Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 21 октомври 2019 година, в състав:
Съдия: ЙЛДЪЗ АГУШ
при секретаря Бисерка Василева като разгледа
докладваното от съдия Агуш административно
дело № 495 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
постъпила жалба от „Найден Киров“ АД, със седалище гр. Русе, чрез
представляващия дружеството Ш.С., срещу Заповед № РД-01-1874/21.06.2019 г. на
кмета на Община Русе, с която на дружеството е наредено като собственик на строеж,
нанесен като сграда с идентификатор 63427.2.5735.3 в Кадастралната карта на гр.
Русе, с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, брой етажи
1, да го премахне за своя сметка до кота терен в
едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се поддържат
оплаквания, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и норми и в противоречие с материалния
закон. Твърди се, че липсват мотиви относно твърдяните
фактически установявания като сочените от административния орган установени
факти не съответстват на действителността. На последно място се посочва, че
разпореденото премахване не може да бъде извършено, доколкото част от
конструкцията на процесната сграда не е собственост на жалбоподателя. Излагат
се подробни доводи в подкрепа на сочените пороци, сочещи на основанията за
оспорване, разписани от законодателя в разпоредбата на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорения административен акт. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез своя процесуален представител
я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения в представени по
делото писмени бележки. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на
събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ.
Търговското дружество - жалбоподател е надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за безспорно установена и доказана
следната обстановка:
Административното
производство е започнало с издаването на Заповед № РД-01-918/02.04.2019 г. (л.
21 от преписката), с която кметът на Община Русе на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е сформирал комисия, която да извърши оглед и установи експлоатационното
състояние и конструктивната сигурност на строеж с идентификатор 63427.2.5735.3
по кадастралната карта на гр. Русе, бивша Гребна база. Определено е огледът на
строежа да се извърши на 12.04.2019 г. в 10 часа. Указано е резултатите от
дейността на комисията да бъдат оформени в протокол, който следва да се
докладва на Кмета на общината в 3-дневен срок от съставянето му. Разпоредено е
също така заповедта да бъде съобщена на собствениците за осигуряване на достъп.
В изпълнение на тази заповед до жалбоподателя е изпратено писмо изх. №
30-4274-1/05.04.2019 г. (л. 20 от преписката), получено на 08.04.2019 г., с
което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен за издадената
заповед и нейното съдържание. Указано е изрично, че съгласно разпоредбите на
ЗУТ дружеството е длъжно да осигури достъп на комисията до строежа за
изпълнение на възложената й задача, като неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция.
На 12.04.2019 г.
комисията извършила проверка и установила, че в кадастралната карта на гр. Русе
е нанесена сграда с идентификатор 63427.2.5735.3, представляваща „Дом на
рибаря“, която е изградена в съществуващо свободно пространство под тераса,
част от конструкцията на съществувалата Гребна база, представлявала сграда с
идентификатор 63427.2.5735.2 по КК на гр. Русе, която към момента на проверката
е премахната по Решение № 725/14.12.2017 г. на ОбС – Русе. Комисията установила
още, че проверявания строеж е изграден въз основа на Разрешение за строеж №
31-А/07.04.1981 г. (л. 8 от делото), но без да е учредявано право на строеж
върху имот – държавна собственост. Прието е, че предвид начина на изграждане
(без самостоятелно изграден покрив) в случая се касае за преграждане чрез
тухлени зидове на пространството под съществуващата тераса, която играе ролята
на покрив на процесния строеж, поради което е прието, че не е налице сграда, а
строежът следва да се квалифицира като „самостоятелен обем“, въпреки че е
нанесен като сграда в кадастралната карта. При огледа е установено,че обектът е
необитаем като за ограничаване на достъпа до него съществуващите прозорци и
врати са зазидани. Относно състоянието на конструкцията на сградата комисията
направила следните констатации: носещата конструкция на обекта „Дом на рибаря“
всъщност е част от конструкцията на бившата Гребна база – монолитна
стоманобетонна скелетно-гредова. Външните и
вътрешните стени са от тухлена зидария на вароциментов
разтвор. Комисията установила още, че Дома на рибаря не се поддържа от дълго
време като в част от помещенията имало струпани малко строителни отпадъци и обгорена дървесина, липсвали дограми, както и вътрешните ВиК и Ел инсталации. Около обекта нямало изграден водоплътен тротоар. Установено било още, че има отделяне на
тухлената зидария от носещата стоманобетонна конструкция по външния контур
вследствие на слягане на терена, при което са се образували отвори с широчина
около 3-7 см по цялата дължина на засегнатите зидове. Установени са и пукнатини
и слягания в настилката на пода. Пукнатини и отделяне
на тухлената зидария са констатирани и по вътрешните зидове.
Въз основа на
тези свои констатации, комисията достигнала до заключение, че поради
дългогодишен период на експлоатация без извършване на ремонти и поддръжка Домът
на рибаря е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за
ползване, вреден в санитарно-хигиенно отношение и неотговяращ
на нормативните изисквания на чл. 169, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗУТ. Освен
това комисията извела извод и за невъзможност строежа да се заздрави и поправи,
предвид факта, че ползва като покрив конструкция (тераса) от друга сграда,
която подлежи на премахване и ако това премахване се изпълни процесният строеж
чието премахване е разпоредено с оспорената в настоящото производство заповед,
би останал без покрив, а изграждането на нов би представлявало нов строеж,
който не може да бъде извършен поради това, че в приетия през 2015 г. подробен
устройствен план (ПУП) на района тази сграда не включена като елемент от плана.
С оглед на
констатациите и заключенията направени от комисията, тя предложила на кмета на
община Русе да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахването
на строежа – сграда с идентификатор 63427.2.5735.3 по кадастралната карта на
гр. Русе, представляваща „Дом на рибаря“.
Всичко това било
материализирано в съставен на датата на огледа – 12.04.2019 г., от комисията констативен
протокол (л. 6-8 от преписката). В протокола е вписано изрично, че
жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 30-4274-1/05.04.2019 г. за назначената
комисия и задачата й да извърши оглед на строежа като при огледа като
представител на собственика е присъствал С.П. П. –
финансов мениджър на „Найден Киров“ АД. В протокола е записано изразеното от
представителя становище, че дружеството възнамерява за запази и възстанови „Дом
на рибаря“. По делото не се спори, че макар да е изготвен екземпляр от
констативния протокол за собственика на имота, такъв не му е бил предоставян. С.П.
е разпитан като свидетел в настоящото съдебно производство и в показанията си
той сочи, че проверки на процесния строеж са извършвани от община Русе два пъти
през 2017 г. и една през пролетта на настоящата година. При последната проверка
комисия, назначена от кмета на общината е следвало да установи дали сградата е
годна за използване. Членовете на комисията са извършили оглед, без да са
правени някакви замервания.
На 21.06.2019 г.
била издадена и оспорената пред настоящия съдебен състав Заповед № РД-01-1874/21.06.2019
г., с която е наредено на „Найден Киров“ АД като собственик на строеж, нанесен
като сграда с идентификатор 63427.02.5735.3 в КК на гр. Русе с функционално
предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, брой етажи 1, да го премахне за
своя сметка до кота терен.
В заповедта са
възприети констатациите и заключенията на комисията, назначена по реда на чл.
196, ал. 1 от ЗУТ като е прието, че те се потвърждават и от назначена в друго
административно производство техническа експертиза.
От правна страна
заповедта е обоснована с разпоредбата на чл. 195, ал.6 от ЗУТ.
По делото,
предвид нуждата от специални знания, каквито съдът не притежава, е назначена съдебно-техническа
експертиза, даваща отговор на въпроси, имащи съществено значение за правилния
изход на спора. По същество констатациите на вещото лице относно техническото
състояние на процесния строеж са идентични с тези на административния орган.
Вещото лице също посочва, че Домът на рибаря не отговаря на техническите
изисквания на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Според вещото лице сгради с идентификатори
63427.2.5735.2 и 63427.2.5735.3 конструктивно не представляват две отделни
сгради, а са по-скоро самостоятелни обекти в една сграда. При изграждането на
процесния Дом на рибаря съгласно Разрешение за строеж № 31-А/07.04.1981 г. не
са изградени всички конструктивни елементи, които да определят строежа като
сграда, а са използвани носещи конструктивни елементи от съществуващата вече
тераса на Гребна база. Заключението на експертизата е, че процесната сграда,
която ползва като покривна конструкция част от друга сграда, която подлежи на
премахване, няма как да бъде поправена. Изграждането на нов покрив ще изисква
разрешение за строеж, което няма как да бъде издадено при положение, че
сградата не е елемент от действащия ПУП. Сградата не подлежи на заздравяване.
При
гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящото производство е Заповед № РД-01-1874/21.06.2019 г., издадена от кмета
на община Русе, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Заповедта е издадена от компетентен орган – кметът на общината. Тази
компетентност му е предоставена именно с разпоредбата на
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.
Заповедта е в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити, разписани от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Посочените в нея фактически основания за издаването й – установен строеж, който е в състояние не отговарящо на законовите изисквания за използването му, опасен е за живота и здравето на гражданите и който не може да бъде заздравен или поправен обосновават приложеното правно основание по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като съществени. Противно на възраженията на жалбоподателя, той е бил надлежно уведомен за започналото производство, както и за предстоящото извършване на оглед на процесния строеж. При огледа е присъствал като представителна жалбоподателя св. П. като изразеното от него становище е записано в съставения констативен протокол.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, административното
производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по
искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда
освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като
последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното
производство е образувано с издаване на Заповед № РД-01-918/02.04.2019 г. на
кмета на община Русе за назначаване на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Въз
основа на проверката е съставен и подписан констативен протокол от 12.04.2019
г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от общинска администрация
Русе досежно състоянието на сградата, така и предложение за действията, които
следва да бъдат предприети в интерес на сигурността, безопасността, здравето и
живота на гражданите. Както беше посочено, законът задължава Комисията по чл.
196, ал. 1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл. 196,
ал. 2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна
част процедурата гарантира правата на заинтересованите страни. „Найден Киров“
АД е посочено като собственик на разпоредения за
премахване строеж и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по
смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. В представената по делото административна
преписка по издаването на оспорената заповед са налице доказателства, че жалбоподателят
е бил уведомен за извършването на проверката, но няма данни да е бил поканен за
изслушване от Комисията по чл. 196 от ЗУТ. Въпреки това му е предоставена
възможност да изрази становище, което негов представител е сторил при
извършване на проверката и това становище (че дружеството възнамерява да запази
и възстанови сградата) е вписано в съставения констативен протокол.
Смисълът
на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите
лица от комисията да се извърши преди същата да формира решението си и
предложението по чл. 196, ал.2, изр. второ от ЗУТ, т.е. комисията е задължена
да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като
изслушването на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в
съставения протокол. Неизпълнението на посоченото задължение за изслушване
безспорно съставлява процесуално нарушение, което ако бъде преценено като
съществено води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Съгласно
константната съдебна практика съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. Действително в множество решения на Върховния
административен съд, включително и цитираните от жалбоподателя, се приеме, че
неизслушването на заинтересованите лица в производство по чл. 196 от ЗУТ е
съществено процесуално нарушение. Този извод обаче не може да бъде приложен
автоматично за всички случаи. Също така константна е съдебната практика по
въпроса, че преценката за това съществено ли е допуснатото процесуално
нарушение се извършва за всеки конкретен случай. В настоящия случай съдът
намира, че макар да е налице процесуално нарушение, то не представлява
съществено такова. За да достигне до този извод съдът съобрази следното:
Изслушването
на заинтересованото лице – собственик на обследвания строеж, има за цел да
спомогне за установяване на обективното състояние на строежа от една страна, а
така също за установяване на възможностите за неговото поправяне и
заздравяване. Наличието на такава възможност е пречка за постановяване на
премахване на строежа. Обективното установяване на всички тези обстоятелства
безспорно е с защита на правата на заинтересованото лице. В случая съдът
намира, че статута и състоянието на процесния строеж е обективно установено,
доколкото констатациите на комисията по л. 196 от ЗУТ се потвърждават и от
заключението на вещото лице. На практика това обективно състояние не се оспорва
и от жалбоподателя, който от една страна сочи, че сам е премахнал вътрешните ВиК и Ел инсталации и е зазидал прозорците и вратите, за да
ограничи достъпа до строежа и да предотврати предизвикването на пожари.
Твърдението, че констатациите на комисията не отговарят на действителността не
са подкрепени с никакви доказателства. Точно обратното, опровергават се от
заключението на СТЕ. Съдът намира, че въпреки липсата на същинско изслушване,
не са нарушени правата на жалбоподателя. Както се посочи по-горе целта на
изслушването е да се съберат и данни дали строежът подлежи на поправяне или
заздравяване. В конкретния случай обаче невъзможността на за поправяне или
заздравяване на процесния строеж е обективно обусловена от факта, че покривната
конструкция на строежа, фактически представлява конструктивен елемент от друг
строеж, подлежащ на премахване и от обстоятелството, че разпоредената
за премахване сграда не е елемент от приетия ПУП, т.е. няма как да бъде осъществено
изграждане на нов покрив. В този смисъл становището на жалбоподателя не би
могло да повлияе на извода, че Дома на рибаря не подлежи на поправяне и
заздравяване. Освен това следва да се има предвид, че в конкретния случай
жалбоподателят не е бил напълно лишен от възможност да изрази становище,
въпреки липсата на покана за изслушване. В заключение съдът счита, че
допуснатото нарушение не би повлияло върху съдържанието на обжалвания акт.
Изразеното от жалбоподателя намерение за запазване на сградата (при положение,
че поправянето и заздравяването й е недопустимо) не би могло да доведе до други
изводи въз основа на установените факти. Ето защо в случая неспазването на
установената процедура за премахване на строежи на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ в случая не се явява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК.
Спазен е и материалния закон. Не само материалите по административната преписка, но и тези, събрани в съдебното производство, и най-вече заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническата експертиза по безспорен начин доказват, че в случая е установена постройка, имаща характер на строеж, съгласно определението за такъв в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, независимо дали може да се характеризира като сграда или само като обект в сграда. Строежът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ към строежите. Налице е отделяне както на външните, така и на вътрешните тухлените зидове от носещите конструктивни елементи, което прави строежа нестабилен, негоден за ползване и опасен за живота и здравето на гражданите, въпреки взетите предпазни мерки от страна на жалбоподателя в тази насока – ограничаване на достъпа но строежа. Строежът не отговаря и на хигиенни и естетически изисквания.Нормата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ казва, че „Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят“.Законодателят в тази норма е предвидил няколко хипотези, при които се издава заповед като процесната, а направеният по-горе анализ и доказателствата по делото (вкл. съдебно-техническата експертиза) безспорно сочат, че голяма част от тези предпоставки за издаването на заповед за премахване на строежа са налице. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта в която вещото лице посочва, че в заповедта не е конкретизирано кое да се премахне, тъй като стоманобетоновата конструкция е част от Гребна база, собственост на Община Русе. В оспорената заповед е разпоредено премахването на строеж, собственост на жалбоподателя, нанесен като сграда с идентификатор 63427.2.5735.3 по КК на гр. Русе с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, брой етажи 1. От мотивите на заповедта става ясно, че се касае за строеж, извършен въз основа на Разрешение за строеж № 31-А/07.04.1981 г. От съдържанието на това разрешение за строеж е видно, че строежът се състои в преграждане на свободното пространство под терасата в западната част на „Водна база БСФС“. Именно така изграденото по разрешението за строеж е разпоредено да бъде и премахнато като точно в тази връзка от административния орган са изложени подробни мотиви, за това, че процесния строеж не представлява сграда по смисъла на ЗУТ. По този начин в оспорената заповед точно е отграничено, че разпореденото премахване обхваща единствено строежът, който е собственост на жалбоподателя, независимо, че обозначен като Дом на рибаря с определен идентификатор в кадастралната карта на града създава впечатление за самостоятелна сграда, каквато строежът очевидно не е.На последно място съдът намира за нужно да посочи, че намира за ирелевантни възраженията на жалбоподателя, че с разпореденото премахване на процесния строеж се цели освобождаване на Община Русе от задължение да отчужди и заплати на жалбоподателя съответстващо обезщетение при прилагане на приетия през 2015 г. ПУП. Това възражение всъщност сочи, че жалбоподателят не възнамерява да запази обекта като го поддържа и заздрави, а го пази единствено с цел получаване на обезщетение от общината за него.В заключение при постановяване на Заповед № РД-01-1874/21.06.2019 г., с която на дружеството – жалбоподател е наредено като собственик на строеж, нанесен като сграда с идентификатор 63427.2.5735.3 в Кадастралната карта на гр. Русе, с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, брой етажи 1, да го премахне за своя сметка до кота терен в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, кметът на община Русе е действал и при спазване разпоредбите на приложимия в случая закон – ЗУТ.Изложеното дотук е основание за съда да приеме жалбата за неоснователна и недоказана, което предполага нейното отхвърляне.С оглед изхода на спора и своевременно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 500 лв. – разноски по делото, включваща 400 лв. – заплатен депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Найден Киров“ АД, със седалище гр. Русе,
представлявано от Ш.С., срещу Заповед № РД-01-1874/21.06.2019 г. на кмета на
Община Русе, с която на дружеството е наредено като собственик на строеж,
нанесен като сграда с идентификатор 63427.2.5735.3 в Кадастралната карта на гр.
Русе, с функционално предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, брой етажи
1, да го премахне за своя сметка до кота терен в
едномесечен срок от влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА „Найден Киров“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
„Липник“ № 38, представлявано от Ш.С. и Л.Л.С., ЕИК
*********, да заплати на Община Русе сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски
по делото.
Решението може да бъде оспорено пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия: