Решение по дело №235/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 15
Дата: 25 юни 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215000500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500235 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на К.
СЛ. ГЮН., ЕГН – ********** и ЯНК. В. ГЮН., ЕГН – ********** чрез
процесуалния им представител адвокат Н.А. срещу Решение № 260 510 от
09.12.2020 г., пост. по гр.д. № 515/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което
е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу АНТ. Г. АТ., ЕГН -
********** и М. Н. АТ., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 108 от
ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците А.и че
ищците Г.и са собственици в режим на СИО на:
Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор ....1 по КК на
гр. П., който СОС е на втори етаж Сграда с идентификатор ..., построена в
поземлен имот с идентификатор ..., с административен адрес гр. П., квартал
Ю., улица П.н. № ... с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници на ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с предназначение А.т.д.,
със застроена площ 40, 80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта изба № ... с
площ 2,20 кв.м. и 2,03% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..., при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж СОС № ....2, под обекта СОС
с № № ....27 и ....28, над обекта СОС с № ....7 и на
Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор ....5 по КК на
1
гр. П., който СОС е на втори етаж Сграда с идентификатор ..., построена в
поземлен имот с идентификатор ..., с административен адрес гр. П., квартал
Ю., улица П.н. № ..., с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници на ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с предназначение
Жилище - Апартамент, със застроена площ 70, 80 кв.м., ведно с
прилежащите към обекта ...изба № ... с площ 2,20 кв.м. и 3,44% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор ..., при съседи на самостоятелния обект:
на същия етаж СОС № № ....4 и ....6, под обекта СОС с № ....26, над обекта
СОС с № ...1
и За осъждането на ответниците А. и М. А.и да отстъпят собствеността
и предадат владението на ищците К. и Я. Г.и на горепосочените
самостоятелни недвижими имоти.
Поддържаните от въззивниците оплаквания са за неправилност на
решението, искането за неговата отмяна и постановяване на решение за
уважаване на иска. Претендират направените за две съдебни инстанции
деловодни разноски.
Въззиваемите Г.и са депозирали отговор за неоснователност на
жалбата. Претендират разноските за въззивното производство.
Предмет на обжалване е и постановеното по първоинстанционното дело
в производство по чл. 248 от ГПК Определение № 260 619/4.3.2021 г., с което
е оставено без уважение искането на ищците за изменение на постановеното
Решение № 260 510 от 09.12.2020 г. в частта за разноските поради
прекомерност на заплатеното от ответниците възнаграждение за един
адвокат.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, предявен от К. СЛ. ГЮН., ЕГН – ********** и ЯНК.
В. ГЮН., ЕГН – ********** чрез процесуалния им представител адвокат Н.А.
срещу АНТ. Г. АТ., ЕГН - ********** и М. Н. АТ., ЕГН – ********** – За
признаване за установено по отношение на ответниците А.и че ищците Г.и
са собственици в режим на СИО на: Самостоятелен обект в сграда / СОС / с
идентификатор ....1 по КК на гр. П., който СОС е на втори етаж в Сграда с
идентификатор ..., построена в поземлен имот с идентификатор ..., с
административен адрес гр. П., квартал Ю., улица П.н. № ... с площ на ПИ от
442 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници на ПИ – ПИ 5..., който
самостоятелен обект с предназначение А.т.д., със застроена площ 40, 80 кв.м.,
2
ведно с прилежащите към обекта изба № ... с площ 2,20 кв.м. и 2,03% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор ..., при съседи на самостоятелния обект:
на същия етаж СОС № ....2, под обекта СОС с № № ....27 и ....28, над обекта
СОС с № ....7 и на Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор
....5 по КК на гр. П., който СОС е на втори етаж Сграда с идентификатор ...,
построена в поземлен имот с идентификатор ..., с административен адрес гр.
П., квартал Ю., улица П.н. № ..., с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при граници на ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с
предназначение Жилище - Апартамент, със застроена площ 70, 80 кв.м.,
ведно с прилежащите към обекта ...изба № ... с площ 2,20 кв.м. и 3,44%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..., при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж СОС № № ....4 и ....6, под обекта СОС с
№ ....26, над обекта СОС с № ...1 и За осъждането на А.Г. и М.Н. А.и да
отстъпят собствеността и предадат владението на ищците К. и Я. Г.и на
горепосочените самостоятелни недвижими имоти.
Поддържаното от ищците основание за предявеното право на
собственост върху процесните самостоятелни обекти е придобиването чрез
правна сделка на правото на строеж върху същите и реализирането на това им
право на строеж.
Установено е от фактическа страна следното:
На 21.09.2010 г. АНТ. Г. АТ., в качеството му на учредител, и третото за
настоящия спор лице „И. 9...“ ООД, в качеството му на приемател, са
сключили Предварителен договор / л.52 - 56 от първоинстанционното дело /,
имащ за предмет учредяване на право на строеж върху определени обекти от
предвидената за построяване сграда в поземлен имот с идентификатор ...,
находящ се в гр. П., на ул. "П.н." № ..., целият с площ от 442 кв. м., а също и
продажба на идеални части от гореописания поземлен имот срещу
задължение на приемателя да финансира, проектира и построи за своя сметка
сам или чрез възлагане на трети лица цялата сграда и да предаде на
учредителя обектите, за които последният си е запазил правото на строеж;
На 27.06.2011 г. ответникът А. и съпругата му М. А. като собственици
на горепосочения поземлен имот са сключили с третото лице „И. 9...“ ООД
окончателния договор във формата на Н.а. № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № .../...
г. на С.З. – Нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ..., с
район на действие – Районен съд – Пловдив /листове 46 – 51 от
първоинстанционното дело/, посредством който А.и са учредили възмездно
на „И. 9...“ ООД права на строеж върху множество обекти от предвидената за
изграждане сграда в горния поземлен имот - жилищна сграда с магазини,
3
заведение за производство и продажба на тестени изделия и закуски и
подземен гараж , в това число и върху процесните и описани по горе А.т.д. и
Апартамент, находящи се на втория етаж от сградата;
Същия ден – 27.06.2011 г., след сключването на горепосочения
договорът за учредяване на права на строеж срещу задължение за
строителство, третото лице „И. 9...“ ООД се е разпоредило с част от
учредените му права на строеж, като е продало на ищеца К.Г. по време на
брака му с ищцата Я.Г. правото на строеж върху процесното Ателие № ... за
творческа дейност, находящо се на втори етаж от сградата, ведно с
прилежаща изба № ... и 1,93% ид.ч. от общите части на сградата / н. а. на лист
7 и 8 от първоинстанционното дело/;
Също на 27.06.2011 г., след сключването на горепосочения договорът за
учредяване на права на строеж срещу задължение за строителство, третото
лице „И. 9...“ ООД се е разпоредило с част от учредените му права на строеж,
като е продало на ищците К. и Я. Г.и правото на строеж върху процесния
Апартамент № ..., находящ се на втори етаж от сградата, ведно с прилежаща
...изба № ... и 2,20% ид.ч. от общите части на сградата / н. а. на лист 9 - 11 от
първоинстанционното дело/;
Между ищците – както и между другите купувачи на права на строеж
върху конкретни самостоятелни обекти от сградата, от една страна и „ И. 9...
„ ООД от друга, са сключени договори за строителство, съгласно които
дружеството е поело задължението да изгради обектите в посочена степен на
завършеност срещу заплащане на определена цена.
„ И. 9... „ ООД е преустановил строителството на сградата през 2012 г.
на етап трета плоча на сградата, като по отношение на дружеството с Решение
№ 18/10.01.2014 г., пост. по т.д. /н/ № 596/2013 г. на Окръжен Съд – Пловдив
е открито производство по несъстоятелност, обявена е неговата
неплатежоспособност с начална дата 30.09.2010 г., постановено е
прекратяване на дейността и е обявено в несъстоятелност.
Сградата е завършена в груб строеж – 63%, на 28.09.2017 г. съгласно
Акт обр. 14/28.09.2017 г.. На 29.01.2020 г. е съставен и Акт обр. 15, на
05.03.2020 г. е въведена в експлоатация – Удостоверение № 30/5.3.2020 г. на
Община П., район Ю..
На 31.07.2017 г. / датата безспорна между страните / в Служба
„Регистратура“ на Окръжен съд – Пловдив е подадена искова молба от осем
ищци, сред които и ищците по настоящото дело Г.и, с която всеки от тях е
предявил искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на настоящите ответници АНТ. Г. АТ. и М.Н. А.и
че са собственици на правото на строеж на конкретни самостоятелни обекти в
4
сградата, в частност че настоящите ищци Г.и са собственици на правото на
строеж на горепосочените процесни ателие и апартамент. По този иск
ответниците са се бранили с възражение че правото на стоеж е погасено в
тяхна полза като собственици на поземления имот поради нереализирането му
в срока по чл. 67 от ЗС.
С влязло в сила на 19.03.2019 г. Решение № 953/6.7.2018 г. по гр.д. №
1931/2017 г. на ОС – Пловдив предявените искове са отхвърлени „… поради
реализиране на правото на строеж с изграждането в груб строеж на сградата в
поземлен имот с идентификатор ....“ – изрично посочено и в диспозитива на
решението. За постановяването на този правен резултат е отчетен – на
основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, настъпилия в хода на производството по гр.д.
№ 1931/2017 г. правно значим за спора факт че в хода на производството
сградата е довършена в груб вид, поради което правото на строеж на ищците
се е трансформирало в право на собственост и като така правата на строеж -
предмет на търсената защита, не съществуват / самостоятелно / в правния
мир.
Мотивирани от този правен извод на съда и на основание него ищците
Г.и са предявили настоящата искова претенция срещу владеещите обектите
им ответници, които отказват да им ги предадат с довод че Г.и не са техни
собственици. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 108
от ЗС да ги признае за собственици на процесните ателие и апартамент по
отношение на ответниците и да осъди последните да им ги предадат като на
собственици.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва от ответниците,
не се оспорва и осъществяването от тях владение върху обектите. На иска те
противопоставят възражение че правото на строеж на ищците е погасено
преди реализирането на сградата в груб строеж, съответно преди
възникването на процесните самостоятелни обекти в нея, поради
неосъществяването му в петгодишния давностен срок по чл. 67 ЗС, започнал
да тече на 27.06.2011 г. и изтекъл на 27.06.2016 г. в полза на ответниците като
собственици на терена / чл.92 от ЗС/. В тази насока поддържат да са
неоснователни ищцовите твърдения че за периода 2013 г. – 2015 г.
ответниците са им пречели да реализирират правото на строеж чрез
неоказване на дължимото съдействие за участие в организацията и
осъществяването на строителството на сградата. Заявено е още възражение
искът да е недопустим – преклудиран от силата на пресъдено нещо /СПН / на
влязлото в сила Решение № 953/6.7.2018 г. по гр.д. № 1931/2017 г. на ОС –
Пловдив. Считат че след като правото на строеж е единно право, състоящо се
от правомощието да се построи самостоятелен обект върху чужда земя и да се
придобие правото на собственост върху него след построяването му / тоест
правото на строеж включва в себе си и правото на собственост върху същия
обект след възникването му/, то нямало разлика в предметното съдържание на
5
правото на строеж върху обекта и правото на собственост върху същия след
построяването му и СПН на решението по гр.д. № 1931/2017 г. на ОС -
Пловдив се разпростира и по отношение на настоящия иск, още повече че
реализирането на правото на строеж, съответно възникването на обектите е
настъпило в хода на производството по гр.д. № 1931/2017 г.. Дори и да се
приемело че правото на строеж върху обекта има различно съдържание от
правото на собственост върху същия, то при отхвърлянето с влязло в сила
съдебно решение на иска на Г.и да бъдат признати за собственици на правото
но строеж, нямало как същите да бъдат признати за собственици на обектите,
за които това право е учредено след реализирането.
В първото по делото съдебно заседание ищците са изложили доводи че
искът им е допустим, тъй като е извън предметния обхват на СПН,
формирана с цитираното по горе съдебно решение, а е преклудирано
възражението на ответниците правото на строеж да се е погасило в хипотеза
на чл. 67 от ЗС, тъй като възражението се прави след реализирането,
съответно трансформирането на правото на строеж в право на собственост
върху възникналите обекти – в който смисъл ТР № 1/04.05.2012 г., пост. по
т.д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГК/ т.2 /. Поддържат че това възражение е
преклудирано и поради формирана за него СПН, тъй като то е било възведено
от ответниците в производството по гр.д. № 1931/2017 г. и намерено от съда
за неоснователно – в мотивната част на влязлото в сила решение.
С оглед така установеното и предвид становищата и възраженията на
страните окръжният съд е намерил искът за допустим, а по същество го е
отхвърлил като неоснователен с мотиви че при лежаща върху ищците
доказателствена тежест същите не са установи в периода от 27.06.2011 г. до
27.06.2016 г. / когато сградата не е била построена на етап „ груб строеж „ и
като така процесните обекти в нея не са възникнали/ ответниците да са
създавали пречки за реализиране на правата им на строеж за същите, поради
което тези им права са се погасили на основание чл. 67 от ЗС в полза на
ответниците като собственици на терена, съответно с построяването на
обектите правата на строеж върху тях като погасени по давност на
горепосоченото основание не са се трансформирала в претендираното право
на собственост.
Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно като се
настоява че възражение за погасяване правото на строеж след неговото
реализиране и възникването на обекта, за който е учредено не следва да се
разглежда. Поддържат се и заявените пред първостепенния съд доводи, че
влязлото в сила решение по гр.д. № 1931/2017 г. на ОС – Пловдив е
формирало СПН относно това че правото на строеж на ищците не е погасено
на основание чл. 67 от ЗС.
В отговора на въззивната жалба се поддържат всички доводи, предявени
6
с отговора на ИМ и изложени по горе, за недопустимост и неоснователност на
иска. Възразява се че мотивите на съдебното решение не се ползват със СПН.
Настоява се че СПН на решението по гр.д. № 1931/2017 г. се разпростира и по
отношение на настоящия иск и на това основание същият е недопустим.
Възразява се възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по
чл. 67 от ЗС да е преклудирано, тъй като отхвърлянето на положителния
установителен иск за собственост по отношение на правото на строеж не
може да има за последица каквото и да е правопогасяващо възражение на
същите ответници срещу същите ищци, на същото придобивно основание.
Предметният обхват на СПН се разпростира само по отношение на
възведеното с основанието и петитума на исковата молба спорно материално
право и правопораждащите го юридически факти.
Със СПН се ползва само диспозитива на съдебното решение, мотивите
не формират СПН относно приети за установени или отречени факти и
обстоятелства във връзка със спорното право.
Правото на строеж и правото на собственост са вещни права, които не
се припокриват. Действително правото на строеж по чл. 63 ал. 1 от ЗС освен
правомощието да се построи обекта включва и правомощието суперфициара
да стане собственик на същия след реализирането му, но това не води до
извод правото на строеж по предмет и съдържание да е идентично с правото
на собственост върху построения обект.
Правото на строеж е самостоятелно юридически защитимо вещно право
до момента на реализирането на обекта, за който е учредено. От възникването
на обекта правото на строеж за обекта се трансформира в право на
собственост върху същия и изгубва самостоятелното си съществуване.
С влязлото в сила Решение по гр.д. № 1931/2017 г. на ОС – Пловдив
искът за признаване за установяване по отношение на въззиваемите -
ответници че въззивниците – ищци са собственици на правото на строеж
върху процесните обекти е отхвърлен поради трансформирането на това им
право в право на собственост върху обектите, които към датата на
постановяване на това решение са вече възникнали. СПН на решението се
разпростира само и единствено в рамките на така постановения диспозитив.

Следователно с влязлото в сила решение по гр.д. № 1931/2017 г. на ОС –
Пловдив не е формирана СПН между страните по отношение настоящия
спор. Това решение не отрича със СПН нито правото на собственост, предмет
на настоящия иск, нито съществуването на правото на строеж поради
погасяването му на основание чл. 67 от ЗС – както неоснователно се
поддържа от въззиваемите – ответници; Съответно не преклудира със СПН
7
възражението на ответниците по чл. 67 от ЗС като разгледано и прието за
неоснователно в мотивната част на решението – както неоснователно се
поддържа от въззивниците – ищци.
Основателно е обаче поддържаното от въззивниците че възражението на
ответниците по чл. 67 от ЗС е преклудирано с факта на построяването на
обектите.
Срокът по чл. 67 от ЗС е давностен и за него се прилагат правилата на
чл. 110 – 120 от ЗЗД. Трайно установената съдебна практика приема че
собственикът на земята може да възвежда възражение за погасителна давност
относно правото на строеж поради неупражняването му в срока по чл. 67 от
ЗС само по отношение на суперфициарите, чиито обекти не са изградени,
съответно че след реализирането на правото на строеж и трансформирането
му в право на собственост – какъвто е настоящия случай, възражението по
чл. 67 от ЗС е преклудирано и не може да бъде зачетено, дори и суперфицията
да е била осъществена след изтичането на срока по тази разпоредба.
Обектите, предмет на настоящия иск по чл. 108 от ЗС са възникнали –
съгласно издадения Акт обр. 14, на 28.09.2017 г. / чл. 181 от ЗУТ /, на
29.01.2020 г. е издаден и Акт обр. 15, понастоящем обектът е с разрешение за
ползване. Искът е предявен на 28.02.2020 г..
Следователно възражението на ответниците по чл. 67 от ЗС срещу иска
не е следвало да бъде разглеждано. Като е разгледал същото и е вменил на
ищците доказателствената тежест да се бранят срещу него, доказвайки че
правото им на строеж не е било погасено по давност преди възникването на
обектите, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а искът – като допустим и основателен, да се уважи. Ищците
установяват валидно учредено на 27.06.2011 г. от ответниците на праводателя
им право на строеж върху процесните обекти; валидното придобиване от тях
на това право от праводателя посредством сключените на същата дата
договори за покупко- продажба, реализирането на правото строеж за
обектите и възникването на същите. Следователно те са собственици на
процесните обекти – поради трансформиране на правото на строеж в право на
собственост и ответниците са длъжни да им предадат владението, което
упражняват при липса на правно основание.
С оглед този инстанционен резултат на въззивниците се присъждат
направените за две инстанции разноски – 2 548 лв. за производството пред
окръжния съд и 1 678 лв. за производството пред апелативен съд.
Въззиваемите нямат право на разноски, с оглед което обжалваното решение
се отменя и в частта, с които такива са им присъдени, съответно на това
основание се отменя и обжалваното от въззивниците - ищци определение по
чл. 248 от ГПК, без да се коментира въпроса за прекомерност на заплатеното
8
от ответниците за производството пред окръжния съд адвокатско
възнаграждение. Съответно не се коментира възражението на въззивниците за
прекомерност и на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 260 510 от 09.12.2020 г., пост. по гр.д. №
515/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, вместо което Постановява:
Признава за установено по отношение на АНТ. Г. АТ., ЕГН -
********** и М. Н. АТ., ЕГН – ********** че К. СЛ. ГЮН., ЕГН –
********** и ЯНК. В. ГЮН., ЕГН – ********** са собственици в режим на
СИО на следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор ....1 по КК на
гр. П., който СОС е на втори етаж в Сграда с идентификатор ..., построена в
поземлен имот с идентификатор ..., с административен адрес гр. П., квартал
Ю., улица П.н. № ... с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници на ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с предназначение А.т.д.,
със застроена площ 40, 80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта изба № ... с
площ 2,20 кв.м. и 2,03% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..., при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж СОС № ....2, под обекта СОС
с № № ....27 и ....28, над обекта СОС с № ....7 и
Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор ....5 по КК на
гр. П., който СОС е на втори етаж в Сграда с идентификатор ..., построена в
поземлен имот с идентификатор ..., с административен адрес гр. П., квартал
Ю., улица П.н. № ..., с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници на ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с предназначение
Жилище - Апартамент, със застроена площ 70, 80 кв.м., ведно с
прилежащите към обекта ...изба № ... с площ 2,20 кв.м. и 3,44% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор ..., при съседи на самостоятелния обект:
на същия етаж СОС № № ....4 и ....6, под обекта СОС с № ....26, над обекта
СОС с № ...1.
Осъжда АНТ. Г. АТ., ЕГН - ********** и М. Н. АТ., ЕГН –
********** да предадат на К. СЛ. ГЮН., ЕГН – ********** и ЯНК. В. ГЮН.,
ЕГН – ********** като на собственици владението върху Самостоятелен
9
обект в сграда / СОС / с идентификатор ... по КК на гр. П., който СОС е на
втори етаж Сграда с идентификатор ..., построена в поземлен имот с
идентификатор ..., с административен адрес гр. П., квартал Ю., улица П.н. №
... с площ на ПИ от 442 кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници на
ПИ – ПИ 5..., който самостоятелен обект с предназначение А.т.д., със
застроена площ 40, 80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта изба № ... с
площ 2,20 кв.м. и 2,03% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..., при
съседи на самостоятелния обект: на същия етаж СОС № ....2, под обекта СОС
с № № ....27 и ....28, над обекта СОС с № ....7 и Самостоятелен обект в
сграда / СОС / с идентификатор ....5 по КК на гр. П., който СОС е на втори
етаж Сграда с идентификатор ..., построена в поземлен имот с идентификатор
..., с административен адрес гр. П., квартал Ю., улица П.н. № ..., с площ на ПИ
от 442 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници на ПИ – ПИ 5..., който
самостоятелен обект с предназначение Жилище - Апартамент, със застроена
площ 70, 80 кв.м., ведно с прилежащите към обекта ...изба № ... с площ 2,20
кв.м. и 3,44% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..., при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж СОС № № ....4 и ....6, под обекта СОС с
№ ....26, над обекта СОС с № ...1.
Осъжда АНТ. Г. АТ., ЕГН - ********** и М. Н. АТ., ЕГН – **********
да заплатят солидарно на К. СЛ. ГЮН., ЕГН – ********** и ЯНК. В. ГЮН.,
ЕГН – ********** деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на
4 226 / четири хиляди двеста двадесет и шест / лева.
Отменя Определение № 260 510 от 09.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 515/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10