Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.10.2016г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Е.П. и в
присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №479/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответника П. Ив. З. /Б./ да заплати на
ищеца Н. Ж. Б. сумата 8 335,00 лева,
представляваща половината от едно солидарно задължение на страните по делото
към кредитора „Алфа Банк“ АД, произтичащо от договор за ипотечен кредит
№024-215 от 05.07.2007г., което ищецът е погасил еднолично в периода
06.10.2010г. – 11.11.2015г. Иска се присъждането на законната лихва върху
исковата сума от датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2015г., до
пълното й изплащане, както и на сторените деловодни разноски.
В исковата молба ищецът твърди,
че на 05.07.2007г. по време на брака му с ответницата сключил договор за
ипотечен кредит с „Алфа Банк“ АД с цел закупуването на семейно жилище, по който
той станал кредитополучател, а ответницата - ипотекарен длъжник по
обезпечителната сделка. С решение от 26.03.2009г. по гр. д. №301/2009г. на РС –
гр.Сандански бракът бил прекратен по взаимно съгласие на съпрузите. С решението
съдът утвърдил сключеното между тях споразумение по чл.101, ал.1 от СК /отм./,
уреждащо личните и имуществените им отношения за след развода. Според една от
неговите клаузи, страните се съгласили да погасяват заедно при равни части
задълженията по договора за ипотечен кредит. Въпреки това ответницата П.З.
отказала да заплаща половината от дължимите месечни погасителни вноски. Ищецът
бил принуден сам да погасява цялото задължение, за да не пристъпи кредитора към
принудително изпълнение. В периода от 06.10.2010г. до 11.11.2015г. той платил
общо 16 670 лв. Тъй като през това време работел в чужбина, изпращал пари
на майка си – св.С.Б., която захранвала с тях банковата му сметка, от която се
извършвали погашенията. Твърди, че с половината от платената сума е погасил
чуждо задължение – това на ответницата. Затова иска последната да бъде осъдена
да му я възстанови, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху нея от подаването на исковата молба до погасяването на задължението.
В писмения отговор на исковата
молба ответницата оспорва иска като неоснователен. Отрича да се е споразумявала
с ищеца заедно и по равно да погасяват задълженията по договора за кредит. Твърди,
че ищецът не е платил посочените в ИМ суми за погасяване на задълженията по
кредита, поради което оспорва истинността на представените с ИМ 63 бр. вносни
бележки за депозирани суми в банковата му сметката при „Алфа Банк“ АД. Твърди още,
че след влизане в сила на решението по гр. д. №301/2009г. на РС – гр.Сандански
е сключено устно споразумение между ищеца, ответника и трето лице – св. С.Б.,
по силата на което последната получила правото да ползва семейното жилище на
страните по делото, останало в тяхна съсобственост след развода, в замяна на
което се задължила да плаща погасителните вноски по кредита. Посочила е
доказателства и претендира разноски.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа
и правна страна следното:
Искът е допустим, тъй като е
предявен от солидарен длъжник, който твърди, че е изпълнил повече от своята
част, срещу друг съдлъжник и с него ищецът цели да получи разликата за
платеното в повече.
Разгледан по същество искът е
частично основателен.
Страните не спорят, установява се
и от представения по делото договор от 05.07.2007г., че по време на брака
помежду им ищецът е изтеглил ипотечен кредит от „Алфа Банк“ АД в размер на
16000 евро, с които е погасен предходен кредит на ищеца в друга банка, изтеглен
през 2006г. за закупуването на семейното им жилище – апартамент в гр.Сандански.
Безспорно е и това, че като съсобственик на апартамента ответницата е учредила
ипотека върху него за обезпечаване вземането на банката. Същата има качеството
и на поръчител по кредита.
От приложеното към исковата молба
съдебно решение по гр.д. №301/2009г. на РС-Сандански е видно, че на
26.03.2009г. бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие и е
утвърдено споразумението на съпрузите по чл.101 от СК /отм./. С оглед
направеното от ответницата оспорване, че тя не е подписала споразумението и не се
е съгласявала с процесната клауза от него, ищецът е представил в открито
съдебно заседание копие на заверен от съда препис от представеното по делото
споразумение, както и копие от протокола за проведеното съдебно заседание. От
тях е видно, че в споразумението фигурира подпис на ответницата, както и
нейното изявление в съдебния протокол, че го поддържа без изключения.
Автентичността на подписа не е оспорена в настоящото производство. Самото
споразумение носи дата 12.03.2009г. и съдържа съгласието на страните всяка от
тях да заплаща по 50% от дължимите месечни вноски за погасяването на два броя
кредити, единият от които е процесният ипотечен кредит от „Алфа Банк“ АД.
Въз основа на тези писмени доказателства
следва да се приеме, че в споразумението по чл.101 от СК /отм./ страните по
делото са сключили валидно писмено съглашение, по силата на което ответницата е
встъпила като съдлъжник в задължението на ищеца към „Алфа Банк“ АД по договора
за ипотечен кредит. Чл.101 от ЗЗД допуска такова встъпване да стане и без
съгласието на кредитора, само по съглашение между длъжника и встъпващия.
Кредиторът не може да се противопостави на встъпването, тъй като от него той
има единствено ползи, но ако го е одобрил изрично, встъпилият в дълга не може
да се освободи от отговорност без неговото съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото трето лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Затова е неоснователно твърдението на ищеца в
исковата молба, че е изпълнил чуждо задължение. Всеки от солидарните длъжници
отговаря пред кредитора за цялото задължение и последният може да иска
изпълнение от всички или само от някои от тях. Но съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД
отношенията между солидарните длъжници за тяхната персонална отговорност в
общото задължение може да бъде уговаряна помежду им. Ако нищо не е уговорено,
те отговарят по равно. В случая в споразумението, уреждащо последиците от
прекратяването на брака, страните са сключили съглашение за встъпване в дълг,
тъй като от съдържанието му е видно, че ответницата се е съгласила да отговаря
за погасяването на кредита към самия кредитор, а не да заплаща на ищеца
половината от размера на погасителните вноски. Едновременно с това страните са
уговорили изрично, че отговорността на всеки от тях в общото задължение към
кредитора ще се носи поравно. Вън от съмнение е, че със споразумението по
чл.101 от СК /отм./ съпрузите могат да уреждат както личните, така и
имуществените ликвидационни отношения между тях след брака. Ето защо
ответницата се явява задължена да отговаря солидарно с ищеца към кредитора
„Алфа Банк“ АД за плащането на погасителните вноски по кредита, а ако някой от
солидарните длъжници плати повече от своята част, другият е длъжен да му
възстанови разликата.
Ищецът е представил 65 броя
вносни бележки, от които е видно, че през периода 06.10.2010г. – 11.11.2015г. в сметката му са внесени общо 13232лв. Според
заключението на съдебно-икономическа експертиза размерът на постъпленията по
данни от счетоводството на банката за същия период е бил 6999,46 евро
/13710,75лв./. С част от тях са погасени задължения по ипотечния кредит в
размер на 6630,16 евро /12967,47лв./, а с останалите средства са погасени такси
за обслужването на сметката и др. задължения, нямащи отношение към кредита.
Заключението на съдебно-икономическата експертиза потвърждава отразеното в
представените 65 бр. вносни бележки, поради което тяхното съдържание следва да
се приеме за достоверно, а оспорването му от страна на ответника следва да се
отхвърли като неоснователно.
По въпроса за произхода
средствата е разпитана св.С.Б., която е посочена като вносител във вносните
бележки. Същата е заявила, че е била упълномощена от ищеца да захранва от
негово име банковата му сметка с пари, които той й изпращал от чужбина. По
делото е представено и копие от пълномощното, което потвърждава показанията на
свидетелката. Липсват доказателства, сочещи различен произход на средствата от
заявения, поради което следва да се приеме, че погашенията по ипотечния кредит
в периода 06.10.2010г. – 11.11.2015г. са правени със средства на ищеца.
Ответникът е поискал разпит на
един свидетел – В.Д., за да докаже възражението си, че споразумението по чл.101
от СК /отм./ е било изменено от страните по начин, който го освобождава от
задължението за заплащане на половината от погасителните вноски по
кредита.Свидетелят е бил допуснат от съда. Неговите показания обаче не следва
да се имат предвид при решаването на делото поради забраната на чл.164, ал.1,
т.5 от ГПК със свидетелски показания да са установява изменението на писмени
съглашения, в които е участвала страната, искаща свидетелите.
Дори да се допуснат до обсъждане,
показанията на този свидетел са недостатъчни да обосноват категоричен извод за
последващо изменение на уговорката за солидарно поемане на дълга по кредита от
бившите съпрузи. Същите следва да се преценяват съобразно чл.172 от ГПК, тъй
като свидетелят е родител на ответницата, а по делото не са представени други
доказателства, подкрепящи твърдението за наличие на последваща уговорка цялото
задължение по кредита да се погасява от св.С.Б..
При това положение следва да се
приеме, че страните по настоящото дело продължават да са обвързани от клаузите
на споразумението по чл.101 от СК /отм./, вкл. за начина на погасяване на
паричните задължения към кредитора „Алфа Банк“ АД, установяващ солидарност при
равни квоти помежду им. С оглед събраните доказателства, че в периода 06.10.2010г.
– 11.11.2015г. ищецът сам е погасил част от тези задължения в размер на 12967,47лв.,
то исковата му претенция се явява основателна за половината от тази сума, т.е.
за 6483,74лв. За разликата до предявения размер от 8335лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
С подаването на исковата молба и
връчването на препис от нея на ответника последният е поставен в забава, тъй
като същата има качеството на покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Понеже
се касае до неизпълнение на парично задължение, то обезщетението за забава е по
чл.86 от ЗЗД. Затова на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху размера
на уважената претенция от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането.
Поради частичното уважаване
на исковете, разноски се следват и за двете страни съобразно пропорцията в
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е представил
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на съдебните
разноски, вкл. платеното адв.възнаграждение съгласно т.1 от т.р.6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в
размер на 1000лв., от които претендира 800лв., ДТ – 333,40лв. и депозит за ВЛ –
120лв. Така общия размер на признатите разноски на ищеца възлиза на 1253,4 лв.
Разноските на ответника включват платено
възнаграждение за един адвокат в размер на 750лв.
След прилагане на
пропорцията, съдът намира, че на ищеца се следват разноски в размер на 975,01 лв., а на ответника в размер на 166,58 лв.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.И.З., ЕГН ********** *** да
заплати на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД на ищеца Н.Ж.Б., ЕГН ********** *** сумата от 6483,74 лева, представляваща половината от солидарното
задължение на страните към кредитора „Алфа Банк“ АД, произтичащо от договор за
ипотечен кредит, сключен на 05.07.2007г. между банката и ищеца, по който ищецът
е изпълнил повече от своята част в периода 06.10.2010г. – 11.11.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба –
27.11.2015г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 6483,74лв. до предявения размер от 8335лв.
ОСЪЖДА ответника П.И.З. да заплати на ищеца Н.Ж.Б. сумата от 808,43 лева, представляващи
сторените по делото разноски, определена по съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: