлагане на управление. Уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Понятието "ръководство на предприятието" е дефинирано легално в § 1, т. 3 от ДР на КТ, според който "ръководството на предприятието" включва ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, и колективните изборни органи за управление. При съдебен спор преценката на съда за законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, се свежда до съществуването на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, визирани в чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно : Длъжността, която е заемал уволненият служител, попада ли сред ръководните длъжности в предприятието; Сключен ли е договор за управление на предприятието; Спазен ли е 9- месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 от КТ, до изтичането на който работодателят може да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието.

В настоящия случай са налице всички предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ, за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Безспорно, е че заемната от ищеца длъжност “Заместник директор”, в ответното държавно предприятие, има ръководен характер по см. на чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй като е сред изрично посочените в § 1, т. 3 от ДР на КТ длъжности, включени в понятието "ръководство на предприятието", използвано от законодателя при формулиране на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Безспорно се установява, че на 15.09.2014г. е сключен Договор за възлагане на управление № ДУ- 92/ 15.09.2014г., на основание § 12 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите /ЗГ/ и във вр. с , чл. 173 ал.3 от ЗГ, между Югозападно държавно предприятие /в качеството й на принципал/, и инж. Б. Н. К., по силата на който, Държавното предприятие е възложило на инж. К., а последния е приел да управлява и представлява Държавно горско стопанство- С.”. В чл. 12, ал. 1, т. 5 от договора за управление, е предвидено изричното правомощие на Директора на Д.- С., да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в Държавно горско стопанство- С.. От момента на сключване на договора за възлагане на управление, който е и най-ранният момент на изпълнение на договора, е започнал да тече 9- месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 от КТ, в който работодателят в лицето на новия директор е имал възможност да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, с оглед поставените цели и програма за управление и за ефективно развитие на трудовия процес. В рамките на този срок Директорът на “Държавно горско стопанство”- [населено място], е издал Заповед № 94/ 12.03.2015г., с която е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието. Ръководният характер на заеманата от ищеца длъжност, преценяван от гледна точка на разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, сключването на договора за възлагане на управление и прекратяването на трудовото правоотношение между страните в рамките на 9-месечния срок от началото на изпълнение на договора обосновават извод, че уволнението на ищеца е извършено при наличие на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, поради което е законно и не подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. /Решение от 8.01.2008 г. на САС по кас. гр. д. № 890/ 2007г., 1- ви с-в, докладчик съдията Б. Й., Решение № 688 от 19.04.2002г. на ВКС по гр.д.№ 1012/ 2001г., ІІІ г.о., докладчик съдия В. А., и др./

Неоснователни са доводите на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като с договорът за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма и затова под предприятие се разбира организация, която развива стопанска дейност не представлява такъв , както и въз основа на него да могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, при което следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел , както и че Д.- С. не е предприятие по смисъла на ТЗ и разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, а е териториално поделение на "Югозападно държавно предприятие" - Б., което е държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.З от ТЗ и не е търговско дружество. Съдържанието на договора за управление не подлежи на преценка в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 328, ал. 2 от КТ. Релевантни за законността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, са фактът на сключване на такъв договор и началото на изпълнението му. В процесния случай тези факти са настъпили, новоизбраният директор е разполагал със суверенното право да прекрати трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, с оглед поставените от него цели и програма за управление, и доколкото ищецът е заемал ръководна длъжност, това право е упражнено в съответствие с нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ, което обуславя законосъобразността на атакуваното уволнение.

Неоснователен е и развития довод от ищцовата страна, че не би могло в сферата на горите да се сключва договор за управление. Безспорно, е че Държавното горско стопанство, като такова, има възложени му по Закона за горите, функции в областта на държавната политика по горите, но същото съобразно действащата нормативна уредба, осъществява и чисто стопанския функции, свързани с осъществяването на търговска дейност, и оттам извличането на печалба. В този смисъл, същото именно защото осъществява такива стопански функции, и преследва поставена от принципала-ЮДП, политика, няма пречка да изпълнява и възложените му по силата на договора за възлагане на управлението задачи. Нещо повече процесното Д.- С., е вписано като търговец и в Агенцията по вписванията. Допълнителен аргумент в тази насока, е и обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ се говори за “сключване на договор за управление на предприятие”, а в дадената легална дефиниция това понятие в § 1, т. 2 ДР КТ, такова е всяко място- предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект, и др. подобни, където се полага наемен труд”, което е изрично и нормативно уредено в посочените във фактическата част н акта разпоредби на ЗГ. В този смисъл следва да се посочи, че договор за управление може да бъде сключен, не само за управлението на търговско дружество, държавно предприятие, но и за образувания, които нямат това качество /Решение № 778 от 21.07.1999г./ по гр.д.№ 987/ 98г., ІІІ г.о. и др.

Отделно от това следва да се посочи, че с Договора по чл. 328, ал. 2 от КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлянието на предприятието при задължение срещу възнаграждение да се постигне в уговорен срок определен стопански резултат на риск на приелото управлението лице. Посочването в договора за управление на бизнес задача с конкретни икономически показатели, които представляващия трябва да постигне, разработването от управляващия на бизнес прогрма /съгласно договора или други свързани актовеили документи/ и обвързването на възнаграждението на управляващия от постигнатите резултати, съответно определянето на гаранция при неизпълнение са част от съдържанието на договора по чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно възприетото в Решение по чл. 290 от ГПК на ВКС-Решение № 481/13.12.2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. по гр.д. № 168/2011г., Решение № 249/04.07.2013г. по гр.д. № 1308/2012г., Решение № 32/25.02.2014г. по гр.д. № 4502/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Решение № 215/03.07.2014г. на ВКС, ГК, ІVг.о. по гр.д. № 7007/2013г., в случаите когато предприятието-работодател следва да е търговец или стопанско предприятие, което има за задача постигането на конкретни стопански резултати.

Правно невъзможно е договор за управление да бъде сключен за управлението на държавно учреждение, на отделна дейност в учреждението /организационно обособена в поделение или не/, дори тази дейност да е свързана с предоставянето на стоки или услуги, тъй като държавното учреждение няма стопански цели, какъвто е настоящия случай. Категорична съдебна практика има по този въпрос затова, че няма пречка обаче /не само когато отделен закон изрично го урежда, в случая ЗГ, но и в други случаи/ да бъде сключен договор за управление на държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяване на обществена потребност /Определение № 313/27.04.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 261/2012г., ІV г.о., ГК./.

С оглед изложеното и при възприетото от фактическа страна, следва да се приеме, че държавните предприятия по чл. 163 ЗГ са предприятия, които имат за задача постигане на стопански резултат, съответно по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ, каквото е и ответното дружество, изведено и съгласно /чл. 164ал.1 т.2 ЗГ/.

Тези предприятия имат статут на предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, Дял 2 от Част ІІ на Закона-Видове търговци. Управляват горските територии държавна собственост, като набират и приходи. За осъществяване на дейността на предприятието Министърът на земеделието и храните утвърждава финансов план, който се съставя и предлага именно от Директора на предприятието, като решава за разпределение на печалбата и покриване на загубите. Опазването, стопанисването и ползването на горски територии в страната цели основно гарантиране на многофункционалното и устойчиво управление на горските системи /чл. 1 от ЗГ/, а не печалба, но макар и неводещи стопанските резултати и печалбата при стопанисването и ползването на горските територии съществуват.

Допълнителни аргументи в посока за характера на договора за управление, затова, че е такъв по смисъла на чл. 328 ал.2 от КТ, и като съобрази изведените въз основа на възложеното с договора данни, съдът намира, че са и следните обстоятелства: Размерът на месечното възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред определени Наредба № 22/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и в техните териториални поделения, и е в зависимост от постигнати стопански резултати - чл. 3 от Договора; Предвидено е внасяне на определена сума от ръководителя при сключване на договора за управление, като гаранция за качествено изпълнение – чл. 16 от Договора; Директорът, който е изпълнител по договора е поел задължение да изготвя годишен финансов план и по делото има приет и допуснат такъв, изготвен, който финансов план, се утвърждава от възложителя по договора за управление, като в договора е предвидена възможност за едностранно и без предизвестие прекратяване на същия от възложителя при действие или бездействие от страна на изпълнителя, довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати или при неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на същото. Същевременно финансовият резултат и изпълнението на възложените дейности формират средствата за работна заплата в конкретното предприятие.

Нещо повече в действащия ЗГ изрично е предвидено сключването на договори за управление между директора на ДП и директорите на ТП Д. по чл. 173, ал. 3 от ЗГ.

Предвид изложените аргументи настоящият състав намира за неоснователно твърдението на ищцата, че договорът не бил такъв за управление, тъй като с него не било уговорено постигането на определени стопански резултати, поради това, че не се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с особен статут. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, в договора за управление изрично е предвидено изпълнение на определени стопански цели, съобразени със спецификата на дейността на ТП Д. - под форма на изпълнение на финансов план, и в този смисъл настоящият договор за управление е типичен такъв и е взета предвид спецификата и характера на дейността на предприятието относно изискването за наличие на бизнесзадача. При законодателната уребда относно съществуването и управлението на държавните предприятия по чл. 163, ал. 1 от ЗГ /с орган на управление министъра и въведено ежегодно планирано осъществяване на стопанската дейност/ директорът на държавното предприятие не изготвя бизнес план по задача, но осъществява разписаното в чл. 174 ЗГ Положителният финансов резултат пряко влияе върху възнаграждението на директора, за изпълнението на задълженията по договора се внася гаранция, при неизпълнение са налице уговорени неустойки, както и неизпълнението на утвърдения план и превишаване на разходите обосновава едностранно прекратяване на договора за управление от страна на министъра.

Относно посоченото от ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено с атакуваната заповед в период на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност , съдът намира за неоснователни доводите за ползвана закрила по чл. 333 от Кт , доколкото трудовото правоотношение не е прекратено на някои от посочените текстове. Съдът намира за неоснователни и доводите на ищцата за немотивираност на уволнителната заповед, доколкото в същата е посочено основанието за нейното издаване – чл. 328, ал. 2 от КТ, като заповедта е издадена от работодателя, посочени са фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение- посочено е конкретното правно основание - чл. 328, ал. 2 от КТ и като мотив сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите Договор за управление № ДУ-92/15.09.2014г . Съдът намира, че при уволнение на това основание, за да е законно уволнението е достатъчно заповедта да е издаден от компетентния орган, да е сключен нов договор за управление, длъжността на ищцата да е ръководна и уволнението да е извършено в рамките на 9-месечния срок от започване изпълнението на договора. Това е така, тъй като преценката на управителя не подлежи на съдебен контрол и поради това няма изискване за мотивиране на заповедта за уволнение с обосноваване на причините за решението си.

Предвид изложеното е налице и втората предпоставка на чл.328, ал.2 от КТ.

Налице е и третата такава. От момента на сключване на договора за възлагане на управление, който е и най-ранният момент на изпълнение на договора- 15.09.2014г , е започнал да тече 9- месечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 от КТ, в който работодателят в лицето на новия директор е имал възможност да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, с оглед поставените цели и програма за управление и за ефективно развитие на трудовия процес. В рамките на този срок Директорът на “Д.” С. , е издал Заповед № 94 от 12.03.2015г., с която е прекратил трудовото правоотношение с Е. С. С., на основание чл. 328, ал. 2 от КТ- поради сключване на договор за управление на предприятието.

Предвид ръководният характер на заеманата от ищеца длъжност, преценяван от гледна точка на разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ, сключването на договора за възлагане на управление и прекратяването на трудовото правоотношение между страните в рамките на 9-месечния срок от началото на изпълнение на договора обосновават извод, че уволнението на ищцата е извършено при наличие на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 от КТ, поради което е законно и не подлежи на отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

С оглед на изложеното предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а като обусловени от него следва да се отхвърлят и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като същите предпоставят уважен иск за отмяна на уволнението, което обстоятелство не е налице. Неоснователен предвид гореизложените констатации е и акцесорният иск за законна лихва от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът не е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос с оглед изхода на делото.

По арг. на чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от E. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], , срещу ТП „ДГС" със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ", вписано в регистър Булстат № ЕИК , представлявано и управлявано от инж. Б. Н. К., ЕГН [ЕГН] - Директор, иск за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № 94/12.03.2015 г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство С.", с която е прекратено трудовото правоотношение на E. С. С. , на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради “сключване на договор за възлагане на управление на предприятието”.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от E. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул., срещу ТП „ДГС." със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ", вписано в регистър Булстат № ЕИК , представлявано и управлявано от инж. Б. Н. К., ЕГН [ЕГН] , иск за възстановяването му на заеманата преди датата на прекратяване на трудовия договор длъжност – „Заместник Директор "- ТП „Държавно горско стопанство С." .

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от E. С. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], ул., срещу ТП „ДГС." със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. ", вписано в регистър Булстат № ЕИК , представлявано и управлявано от инж. Б. Н. К., ЕГН [ЕГН] иск за осъждане на ответника ТП „Държавно горско стопанство С." , да заплати на ищеца от 11 869.32 лв./при допуснато изменение на иска/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа - за период от 13.03.2015г. до 13.09.2015г. /общо 6 месеца/, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд- [населено място] с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от връчването на страните .

Районен съдия: