РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. П., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220100567 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано след като с Определение № 108 от 04.01.2025
г., постановено по гр. д. № 15143/2024 г. по описа на РС Пловдив, делото е изпратено по
подсъдност на РС П..
Подадена е искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., със
съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „***********, чрез пълномощник - адв. Г. П., против П. С.
П., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ******** като моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4275 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ************,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. около 13:00 часа на път Paz-1122, км. 7+500,
в посока към село Ч. ответникът, управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №
******** поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост - дъжд и мокра
пътна настилка, загубил управление над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал лек автомобил „Форд С Макс“ с peг. № **********, управляван от
В.И.Т.. В резултат от удара по последно посочения автомобил били нанесени повреди.
По случая бил съставен Протокол за ПТП № *** от ***** г., в който бил отразен
механизмът на настъпване на ПТП и била установена вината на ответника за причиняване
1
на процесното ПТП. В протокола било отразено още, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. На ответника бил съставен
и АУАН с № **** за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
„Опел Астра“ с peг. № ******** била застрахована при ищцовото дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгл. полица № BG/06/120000622385
от 27.02.2020 г., със срок на действие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
Посочва, че след настъпване на застрахователното събитие ищцовото дружество било
уведомено и била образувана преписка по щета № ************, като по МПС лек
автомобил „Форд С Макс“ с peг. № ********** били повредени следните детайли на
автомобила: облицовка предна броня; калник преден ляв; подкалник PVC преден ляв; мигач
в калника ляв; странично огледало ляво; предна врата лява; външна дръжка предна врата
лява; стъкло предна лява врата, лайсна предна врата лява; задна врата лява; лайсна задна
врата лява; задна врата лява; праг ляв; средна колона лява; рамка врати лява; панел заден ляв
/калник/ 5 врата; подкалник PVC заден ляв; джанта лята задна лява; водач задна броня ляв;
облицовка задна броня; спойлер задна броня; панел заден десен /калник/ 5 врата; задна врата
дясна; лайсна задна врата дясна; външна дръжка задна врата дясна; вертикална лайсна задна
дясна врата; уплътнителна лента странична тов. врата дясна; предна врата дясна; праг десен;
рамка врати дясна; таван; средна колона дясна; стъкло десен панел; стъкло задна дясна
врата; облицовка грн. врата задна дясна; облицовка таван; греда заден мост; носач заден ляв;
носач заден ляв долен; лайсна водобран таван дясна; челно стъкло тонирано.
Поради многобройните повреди по автомобила била определена тотална щета по
смисъла на чл. 390 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишавала 70 на сто от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП.
Сочи, че по щетата бил съставен ликвидационен акт, с който било определено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4275 лева, формирано като от
действителната стойност на автомобила са приспаднати 25% запазени части.
Твърди се, че с преводно нареждане на 21.04.2020 г. ищцовото дружество изплатило
на собственика на повредения автомобил В. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 4275 лева.
Посочва, че до ответника били изпратени две регресни покани, като и двете са
останали непотърсени.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна се представлява от адв.
М. Н. от АК Пловдив, като моли да бъде уважена исковата претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът П. С. П.
депозира отговор чрез пълномощник – адв. М. М. от АК П., в която оспорва иска по
основателност.
2
Оспорва твърдението на ищеца, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимото по смисъл на ЗДвП, което от своя страна води до липсата на
материалноправна предпоставка за предявяване на регресния иск от застрахователя срещу
застрахования.
Посочва, че съгласно посоченото в протокол за ПТП няма данни за ответника да е
взето административно отношение по повод наличие па концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила, макар такава действително да е отразена в цитирания протокол. Оспорва
това обстоятелство да е надлежно установено и възприето от административния орган.
Твърди, че при отразената в протокола за ПТП положителна проба за алкохол в кръвта
на водача, е отбелязано, че е издаден талон за кръвна проба № *****. Ответникът се е
възползва от възможността за изследване с по-висока точност като е дал кръвна проба. В
тази връзка е съставен протокол № ****** г., в който е отразено, че „не се доказва“
процентно съдържание на алкохол в кръвта на ответника. В случая чрез извършеното
изследване данните от полевото изследване са опровергани.
На следващо място посочва, че по делото няма данни за полевото техническо
средство, с което е установено наличието на алкохол в кръвта на ответника над 0.5 промила -
нито какво точно е показал уредът, нито има сведения за техническата му изправност.
По изложените съображения сочи, че за застрахователя не е възникнало правото на
регресна претенция срещу ответника.
Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от
пълномощници – адв. М. М. от АК П. и мл. адв. Г. М. от АК П., които молят съдът да
отхвърли иска.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложената по делото комбинирана
застрахователна полица № BG/06/120000622385 се установява, че отговорността на водача
на лекия автомобил марка марка „Опел“ модел „Астра“ с peг. № ********, към процесната
дата ***** г. е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с начална дата на покритие на
застрахователния риск от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.
В Констативен протокол за ПТП № ***, съставен на ***** г. от мл. автоконтрольор В.
Р. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П., е отразено, че на ***** г. в 13:00 часа на
път PAZ 1122 км 7+500 в посока към с. Ч., общ. П. ответникът управлява лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ******** като се движи със скорост, несъобразена с атмосферните
условия, а именно дъжд и мокра пътна настилка, вследствие на което губи контрол над
3
управляваното от него МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № *****, управляван от В.И.Т.. В резултат на
това е настъпило ПТП с материални щати и по двата автомобила, неизчерпателно посочени
в протокола. В протокола е отразено също, че ответникът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол между 0.5 и 1.2 промила, както и че е издаден талон за кръвна проба. Протоколът
е подписан от съставителя, както и от двамата водачи на МПС, вкл. от ответника.
Описаният в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП не е спорен между
страните по делото.
По делото е приложена декларация – приложение 1 от 06.04.2020 г., от която се
установява, че В.И.Т. в качеството на водач на МПС „Форд Ц Макс“ с рег. № ***** е
претърпял ПТП на пътя между гр. П. и с. Ч. поради несъобразена скорост с пътните и
атмосферните условия на другия водач, който при навлизане в завой загубил контрол на
управлявания от него автомобил и ударил управлявания от Т. автомобил в неговото платно
за движение. Посочено е, че ПТП-то е станало на ***** г. около 13:00 часа, като участъкът
от пътя бил мокър, валяло е дъжд.
От приложения по делото опис заключение по щета № ************/06.04.2020 г. се
установяват видът и съС.ието на повредените елементи от лекия автомобил.
От приложения по делото ликвидационен акт по щета № ************ от 21.04.2020
г. се установява, че е определен размер на застрахователно обезщетение за причинените
вреди по МПС на В. Т. в размер на 4275 лева, както и че е налице основание за ангажиране
регресната отговороност на други водач - ответника П. заради управлението му на МПС с
концентрация на алкохол.
До собственика на увредения автомобил и до ОДМВР П. застрахователят е изпратил
писма, с които ги уведомява, че на собственика на увреденото МПС В. Т. ще бъде изплатено
застрахователно обезщетение за тотална щета след представяне на удостоверение за
прекратяване на регистрация на МПС от отдел „Пътна Полиция“ при ОДМВР.
Представено по делото е доказателство за дерегистрация на лек автомобил марка и
модел „Форд Ц Макс“ с рег. № ***** поради тотална щета -заверено копие на свидетелство
за регистрация част I на автомобила с направена върху него заверка – тотална щета на
21.04.2020 г.
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от
приложения на л. 19 от делото по описа на РС Пловдив опис към платежно нареждане №
295_20200421_100307 от 21.04.2020 г. се установява, че ищцовото дружество e изплатило на
собственика на увреденото МПС лек автомобил „Форд С Макс“ с peг. № **********
застрахователно обезщетение в размер на 4275 лева.
По делото са приложени заверени преписи на АУАН Серия „АA“ № **** и НП № 20-
1006-001049 от 13.04.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор „Пътна
Полиция“ за извършено от ответника нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – за това, че на
***** г. в 13:00 часа в община П. на общински път PAZ 1122 км 7+500 в посока към с. Ч.,
4
общ. П. управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** като
извършва следното нарушение – 1. движи се със скорост, несъобразена с атмосферните
условия, а именно дъжд и мокра пътна настилка, вследствие на което губи контрол над
управляваното от него МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска с предна част насрещно движещия се лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № ***** с
водач В.И.Т.. Вследствие на това настъпва ПТП с материални щети. Актът е подписан от
ответника без възражения. Въз основа на акта е издадено цитираното наказателно
постановление, което е връчено лично на ответника на 16.04.2020 г. като няма данни същото
да е обжалвано.
По делото е приложено и препис на АУАН Серия „АA“ № **** за извършено от
ответника нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – за това, че на ***** на път PAZ
1122 км 7+500 в посока към с. Ч., общ. П. управлява собствения си лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ******** след употреба на алкохол. След извършена качествена проба с
техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0193 за наличие на
алкохол в издишния въздух в 13:41 часа се отчете концентрация на алкохол 0.64 промила на
хиляда. На водача е издаден талон номер *****. Актът е подписан от ответника без
възражения. Видно от поставената резолюция на 15.04.2020 г. административно -
наказващият орган е прекратил административно -наказателното дело на основание чл. 54 от
ЗАНН поради това, че не се доказва наличие на алкохол в кръвта на водача, позовавайки се
на протокол № ****** г. на Специализираната химическа лаборатория.
Видно е от приложения на л. 43 от делото за изследване, че на ответника в качеството
му на водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** е издаден талон за изследване
№ *****, в който е отразено, че извършената качествена предварителна проба в 13:41 часа на
***** г. с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0193 показала
положителен резултат 0.64 промила. Видно от отбелязването в същия ответникът се е
възползвал от правото си да бъде изследван за употреба на алкохол чрез химическо
изследване, във връзка с което е уведомен, че следва да се яви в МБАЛ ЦСМП П. в рамките
на 120 минути от връчването на талона. Талонът е връчен на ответника в 15:00 часа на
***** г.
От приетия като доказателство по делото протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № ********* г., изготвен от доктор П.В. на
длъжност химик в Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ Пловдив“ АД гр.
Пловдив, се установява, че в кръвните проби за изследване, взети от ответника не се доказва
наличие на алкохол. Видно от приложения по делото протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол ответникът се е явил в МБАЛ П. на
***** г. в 16:55 часа /в указания от полицейския служител времеви период/ и е взета от
ответника кръвна проба.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан в качеството на
свидетел В. И. Р..
Показанията на свидетеля В. И. Р., служител в РУ П. към ОД на МВР П., който е
5
посетил процесното ПТП, потвърждават констатациите в изготвения констативен протокол
за ПТП. Свидетелят посочва, че са таствали водача, защото задължително при ПТП се
тестват водачите. Процедурата е такава, че ако резултатът от техническото средство е над 1.2
промила, служителите на МВР придружават лицата за вземане на кръв, защото са
задържани. Ако е под 1.2 съставят акт на място, издават талон за кръв и по желание, ако
искат да дадат кръв, в съответния период на даване на кръв, отиват в болницата и дават
кръв. Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. като логични, обективни и
непротиворечиви.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема
следното от правна страна:
РС П. е сезиран с иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на своята претенция. Фактическият
състав, от който произтича предявената претенция предполага настъпване на
застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице от водач на МПС /деликт/;
валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил
вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от
настъпване на деликта; изплатено от застрахователя на водача по силата на този договор
обезщетение на пострадалото лице или на неговия застраховател; виновно противоправно
поведение на застрахования водач на МПС /деликвент/ - ответникът е причинил виновно
ПТП, при настъпване на ПТП ответникът е извършил нарушение на ЗДвП като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. В тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав на
регресната отговорност.
На първо място не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се
установи, че е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, със срок на валидност
от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. при ищцовото дружество. Установи се също и по несъмнен
начин, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие към „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е било отправено искане за оценка на нанесените имуществени вреди по
лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № *****, собственост на В.И.Т., като е била заведена
претенция по щета № ************. От застрахователя е предложено да се изплати на
увреденото лице обезщетение на имуществени вреди в размер на 4275 лева и тази сума е
била заплатена в ползва на собственика на увреденото МПС лек автомобил „Форд С Макс“ с
peг. № **********, което обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило
застрахователно събитие по покрит застрахователен риск. Не е спорен между страните, а и
от събрания по делото доказателствен материал, се доказа твърденият от ищеца механизъм
6
на пътнотранспортното произшествие. Ищецът е представил Протокол за ПТП № ***, от
който е видно, че съставилият го полицейски служител е посетил мястото на ПТП-то. Това
се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място“, при
възможни два отговора – „да“ или „не“, е указано, че с „х“ се зачертава ненужният отговор,
като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не“. Съгласно формираната по
реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 15 от 25.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, ТК, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, ТК, I ТО,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012
г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др., протоколът за ПТП, издаден от служител на
МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и
със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта
на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа. В случая в протокола за ПТП на предвиденото в същия място е посочено, че
местопроизшествието е било посетено от съставителя. Същият удостоверява установените
от последния обстоятелства и обвързва съда относно мястото, времето, участниците в
процесното ПТП и нанесените на автомобила вреди. По отношение на признанието на
неизгоден за страната факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е постановено
решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на I ГО на ВКС, в което е посочено,
че признанието на факт, отразено в изявление пред държавен орган, е извънсъдебно и има
същата доказателствена сила като съдебното признание. В конкретния случай, видно от
съдържанието на протокола, същият е съставен в присъствието на участващите в
произшествието водачи и е подписан от участник 1 – ответникът П. П., участник 2 –В. Т. и
от съставителя. При съставянето му, с подписването му ответникът П. П. е признал следните
неизгодни за себе си факти относно причините за настъпване на ПТП, а именно, че на *****
г. в 13:00 часа в община П. на общински път PAZ 1122 км 7+500 в посока към с. Ч., общ. П.
управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******** като извършва
следното нарушение – движи се със скорост, несъобразена с атмосферните условия, а
именно дъжд и мокра пътна настилка, вследствие на което губи контрол над управляваното
от него МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
насрещно движещия се лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № ***** с водач В.И.Т.. В
настоящия случай протоколът за ПТП № *** не е оспорен от ответника, участвал при
7
съставянето му и подписал го без възражения, поради което същият се ползва с
доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай
длъжностното лице удостоверява направеното от лицето извънсъдебно признание. При това
положение в тежест на ответника е да опровергае доказателствената сила на признанието,
като докаже друг механизъм на настъпване на вредите. В настоящия случай ответната
страна не оспорва, че именно по описания в исковата молба механизъм е настъпило
процесното ПТП.
С оглед така установеното от фактическа страна при кредитиране от съда
на представените официални документи, неоспорени от ответника, настоящият съдебен
състав приема, че е настъпило на ***** г. на път PAZ 1122, км 7+500 в посока към с. Ч., общ.
П. процесното ПТП по вина на ответника.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на
такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо съС.ие. В случая така,
както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети /задна броня, заден
капак, странична предна и задна врати, преден ляв калник и други/. Размерът на щетите е
определен от застрахователя с използването на експерт и след извършен оглед и възлиза на
стойност 4275 лева. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под
формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането,
доколкото нито вида, нито размера на вредите са оспорени от ответника.
В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като доказателства по
делото, доказват както противоправното деяние, така и причинната връзка между
противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпилото ПТП с
посочените материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като
оборването е в тежест на ответника.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ищцовото дружество e изплатило на собственика на увреденото МПС лек
автомобил „Форд С Макс“ с peг. № ********** застрахователно обезщетение в размер на
4275 лева, поради което тази предпоставка за уважаване на иска също е налице.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последният кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. първо от КЗ – застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. При установена концентрация на
8
алкохол в кръвта равна или под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право
спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на
чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя с
Наредба издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. В случая от представените писмени доказателства се установява, че са
спазени изискванията на чл. 3 от Наредбата и при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта е установена с техническо средство
- действително от представените АУАН Серия „АA“ № **** и протокол за ПТП № *** се
установява, че при направената непосредствено след ПТП първоначална проба за алкохол на
ответника П. П. е отчетена стойност от 0.64 промила в издишания въздух. На основание ал.
2 от Наредбата контролният орган попълнил и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1. В тази връзка по делото са събрани и други официални писмени
доказателства, а именно протокол № ********* г. на СХЛ при „УМБАЛ Пловдив“ АД, от
който се установява, че водачът на увреждащия лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
******** към момента на реализиране на процесното ПТП не е бил употребил алкохол. Това
обстоятелство е установено въз основа на извършена по съответния ред - Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози химическа експертиза въз основа на издаден от пътните полицаи талон за
медицинско изследване на кръв. Показанията на химическата експертиза не установяват
наличие на алкохол в кръвта на ответника. Ищцовата страна не е оспорила резултата на
химическата експертиза. Липсват каквито и да било възражения, които да се свеждат до
нарушаване на процедурата по установяване и констатиране на употребата на алкохол,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества, или техни аналози. Поради това съдът
счита, че меродавни за определянето наличието на концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника при настъпване на ПТП - то са именно резултатите от извършеното медицинско
изследване.
Доказателство, че самият административно-наказващ орган е приел за меродавен
резултатът, установен с химическата експертиза, а не с техническото средство, е
и последващото отразяване върху АУАН, съгласно което именно резултатът от кръвната
проба е послужил като основание за приложение на чл. 54 от ЗАНН, т.е. за приемане, че
описаното в АУАН № **** деяние всъщност не съставлява нарушение, поради което и
административно-наказателната преписка е прекратена в тази част.
При това положение и след като не е установено наличие на концентрацията на
алкохол в кръвта на ответника към момента на реализиране на процесното ПТП, то не е
налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на неговата регресна
отговорност на ответника спрямо застрахователя.
С оглед изложеното предявеният от застрахователя иск е неоснователен и като такъв
9
следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от
ЗА ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на адв. М. М. от АК П. за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в производството
адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., със
съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „***********, против П. С. П., с ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. ********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от 4275 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по щета № ************, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен
изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М. от
АК П., с адрес гр. П., ул. ************, сумата от 950 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10