РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Я. В. Н. Д.А
при участието на секретаря З. АТ. Ш.
като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д.А Административно наказателно
дело № 20241110211608 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. Ф. А., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 23-4332-000114/11.01.2023г., издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени съответно
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания акт. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, а именно – посочено е, че
същите не съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 57 от ЗАНН.
Навеждат се съждения, че посочената в акта и НП фактическа обстановка не
съвпада с реалната такава. Посочва, че фактическите констатации, до които е
достигнала АНО следва да бъдат непротиворечиво доказани в хода на
производството. Сочат се обстоятелства в нарушение на КРБ и ЕКЗПЧОС. В
жалбата се твърди, че жалбоподателя не е имал задължителното качество
„водач“ на ППС. Посочва, че по отношение на вмененото му нарушение на чл.
1
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в сила нова, по-благоприятна редакция на закона,
която следва да бъде приложена в конкретния случай. Намира връчването на
процесния акт за незаконосъобразно. Иска от съда да отмени обжалваният акт
в неговата цялост. Претендира разноски.
В съдебното заседание, жалбоподателят Н. А., редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. П.. Същата поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, навежда и нови такива. Алтерантивно моли за отмяната на
процесния акт поради маловажност. Настоява за отмяна на обжалвания акт.
Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК и разписка за
реалното им получаване.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са
постъпили писмени бележки от гл. юрк. М*******, в които е изразено
становище по същeството на спора, претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомернност на адвокатското
такова.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2023г. около 21:28 часа, жалбоподателят Н. Ф. А., в качеството
си на водач на МПС марка „Мерцедес“, модел „612 Д“ с рег. №****** в гр.
С*****, по бул. „Б******“ с посока на движение от ул. „Л******“ към ул.
„И*******“, управлявал товарен автомобил, с посочени по-горе марка, модел
и рег. №. Посоченото МПС било регистрирано на фирма „Т******“ ЕООД с
ЕИК:******
По същото време и на същото място служебните си задължения
изпълнявал св. Ц. Д. Р. - мл. автоконтрольор при ОПП. Той и колегата му
Радослав Войнов спрели водача за проверка. При същата се установило, че
водачът не използва обезопасителен колан, с което е оборудван автомобилът и
не представил на проверяващите и контролния талон към СУМПС.
С оглед констатираните нарушения на Н. Ф. А. е съставен АУАН серия
GA с № 750180 от 03.01.2023г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията
по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-000114/11.01.2023г. издадено от началник сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
2
именно: показанията на свидетеля Ц. Р., АУАН, справка картон на водача,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-7966/14.09.2021г.на
директора на СДВР.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. Ц. Р., които макар и на базата на откъслечни спомени
еднопосочно се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът приема, предвид посочени от жалбоподателя доказателства,
относно връчването на процесния акт, че жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен
срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове,
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите на моторни
превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Процесното нарушение е
констатирано от актосъставителя именно в момент, в който автомобилът е бил
в движение по бул. Б****с посока на движение от ул. „Л*******“ към ул.
„И******“. Предвид обстоятелството, че деянието е извършено в тъмната част
на денонощието, следва да се отчете, че посоченото място е добре осветен
участък с изкуствена светлина, а деянието е било извършено в непосредствена
близост до органите на реда, които установили непосредствено липсата на
поставен предпазен колан от страна на водача на превозното средство. Във
връзка с твърдението на водача, че е премахнал колана си при слизане от
автомобила, следва да се посочи, че отсъствието на поставен обезопасителен
колан е забелязано в предходен момент – при движение на превозното
средство като именно то е станало повод водачът да бъде спрян за проверка (в
тази насока са показанията на св. Р.).
3
Нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е формално и като такова
достатъчно е простото управление на товарния автомобил без обезопасителен
колан. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото деецът, в качеството си на правоспособен шофьор, е
разполагал с представа за общественоопасния характер на действията си и
пряко е целял настъпването им, като е имал субективната представа, че в
движение е длъжен да постави обезопасителния колан, с който МПС-то е
снабдено.
Видно от санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за
извършеното нарушение се предвижда наказание „глоба“ във фиксиран
размер от 50 лв. Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази
си част НП следва да бъде потвърдено.
По отношение на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за второто нарушение обаче, след издаването на процесния
акт, е настъпила законодателна промяна. Към момента нормата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, гласи: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория“. Понастоящем е отпаднало изискването на закона за
носене на контролен талон към СУМПС, като след цитираната промяна такъв
не се издава на водачите на МПС. Ето защо, в тази част НП следва да се
отмени при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Посоченото
в пункт 2 на НП административно нарушение не представлява такова към
настоящия момент.
Във връзка с изложените от жалбоподателя твърдения за маловажност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН следва да се посочи, че цитираната разпоредба е
неприложим по аргумент от чл. 189з ЗДвП вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН.
Правилата за разпределяне отговорността за разноски по този тип
производства са уредени в чл. 63д от ЗАНН, като за неуредените въпроси
субсидиарно приложение намират нормите на АПК, който препраща към
разпоредбите на ГПК. При този изход от спора и двете страни имат право на
разноски, като такива своевременно се претендират и от двете страни.
Жалбоподателят представя и доказва такива в размер на 1000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По силата на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба намира приложение само при депозирано искане от страната за
намаляване на разноските, каквото в настоящето производство е
своевременно направено. Възнаграждението за един адвокат съгласно чл. 8,
ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в актуалната й към момента на сключване на договора за
4
правна помощ редакция, минималното възнаграждение е 400 лв. Съдът счита
така направеното възражение за основателно, предвид невисоката правна и
фактическа сложност на делото и поради това намери, че следва да намали
така претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения минимален
размер от 400 лева. От тази сум съразмерно на отменената част в тежест на
въззиваемата страна следва да бъде възложена сумата от 66,67 лева.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на въззиваемата
страна за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение също се явява основателно на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото в съдебното производство АНО е бил представляван от
юрисконсулт, който в хода на производството е депозирал писмени бележки.
Предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят трябва да
заплати на наказващия орган, следва да е в минимално предвидения размер
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно -
80 лева, от които в тежест на жалбоподателя съразмерно на потвърдената част,
следва да бъдат присъдени 66,67 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 114 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23- 4332- 000114/
11.01.2023г., издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР в частта му, в която на Н. Ф. А., ЕГН: ********** на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-4332-000114/
11.01.2023г., издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, в частта му, в която на Н. Ф. А., ЕГН: ********** на основание чл. 53
от ЗАНН и и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено съответно административно наказание „глоба“ в размер на
10,00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. Ф. А., ЕГН: ********** сумата от
66,67 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Ф. А., ЕГН: **********, да заплати на СДВР сумата от
66,67 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6