Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 17.11.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Е. Гоцев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 322 по описа на съда
за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба
срещу Присъда № 260000/06.08.2020 г.
постановена по НОХД № 563/2020 г. по описа за Районен съд – Ямбол, с която подс.
В.Д. е бил признат да виновен в това,
че за времето от около 03:00 часа до 06:00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****,
в частен дом, находящ се на ул. „******** ******“ № **, се съвкупил с лице от
женски пол – С.К.А. ***, като я принудил към това със сила – нанесъл множество
удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите – „Ако не млъкнеш
ще те убия“, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на
основание чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 му е наложено наказание от десет години
лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че за времето от около
03:00 часа до 06:00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****, в частен дом, находящ
се на ул. „******** ******“ № **, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление – вкарал половия си член в аналния
отвор и в устата на лице навършило 14 годишна възраст –С.К.А. ***, като
употребил за това сила – нанесъл множество удари в лицето и тялото на
пострадалата и заплашване с думите – „Ако не млъкнеш ще те убия“, поради което
и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено
наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23
от НК на подсъдимия В.Д. е било определено общо наказание в размер на десет
години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било увеличена на
ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде търпяно при първоначален
СТРОГ режим. ЯРС, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднал времето,
през което подсъдимият Д. е бил задържан под стража, считано от **.**.**** г.
до привеждане на настоящата присъда в изпълнение. Също ЯРС така е осъдил
подсъдимия Д. да заплати на гражданският ищец С.К.А. *** обезщетения за
причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и 25 000 лв., ведно със
законната лихва за двете искови претенции, считано от датата на увреждането – **.**.****
г., до окончателното изплащане на сумите. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати разноските по делото на гражданския ищец и частен
обвинител С.А. в размер на 2030 лв., както и направените по делото разноски в размер на 1257.14
лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – гр. Ямбол,
сумата от 1643.32 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на
МВР – гр. Бургас и 2000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Подсъдимият, чрез служебният си
защитник адв. Д. от ***, обжалва присъдата със съображения за явна
несправедливост на наложеното наказание. Защитникът изтъква, че
производството по делото е протекло по реда на особените правила на глава 27,
но първата инстанция определила максимални наказания с приложението на чл. 58а
от НК, като е наложила: по обвинението по чл. 152, ал. З, т. 5, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 29, ал. 1 б. А и Б от НК – 10 години лишаване от свобода, а по
обвинението по чл. 150, ал. 1 от НК – 5 години и 4 месеца лишаване от свобода.
Сочи, че без да бъде поискано от прокурора, ЯРС е приложил и чл. 24 от НК, като
е увеличил наказанието на 12 години лишаване от свобода. Твърди, че при
извършване на деянията подсъдимият не е имало интензитет и той не е имал такава цел, а да
краде. Сочи, че това е инцидентен случай и досега той не е вършил такива
престъпления. Намира, че за уважените
граждански искове, не са събрани доказателства за всички тези преживени болки и
страдания на пострадалата и са прекомерно завишени. Настоява
да се измени първоинстанционната присъда като се намали наложеното наказание и
уважените граждански искове. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и също
моли за намаляване на наказанието.
Прокурорът от ЯОП намира
въззивната жалба за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съдебен акт
като законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден.
В
съдебно заседание адв. Б. – повереник на частния обвинител и граждански ищец,
изразява становище за неоснователност на жалбата и счита постановения съдебен акт от
първата инстанция за правилен и законосъобразен.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство
пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Подс. В.Х.Д.,
в хода на допуснато съкратено съдебно следствие, е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства тях. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК,
решаващият съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд, на
основание чл. 373, ал. 3 от НПК, правилно в мотивите
е приел за установена изложената в
обвинителния акт фактология, като следва:
На **.**.**** г., в гр. *****,
подсъдимият В.Х.Д. *** ****** и решил да извърши кражба на вещи каквито намери
в частен дом, находящ се на тази улица под № **. В изпълнение на така взетото
решение, около 03.00 часа, на същата дата, докато бил на улицата подс. В. Д.
съблякъл якето си и събул маратонките си. Същите скрил зад метално табло,
намиращо се на същата улица в близост до посочения адрес. След това подсъдимият
без особени усилия прескочил оградата и проникнал в двора, в който имало две
къщи. Подс. Д. отишъл до по-малката къща. Установил, че входната врата на
остъкленото преддверие е заключена. Взел камък от двора и с него счупил едно от
стъклата на входната врата. През образувалия се отвор промушил ръката си
отвътре, издърпал резето, с което била заключена вратата и я отворил. През тази
врата влязъл в къщата и отишъл до една от стаите. Отворил вратата и влязъл в
нея. На легло в тази стаята лежала свид. С.К.А. на ** год., която била будна и
чула шума от счупеното стъкло. С. А. видяла, че в стаята влиза човек. Тъй като
било тъмно и не го виждала добре си помислила, че това е синът й, поради което
казала: „Абе К., къде ходиш по това време?“. Тогава подс. Д. разбрал, че в
стаята има жена и решил да осъществи сексуален контакт с нея (съвкупление). В
изпълнение на така взетото решение се приближил до леглото. Тъй като
предполагал, че жената може да се съпротивлява и да вика, решил да й нанесе
побой. Хванал с ръка шията на свид. А. и започнал да я души. След това й
нанесъл множество юмручни удари по главата, в областта на лицето и по тялото.
За да сломи съпротивата й подсъдимият я заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще
те убия!“. Свид. А. изпитвала силна болка, вдигнала ръцете си в опит да се
предпази, като същевременно го умолявала да спре и го питала кой е и какво иска
от нея. Подсъдимият казал: „И., В. съм от А.“. След това взел възглавница от
леглото и я поставил на лицето на А.. Същата се съпротивлявала и издърпала
възглавницата. Подс. Д. нанесъл още няколко удара с ръце по главата и тялото й.
Започнал да я целува по лицето. След това хванал с ръце и свалил последователно
памучното долнище и бельото на А., с които била облечена. По този начин същата
останала гола от кръста надолу. Подс. Д. съблякъл дрехите си и легнал върху А..
След това вкарал по брутален и много груб начин еректиралия си полов член във
влагалището на А. и започнал да извършва възвратно-постъпателни движения.
Същевременно с лявата си ръка подсъдимият се държал за таблата на леглото. А.
започнала да вика за помощ, като с цел да сплаши нападателя си, че в къщата има
и друг човек извикала: „К., събуди се бе, ела!“, като същевременно се опитвала
да го изблъска с ръце, при което го одрала по тялото с ноктите си. Докато се
съвкупявал подсъдимият сложил ръцете й на главата си и й казал: „Прегърни ме“.
След известно време подс. Д. решил да извърши и блудствени действия – анален и
орален секс. В изпълнение на така взетото решение нанесъл множество удари по
лицето и тялото на А. и я заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще те убия!“.
Изкарал половия си член от влагалището на А., след което го вкарал по брутален
и много груб начин в аналния й отвор, и започнал да извършва
възвратно-постъпателни движения. От това последната изпитала силна болка и
започнала да вика силно. Подсъдимият запушил устата й с ръка, за да приглуши
звуците. След известно време изкарал половия си член от аналния отвор. Няколко
пъти го търкал в лицето на А., след което го вкарал в устата й. След това го
извадил от устата й и отново последователно го вкарал във влагалището и ануса
й. В резултат на грубите и брутални действия на подсъдимия и употребената от
него сила, се изкъртила челната дъска на леглото, от което дюшека и рамката с
опорната пружина пропаднали на пода. В 06.00 ч., подс. Д. прекратил сексуалните
и блудствените си действия и се облякъл. Тогава А. светнала нощната лампа и
взела мобилния си телефон. Подсъдимият видял тези й действия, взел телефона от
ръцете й и го хвърлил в стаята и съборил лампата, след което напуснал къщата.
След като подсъдимият си
тръгнал А. се обадила по телефона на сина си и му съобщила за случилото се.
Последният подал сигнал в полицията и отишъл в дома на майка си.
На **.**.**** г., за
времето от 07.00 ч. до 11.00 ч., разследващ полицай извършил оглед на
местопроизшествие, пред и в дома на А. ***. При същия били изготвени фотоснимки
и били иззети: 1 бр. яке, 2 бр. маратонки, 1 бр. запалка, 1 бр. метално резе, 1
бр. калъф, 1 бр. бяла кърпа, 1 бр. ел. одеяло, 1 бр. мобилен апарат, 5 бр.
тампони с обтривки и дактилоскопни следи. На **.**.**** г., за времето от 10.05
ч. до 11.00 ч., било извършено освидетелстване на А.. На **.**.**** г., с
протокол били взети от А. образци за сравнително изследване. На **.**.**** г.,
с протокол А. предала доброволно дрехите, с които била облечена по време на
изнасилването. На **.**.**** г., за времето от 15.20 ч. до 15.50 ч., било
извършено освидетелстване на подс. Д.. На **.**.**** г., с протокол били взети
от подс. Д. образци за сравнително изследване. На **.**.**** г., с протокол
били взети от подс. Д. образци за сравнително изследване - кръвна проба. На **.**.****
г., с протокол подс. Д. предал доброволно дрехите, с които бил облечен по време
на изнасилването.
От заключението на
изготвената по делото дактилоскопна експертиза (ДЕ) – Протокол № ***/**.**.****
г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол се установява, че две от дактилоскопните следи иззети
при огледа на местопроизшествие от дома на А., съвпадат с отпечатъци от ръцете
на подс. Д., а именно: 1. Дактилоскопна следа иззета от задната част на гърба
на таблата от леглото съвпада с отпечатък от среден пръст на лява ръка на
подсъдимия; 2. Дактилоскопна следа иззета от задната част на гърба на таблата
от леглото съвпада с отпечатък на безименен пръст на лява ръка на подсъдимия.
От заключението на
изготвената по делото физико-химическа експертиза (ФХЕ) – Протокол № ***/**.**.****
г. на НТЛ при ОДМВР -Ямбол, се установява, че при изследване на предоставената
за изследване кръвна проба на подс. Д., не се доказва наличие на етилов
алкохол.
От заключението на
изготвената по делото ДНК експертиза (ДНКЕ) – Протокол № **/ДНК-*** от **.**.****
г. на БНТЛ при ОДМВР –Бургас се установява следното: 1. Биологичният материал
по тампона с обтривка от влагалището на С.К.А. (обект № 1) Има ДНК профил,
който показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А.; 2. Този резултат
представлява категорично доказателство, че клетъчният материал по тампон с
обтривка от влагалището на С.К.А. произхожда от С.К.А., като не се доказва
наличие по обекта на биологичен материал от друго лице в количество, годно за
анализ; 3. По 2 бр. тампони с обтривка от половия член на В.Х.Д. (обект № 2) се
доказа наличие на биологичен материал, чийто ДНК профил показва пълно
съвпадение с ДНК профила на В.Х.Д., регистриран в Националната ДНК база данни;
4. Този резултат представлява категорично доказателство, че клетъчният материал
по 2 бр. тампони с обтривка от половия член на В.Х.Д. произхожда от В.Х.Д.,
като не се доказа наличие по обекта на биологичен материал от друго лице в
количество, годно за анализ.
От заключението на
изготвената по делото ДНК експертиза (ДНКЕ) – Протокол № **/ДНК-*** от **.**.****
г. на БНТЛ при ОДМВР –Бургас се установява следното: 1. Предварителното изследване
на обекти №№ 4 и 5 (бяла кърпа и подложка за легло/ел. одеяло) за наличие на
кръв и сперма доказа наличие на човешка кръв за петно, изследвано по метода на
ДНК профилирането като обект № 5 и не доказа наличие на сперма по нито един от
двата обекта; 2. Изследването на обекти №№ 1 и 2 (ноктени изрезки от дясната и
лявата ръка на С.К.А. доказа наличието на смес от клетъчен материал от две лица
– от мъжки и женски пол и за двата обекта. За биологичния материал в основното
количество се визуализира ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК
профила на В.Х.Д., регистриран в Националната ДНК база данни; 3. Този резултат
представлява категорично доказателство, че клетъчният материал в основното
количество по ноктените изрезки от дясната и лявата ръка на С.К.А. произхожда
от В.Х.Д.; 4. За клетъчния материал в по-малкото количество по обектите
статистическа оценка не може да се направи, но наблюдаваните резултати
представляват силно доказателство, че източник на този клетъчен материал е С.К.А.;
5. Изследването на обект № 3 (ноктени изрезки от дясната и лявата ръка на В.Х.Д.)
доказа наличието на смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки
пол. За биологичния материал в основното количество се визуализира ДНК профил,
който показва пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А., определен в ДНК
експертиза на ВД № **/ДНК-*** на БНТЛ-ОДМВР-Бургас; 6. Този резултат
представлява категорично доказателство, че клетъчният материал в основното
количество по ноктените изрезки от дясната и лявата ръка на В.Х.Д. произхожда
от С.К.А.; 7. За клетъчния материал в по-малкото количество по обекта
математическа интерпретация не може да се направи, но наблюдаваните резултати
представляват силно доказателство, че източник на този клетъчен материал е В.Х.Д.;
8. При изследването на обект № 4 (петна по бяла кърпа) се установи наличие на
клетъчен материал от лице от женски пол, за който се определи ДНК профил,
показващ пълно съвпадение с ДНК профила на С.К.А., определен в ДНК експертиза
на ВД № **/ДНК-*** на БНТЛ-ОДМВР – Бургас; 9. Този резултат представлява
категорично доказателство, че клетъчният материал по бяла кърпа (петна,
изследвани като обект № 4) произхожда от С.К.А.; 10. Изследването на обект № 5
(петно кръв по подложка за легло/ел.одеяло) доказа наличието на смес от
клетъчен материал от две лица – от женски и мъжки пол. За биологичния материал
в основното количество (кръв) се визуализира ДНК профил, който показва пълно
съвпадение с ДНК профила на С.К.А., определен в ДНК експертиза на ВД № **/ДНК-***
на БНТЛ-ОДМВР-Бургас; 11. Този резултат представлява категорично доказателство,
че кръвта по подложка за легло/ел.одеяло (петно, изследвано като обект № 5)
произхожда от С.К.А.; 12. По обект № 5 се установи присъствие на минимално
количество клетъчен материал от лице от мъжки пол, като въпреки, че
математическа интерпретация не може да се направи, наблюдаваните резултати
представляват силно доказателство, че източник на този клетъчен материал е В.Х.Д..
От заключението на
изготвената по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза (КППЕ) на
подс. Д. се установява следното: В.Д. не се води на диспансерно наблюдение в
психиатричен кабинет гр. Ямбол. Освидетелстваният не страда от психично
разстройство в тесен смисъл на понятието, а именно – психоза или тежък
интелектуален дефицит. Наличното ДИССОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
представлява абнормалност на характера и не засяга способността да се разбира
свойството и значението на постъпките и да ръководи действията си. Въпреки
афишираното незнание да чете и пише, освидетелстваният разбира смисъла на
виновното поведение и последиците от неспазването на закона. Към момента на
инцидента Д. е могъл адекватно да реагира на случващото се и да ръководи постъпките
си. Към настоящия момент е в състояние адекватно и пълноценно да участва в
наказателното производство. Личностова характеристика на Д.: Умерена
интровертна личностова структура, хистеричен тип, с повишено ниво на невротизъм
- с чести и продължителни преживявания на тревожност, безпокойство,
напрегнатост, лесна възбудимост. С данни за Диссоциално личностово
разстройство. В поведението си се отличава с грубо безразличие към чувствата и
правата на другите, игнориране на задължения, правила и социални норми. Със
склонност към агресивни и разрушителни действия към хора и животни,
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения. Има ниска поносимост към
фрустрация, нисък праг на раздразнителност и лесно отключва гняв, стигащ до
физическо насилие. Не е способен да изживява вина, да извлече поука от грешките
си и миналия опит. Често другите са му виновни за всичко, склонен да си измисля
правдоподобни обяснения. Склонен към манипулация и лъжа. За това разстройство
съществена роля играе не само социалния опит, но и някои структурни фактори.
Депресивен – със занижена самооценка, неувереност, насоченост на мисловния
процес към песимистична тематика. С данни за високо ниво на спонтанна и
реактивна агресивност. С повишена раздразнителност. Емоционално лабилен,
неуравновесен – неустойчив при стресови ситуации. С беден речников запас на
български език, неграмотен. Ориентиран за време, място и собствена личност.
Мисловният процес протича с леко забавен темп, без структурни нарушения. Волево
– в норма. Паметта и интелекта са в долната границите на нормата за възрастта,
образованието и социалния опит. Д. е бил способен правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
По време на изследването демонстрира висока социална желателност, проявява
мнителност и слаба откритост. Често другите са му виновни за всичко, склонен да
си измисля правдоподобни обяснения, склонен към манипулация и лъжа.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) № **/**** г. от д-р Т.
Ч. на Ст. А., при прегледа, освидетелстването и изследването на пострадалата С.К.А.
на ** г., се установява следното: При прегледа и освидетелстването на
пострадалата се установиха множество масивни синкавоморави кръвонасядания с
болезнен травматичен оток на тъканите и повърхностни охлузвания в областта на
носа, двете скулни области и в областта на двете бузи, както и в областта на
челюстите и брадичковата област. Установиха се добре изразени кръвонасядания в
областта на устните и по ръбовете на двете устни. В областта на лицето се
установиха и охлузвания на кожата с различа форма и големина. В областта на
гърба се установиха две масивни продълговати кръвонасядания успоредни едно на
друго с болезнен травматичен оток на тъканите. Повърхностни кръвонасядания се
установиха и в областта на пръстите на ръцете. При огледа на половите органи се
установи, че същите са от женски тип и са правилно развити. Големите срамни
устни припокриват малките. Тъканите в половата област са болезнени. Половите
органи са от женски тип и са с вид на раждала жена. В областта на долния края
на малката срамна устна в ляво, се установи наличието на моравочервеникаво
кръвонасядане и охлузване на лигавицата с окръглена форма, с диаметър около 4-5
мм. Тъканите на това място са оточни и болезнени. Болките се засилвали при
опипване с ръка. В областта на преддверието на влагалището, непосредствено горе
в дясно, се установи наличието на моравочервеникаво кръвонасядане и охлузване на
лигавицата тук с оток на тъканите, върху площ с размери около 3-4 см.
Перианалната област е окосмена, космите са побелели, кожата тук е зачервена,
оточна и болезнена. Установените множествени кръвонасядания в областта на
лицето, охлузванията и болезненият травматичен оток на тъканите, както и
установените травматични увреждания в областта на гърба, половите органи и
перианалната област, са причинили на пострадалата „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Такива увреждания при правилно протичане на
оздравителните процеси заздравяват за срок от около две седмици. Установените
увреждания в областта на лицето - бузите, носа, скулните области, очниците и
устните са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети. Същите добре отговарят да са били причинени вследствие нанасяне на
множество удари с такива предмети или упражнен силен натиск с такива предмети в
областта на лицето - носа, бузите, скулните области, челюстите и устата. Като
се имат предвид данните от предварителните сведения и доказателствата от
досъдебното производство, описаните увреждания добре отговарят да са били
получени вследствие нанасяне на множество удари с ръце и притискане на тези области
с ръце, като ръцете на човека по формата и релефа на повърхността им имат
формата и вида на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Уврежданията в областта
на устните добре отговарят да са били получени вследствие упражнен силен натиск
с ръце. Кръвонасяданията в областта на гърба добре отговарят да са били
получени вследствие продължителен силен натиск върху туловището на
пострадалата, като тя през това време е била по гръб върху твърда повърхност с
две успоредни изпъкналости, като такива е възможно да има по повърхността на
леглото, където се случили събитията. Уврежданията в половата област на
пострадалата добре отговарят да са били получени вследствие упражнен силен
натиск в тези области и извършено полово сношение с освидетелстваната по много
груб начин. Уврежданията във входа на влагалището се дължат на брутално
извършване на полово сношение е освидетелстваната, като половите органи на
пострадалата са с възрастови изменения, те са загубили своята еластичност и са
по-лесно раними. Уврежданията в перианалната област, също добре отговарят да са
получени по този механизъм. При причиняване на описаните множество наранявания
пострадалата изпитвала мъчителни болки и страдания и спрямо нея е била проявена
особена жестокост. Вследствие упражненото грубо и брутално насилие върху освидетелстваната,
която е била в напреднала възраст и не е била в състояние да окаже ефективна
съпротива, нападателят бързо сломил нейната воля за самозащита и
освидетелстваната е изпаднала в безпомощно състояние. Освен това изпадането й в
това състояние е било улеснено от неочакваното нападение в късните часове на
нощта.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява, че подс. В.Д. е бил осъждан 17 пъти, вкл. и
ефективно на ЛС за извършени тежки умишлени престъпления, както следва: 1. С
Присъда по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол, влязла в сила от **.**.**** г., на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛС
при първоначален „СТРОГ“ режим, за деяние извършено в периода **-**.**.****г.
Наказанието е изтърпяно на **.**.**** г.; 2. Със Споразумение по НОХД № ***/****
г. на PC – Ямбол, влязло в сила от **.**.**** г., на основание чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и
б. „б“ от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“ режим, за
деяние извършено на **.**.**** г. Наказанието е изтърпяно на **.**.**** г.; 3.
С Присъда по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол, влязла в сила от **.**.**** г.,
на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е
осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“ режим, за деяние извършено в
периода **-**.**.**** г. Наказанието е изтърпяно на **.**.**** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие пред
първоинстанционният съд е проведено по реда на гл. 27 от НПК и решаващият
състав законосъобразно е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на направените самопризнания на подс. В.Д., дадени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК и от кредитираните доказателствата, събрани в досъдебната фаза
–показания на разпитаните по делото свидетели, от заключенията на вещите лица по
назначените по делото експертизи (съдебно-медицинска, дактилоскопна, две ДНК,
физико-химична и комплексна психолого-психиатрична), както и от всички
приобщени по делото писмени и веществени доказателства (подробно посочени от
първата инстанция), като правилно и мотивирано ЯРС е кредитирал и обясненията
на подс. В.Д. от ДП – частично. Тук следва да се
отбележи, че цялостното признаване на фактите, изложени в ОА обуславя
ограничения в пределите на инстанционния контрол,
при който следва да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното
производство, законосъобразността на доказателствената му
преценка, както и спазен ли е редът за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие и изискванията на чл. 373, ал.
2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено
изпълнение на лимитираните правни предписвания, инстанциите следва да решат делото
на основата на фактическа обстановка, очертаната в обвинителния акт като приемат
фактическите положения, съвместими с признатите факти. При извършения въззивен контрол
ЯОС намира, че внесеният в ЯРС обвинителен акт отговаря на
изискванията на чл.
246 от НПК, като в неговата обстоятелствена част са
посочени всички релевантни към установяването на обективната и субективна
страна на престъплението, предмет на обвинението. Налице е и ясно и
недвусмислено изявление на подс. В.Д., че признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти, поради което е налице първата от изискуемите от
закона предпоставки за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно
следствие. Първоинстанционният съд, така както го задължава императивната норма на чл. 372,
ал. 4 от НПК, е извършил и проверка дали направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства и като е
констатирал, че това е така, е обявил с определение, че при постановяването на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния.
При така направената
положителна преценка за надлежно проведено от първата инстанция съкратено
съдебно следствие, настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе изцяло
фактическата обстановка, посочена в мотивите на атакуваната присъда, като
прецени, че всички
доказателства по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените от подс. В.Д. самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
правилно възприета фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
правни изводи, че и от обективна и от
субективна страна подс. Подс. В.Х.Д. е осъществил състава на престъплението по
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК
като за времето от около 03.00 часа до 06.00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****,
в частен дом, находящ се на ул. „******** ******“ № **, се съвкупил с лице от
женски пол – С.К.А. ***, като я принудил към това със сила – нанесъл множество
удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите – „Ако не млъкнеш
ще те убия“, като деянието представлява опасен рецидив, а така също и състава
на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, като за времето от около 03.00 часа
до 06.00 часа, на **.**.**** г. в гр. *****, в частен дом, находящ се на ул. „********
******“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление – вкарал половия си член в аналния отвор и в устата на лице
навършило 14 годишна възраст – С.К.А. ***, като употребил за това сила –
нанесъл множество удари в лицето и тялото на пострадалата и заплашване с думите
– „Ако не млъкнеш ще те убия“.
За престъпление по чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
От обективна страна изнасилването е престъплението
против половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейния
свободен избор на полов партньор. Това престъпление е двуактно и се
осъществява, като субекта принуждава пострадалата към съвкупление, със сила или
заплашване. В конкретния случай, по делото е
безспорно установено, че подс. Д. е осъществил и двата акта от
изпълнителното деяние на престъплението по отношение на пострадалата А. на **
години – употребил сила и заплаха се съвкупил с нея. Половото сношение е било
извършено противно на волята на пострадалата, като употребата сила и заплаха е
част от изпълнителното деяние и е насочена към постигане на целта – престъпно
съвкупление макар пострадалата, с думи и действия изрично и недвусмислено
показала на подсъдимия, че не желае да осъществи полов акт с него – викала и се
опитвала да го отблъсне. Въпреки ясно изразеното несъгласие на пострадалата за
полов акт с подсъдимия, той се съвкупили с нея – настъпил престъпният резултат,
а именно насилственото извършване на половия акт между дееца и пострадалата,
чрез проникването на половия орган на подсъдимия в този на пострадалата. Както
ЯРС е отбелязал, употребената сила и заплаха от подсъдимия се изразяват в
конкретни физически действия и думи (хванал с ръка шията на пострадалата, душил
я, нанесъл й множество юмручни удари по главата, в областта на лицето и по
тялото и я заплашвал с думите: „Ако не млъкнеш ще те убия!“), не са били самоцелни,
а във функционална връзка с втория акт на изпълнителното деяние, тъй като е са
целели да сломят съпротивата на пострадалата, за да се извърши сношението.
Правилно ЯРС е посочил, че уврежданията в половата област на пострадалата
възрастна жена сочат, че е извършено полово сношение с пострадалата по много
груб начин, довело до увреждания във входа на влагалището й. Така също прав е
ЯРС, че пострадалата не е оказала адекватна съпротива при осъществяване на
половия акт с подсъдимия, т.к. била уплашена и сломена психически от
упражнената спрямо нея принуда.
Законосъобразно също така,
решаващият съд е преценил, че процесното деяние е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 30 от НК,
тъй като подс. А. Д., преди процесното деяние, е бил осъждан ефективно на
лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления и не е изтекъл
срока по чл. 30 НК: 1. С Присъда по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол, влязла в
сила от **.**.**** г., на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1 т.
3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е
осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“ режим, за деяние извършено в
периода **-**.**.****г. Наказанието е изтърпяно на **.**.**** г.; 2. Със
Споразумение по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол, влязло в сила от **.**.****
г., на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛС при
първоначален „СТРОГ“ режим, за деяние извършено на **.**.**** г. Наказанието е
изтърпяно на **.**.**** г.; 3. С Присъда по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол,
влязла в сила от **.**.**** г., на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛС при първоначален „СТРОГ“
режим, за деяние извършено в периода **-**.**.**** година. Наказанието е
изтърпяно на **.**.**** година.
От субективна страна процесното деяние е осъществено от
подс. Д. умишлено, при форма на вината
– пряк умисъл. Подсъдимият логично е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните му
последици. Напълно е съзнавал факта, че пострадалата не е съгласна да се
съвкупи с него, разбирал е принудителния характер на употребеното насилие заплаха
и така е целял да сломи съпротивата й и да осъществи с нея полов акт, въпреки
волята й. Това негово знание не само, че не му е
оказало възпиращо въздействие – той съзнавал, че извършва изнасилване на
пострадалата и е искал точно това. Дееца е разбирал свойството и значението на
извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е съзнавал, че с упражнената
сила и заплаха сломява съпротива на жертвата която не е съгласна да участва в половото
сношение. Ето защо, в случая, при
кумулативното съчетаване на всички обстоятелства, в тяхната необходима
обективна връзка, решаващият съд е направил извод, че подсъдимият е бил
напълно наясно с предвидимите и логично следващи общественоопасни последици от
деянието си и психичното му отношение към конкретното престъпление изнасилване,
съответства на формата на вина по чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Деянието е извършено с внезапен умисъл – деецът е взел решение за извършване на престъплението,
веднага след като е осъзнал своя потребност от изменение на действителността и
е изпълнил решението си, незабавно след като е решил. Подсъдимият Д. е
съзнавал и факта, че върши деянието в условията на „опасен рецидив” – след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление извършено като пълнолетен, на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер извършени като пълнолетен, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК и
преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК (предвид посочените напред
в изложението негови осъждания).
Ето защо ЯОС счита, че
законосъобразно първостепенният съд е признал подс. Д. за виновен в това да е
извършил престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК.
Непосредствен обект
на престъпленията по чл. 150, ал. 1 от НК също са обществените отношения,
осигуряващи половата неприкосновеност на личността. Решаващият
съд е изложил убедителни мотиви относно осъществяването от обективна страна от подс. Д. на инкриминираната дата, време и място, на
блудствени действия без съвкупление чрез употреба на сила по отношение на С.К.А. навършила
14-годишна възраст, а именно – на ** години. Безспорно блудствените действия на подсъдимия са включвали вкарване
на половия си член в аналния отвор и в устата на пострадалата и обективно са били насочени към възбуждане и
удовлетворяване на полово желание. За да ги осъществи, подсъдимият е осъществил
действия за сломяване на съпротивата на пострадалата, като е използвал
физическа сила и заплаха, ерго – при извършване на двуактно престъпление той е
упражнил принуда по отношение на пострадалото лице. Следва да се
отбележи за уврежданията в перианалната област на пострадалата, че от описаните
множество наранявания пострадалата може да се направи извод, че тя е изпитвала
мъчителни болки и страдания и спрямо нея е била проявена особена жестокост от
страна на подсъдимия.
Също така правилно ЯРС е
преценил, че от субективна страна, при извършване на престъплението подсъдимият
е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – същия е съзнавал, че сломявайки съпротивата извършва
блудствени действия, които са насочени пряко към удовлетворяване на полово
желание, без съвкупяване с пострадалата. Логично подсъдимият,
като вменяемо лице и човек с достатъчен житейски опит, е бил наясно за същността и
укоримостта на неговите действия, съзнавал е общественоопасния характер на
всяко свое деяние (неговата противоправност, запретеност и наказуемост),
предвиждал е настъпването на общественоопасните негативни последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил
целенасочени и съзнателни волеви действия, като изводите в тази насока, се извеждат от
неговите действия. Съзнавал е, че от страна на
пострадалата не е налице съгласие да участва в тези действия и е целял чрез
насилие и заплаха да сломи нейната съпротивата с оглед специалната цел. Следователно,
подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и е желаел
настъпването на общественоопасните му последици. Деянието, също като
изнасилването, е извършено с внезапен умисъл.
Затова законосъобразно ЯРС е
признал подс. Д. за виновен в това да е извършил престъпление по чл. 150, ал. 1
от НК.
ЯОС се присъединява към умозаключението
на решаващият състав, че причини за осъществяване на деянието е незачитане на
установения в страната правов ред от страна на подсъдимия Д., ниската му правна
култура, незачитането на половата неприкосновеност и достойнство на личността и
изградените му престъпни навици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Основното възражение
и оплакване от страна на подсъдимия и защитника му, е за явна несправедливост
на наложеното наказание, в посока на прекомерно завишаване. Решаващият съд е изложил
убедителни аргументи в тази насока и настоящият състав ги споделя изцяло. ЯОС намира възражението за
неоснователно и счита, че решаващия съд при определяне на
конкретното е съобразил най-напред предвиденото в особената час на НК
наказание за този вид престъпления (от три до петнадесет години лишаване от
свобода), както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която при
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, наказанието се
определя съобразно правилата на чл. 58а от НК. ЯОС
намира, че правилно решаващият съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, като от събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко – и за двете
престъпления. При анализ на всички обстоятелства относими към индивидуализация
на наказанието, въззивната инстанция не установи неотчетени от
контролирания съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които
да доведат до облекчаване положението на подсъдимия. Изтъкнатото от защитника
обстоятелство, че предишните осъждания на подсъдимия са за извършени кражби, а
не за престъпления от вида на процесното, не може да повлияе в посока
смекчаване на наказанието, тъй като престъплението и извършено с внезапен умисъл, но в условията на „общ
рецидив”, при който е без значение дали дееца да е бил осъждан за същото такова
деяние. Така ЯОС не намира абсолютно никакви основание за редуциране на срока
на двете финално наложени наказания в максимален размер – 10 година за
изнасилването и 5 години и 4 месеца за блудството и намира за несъстоятелни,
възраженията на защитата в тази насока. Тук следва да се отбележи, че
единствено справедливи са наложените от първата инстанция наказания – на
подсъдимия, който е лице с висока степен на обществена опасност, с трайно
установени престъпни навици, осъждан многократно вкл. и в условията на опасен
рецидив, търпял ефективно наказания лишаване от свобода, които явно не са
оказали никакъв превъзпитателен и възпиращ нему ефект. Същият е проявил
изключителна бруталност и упорита престъпна воля, при грубото незачитане на
честта, достойнството и здравето на възрастната (на ** години) и на практика
беззащитна жена, при осъществяване на двете деяния. Ето защо настоящият
състав не намира основания за намаляване на наказанията и счита, че с тях – определени
в максималния законов срок, в най-пълна степен ще се въздейства за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия.
Налице са всички законови условия за кумулиране
на двете наказания, наложени на подс. Д., тъй като деянията са извършени в условията
на реална съвкупност – преди да е влязла в сила присъда, за което и да е от
тях. Затова, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, правилно ЯРС е определил едно
общо наказание на подс. Д., а именно най-тежкото по вид и размер – десет години лишаване от свобода. Несъстоятелно е
възражението на защитата, че завишаването на така определеното общо е
незаконосъобразно и не е поискано от прокурора. В конкретния случай ЯРС е определил общото
наказание се определя по съвкупност от 2 деяния, спрямо лице осъждано преди
това за тежки умишлени престъпления от общ характер, вкл. и в условията на
опасен рецидив. Затова настоящият състав намира, че за да се изпълнят целите на
наказанието, визирани от законодателя в чл. 36, ал. 1 на НК, е необходимо едно
още по-продължително пенитенциарно въздействие върху него, като човек
демонстриращ грубо пренебрегване на общоприетите правилата за поведение, водещо
до извод за отсъствие на изградена ценностна система у него и с поведение, явно
сочещо за липса на преосмисляне на престъпното му битие, включващо 17
осъждания. За това, на основание чл. 24 от НК, правилно ЯРС е съдът увеличил
определеното общо наказание на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
подсъдимият предвид нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „а” и „б” от ЗИНЗС, следва да търпи при първоначален СТРОГ
режим. Съдът счита, че тази
продължителност е достатъчна, за да се постигне в оптимална степен
възпитателната и превантивната функция на наказанието, както и да се
манифестира на обществото нетърпимост към подобно престъпно поведение.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК, законосъобразно решаващият съд е зачел времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото дело, считано от **.**.****
г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
ПО ГРАЖДАСКИЯ ИСК
Основанието
за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес, са разпоредбите
на чл. 45 и следващите от ЗЗД. Правилна е преценката на ЯРС за наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – подс. В.Д. с
всяко деяние противоправно и виновно е причинил неимуществени вреди
на гражданския ищец С.А., изразяващи се в преживяния от жертвата ужас, душевно
страдание, болка и страх. Настоящият състав изцяло споделя доводите
на първоинстанционния, изложени както по отношение на основателността на
предявените граждански искове, така и по доказаността на същите по размер.
Така, спазвайки правилото на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд
правилно е преценил, че справедливостта изисква предявените искове да бъдат
уважени в пълния размер от по 25 000 лв. за всеки, за репариране на
неимуществени вреди от престъпленията по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и по чл. 150, ал. 1 от НК и двете
суми, ведно със законната лихва от дата на настъпване на деликта – **.**.****
г. до окончателното им изплащане. Прав е ЯРС, че никога едно обезщетение не
репарира напълно причинените неимуществени вреди, но винаги то е израз на
обществената волята за морална справедливост.
Ето защо въззивният съд не
намира основания за изменение на присъдата в гражданско-правната й
част и възприема за неоснователни тази възражения на защитата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подс. В. Д. да заплати направените по делото разноски: на гр. ищец и частен обвинител С.А. – в размер на 2030 лв.; 1257.14 лв. в полза на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР – Ямбол; сумата от 1643.32 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметката на ОД на МВР – Бургас. Правилно е определена и държавната такса върху уважения размер на гражданските искове – сума в размер на 2000 лв. вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000/06.08.2020 г. постановена по НОХД № 563/2020 г. по описа за
Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
__________________
ЧЛЕНОВЕ:
___________________
___________________