РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.ва Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 297/2022г. по описа на Апелативен съд
– Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Т. Д. Р., чрез пълномощника
адв.Г., против решение № 442/05.02.2022г. по гр.дело №1244/2021г. по описа
на Бургаския окръжен съд, с което е осъдена да заплати на С. П. С. сумата от
общо 31 346,14 лв., представляващи разходи за основен ремонт на басейн в
съсобствен имот.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Навежда се
оплакване за неправилно прилагане на материалния закон и частично
обсъждане на доказателствата по делото вместо в тяхната пълнота и
съвкупност.
Жалбоподателката намира за недоказана от ищеца необходимостта от
извършване на претендираните СМР за запазване на целостта на басейна и
опасността той да погине като вещ. Сочи, че времето на извършване на
ремонта и неговото планиране не обосновават нужда от спешни действия. От
показанията на св.Й., управител на дружеството, извършило ремонта, е видно,
че липсва нарочен акт за констатираните повреди на басейна, издаден от
съответен специалист. По делото не е приложена оферта, а единствено
договор, от чието съдържание и от съпътстващите книжа се установява, че
100% от извършените работи са скрити по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Наредба
1
№ 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи в строителството.
Ищецът не е доказал повреда на басейна, налагаща неговото събаряне
и необходимостта от изграждането на нов басейн, и то през зимата. Предвид
вида на по – голямата част от строителните работи, представените актове
образец 19 не доказват извършването им. Въпреки противопоставянето на
въззивницата, тя не е поканена да участва в приемането на СМР.
На следващо място се сочи, че представените от строителя фактури
(стр.51 – 60, 64-66 и 72) предхождат датата на констатиране на повредата на
басейна и датата на възлагане на процесните СМР. Допълнително, посочените
в тях количества не съответстват на размерите на обекта.
Част от описаните СМР в протокол от 01.12.2020г. с изпълнител „Драй
Билд Г2“ ЕООД се дублират с описаните в протокол от 06.01.2021г. с
изпълнител „Вентория Спа“ ООД.
Твърди се, че процесният басейн не е самостоятелен обект, а
приращение към поземления имот, в който е построен, а иск за заплащане на
подобрения в имота не е предявен. В решението се сочи, че претенцията е за
необходими разноски, докато в исковата молба се иска и присъждане на
полезни разноски. Констатираната нередовност не е отстранена въпреки
указанията на предходната инстанция и не е разграничен размера на двете
претенции.
Цитира се експертно становище относно същия басейн, прието в
производство по делба между страните – гр.дело № 1561/2021г. по описа на
БРС, според което басейнът е незаконен обект, подлежащ на премахване.
Налице е драстично разминаване в стойността на ремонтните работи,
посочена от ищеца и тази, дадена от вещото лице по делото, което не е
съобразено от съда.
Твърди се, че доказателствата пое делото сочат, че ищецът не е
извършил ремонтни дейности, а и изградил ново незаконно луксозно
подобрение в имота. Въззивницата не е уведомена за необходимостта от
ремонт на съоръжението,нито за вида на небходимите СМР и тяхната
стойност, след узнаването се е противопоставила на извършването им и е
поискала да бъде уведомявана, но това не е сторено от ответната страна.
В отговор на въззивната жалба, подаден от С. П. С., чрез
пълномощника адв.М., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Счита претенцията за доказана по основание и размер. Сочи, че басейнът е
ползван повече от десет години, което надвишава гаранционния срок за
конструкции и основи на сгради. Претендираните СМС са установени от
представените по делото писмени доказателства, видът им сочи безспорно
необходимостта от неотложен основен ремонт на обекта, чието състояние е
установено от събраните по делото гласни писмени доказателства. Доказано е
наличието на необходимите количества материали и ресурси у изпълнителя
„ДРАЙ БИЛД Г2“ ЕООД към момента на извършване на ремонта, а вещото
лице е посочило, че твърдяните увреждания по конструкцията безспорно
изискват ремонт, съответстващ на претендираните СМР, както и скритият им
2
характер. Извършването им е потвърдено от третото лице.
Въпросът за статута на обекта счита за ирелевантен, намира
въведеното възражение за просрочено и неотносимо към спора. Претендира
направените по делото разноски съобразно списъка, представен в открито
съдебно заседание по делото.
Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото в двете инстанции по
фактите доказателства приема следното:
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд
по исковата молба на С. П. С. против въззивницата за заплащане на сумата от
18 710, 08 лв. – половината от стойността на направени необходими и полезни
разноски за основен ремонт на плувен басейн, находящ се в недвижим имот,
съсобствен на страните по делото, извършен в периода 04.11.2020г. и сумата
от 12 636, 06 лв., половината от стойността на разноски за запазване на
същия басейн, направени през периода 11.01.2021г. до 04.02.2021г.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е намерил исковете
за основателни и е постановил уважаването им.
За да достигне до този извод, съдът е намерил за доказано по делото
извършването на твърдените в исковата молба СМР. Прието е за безспорно,
че страните са бивши съпрузи и настоящи съсобственици при равни квоти на
имот с идентификатор 07079.701.98 по КК на гр.Бургас, находящ се в гр.Б.,
в.з.„М.“, ул.“Е.“ №*, в който имот е изграден процесният басейн.
Пред съда е предявен иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Предмет на предявения иск са вземания на ищеца за ремонтни работи,
предприети от него за ремонт на изграден в имота на страните басейн, които
той претендира като необходими разноски.
Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на 21.11.2004г. и е
прекратен с развод от 01.04.2016г.
На 16.08.2005г., по време на брака, с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 53, том ІІ, рег. № 3190, дело № 219/2005г. на нотариус Л.
К., рег.№ 247 на НК, с район на действие РС-Бургас, ищецът е придобил УПИ
ІV-297,295 в кв. 14 по плана на в.з.“М., кв.“В.“, гр.Б., с площ от 762 кв.м.,
представляващ ПИ с идентификатор 07079.701.98 по КККР на гр.Б.. Макар
страна по договора да е само единият съпруг по силата на законовата
презумпция по чл.21, ал.1 СК, имотът е станал съпружеска имуществена
общност.
Страните не спорят, че имотът е ползван от ищеца въз основа на
споразумение по чл.51 СК срещу заплащана на ответницата наемна цена за 1/
2 от него.
В имота е построена по време на брака сграда и допълващо
застрояване. Басейнът е изграден без строителни книжа, за него няма
удостоверение за ползване. Не е отразен в документа за собственост на
3
страните. Данните от заключението на вещото лице сочат на размери 5м х
10м.
Не са представени доказателства кога е построен. През 2016г. не е
отразен на кадастралната скица.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства - договор
между С. С. и „Драй Билд Г2“ ЕООД от 04.11.2020г., количествено
стойностна сметка, описана в приложение №1 към него, две данъчни фактури
съответно с номера №**********/01.12.2020г. на стойност 37 420,16 лв. и №
**********/06.01.2021г. за сумата от 25 272,12 лв., както и книжа на
строителя относно дейността му и изслушаните по делото показания на
свидетеля Г. Й., представляващ строителното дружество, съдът приема за
доказано извършването на СМР в обекта и направени за това разходи.
Извършените СМР сочат основен ремонт на съществуващия басейн с оглед
възможността за ползването му (заключение на в.л. Р.).
Спорни са по делото необходимостта на разноските и техния размер и
обема на СМР, присъщи за подобен ремонт.
Необходимите разноски са разходи оценими в пари, които се
извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се
повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези
разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното
ежедневно изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната
квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат
направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или
изобщо да погине.
Страните не спорят, че в имота е бил изграден басейн, но ответницата
оспорва ремонтът да е бил наложителен, но не оспорва самия ремонт.Оспорва
общата стойност, респективно своето задължение, съобразно дела си в
собствеността.
Доказателствата, представени от ищеца, представляват разходните
документи и показанията на свидетел, който е от търговското дружество,
извършило ремонта. Според вещото лице Р. документацията на извършените
СМР не е пълна-липсват протоколи за скрити работи, които по обем на
общите СМР достигат до 70%. Това препятства и оценката за качество на
извършения ремонт. Отделно от това, според експерта договорените
единични цени по представения договор за изработка надхвърлят значително
средните пазарни за периода – вещото лице сочи общ размер 43 122лв. по
пазарни аналози, при договорени 64 830лв. като цена по договора.
По тези съображения съдът приема, че по данни от св. показания може
да се направи извод, че басейнът е имал нарушение на конструктивната
цялост – изтичали са води и се е появило слягане на почвата около него.
Ищецът обаче не направил необходимото да сключи договор за ремонта при
най- изгодни условия, не е положил грижата да се снабди с пълната
строителна документация, поради което сам се е поставил в положение да не
може да докаже действителния обем от ремонтните дейности, особено така
4
наречените скрити работи.
Значителното (около 30%) надвишаване на средните пазарни цени,
отсъствието на доказателства за действително извършените скрити работи
налагат извода, че по неоспорим начин вземането общо е доказано до размера
на средните пазарни цени, въз основа на които вещото лице е направило
изчисленията си (л. 217).
За извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието
на останалите съсобственици в какъвто смисъл е направеното от ответницата
оспорване. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици, съгл. чл.30, ал.3 изр.2 от ЗС,
дължат възстановяване на действително направените разноски, съразмерно на
частта си. Необходимите разноски се дължат в размера, в който действително
са направени,като преценката за това се извършва на основата на
представените по делото доказателства.
При това положение, по делото не е доказано вземането на ищеца по
чл. 30, ал.3 ЗС да е в претендирания размер. Същото е доказано да размера на
43 122лв. и съобразно дела си, ответницата дължи половината или общо
21 561лв.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които се различават с изложените в обжалваното решение по отношение на
размера на вземането. Решението над възприетия от съда размер следва да
бъде отменено, а искът над уважения размер - отхвърлен с последиците по
закон.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 442/05.02.2022г. по гр.дело №1244/2021г. по
описа на Бургаския окръжен съд в частта, в която Т. Р. е осъдена да заплати
на С. С. общо 31 346.14 лв. над размера от 21 561 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. С. от гр.Б., Вилна зона „М.“, ул.“Е.“ № *
против Т. Д. Р. от гр.Бургас, к-с “С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за сумата над 21 562
лв. до общо присъдения размер от 31 346лв. (тридесет и една хиляди триста
четиридесет и шест лева), представляващи половината от извършени изцяло
от ищеца разноски за съсобствен на страните недвижим имот в гр.Б., Вилна
зона „М.“, ул.“Е.“ № * а именно: основен ремонт на съществуващ басейн,
изграден в поземлен имот с идентификатор 07079.701.98, с площ от 779
кв.м.,с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: за вилна сграда, със съседи: ПИ 07079.701.100, 07079.701.99,
07079.701.415 и 07079.701.97.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6