Решение по дело №2454/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1730
Дата: 10 ноември 2014 г. (в сила от 28 май 2016 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20131100902454
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е    Ш  Е    Н   И   Е

 

№………/  10.11.2014г., гр. С.

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-20 състав, в публично заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                                                                                                                                                       

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

          

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Гергинска т.д.№ 2454 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба предявена от „Н.Л.Б. ” АД, с който е поискал да се признае за установено, че в негова полза съществува парично вземане против „М.Г.” ЕООД ***, и Р.А. ***  за сумата 250 000 евро, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 61326/2012 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

В исковата молба е посочено, че вземането произтича от запис на заповед с дата 17.10.2008 г. и предявен за плащане, издаден от „М.Г.” ЕООД *** и авалиран от Р.А.. Правният интерес от водене на иска е обоснован с оспорването на заповедта за изпълнение по реда и в срока на чл.414 ГПК. Претендира направените разноски.

Ищецът твърди, че на 17.10.2008г. в гр.С. „М.Г.” ЕООД ***, представлявано от Р.А., в качеството му на управител на дружеството е издал запис на заповед, по силата на който, като негов издател, неотменимо, безусловно, без протест и разноски , се е задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на „НЛБ Б.З.-И.” АД с ЕИК ********, или на негова заповед сумата от 1 200 000 евро. На същата дата , Р.А. е авалирал този запис на заповед, при условията, при които е издаден. За периода от издаването на записа на заповед, кредиторът, „НЛБ Б.З.-И.” АД с ЕИК ******** на няколко пъТ.е променял наименованието си , като през 2011г. е станало ЕАД, с наименование „Т.Б.А.Б.”. „Т.Б.А.Б.” е прехвърлил вземането си към „М.Г.” ЕООД и Р.А. по посочения запис на заповед от 17.10.2008г., целият за сумата от 1 200 000 евро на ищеца по настоящото производство, съгласно чл.466, ал.1 и чл.468, ал.1, предл. 2, вр. чл.537 от ТЗ , чрез джиро върху алонж, подписано от джиранта. Твърди че е предявил записа на заповед за плащане на издателя  „М.Г.” ЕООД с нот.покана №12450/14.11.2012г. и на солидарно задължения Р.А. с нотариална покана № 12801/19.11.2012г., която е счетена за редовно връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на 17.12.2012г. Предвид изложеното, счита, че плащането по записа на заповед е станало изискуемо и подлежи на изпълнение.

Ответниците, Р.А. и „М.Г.” ЕООД /поотделно/, оспорват изцяло като неоснователен и недоказан, излагайки съображенията си. Всеки един от тях твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че е нарушена формата на алонжа и съдържание несъответстващо на ценната книга, която се прехвърля, поради което оспорва валидността на прехвърленото вземане по менителничния документ, направено чрез джиро, т.к. не е извършено в предвидената от закона форма. Наличието на несъответствие между съдържанието на джирото и процесния запис на заповед е порок водещ до недействителност на алонжа. Твърди че е налице разлика между представеният по настоящото дело и по приложения по ч.гр.д. №.61326/2012г., ІІ ГО, 59-Т.с-в на СРС.

Правят възражение за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ.

Ищецът, „Н.Л.Б. ” АД, в срока по чл. 372, ал.2 от ГПК, депозира молба с която прави искане за привличане като трето лице помагач на „Т. Б.А.Б.”ЕАД, предвид направеното с отговора на ИМ възражение  от страна на ответниците за недействителност на джирото, предвид неспазена форма. При евентуалното му уважаване за ищеца ще се породи правен право да търси обезщетение за причинени вреди . От друга страна, ако искът бъде отхвърлен на друго основание за ищеца ще се породи правото да предяви обратен иск. Не взема отношение по останалите направени възражения от ответниците.

Ответниците в срока им за допълнителен отговор по чл. 373, ал.2 от ГПК, представят становище относно молбата на ищеца за привличането на „Ти Б.А.Б.”ЕАД в настоящото производство като помагач, като считат същата за неоснователна, необоснована и недоказана по обстойно изложени от тях съображения.

С определение от №6003/14.14.2014г., по молба на ищеца, „Т.Б.А.Б.”ЕАД с ЕИК ******** със седалище в гр.С. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца в настоящето производство. В съдебно заседание, „Ти Б.А.Б.”ЕАД с ЕИК ********, се представлява, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.10.2008г. в гр.С. „М.Г.” ЕООД ***, представлявано от Р.А., в качеството му на управител на дружеството е издал запис на заповед, по силата на който, като негов издател, неотменимо, безусловно, без протест и разноски , се е задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на „НЛБ Б.З.-И.” АД с ЕИК ********, или на негова заповед сумата от 1 200 000 евро. На същата дата , Р.А. е авалирал този запис на заповед, при условията, при които е издаден. За периода от издаването на записа на заповед, кредиторът, „НЛБ Б.З.-И.” АД с ЕИК ******** на няколко пъти е променял наименованието си , като през 2011г. е станало ЕАД, с наименование „Т. Б.А.Б.”. „Ти Б.А.Б.” е прехвърлил вземането си към „М.Г.” ЕООД и Р.А. по посочения запис на заповед от 17.10.2008г., целият за сумата от 1 200 000 евро на ищеца по настоящото производство, съгласно чл.466, ал.1 и чл.468, ал.1, предл. 2, вр. чл.537 от ТЗ , чрез джиро върху алонж, подписано от джиранта, обективирано в отделен документ, макар втората страница на менителничния документ да е изцяло празна. Записът на заповед е предявен за плащане на „М.Г.” ЕООД *** с нотариална покана рег.№ 12450, том 3, акт 107 на нотариус М.Ш., връчена му на 12.11.2012г. С нотариална покана рег.№ 12801, том 3, акт:124 на нотариус М.Ш., процесният запис на заповед е предявен за плащане на Р.А. на 18.12.2012г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

Поради незаплащане на предявеният за плащане запис на заповед, ищецът подал в СРС заявление по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 61326/2012 г. по описа на СРС. Към заявлението си, ищецът е представил запис на заповед издаден на 17.10.2008г. от „М.Г.” ЕООД, авалиран от Р.А. за сумата от 1 200 000 евро, с „алонж” към запис на заповед издаден на 22.04.2009г. за сумата от 945 000 евро. Ищецат, заявител в заповедното производство е претендирал издаването на заповед за незабавно изпълнение  за сумата от 250 000 евро, част от сумата по запис на заповед от 17.10.2008г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз осН.на документ по чл. 417 ГПК от 13.02.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата, съгласно които „М.Г.” ЕООД и Р.А. са осъдени да заплатят на „Н.Л.Б. ” АД сумата 250 000,00 евро – главница, по запис на заповед от 17.10.2008г., ведно със  законната лихва от датата на подаване на заявлението -20.12.2012г. до изплащане на вземането, 13 813,15 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20137020400593 по описа на Г. Ц. - частен съдебен изпълнител.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжниците по посоченото изпълнително дело, са постъпили в срок / на 16.04.2013г./ писмени възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 415, ал. 1 ГПК. С оглед на това съдът е указал на кредитора, че следва да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на 26.08.2013г. На 17.05.2013г., ищецът е предявил иска по реда на чл.422 от ГПК, за което е уведомил заповедния съд.

В хода на съдебното дирене като доказателство по делото е представен договор за кредит №250/05, сключен на 01.11.2005г. между  „НЛБ Б.З.-И.” АД с ЕИК ******** и „М.Г.” ЕООД, кредитополучател, по силата на който, Б.та е предоставила на кредитополучателя инвестиционен Б.ов кредит в размер на 1 150 000 евро В чл.3 от договора страните са уговорили обезпеченията, като в чл.3.3. е договорено издаването на запис на заповед в полза на банката , с размер 1 200 000 евро, на предявяване, авалиран от едноличния собственик и управител Р.А., като физическо лице.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира че предявеният от ищеца иск за установяване на вземане имащ правното си основание в чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК е подаден от надлежна страна .

Предвид приетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявен е иск за установяване на вземане с правното основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК.

По отношение възражението на ответниците за представяне на различни записи на заповед по ч.гр.д.№ 61326/2012 г. по описа на СРС и настоящото производство.

Действително, такова разминаване е на лице. В кориците на ч.гр.д.№ 61326/2012 г. по описа на СРС ,образувано във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е приложен алонж, касаещ друг запис на заповед, с този представен по исковото производство и представен от съда за констатация. Толкова доколкото в конкретния случА.се касае до преценка относно процесуалната легитимация на заявителя, в заповедното производство , респективно ищецът в исковото, е видно че е налице идентичност, поради и което съдът приема, че е предявен от надлежна страна и като такъв, следва да бъде разгледан, по същество.

По отношение възражението за валидността на прехвърленото вземане по менителничиния документ, извършено чрез джиро, нарушена форма за действителност.

Записът на заповед е абстрактна, едностранна и формална правна сделка, по силата на която, едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице /поемател/ или на лице,посочено в заповедта от поемателя. Като абстрактна сделка, основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя. За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването на строго определена форма, като задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ, която форма на менителничния документ не се оспорва от външна страна от ответниците.

Безспорно е, че джирото е способ за прехвърляне на ценна книга и е абстрактна едностранна сделка. С него се прехвърлят правата по запис на заповед, така, както са отразени в документа, и представлява специален правен способ за заместване на един носител на инкорпорираното в ценната книга на заповед субективно право с друг . Съгласно разпоредбата на чл.468 т ТЗ, джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист /алонж/, т.е. продължение, част от менителничния документ. Предвид изложеното, съставянето на алонж като отделен документ, към менителничен ефект е допустимо, но при условие, че вписването на тези последващи изявления е невъзможно да бъдат върху този ефект, в какъвто смисъл , постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №133 от 12.07.2010г. по т.д.№946/2009г. на ВКС, ІІ ТО. В конкретният случай, видно от представеният , процесен запис на заповед и в оригинал от 17.10.2008г., обективира само изявленията на издателя и авалиста и цялата втора страница на документа е празна. Съставянето на алонж в този случай е в нарушение на изискването за форма на джирото, поради което и изявлението, обективирано в алонжа не поражда правно действие.

По отношение възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на основание чл.531, ал.1 от ТЗ, съдът намира за ирелевантно, предвид изложените изводи, във връзка с формата на направеното джиро и изводите че ищецът на доказа качеството си на кредитор.

При всички положения обаче предметът на настоящия спор, по отношение на който се формират обективните предели на силата на присъдено нещо, освен искането към съда обхваща и основанието, на което се предявява вземането, а именно записът на заповед като едностранна правна сделка. Изследването на каузалното правоотношение не променя основанието на претенцията. Ако искът на предявеното основание бъде отхвърлен, /напр., защото едностранната сделка е нищожна/, ищецът може да предяви вземането си в друг процес, но този път основано на съществуващия между страните двустранен договор. Наред с това, настоящият процес е установителен и е обвързан от произнасянето на заповедния съд, който очертава предмета на делото и пределите на силата на присъдено нещо. За да е допустим предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск, той трябва да почива на същото основание, на което е предявено вземането в заповедното производство. В случая това е записът на заповед, т.е. установителна претенция е допустима само на това основание. Поради това в настоящия процес съдът е обвързан от основанието на претенцията – процесния запис на заповед, като само ако същият е действителен, следва да се пристъпи към разглеждане на въпросите около съществуването и действието на каузалното правоотношение. В случая претенцията на ищеца – на основанието, на което е предявено вземането му, е неоснователна и ще се отхвърли, тъй като ищецът не доказа качеството си на кредитор на вземането по процесния запис на заповед.Поради това всички събрани доказателства във връзка с каузалното правоотношение не следва да се обсъждат, тъй като в настоящия процес - по така формирания предмет на спора, не Б.могла да се ангажира евентуална договорна отговорност на ответника по двустранната сделка.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира че предявеният от ищеца иск за установяване на вземане имащ правното си основание в чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

            Във връзка с направените претенции и представяне списък на разноските от ищцовото дружество съдът намира следното. Предвид изхода на делото, разноските направени от ответниците следва да се възложат на ищеца, при условие че такива са направени. От доказателствата поделото не се установя нито размера на претендираното адвокатско възнаграждение, нито че същото е заплатено.

 

Воден от горното, съдът  ,

 

Р           Е       Ш       И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Н.Л.Б. ” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Л. – 1000, „Т.Р.” **, република С., представлявано от Б. Я. – председател на Управителния съвет и Д.Б.-член на Управителния съвет, заедно, против „М.Г.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление  гр.С., п.к.1700, ул.”Проф.Г. Б.”№*, ет.*, офис 2.2, представлявано от М.Л., и Р.А.,*** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 250 000 евро, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 61326/2012 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

            Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т. Б.А.Б.”ЕАД с ЕИК ******** със седалище в гр.С., 1421, ул.”Д.Х.” *** представлявано заедно от изпълнителните директори Ц.П. и Н.П..

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                        СЪДИЯ: