и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 268, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.33 и сл. от ЗАП. Пред Окръжен съд-Кърджали е депозирана жалба от Христо Николаев Гюлев срещу отказ на директора на ТД на НАП-Кърджали с изх.№ 09334072/29.08.2006г. В жалбата си развива съображения, че спрямо него била наложена принудителна административна мярка по чл.76,т.5 от Закона за българските документи за самоличност, по искане на публичен изпълнител Т.Христова от НАП-Териториална дирекция-Кърджали, по образувано изпълнително дело №280/05.04.2006 година срещу „УНИВЕРСАЛ-92"-ООД със седалище и адрес гр.Кърджали, кв.Възрожденци,бл.37, вх.В, ап.50, вписано в регистъра при Окръжен съд Кърджали по фирмено дело №175/1998 година. Наложената принудителната административна мярка била поискана по реда на чл. 182, ал. 2, т.2, буква"а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като към момента на образуване на изпълнителното дело бил съдружник и управител в „УНИВЕРСАЛ-92"-ООД. С решение от 16.06.2006 по фирмено дело №175/1998 година на Окръжен съд -Кърджали бил заличен от търговския регистър като съдружник в дружеството и освободен като управител на „УНИВЕРСАЛ-92"-ООД; със същото решение СТОЯН НИКОЛОВ АНАДОЛИЕВ бил вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. В тази връзка било променено и фирменото наименование от „УНИВЕРСАЛ-92"-ООД на „УНИВЕРСАЛ-92"-ЕООД. След заличаването му от търговския регистър като съдружник и управител на "Универсал-92"-ООД, с молба от 20.07.2006 година вх.№99334072, депозирана до НАП -Каърджали поискал спрямо него да бъде направено искане за отмяна на принудителната административна мярка по чл.75 от ЗБДС,тъй като основанието за нейното прилагане било отпаднало. Публичният изпълнител при НАП ТД-Кърджали отказал да направи искане до РДВР-Кърджали /ОДП-Кърджали за отмяната на мярката по чл.75, т.5 от ЗБДС. Жалбодателят Гюлев обжалвал този отказ пред Директора на ТД-НАП Кърджали, който го потвърдил. Счита, че основанието за налагане на принудителна административна мярка спрямо него е отпаднало, тъй като вече не бил съдружник и управител на „Универсал-92"-ЕООД -гр.Кърджали и разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2, б."а" не можело да продължи да се прилага спрямо него,тъй като касаела единствено лицата членове на управителни и контролни органи на юридическото лице длъжник. В съдебно заседание се представлява от адвокатите Пачилова и Дамбулев. Сочи доказателства. Чрез пълномощниците си моли обжалвания акт да се отмени като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата изцяло, като неоснователна. Счита, че в ДОПК изрично били визирани случаите в които по инициатива на данъчния орган следвало да се отмени съответната забрана и този случай не попадал в тях. Моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна; не били налице хипотезите на чл.182, ал.6 от ДОПК-задължението не било погасено, нито било предоставено обезпечение. Моли жалбата да се остави без уважение. Окръжният съд, при извършената проверка зазаконосъобразност на атакувания административен акт, констатира следното: На “Универсал-92” ООД-Кърджали била извършена данъчна ревизия за периода 01.01.2004г. 31.12.2004г.– за определяне на данъчните задължения по чл.35,36 и 56 от ЗКПО; и за периода 16.01.2004г. до 30.09.2004г. по ЗДДС. Издаден е данъчен ревизионен акт №707/25.01.2005г. Със съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 280/05.04.2006г. “Универсал-92”ООД било уведомено, че за неплатените му публични вземания в ТД-Кърджали е образувано изпълнително дело под №280 от 05.04.2006г. На 07.04.2006г. НАП-ТД-Кърджали е изпратила до РДВР-Кърджали, направление “БДС”, искане с изх.№ С-0357/07.04.2006г. за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл.75, т.5 от ЗБДС на Христо Николов Гюлев, като искането е мотивирано с това, че “същият като прокурист в Универсал-92 ООД, има непогасени задължения в размер над 5 000лв. по ДРА №707/25.01.2005г., връчен по реда на ДПК и влязъл в сила на 08.02.2005г. Видн¯ от писмо № 6515/20.04.2006г. на Началника на РДВР-Кърджали-дирекция “БДС”, и от заверено копие на карта-л.73, с данни за наложена принудителна административна мярка спрямо български граждани по ЗБДС, на Христо Николов Гюлев от гр.Пловдив е наложена мярка по чл.75, т.5 от ЗБДС. С решение № 484 от 16.06.2006г. на КОС, по ф.д.№ 175/98г. по описа на същия съд, в регистъра на търговските дружества при съда са вписани новонастъпили обстоятелства по партидата на “Универсал 92”ООД-гр.Кърджали, а именно – прехвърляне чрез договор за покупко-продажба на 50 дяла от капитала на “Универсал-92 от Христо Николаев Гюлев на Стоян Николов Анадолиев; прекратяване членството на съдружника Христо Николаев Гюлев и освобождаването му като управител на дружеството; промяна в наименованието на дружеството от “Универсал-92”ООД в “Универсал-92”ЕООД. Вписано е също, че дружеството ще се представлява и управлява от едноличния собственик Стоян Анадолиев. С оглед на тази промяна, жалб.Гюлев е депозирал молба с № 99334072 от 20.07.2006г.-л.49, до НАП-ТД-Кърджали, отдел “Събиране”, с която като е представил препис от съдебното решение №484 по ф.д. №175/98г. на КОС, е поискал да бъде отменена взетата спрямо него принудителна административна мярка и да бъдат прекратени изпълнителните действия спрямо него по изп.дело №280/2006г. В отговор на тази жалба публичният изпълнител Таня Христова е дала становище да не се отменя принудителната мярка, тъй като промяната по фирменото дело била настъпила след натрупване на задълженията. Становището е адресирано до РДВР, направление “БДС”-Кърджали. Жалбодателят Гюлев е обжалвал отказа на публичния изпълнител пред Директора на НАП-ТД-Кърджали, в резултат на което е издаден и атакувания административен акт-писмо с изх.№ 09334072/29.08.2006г., с което се отговаря че исканията му са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни. Като съобрази събраните доказателства, съдът намира следното: На първо място, с оглед направеното възражение от страна на пълномощниците на жалбодателя, че не е налице годен административен акт за обжалване /направено алтернативно/, съдът намира следното: Обжалването по административен ред включва възможността за обжалване на всички предприети от публичния изпълнител действия. Правото на жалба принадлежи на засегнатите от изпълнението лица-длъжника и третото задължено лице (чл.266, ал.1 от ДОПК). Компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата в административната фаза е директорът на АДВ или изпълнителният директор на НАП в зависимост от принадлежността на служителя, чиито действия са обжалвани. Съгласно чл.267, ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. В 14 дневен срок от подаването на жалбата решаващият орган се произнася с решение, с което може да прекрати производството, ако до произнасянето на жалбата длъжникът плати дължимата сума-т.1 на чл.267, ал.2 ДОПК; да спре изпълнението-при условията на т.2 на чл.267, ал.2 от ДОПК; да отмени обжалваното действие-т.3 на чл.267, ал.2 ДОПК; да отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от трето лице-т.4; да остави жалбата без уважение-т.5; да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването-т.6 на чл.267, ал.2 от ДОПК. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК предмет на съдебно обжалване са не извършените от публичния изпълнител действия, а именно постановеното по чл.267 от ДОПК решение. В настоящия случай, атакувания административен акт не е наименован “решение”, но тъй като съдържа изискуемите от закона реквизити, следва да се приеме, че е годен такъв акт. Актът съдържа органа, който го издава; фактически основания за издаването му; мотиви; дата на издаване.Обжалваното писмо, посочено по-горе, с което териториалният директор на НАП-ТД-Кърджали се е произнесъл по същество по отправеното до него искане, като е отказал удовлетворяването му, представлява решение по смисъла на чл. 267, ал. 2 от ДОПК, и от своя страна подлежи на обжалване пред окръжен съд на основание чл. 268 ДОПК /Определение № 10193 от 19.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2006. г., I о./. На следващо място, и по съществото на спора, тази инстанция намира, че задължението, заради което е образувано процесното изпълнително дело №280/05.04.2006г. на НАП-ТД-Кърджали е на “Универсал-92”ЕООД и е установено с влязъл в сила ДРА №707/25.01.2005г. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2, б.”а” от ДОПК, едновременно със или след поканата до длъжника да плати задължението си в 7 дневен срок, органът установил вземането, съотв. публичният изпълнител при НАП, може да поиска от органите на МВР, ако задължението е по-голямо от 5 000лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да не се разрешава на длъжника – в случая “Универсал-92” ООД, или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Така, публичният изпълнител по силата на тези си правомощия е поискал от органите на МВР да се наложи съответната мярка спрямо жалбодателя, макар в искането си да е посочил, че жалб.Гюлев е прокурист в “Универсал-92”ООД, за каквото му качество доказателства по делото не са представени; тъй като обаче към момента на искането за налагане на мярката същият безспорно е бил съдружник в дружеството и управител, то той попада в хипотезата на посочения текст на чл.182, ал.2, т.2, б.”а” от ДОПК. Съдът обаче намира, че след освобождаването на жалб.Гюлев като съдружник и управител от “Универсал-92”ЕООД, същият вече не е член на контролен или управителен орган на длъжника, нито пък задължението е негово лично в качеството му на физическо лице, поради което и основанията, на базата на които му е била наложена принудителната административна мярка по чл.75, т.5 от ЗБДС са отпаднали. Т.е., следвало е както публичният изпълнител, до когото жалбодателят е депозирал искането си за отмяна на мярката, така и Директора на НАП-ТД-Кърджали, пред когото е обжалвал отказа на публичния изпълнител, да съобразят този факт, а именно- налице ли са основанията, въз основа на които е наложена мярката. С оглед на посоченото, несъстоятелен е доводът, който прави процесуалният представител на ответника, че не били налице условията на чл.182, ал.6 от ДОПК – а именно, задължението не било погасено и не било предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите, поради което и не било в правомощията на данъчния орган по своя инициатива да отмени забраната. Напротив, изначално е отпаднало основанието за налагане на ограничителната мярка и след като жалбодателя не попада вече в кръга на лицата по чл.182, ал.2, т.2, б.”а” от ДОПК, следвало е молбата му да бъде разгледана и уважена. Следва поради изложеното да се отмени атакувания отказ с изх.№ 09334072/29.08.2006г. и преписката да се върне на териториалния директор на НАП-ТД-Кърджали за произнасяне по същество, и с оглед изложените по-горе мотиви по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от изложеното и на основание чл.42 от ЗАП, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА писмо с изх.№ 09334072/29.08.2006г. Директора на НАП-ТД-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Христо Николаев Гюлев от гр.Пловдив против действията на публичния изпълнител по изп.дело №280/05.04.2006г. и ВРЪЩА преписката на Директора на НАП-ТД-Кърджали за произнасяне по същество, с оглед изложените в настоящото решение мотиви по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |