Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
21.04.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №157 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.Т.Х. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Решение № 260049/18.12.2020г., постановено по АНД № 423/2020г. по описа на Районен съд – Харманли
Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно и необосновано. Неправилно била преценена фактическата обстановка и съответно неправилни били направените въз основа на същата правни изводи. Не било отдадено значение на недостатъците на наказателното постановление и явното противоречие между неговото съдържание, това на съставения акт и приложения санкционен закон. Твърди се, че описаните в НП обстоятелства са недостатъчни, за да се направи правилна преценка на действителната фактическа обстановка, да се определи вината на лицето и да се определи санкцията. Нарушено било правото на защита на наказаното лице. Не били оценени адекватно от съда и доказателствата, които обосновавали приложението на чл.28 от ЗАНН. Налице били доказателства, че буквално минути след констатиране на нарушението била задействана застрахователна полица. Ноторно известен бил фактът, че при сключване на застраховка, застрахователния агент не можел да активира начален час на действие по-ранен от един час след изготвянето ѝ, като този толеранс бил нужен да въвеждането на данните в единната база данни на застраховките и обработването им от всички свързани системи, каквато била и системата за справки на МВР. Това означавало, че технически застраховката била изготвена не по-късно от 10.00 часа на посочената в НП дата, което пък водило до извода, че застраховката била сключена към момента на извършване на нарушението. От друга страна, нямало данни за настъпили вредни последици от краткото време на управление на автомобила без застраховка. Поради изложеното, приложение следвало да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Моли се обжалваното съдебно решение и наказателното постановление да бъдат отменени.
Ответникът, РУ – Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление №20-0271-001257 от 18.09.2020г., издадено от Началник група в РУ – Харманли при ОД на МВР – Хасково, с което на Г.Т.Х. за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е била наложена глоба в размер на 250 лева.
За да постанови решението си районният съд приел, че АУАН и НП били издадени от материално компетентни органи. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН. При съставянето на акта и издаването на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП отговаряли на изискванията на чл.42, чл.4,3 и чл.57 от ЗАНН. Обективните признаци на нарушението, описани в санкционния акт напълно съответствали на посочената за нарушена правна норма. От представената по делото справка от Гаранционен фонд съдът установил, че застрахователният договор бил сключен на 03.09.2020г., след констатиране от страна на полицейските служители на извършеното административно нарушение. Така, жалбоподателят Г.Т.Х. осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало, че лицето управлявало визирания в НП лек автомобил без наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. При това положение законосъобразно и обосновано, на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. На следващо място, съдът аргументирано приел, че не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение било типично за вида си и не разкривало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Обстоятелство, че непосредствено след констатиране на нарушението жалбоподателят сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил не обуславяло маловажност на извършеното деяние, доколкото противното щяло да означава да се толерира поведение на водачите да не изпълняват своевременно задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а едва или само след евентуално спиране за проверка от контролните органи, да предприемат тези действия.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно.
Касационната инстанция споделя изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
Изцяло правилни и обосновани са и изводите на въззивният съд за доказаност на нарушението. Според настоящия съдебен състав, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, районният съд е направил правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи в тази насока, които не противоречат на събраните по делото доказателства и приложимия закон.По делото не е спорно, а и се установява от приетите писмени доказателства и събраните гласни такива, че описаният в АУАН и НП лек автомобил е собственост на касационния жалбоподател, както и че към датата на която се твърди да е осъществено нарушението – 03.09.2020г., в 10.15 часа по отношение на същото МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид това, правилно на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
Законосъобразни са и изводите на районният съд, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото по никакъв начин не се отличава от останалите нарушения от този вид. Изложените в тази насока съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция. Сключването на договора за „гражданска отговорност” на датата на нарушението, непосредствено след констатирането му, е без правно значение що се отнася до преценката за наличието или не на маловажен случай. Посочените в касационната жалба обстоятелства не могат да обосноват определяне на случая като маловажен. Сключването на нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в часовете след констатиране на нарушението не е дава основание да се приеме наличие на по-ниска обществена опасност на нарушението в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. В тази връзка напълно се споделя изводът на въззивния съд, че приемането на подобна хипотеза ще означава да се толерира поведение в насока водачите да не изпълняват своевременно задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а едва или само след евентуално спиране за проверка от контролните органи, да предприемат тези действия.
Обстоятелството за настъпили или не последици от извършването на процесното административно е ирелевантно, доколкото нарушенията от този вида за формални, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо за да възникне отговорността на извършителя, респ. не настъпването на такива не обуславя само по себе си приложението на л.28 от ЗАНН.
При постановяване на решението си съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Преценявайки фактите по случая и анализирайки наличните доказателства, районният съд е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.
При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260049/18.12.2020г., постановено по АНД № 423/2020г.
по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.