№ 1254
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000099 от
02.02.2021г. на Началник Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, на Р. Т. З., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като наред с това, на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят Р. Т. З., по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар.
Редовно уведомен, не се явява лично и не се представлява от представител.
Въззиваемата страна – Трето РУ при ОД на МВР-Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирана писмена молба-
становище от законния представител на страната, в която пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира
разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р. Т. З., за
това, че на 22.01.2021г. около 20:10 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „България“, като водач,
управлява личния си лек автомобил – „Нисан Алмера“ с рег. №
******, като навлязъл и преминал на забранител сигнал на светофара
/червено/ при работещ в нормален режим на работа светофар.
С това е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, затова, че не съобразява
поведението си със светлинните сигнали.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бланков
номер 889185 от 22.01.2021г., съставен от Б. И. Д. – к.о. Трето РУ при
ОДМВР – Пловдив. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя З.,
който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното
отбелязване, че няма възражения. Отразената в НП фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на писмените доказателства, както и от гласните
доказателства - показанията на св. Б. И. Д. . В показанията си св. Д.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът
кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като са
логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече
изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Ето защо
съдът намира, че показанията на този свидетел са достоверен източник на
информация, относно основния факт на доказване и кореспондират с
писмените доказателства по делото.
Така при събрания обем от гласни и писмени доказателства съдът прие,
че чл. 6, т.1 от ЗДвП, предвиждащ участниците в движението да съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, че не е бил спазен, тъй като на
22.01.2021г. около 20:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил
Априлов“ и бул. „България“, като водач, управлява личния си лек автомобил
– „Нисан Алмера“ с рег. № ******, навлязъл и преминал на забранител
сигнал на светофара /червено/ при работещ в нормален режим на работа
светофар. При това положение жалбоподателят не е съобразил поведението
си със светлинните сигнали. Наличните по делото писмени доказателства и
гласните доказателства – показанията на свидетеля Д., според съда са
категорични в потвърждаване на горните обстоятелства и служат за
изграждане на извод за извършването на посоченото както в АУАН, така и в
НП, правилно подведено към уреждащата го правна норма нарушение.
Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от
2
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, като следва да се посочи, че санкционираното лице
не можа да я опровергае, тъй като не ангажира никакви доказателства, които
да сочат на обратното или да внесат колебание в убеждението на съда за
извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за некоректни/
противоречиви описание на нарушение и определена квалификация, която не
била конкретизирана със съответстващото предложение. Тук съдът следва да
се отбележи,че в случая описанието на нарушението е в достатъчна степен
пълно, точно и ясно, отразени са всички съставомерни елементи от състава,
като жалбоподателят много добре е разбрал, че отговорността му е
ангажирана не за друго, а именно затова,че е преминал на „червено“. Що се
отнася до липсата на конкретизирано предложение, то същото не може да
обуславя съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, макар и
отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в
диспозицията на една и съща разпоредба. Отделно от това всички
обстоятелства в описателната част на акта и постановлението водят до
несъобразяване със светлинните сигнали, а не други норми на поведение. В
този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на
нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея/точка от
закона - както е и в случая.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал.5, т.1 от
ЗДвП, която норма именно визира налагането на глоба в размер от 100 лева за
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Размерът на предвиденото административно наказание е
фиксиран, поради което не подлежи на ревизиране от съда.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава на други нарушения от същия вид.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени процесуални нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
С оглед горното, настоящият състав намери, че атакуваното
Наказателно постановление № 21-0438-000099 от 02.02.2021г. на Началник
Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 183, ал.5, т.1 от
ЗДвП, на Р. Т. З., ЕГН **********, с адрес: ******, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
3
Предвид потвърждаването на наказателното постановление, съдът
намира, че на ОД на МВР-Пловдив, следва на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5
от ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в
размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с някаква сложност или
извънредна активност на страната. При тези съображения и предвид изхода на
спора, за неоснователна се приема претенцията на жалбоподателя за разноски
по делото, представляващи адвокатски хонорар.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0438-000099 от
02.02.2021г. на Началник Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, с което на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на Р. Т.
З., ЕГН **********, с адрес: ******, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като наред с това, на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА Р. Т. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски по
делото за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4