Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 5
05.02.2018г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: АТАНАС
ДИНКОВ
Секретар:
Милена Ташева
като
разгледа докладваното от председателя Атанас Динков АНД № 411 по описа за
2018г. за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 18-0375-000653 от 09.08.2018г. издадено от
Георги Иванов Георгиев на длъжност Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
с което за извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя С.Е.И. е била
наложена глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, което
становище поддържа и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат.
Въззиваемата
страна РУ Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и
служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема
за установено от фактическа страна, следното:
В
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия Д, бл. № 0647616 от 09.07.2018г.
административнонаказващият орган (АНО) приел от фактическа страна, че жалбоподателят
С.Е.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на 09.07.2018г. около 14.40 часа в с.
Оризово по ул. Таньо Найденов до дом № 23 в посока от юг на север управлявал
л.а. Опел Корса, с рег. № ***, собственост на М.А.В., ЕГН: **********, без да е
правоспособен водач, тъй като представил пред проверяващия орган - СУМПС №
281114-2017г. издадено от Севернокипърска турска република, което било без
видими холограмни защити, а при извършената справка в масивите на МВР се
установило, че И. няма валидно СУМПС.
От правна страна, АНО приел, че с описаното деяния жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, с което осъществил състава на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и на посоченото основание го санкционирал с глоба в размер на 300 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана от приобщените в хода
на съдебното следствие писмени доказателствени средства, както и от показанията
на актосъставителя З.А.З., Х.Д.Х., очевидец на нарушението и свидетел по
съставяне на АУАН, Р.В.Т., очевидец на нарушението и И.Т.К., свидетел на отказа
на жалбоподателя да подпише АУАН. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, тъй като се основават на техните преките и непосредствени
наблюдения и кореспондират както помежду им, така и със събраните писмени
доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
При
съставяне на АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно
постановление са били спазени всички необходими изисквания на чл. 42 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - АУАН е бил съставен на 09.07.2018г. за
нарушение, сочено за извършено на 09.07.2018г., а обжалваното въз основа на
акта НП е издадено на 09.08.2018г.
АУАН е издаден
от компетентен орган - „младши автоконтрольор към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан”,
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, както и НП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
/което обстоятелство се установява от приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи/.
АУАН е бил
съставен в присъствието на свидетел на нарушението /св. Х.Д.Х./ и на
нарушителя, на когото екземпляр от акта му е бил надлежно връчен. Жалбоподателят С.Е.И. е отказал да получи екземпляра
от АУАН, който му е бил надлежно връчен, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на св. И.Т.К..
АУАН съдържа
изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, поради което съдът приема, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Обжалваното
НП съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като в него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
доказателствата, които го потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде
индивидуализирано нарушението. В тази връзка, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.
Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както от фактическа,
така и от правна страна и при издаване на обжалваното наказателно постановление
са спазени всички административно-производствени правила.
Съгласно чл.
150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Съгласно чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Съгласно чл.
151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151.
Съгласно чл.
161, т. 5 от ЗДвП, свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно
на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи:
1.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията;
2. държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него;
3.
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството
е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата;
5. (нова -
ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
От събраните
в хода на съдебното следствие доказателства по несъмнен и безспорен начин се
установи, че на процесните дата и място санкционираното лице С.Е.И. е
управлявал л.а. Опел Корса, с рег. № ***, като при проверката е представил пред
органите на МВР - СУМПС № 281114-2017г. издадено от Севернокипърска турска
република, което не се оспорва и от санкционираното лице.
От
изисканата справка от МВР, се установява, че на С.Е.И., ЕГН: ********** не е било издавано свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Общоизвестен
факт е, че Севернокипърска турска република е непризната държава, заемаща
северната част на остров Кипър, като Република Турция е единствената страна,
признала независимостта на Северен Кипър.
От приобщеното
по реда на чл. 283 от НПК, писмо рег. № А-21205/16.07.2018г. на началник отдел
„Интерпол и ММО“ при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР,
приложено по досъдебно производство № 375 ЗМ-226/2018г по описа на РУ Чирпан
/л. 35 от ДП/ се установява, че Република България, като държава-член на ООН и
ЕС, не е признала официалното съществуване на Севернокипърска турска република
от което следва, че документите издадени от властите на тази държава не се
считат за валидни на територията на нашата страна.
От
изложеното дотук безспорно се установи, че Севернокипърска турска република
няма белезите на държава по см. на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, поради което и
представеното от жалбоподателя пред органите на МВР свидетелство за управление
на моторно превозно средство № 281114-2017г. издадено от Севернокипърска турска
република не е валидно на територията на Република България. Както беше
посочено по-горе на И. никога не е било издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство в Република България, поради което настоящият съдебен
състав приема, че към 09.07.2018г., жалбоподателя
не е бил правоспособен водач и
управлявайки процесното превозно средство на посочените дата и място в
нарушение на чл. 150 от ЗДвП е осъществил състава на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушението е доказано, поради което и правилно АНО е санкционирал
водача.
Съдът намери
обаче, че при индивидуализацията на административното наказание наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган не се е
съобразил с тежестта на извършеното нарушение, тъй като на И. е била наложена глоба
300 лева в максималния предвиден в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП размер. Определеният
размер на наказанието е незаконосъобразен, като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито във връзка с други нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, не се
твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от
деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната и
т.н.
Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие, а се установи от изисканата справка от МВР, че по отношение на жалбоподателя е било издадено само едно НП за нарушения на ЗДвП - предмет на настоящото дело.
Съдът счита,
че в случая не е налице маловажен случай, тъй като конкретното нарушение по
нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Ето защо
съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения
от закона минимум от 100 лева, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
Предвид
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0375-000653 от 09.08.2018г. издадено от Георги Иванов
Георгиев на длъжност Началник РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, с което за
извършено административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на С.Е.И., ЕГН: ********** е била наложена
глоба в размер на 300 лева, като
НАМАЛЯВА глобата на 100 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: