Протокол по дело №488/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 151
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20215200500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 151
гр. Пазарджик, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500488 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „А1 България“ ЕАД, редовно призовани, представител не
се явява. От същите е постъпило писмено становище по хода на делото, по
съществото на спора, с искане за определяне на срок за представяне на
писмени бележки, както и молят за изпращане на препис от протокола от
днешното съдебно заседание на посочения в молбата адрес.
Ответник ИВ. КР. КР., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Н.Ч., редовно упълномощена от първата инстанция.

Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 347 по
1
описа за 2020 година е прието за установено, по искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на
ИВ. КР. КР. ЕГН:**********, че „А1 България“ ЕАД ЕИК ** е носител на
парични вземания в размер на 96,58 лв. - предоставени електронни
съобщителни услуги и абонаменти такси за периода от 06.03.2017 г. до
12.06.2017 г. по договор № ********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г.
и приложенията към него сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда- 13.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над уважения
размер от 96,58 лв. до претендираната сума от 290,74 лв, както и на сумата от
27,95 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2017 г. до
12.03.2020 г. Отхвърлен е и иска за мораторна лихва за сумата над 27,95 лв.
до предявения размер от 87,51 лв., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
Отхвърлени са исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
92 ЗЗД предявени от „А1 България“ ЕАД ЕИК ** срещу ИВ. КР. КР.
ЕГН:**********, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на: 249,58 лв. - неустойка по договор №
********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него
сключен между страните по делото, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
В срок така постановеното решене е обжалвано от „А1 България“ ЕАД
в частта , с която искът е отхвърлен за част от претендираната главница в
размер на 194,16 лева, за законната лихва за забава върху нея размер на 59,56
лева и за неустойка в пълния й размер от 249,58 лева.
С обжалваното решение съдът неправилно приел, че искът за главница
за сумата от 194,16 лева и за законната лихва за забава върху нея размер на
59,56 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност и молят
решението да бъде отменено в обжалваната част.
Първоначално производството било образувано въз основа на
2
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което
„А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД потърсило защита на законно признатите си права и
интереси. По ч.гр.д. 347/2020 г. Районен съд Панагюрище издал заповед за
изпълнение, като е осъдил ИВ. КР. КР., с ЕГН **********, да заплати на А1
България следните суми: 290,74 лева - главница; 249,58 лева - неустойка;
87,51 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от
290,74 лева за периода от 24.01.2017 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл.
комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение.
В срок длъжникът възразил , поради което и своевременно бил
предявен иска за установяване на вземането.
Ищецът бил изпълнил задължението си за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти. От своя страна ответникът не изпълнил
задължението си да заплати ползваните услуги и продукти по издадените
фактури.
По делото били представени безспорни доказателства, събрани по
установения от закона ред, установяващи претенцията на ищеца,които обаче
не били съобразени от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт по
отношение на отхвърлената част от главница и законна лихва за забава.
Първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото
доказателства, доказана се явява стойността на доставените от Доверителя ми
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията. Следователно,
посочва че са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията от
260,74 лева за ползвани електронни съобщителни услуги - подробно описана
в таблица 1 от исковата молба. Въпреки това, в диспозитива на решението, не
е призната за установена цялата посочена сума в размер на 260,74 лева, а част
от нея в общ размер на 96,58 лева, като за разликата от 164,16 лева до пълния
размер от 260,74 лева, иска е отхвърлен.
Отхвърлена била претенцията и по таблица 2 от исковата молба, а
именно за незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на
изплащане, в размер на 30,00 лева. Това решаващият съд е аргументирал, с
3
това че не е заявена искова претенция с посоченото правно основание.
Видно било, че още в депозираното заявление по 410 ГПК - в т. 12 от
него, ясно са посочени основанията, които формират общия размер на
главницата от 290,74 лева, като същата представлява сбор от посочените суми
по фактурите в двете таблици, съответно 260,74 лева за предоставени
електронни съобщителни услуги и 30,00 лв. за предоставени продукти на
изплащане.
Не ставало ясно защо сумата от 194,16 лева, представляваща сбор от
164,16 лева и 30,00 лева, е била отхвърлена като неоснователна, при
положение, че са налице доказателства за тяхната дължимост, в това число и
прието от съда заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
отново в подкрепа на твърдението за тяхната дължимост.
Молят решението да бъде отменено в частта , с което е отхвърлена
претенцията за главница в размер на 194,16 лева и законната лихва за забава
върху тази сума в размер на 59,56 лева и постановено друго , с което да се
признае дължимостта им.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
От представените с исковата молба 11 броя фактури било видно кога е
крайния срок на плащане (падежа). Представени били и 2 броя сметки за
начислени неустойки, които представляват вторични счетоводни документи и
като такива същите не съдържат необходимите данни, съгласно Закона за
счетоводството.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
погасителна давност, като с писмени бележки по делото подробно е
разгледана всяка представена от ищеца фактура, относно изтекла погасителна
давност, както и относно предоставянето и ползването на мобилни услуги.
За част от фактурите , както било прието и от съда била изтекла
погасителната давност.Правилно съдът отхвърлил претенцията за сумите по
тях и съответно за лихвата.
В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на 410 от
4
ГПК трябва да бъдат индивидуализирани претендираните вземания по
основание и размер. Същото важи и при предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК. С исковата молба се претендират 290.58 лв. главница, без да е
индивидуализирана исковата претенция каква част са ползвани и потребени
мобилни услуги и каква част са начислени суми за стоки на изплащане. Тъй
като производството по чл. 410 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК е строго
формално, считат, че на посочените основания жалбата е недопустима.
Молят решението да бъде потвърдено.

Адв. Ч. – Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Ч. : - Ув. окр. съдии, поддържам становище си, изразено в
отговора на исковата молба. Моля да приемете решението на Панагюрския
съд като правилно и законосъобразно, като вземете предвид, че още с
отговора на исковата молба пред първата инстанция е взето становище, че
част от вземанията са погасени по давност. Също така е взето становище, че
така начислената неустойка противоречи на закона и на добрите нрави, тъй
като е уговорена само и единствено в полза на доставчика на услуги, в случая
„А 1“, т.е. съгласно Закона за защитата на потребители същата се счита за
нищожна. Посочила съм тълкувателни решение с оглед на нищожността.
Искам да представя с оглед на това, че след влизането на решението в сила и
преди да ми бъде връчен препис от въззивната жалба, ответникът е заплатил,
съгласно постановеното решение на Панагюрския Районен съд, така
начислените суми, които са присъдени за плащате на ответника по
решението. Не тези, за които е отхвърлено решението. С оглед на това към
днешна дата, тъй като не съм запозната с писменото становище и молбата за
даване ход на делото, би трябвало ищецът да направи изменение на иска, тъй
като по неговата сметка следва да са получени тези суми. Моля да бъде
5
отхвърлена жалбата, като неоснователна. Нямам претенции за разноски.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава срок на „А 1 България“ ЕАД да представи писмена защита в срок
до 06.10.2021 г.
Да се изпрати препис на протокола на „А1 България“ ЕАД на посочения
адрес в молбата, след изтичане на срока за изготвянето му.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
29.10.2021 год.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6