РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Т., като разгледа гр.
дело № 3475/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 291882/15.03.2021 г., предявена от Р.Н.Т., с ЕГН: **********, и Л.Н.Т., с ЕГН: **********,***, против „М.1“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците Р.Н.Т. и Л.Н.Т.
твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: ОФИС № 2, с адрес: гр.
София, СО - район „Красно село“, ул. „********,
със застроена площ от 48,93 кв.м., находящ се на кота + 0, в сградата,
находящ се в гр. София, на ъгъла на ул. „Дамян Груев“ 54 и ул. „********състоящ
се от работно помещение, гардеробно и санитарен възел, при граници: офис № 1,
ул. „Дамян Груев“, ул. „*******“ и офис № 3, заедно с 3,371 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който офис представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.202.201.1.3 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-50/20.06.2016 г. на изп.директор на АГКК, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта -
68134.202.201.1.7, заедно (според схема на СГКК-гр. София) с 3.223 % ид.ч. от
общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.202.201.
Правото на собственост
върху описания недвижим имот, ищците придобили по силата на право на строеж,
което било учредено с нотариален акт за учредяване на право на строеж от
19.12.2008 г. - № 169, том ІІ, рег. № 13689, дело № 323/2008 г. по описа
на нотариус с рег. № 391 от РНКРБ, който
н.а. е вписан в СВ - акт № 200, том 251/19.12.2008 г., и което право на строеж
било реализирано върху съсобствен поземлен имот.
При случайна справка в
Агенцията по вписвания, ищците разбрали, че ответникът е сключил договор за
продажба, оформен в нотариален акт от 11.09.2015 г. - № 71, том І, рег. № 3
374, дело № 62/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 142 от РНКРБ, който н.а. е
вписан в СВ - акт № 135, том 127/11.09.2015 г., с който „М.1“ ЕООД се
легитимирал като собственик на процесния офис № 2, означен в н.а. като офис №
4.
Ищците твърдят, че видно
от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, архитектурния проект и
описани граници на процесния имот, в сградата не съществува обект офис № 4,
различен от притежавания от ищците офис № 2 .
През 2020 г.,
управителят и представляващ ответното дружество
самоуправно премахнал поставената от ищцата ключалка на офиса и монтирал
нова такава, с която заключил процесния
офис. По този начин, ответникът без правно основание и към предявяване на
исковата молба, осъществявал фактическа власт върху процесния имот.
Предвид изложеното,
ищците молят да бъде постановено решение, с което, да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху имота.
Ищците претендират и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „М.1“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска
с възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен. Сочи, че не са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, тъй като ищците са
собственици на офис № 2, съгласно приложения към исковата молба нотариален акт,
а ответното дружество - на офис № 4, по приложения към исковата молба
нотариален акт № 71/11.09.2015 г. Според ответника, ищците искат да им се
предаде владението на имот, различен от имота на ответника, като не ставало
ясно въз основа на какви доказателства ищците твърдят, че ответникът владее
офис № 2. Твърди, че владее офис № 4, на който е собственик по силата на
договор за покупко-продажба. Излага съображения, че липсва идентичност между
офис № 2 и офис № 4, включително и по отношение на съответните идеални части
към тях.
Ответникът оспорва
твърденията на ищците, към датата на сключване на договора за продажба -
11.09.2015 г., съгласно представения архитектурен не е съществувал офис № 4 и
се позовава на одобрен архитектурен проект на СО „ДАГ“ от 21.05.2009 г., в
който е описан собствения на ответника офис № 4.
Ответникът оспорва
твърденията на ищците, че е „М.1“ ЕООД е придобило имота от несобственик.
Твърди, че ищците никога не са имали достъп до имота на ответника, който е владеел
имота от 09.07.2015 г.
Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „М.1“ ЕООД е депозирал нарочна молба, с която в условията на
евентуалност е релевирал възражение за заплащане на подобрения (увеличената
стойност на имота) и възражението за право на задържане. Ответникът уточнява с
молба от 28.06.2021 г. (л. 69-70), че е добросъвестен владелец на процесния
офис № 4, в който е направил редица подобрения, в периода от 15.02.2017 г. до
01.08.2017 г., а именно:
-
доставка
и поставяне на алуминиева дограма откъм улиците;
-
укрепване
на входна врата и поставяне на стъклопакет;
-
направа
на подова замазка;
-
прокарване
на ел. мрежа;
-
изграждане
на ВиК мрежа;
-
изграждане
на стени;
-
направа
на фина шпакловка по стените и тавана;
-
направа
на декоративна, външна облицовка по стените;
-
направа
на вертикална планировка;
-
почистване
от строителни отпадъци и извозване;
Според „М.1“ ЕООД след извършването
на подобренията стойността на имота се е увеличила със сумата от 14 950 лева, която
претендира от ищците, в случай че бъде уважен искът по чл. 108 ЗС и моли да му
бъде признато право на задържане.
Третото лице-помагач „П.9.К.“
ЕООД не изразява становище по делото.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, че с нотариален акт за учредяване право на строеж от 19.12.2008 г. (л.
6-12) няколко физически лица, измежду които и ищците Р.Н.Т. и Л.Н.Т., взаимно
са си учредили право на строеж. Със същия нотариален акт, те са учредили в
полза на „П. – 92 – К.и С.“ ООД право на строеж за построяване на жилищна
сграда с подземни гаражи в УПИ VІІ-4, 5 от кв. 288а, м. „Еврейски гробища“, на ул.**************–
ЕТАП ІІ, с РЗП – 1548,30 кв.м., съгласно
инвестиционен проект, одобрен на 12.12.2008 г. от СО – Дирекция
„Архитектура и градоустройство“.
Видно
от нотариалния акт, ищците - Р.Н.Т. и Л.Н.Т., са си запазили право на строеж в
обекти в сграда – ЕТАП ІІ, която е следвало да бъде построена от „П. 92 К.и С.“
ООД. Съгласно т. 5.7 един от тези обекти е офис 2, за който ищците са си запазили
правото на строеж. Този офис е със застроена с площ от 48.93 кв.м., находящ се
на партерен етаж, на кота 0,00, състоящ се от работно помещение, гардеробно и
санитарен възел, при граници: офис 1, ул.******Груев, ул. *******и офис 3,
заедно с прилежащите 3,371 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място. С определението от 10.10.2021 г. (л.
59), е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, че с нотариалния акт от 19.12.2008 г., ищците са придобили
право на строеж върху офис № 2.
Инвестиционният
проект от 12.12.2008 г. е предвиждал за изграждане 3 офиса на партерния етаж на
сградата – офис 1, 2 и 3. Ъгловият офис е бил означен с № 2. Той е бил с площ от 48.93 кв.м. и с граници по проект:
североизток – офис 3, от югоизток - ул. „Дамян Груев“, от югозапад – ул. „*******“
и от северозапад – офис 1 (видно от отговора на 1-ва задача от заключението на
вещото лице по СТЕ, л. 142).
На
29.05.2009 г. е одобрен втори проект за сградата вече във фаза технически
проект. В него на партерния етаж на сградата са предвидени същите три офиса, но
вече с номера № 3, 2 и 4. Ъгловият офис вече е означен с № 4. Видно от заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза (л. 140-146) е, че офис № 2,
описан в нотариалния акт от 2008 г. и офис
№ 4, описан в нотариалния акт от 2015 г., са идентични (отговора на 1-ва и 2-ра задача от СТЕ, л. 141-143).
Между
страните не се спори, че правото на строеж, учредено през 2008 г. е реализирано
(този факт е отделен, като безспорен - с определението от 10.10.2021 г., л.
59). Това следва и от наличието на схема на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор 68134.202.201.1.3 по КККР (л. 21), тъй като, за да се отрази
обекта в кадастъра е необходимо да е завършен в степен груб строеж, съгласно
чл. 23, т. 2 от ЗКИР. Освен това в удостоверението за данъчна оценка е посочена
степан на завършеност на обекта „след груб строеж“ (л. 23, л. 48).
На
09.07.2015 г., „П. 92 К.и С.“ ЕООД и „М.1“ ЕООД са сключили споразумение. С
него управителят на „М.1“ ЕООД е заявил желанието си да закупи ателие № 1 и
офис № 4 в жилищната сграда на ул. „*******. В споразумението страните са
констатирали, че обектите са в незавършен вид, без шпакловки и без иззидани
стени. Със споразумението управителят на „П. 92 К.и С.“ ЕООД се е задължил да
постави в офис № 4 „ПВС дограма по избор“ на управителя на другото дружество
срещу допълнително заплащане.
На
11.09.2015 г. „П. 92 К.и С.“ ЕООД е продало на „М.1“ ЕООД, офис 4, със
застроена площ от 48,93 кв.м, при граници, съгласно представения архитектурен
проект: североизток – офис 3, югоизток – ул.******Груев, югозапад – ул. *******,
северозапад – офис 1, отгоре – апартамент 2, отдолу – офис 2, заедно с
прилежащите му 3,223 % идеални части от общите части на жилищната сграда (видно
от нотариалния акт, л. 13-17). Както се посочи, това е същият офис, за който
ищците са си запазили правото на строеж с нотариалния акт от 2008 г.
В
нотариалния акт от 11.09.2015 г. (л. 15) е посочено, че за съставянето му е
представен одобрен архитектурен проект на 21.05.2009 г. от СО Дирекция
„Архитектура и благоустройство“ и констативен акт за приемане на строежа,
приложение № 15 към чл. 7, ал.3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. от 14.11.2014 г.
(видно от списъка с представените за съставянето на н.а. документи, л. 16).
От
показанията на свидетелката Б.Н.(л. 128-129) се установява, че същата е била
нотариуса, който е изповядал сделката. Преди сключването ѝ тя е проверила
проектната документация и е констатирала, че действително има офис с такава
номерация. Свидетелката е направила справки и е констатирала, че офис № 4 не е
бил продаден от „П. 92 К.и С.“ ЕООД след като му е учредено право на строеж.
На
10.01.2017 г. между Д.З.(управител на „М.1“ ЕООД) и „П. 92 К.и С.“ ЕООД е
сключен договор (л. 100-101). С него дружеството е приело да извърши
довършителен ремонт на офис № 4 в сградата на ул. „*******. Страните са
уговорили, че работите, които е следвало да се извършат са: изграждане на
преградни стени, измазване на стените с гипсова мазилка, поставяне на
алуминиева дограма и стъклопакет с висока енергийна ефективност, изграждане на
електрическа инсталация, изграждане на ВиК, поставяне на изравнителна подова
мазилка, поставяне на фаянсови плочки в санитарния възел – баня, тоалетна и в
основното помещение, облицоване на външните стени на помещението с врачански
камък, завършване на вертикалната планировка около помещението и поставяне на
врата, разделяща основното от сервизните помещения.
По
делото е приет и договор за изработка и монтаж на дограма от 11.08.2020 г. с
възложител Д.З.(л. 53). Този договор обаче не може да се свърже по никакъв
начин с процесния офис. Поради това, съдът приема, че той няма отношение към
евентуално извършени подобрения в обекта, предмет на делото.
На
29.04.2022 г. е поставено решение (л. 108-112), с което Софийски градски съд е
признал за установено по предявения от настоящите ищци
иск, че ответникът „М.1“ ЕООД, не е
собственик на процесния офис, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.202.201.1.3 по КККР , одобрени със заповед №
РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. Решението е влязло в
сила на 14.06.2022 г. (видно от извършеното отбелязване).
Между
страните не се спори, че към датата на предявяване на иска, ответникът
осъществява фактическа власт върху процесния недвижим имот (този факт е
отделен, като безспорен - с определението от 10.10.2021 г., л. 59).
От
заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
посочените от ответника подобрения в процесния офис действително са извършени.
Тази констатация на вещото лице се основава на извършен оглед на имота.
Установено е, че в него е монтирана алуминиева дограма със стъклопакет по
витрини и по входна врата, изпълнена е циментова замазка по пода в работното
помещение, изпълнени са ел. и ВиК инсталации, монтиран е електромер, направена
е фина шпакловка по стените и тавана в работното помещение, направена е външна
облицовка от полирани каменни плочи по фасадите на офиса, изпълнени са
циментова пътека пред лицето му към ул. „Дамян Груев“ и пред входа му.
Вещото
лице е остойностило извършените подобрения към
настоящия момент на общо
13 146,65 лева, както следва:
|
1 |
Доставка и монтаж на PVC дограма по витрини и входна врата |
3850,00 |
|
2 |
Направа на вътрешни, преградни зидове от тухлена
зидария |
340,87 |
|
3 |
Направа на вътрешна мазилка по зидове |
374,85 |
|
4 |
Направа на гипсова шпакловка по стени и таван в
работното помещение |
914,27 |
|
5 |
Обръщане на страници около дограма |
436,05 |
|
6 |
Направа на цим. замазка по под в работното помещение |
599,40 |
|
7 |
Доставка и монтаж на ел. табло и преправяне подвързването
на 8 бр. предпазители |
280,00 |
|
8 |
Направа на водопроводна инсталация от полипропиленови
тръби |
270,20 |
|
9 |
Подмяна на вертикален канализационен щранг |
210,00 |
|
10 |
Укрепване на входна врата с поставяне на нов
стъклопакет |
168,00 |
|
11 |
Направа на облицовка от полирани каменни плочи по
фасадите на офиса |
4163,39 |
|
12 |
Обръщане на страници около дограма с камък |
963,90 |
|
13 |
Направа на цим. пътека и площадка пред входа |
345,72 |
|
14 |
Натоварване и извозване на строителни отпадъци |
230,00 |
|
|
Всичко: |
13 146.65 |
Според
вещото лице, тъй като извършените подобрения имат характер на довършителни
работи, то разликата в пазарната стойност на имота преди и след извършването на
същите следва да бъде определена като стойност на тези подобрения към настоящия
момент. Затова заключението е, че разликата в пазарната стойност на процесния
офис без извършените в същия подобрения и след извършването им е 13 147 лева.
От
показанията на свидетелите С.Т.А.и Й.Р.С.(л. 126-128) се установява, че
дограмата на блока и респ. на процесния офис е поставена още през 2009 г. и не
е сменяна. Все още не били премахнати лепенките от нея, заедно с които е била
монтирана. От тези показания се установява още, че етажните собственици са
финансирали облицоването на фасадата с каменни плочи. Свидетелят Станчев е
собственик на обекти в сградата, включително и на съседен офис на процесния.
Освен това той е дал детайлни обяснения във връзка със състоянието както на
имота, предмет на делото, така и на самата сграда. Показанията му имат висока
доказателствена стойност и поради това съдът приема, че следва да се кредитират.
По
отношение на показанията на свидетеля Ж.К.съдът намира, че същите следва да се
кредитират дотолкова, доколкото подкрепят вече изнесените от свидетелите на
ищците данни. Това е така, защото свидетелят е управителя на третото лице-помагач,
поради което той е заинтересован от изхода на делото и показанията му имат
значително по-ниска доказателствена стойност. Освен това те не са категорични и
последователни. Първоначално при разпита му той не е могъл да посочи дали на
партера са три или четири офиса. Поради всичко това не следва да се кредитират
тези показания относно всички, посочени СМР, които „П.-92-К.“ ЕООД е извършил в
процесния офис.
С
оглед на всичко изложено настоящият състав приема за установено, че ответното
дружество не е извършило като
подобрения:
-
смяна на дограмата на офиса,
- облицоването
на фасадата с каменни плочи, както и
- обръщане
на страници около дограма с камък.
По
отношение на останалите заявени от свидетелите обстоятелства, че обектът и
вътре е в състоянието, в което е бил предаден от строителя и не са извършвани
никакви СМР, то съдът приема, че в тази част свидетелствата противоречат на
констатираното от вещото лице при огледа, който е извършил на имота. Освен това
свидетелите нямат достъп до вътрешността на офиса и не могат да възприемат
сочените от тях обстоятелства така детайлно както един специалист при нарочно
извършен от него оглед на обекта. Поради това съдът приема, че останалите,
описани в заключението подобрения, действително са извършени. С оглед на извода
на експерта, че стойността на имота се е повишила с размера на вложеното за
извършване на подобренията, но оценено към настоящия момента, съдът приема, че
увеличената стойност на офиса е в размера, посочен от вещото лице, с изключение
на подобренията, за които съдът прие, че не са извършени от ответника. Те са за
направа на облицовка от полирани каменни плочи по фасадите на офиса в размер на
4163,39 лева, обръщане на страници около дограма с камък в размер на 963,90 и
за доставка и монтаж на PVC дограма по витрини и входна врата в размер на
3850,00 лева, или общо 8 977,29 лева. Така следва извода, че имотът е
увеличил стойността си с 4 169,36 лева.
Други
относими към спора доказателства не са приети по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Основателността
на предявен ревандикационен иск се обуславя от съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за ищците, което има за материален
обект индивидуализиран недвижим имот – процесния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.201.1.3, който имот да се владее или държи без правно
основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на
фактическа власт като елемент /правомощие/ от правото си на собственост.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките: притежавано право на собственост и
упражнявана фактическа власт от ответника, се носи от ищците, които трябва да
проведат пълно и главно доказване на правопораждащ правото си на собственост
факт, респ. фактически състав, в рамките на заявеното с исковата молба основание,
като в тежест на ответника е да докаже правно основание за осъществяваната
върху процесния имот фактическа власт.
Доколкото
по делото не се спори, че ответникът осъществява фактическа власт върху
процесния недвижим имот (този факт е отделен за безспорен между страните), за
да е основателна предявената ревандикационна претенция, остава да бъде
установена принадлежността на правото на собственост в правната сфера на ищците.
По
делото се установи, че ищците са учредили право на строеж на „П.-92-К.“ ЕООД с
нотариалния акт от 2008 г. С него те са си запазили правото на строеж върху офис
№ 2, съгласно одобрените на 12.12.2008 г. архитектурни проекти. Правото на
строеж е било реализирано. Поради това и на основание чл. 181, ал. 1 и 2 от ЗУТ
ищците са станали собственици на офис № 2, който е отразен в КК и КР като
самостоятелен обект с идентификатор 68134.202.201.1.3. Ето защо са налице
предпоставките за уважаване на иска. Ищците са собственици на процесния офис,
който се държи от ответното дружество без основание. Неоснователни са
възраженията, че обектът, който „М.1“ ЕООД държи е различен от този,
собственост на ищците. Това се установи по делото от съпоставка на данните за
имотите в двата нотариални акта и от заключението на вещото лице, което
категорично сочи, че офис № 2,
описан в нотариалния акт от 2008 г. и офис
№ 4, описан в нотариалния акт от 2015 г., са идентични (отговора на 1-ва и 2-ра задача от СТЕ, л. 141-143).
При
това положение съдът дължи произнасяне по заявеното евентуално възражение за задържане до заплащане на
направени в него подобрения.
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията,
които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване
съдебното решение. До заплащане на подобренията и на разноските той има право
да задържи вещта (чл. 72, ал. 3 ЗС).
Владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание (чл. 70, ал. 1 от ЗС).
Добросъвестността се предполага до доказване на противното (чл. 70, ал. 2 от
ЗС).
Ето
защо, за да е основателна претенцията на „М.1“ ЕООД, дружеството следва да
докаже, че е бил добросъвестен владелец на процесния недвижим имот, че е
направил разноски за подобрения в имота в посочения размер, и с оглед
твърденията - че стойността на имота се е увеличила до претендирания размер.
По
делото се установи, че „М.1“ ЕООД е закупило офиса от дружеството, на което е
учредено право на строеж. След покупко-продажбата „М.1“ ЕООД е установило
фактическа власт върху офиса. В тежест на Р.Н.Т. и Л.Н.Т. е било да установят,
че са налице обстоятелства, които опровергават оборимата презумпция, предвидена
в чл. 70, ал. 2 от ЗС, като такива не са ангажирани. В тази връзка следва да се
отбележи, че сделката е изповядана от нотариуса след проверка, че офис № 4
съществува в одобрения технически проект и той не е бил продаден от „П. 92 К.и С.“
ЕООД. Затова, въпреки че „М.1“ ЕООД е закупило офиса от лице, което не е било
собственик, поради промяната в проектите и в номерацията на офисите на
партерния етаж, купувачът не е знаел, че праводателят му не е собственик. Следователно,
„М.1“ ЕООД е добросъвестен владелец на процесния недвижим имот.
На
следващо място се установи, че „М.1“ ЕООД е извършило подобрения в имота. Тези
подобрения (видно от СТЕ) са увеличили стойността на офиса с 4 169,36 лева. Ето
защо претенцията на дружеството, за което се установи, че и към момента държи
имота, е основателна и следва да му се признае право на задържане върху същия
имот до изплащане на сумата от 4 169,36 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
имат ищците, на които следва да се присъди сумата от 2 329 лева – разноски по делото, включващи: платена държавна
такса (539 лв., л. 28), депозит за вещо лице по СТЕ (350 лв., л. 119 ), платено
адвокатско възнаграждение (1 440 лв., л. 80 и л. 147).
Разноски се присъждат само по исковете, а не и по възраженията (което
следва и от разпоредбите на чл. 78 ГПК). Поради това и разноски на ответника не
се присъждат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „М.1“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, че Р.Н.Т.,
с ЕГН: **********, и Л.Н.Т., с ЕГН: **********,***, са собственици
на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.201.1.3
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп.директор на АГКК,
а именно: офис с площ от 48.93 кв.м., находящ се на партерен етаж, на
кота 0,00, в сграда с адрес: гр. София, ул. „*******, ет. 1, състоящ се от
работно помещение, гардеробно и
санитарен възел, и
на основание чл. 108 ЗС, ОСЪЖДА „М.1“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да предаде
на Р.Н.Т., с ЕГН: **********, и Л.Н.Т., с ЕГН: **********
владението на описания недвижим имот с идентификатор 68134.202.201.1.3, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Р.Н.Т., с ЕГН: **********, и Л.Н.Т., с ЕГН: **********, заплатят
на на „М.1“ ЕООД, ЕИК: ********, на
основание чл. 72, ал. 3 ЗС, сумата от 4 169.36 лева, представляваща
увеличената стойност на имота за извършените подобрения, в периода 15.02.2017
г. – 01.08.2017 г., изразяващи се в направа на вътрешни, преградни зидове от
тухлена зидария; направа на вътрешна мазилка по зидове; направа на гипсова
шпакловка по стени и таван в работното помещение; обръщане на страници около
дограма; направа на циментова замазка по под в работното помещение; доставка и
монтаж на ел. табло и преправяне подвързването на 8 бр. предпазители; направа
на водопроводна инсталация от полипропиленови тръби; подмяна на вертикален
канализационен щранг; укрепване на входна врата с поставяне на нов стъклопакет;
направа на циментова пътека и площадка пред входа; натоварване и извозване на
строителни отпадъци.
ОСЪЖДА „М.1“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Р.Н.Т., с ЕГН: **********, и Л.Н.Т., с ЕГН: **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 329 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „П.9.К.“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: