Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят М. Т. М.,с ЕГН * от гр.В.Т., действащ чрез пълномощника си адв.К. С. -ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №45/15.01.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№1347 по описа на съда за 2008 г., с което съдът отхвърлил като неоснователен предявения от М. Т. М., с ЕГН * от гр.В.Т., ул.”Р. К.”, №5-Б, против Д. П. Д., с ЕГН * и Р. И. Д., двамата от гр.В.Т.,ул.”Б.”, №38-Б, иск за предаване на фактическата власт върху 390 кв.м. от имот с идентификатор 10447.520.809 по плана на новообразуваните имоти за територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „К.” в землището на гр.В.Т.,одобрен със Заповед №СА-02-03-199/07.03.2002 г. на Областен управител гр.В.Т..Със същото решение е прекратил производство по гр.д.№1347/2008 г. по описа на ВТРС в частта за предявения от М. Т. М. от гр.В.Т. против Община В.Т. иск, като процесуално недопустимо и ищецът е осъден да заплати на общината разноски по делото. В жалбата си твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че районният съд не е изяснил правилно в доклада си същността на спора. Неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Нарушил е принципите при оценката на доказателствата. Неправилно е възприето заключението на вещото лице. Счита, че административната процедура по изкупуване на процесния имот от ползвателите не е изпълнена. Действията на Оßщина В.Т. са в явно противоречие с Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Счита, че §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е в явно противоречие с чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ. Неправилно било становището на съда, че ищецът е следвало да обжалва в срок несъществуващи в правния мир административни актове и липсата на такова обжалване санирало извършеното според жалбоподателя „незаконно и безвъзмездно отчуждаване на собствеността му”.Липсвали доказателства за изпълнение на особените изисквания на закона-проект със строително разрешение за сграда, разпоредителен акт за предоставяне на имота за ползване. Приложената към делото декларация от 1985 г. не представлява административен акт за учредяване право на ползване. Процедурата била обявена за противоконституционна и молбите са подавани преди изменението на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ/ДВ бр.98/97 г./ Намира, че в нарушение на процесуалните правила в доклада липсва изложение относно преюдициалния иск за обявяване нищожност на „акта за отчуждение” и липсва определение за прекратяване на делото в частта му за обявяване на нищожност. Изложените в решението мотиви, че общината не е отговорна, било неправилно, тъй като общината била деликвент, отговорен за неправомерното отчуждаване на собствеността.Извършеното плащане по сметка на общината не било плащане на реалния собственик, тъй като според съдебната практика плащането чрез посредник не е плащане на собственика. Иска отмяна на решението поради груби нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и явна несправедливост. Иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като алтернативно иска отмяна на решението като неправилно и необосновано и постановяване на ново, с което да се обяви за нищожна процедурата за „възстановяване право на ползване и придобиване на собственост от ответниците Д. по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от Община В.Т. върху поземлен имот от 390 кв.м. с идентификационен номер 520.809 в местността „К.”, землището на гр.В.Т.”. Иска да бъдат осъдени ответниците Д. да отстъпят собствеността и предадат владението на имота и да заплатят солидарно с общината разноските по делото. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата Р. И. Д. В него тя излага фактите във връзка с получаването на имота за ползване от съпруга й Д. П. Д. през 1985 г. и изкупуването му съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Изразява становище,че те като ползватели и впоследствие купувачи не са нарушили никой закон и не са станали причина за завеждането на това дело. В допълнително становище от 22.04.2010 г. ответницата посочва, че заедно със съпруга си имат редовен нотариален акт, редовно са си плащали данъците и не са нарушили никакъв закон. В законоустановения срок е постъпил отговор от Община В.Т.Изразява се становище за липсата на правен интерес общината да участва в делото, тъй като се води ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и общината не претендира вещното право, предмет на спора, поради което както предявеният срещу нея иск, така и жалбата се явяват процесуално недопустими. Иска прекратяване на производството спрямо нея и произнасяне на съда с определение на тази основа. По същество намира, че доводите във въззивната жалба са неоснователни и недоказани. Общината правилно и в съответствие с вменените й от закона задължения във връзка с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е реализирала административната процедура. За останалите двама ответници са били налице нормативните предпоставки за придобиване право на собственост върху процесната земя, като законодателят е дал приоритет на придобилите право на собственост при условията на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ в хипотеза като настоящата пред бившите собственици. Неправилно, според ответната страна, се употребяват от въззивния жалбоподател термини като „отчуждение”, нищожност на „сделка”, което е в разрез с фактическата обстановка по делото, тъй като такива процедури няма. Иска се оставяне на жалбата без разглеждане спрямо общината, алтернативно- отхвърляне на същата като неоснователно и недоказана. Претендират се разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С решението си от 15.01.2010 г., постановено по гр.д.№1347/2008 г., В.районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Т. М., с ЕГН * от гр. В.Т., ул.”Р. К.”, №5-Б, против Д. П. Д., с ЕГН * и Р. И. Д., двамата от гр.В.Т.,ул.”Б.”, №38-Б, иск за предаване на фактическата власт върху 390 кв.м. от имот с идентификатор 10447.520.809 по плана на новообразуваните имоти за територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „К.” в землището на гр.В.Т., одобрен със Заповед №СА-02-03-199/07.03.2002 г. на Областен управител гр.В.Т.. Със същото решение е прекратено производство по гр.д.№1347/2008 г. по описа на ВТРС в частта за предявения от М. Т. М. от гр.В.Т. против О. В.Т. иск, като процесуално недопустимо и ищецът е осъден да заплати на общината разноски по делото. За да постанови това свое решение, районният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства-писмени такива и заключение на вещо лице. Изложил е подробни мотиви и правилна аргументация. Съдът е изложил подробно установената от него фактическа обстановка. С Решение №675/1997 г. на ВТОС по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е постановено възстановяването на наследниците на Г. и Д. Д./ дядото на ищеца/ на собствеността върху лозе с площ 1 дка, представляващо имот пл.№117 по проекта на организация на земите в гр.В.Т. от 1962 г. и нива от 2,8 дка, при граници: запад-пл.№115,изток-пл.№52, юг-път-съгласно скица на вещото лице, представляваща неразделна част от решението- при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на това решение ОСЗГ В.Т. е издала решение №709В/29.09.1998 г. и е възстановила имота. От друга страна, ответникът Д. Д. по Преписка № 337/92 г., образувана по негова молба В. №322/1992 г. е поискал изкупуване на земя за земеделско ползване с трайни насаждения-овощна градина, в местността „К.”-парцел XIX в кв.16 с площ 1 дка, предоставена му от ОбНС В.Т. за ползване през 1985 г.,за която той е подал декларация на 12.09.1985 г., приложена към преписката и въз основа на която му е издадено удостоверение. На основание §62 от ПЗР на ПМС 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, нарочна комисия, назначена със Заповед №98/09.02.1998 г. на кмета на общината е дала аргументирано становище,че за ответника Д. са налице условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на земята. Тази земя представлява част от имот пл.№809,който е бил с площ 1 дка, но площта е сведена до допустимите 600 кв.м.съгласно изискванията на ЗСПЗЗ. Извършена е надлежна оценка от лицензиран оценител, който е оценил земята за 180000 неденоминирани лева. Сумата е внесена от ползвателя по сметка на общината на 04.06.1999 г. Със Заповед №СА-02-03-199/07.03.2002 г. на ОУ В.Т. е одобрен планът на новообразуваните имоти за територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „К.” в землището на гр.В.Т., в който процесният имот е получил идентификатор 10447.520.809 и е с площ 600 кв.м.Назначената по делото техническа експертиза установява, че от този имот, с идентификатор 10447.520.809, придобит от ползвателите Д., само 390 кв.м. попадат /застъпват се/ върху възстановения на М. М. със съдебното решение имот. Това е спорният предмет. При тази фактическа обстановка, съдът е направил извод за недопустимост на иска предявен срещу О. В.Т. за обявяване нищожност на извършена сделка покупко-продажба между общината и ответниците Д. на процесния имот. Приел е, че липсва правен интерес, тъй като,съгласно твърденията в исковата молба правната квалификация на спора, дадена от съда е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, при което общината не е материалноправно легитимирана да отговаря. Единствено отговарят ответниците Д. Съдът е приел, че не е сезиран с иск за нищожност на сделка, тъй като такава сделка не е налице. И навежданите от ищеца съображения за нарушение на процедурата за възстановяване на процесния имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателите са свързани с исковата претенция за ревандикация и подлежат на обсъждане именно по този иск. Изложените съображения по същество са правилни. Ревандикационният иск поглъща иска за нищожност на сделка, по силата на която ответниците биха се легитимирали като собственици.Съществуването на такава една сделка, респ. нейната нищожност е преюдициален въпрос относно спора за връщане на вещта, тъй като ревадникационният иск, осъдителен по характера си, включва установяването на собствеността на ищеца и е имплицитно свързан с него. В случая недопустимостта на претенцията за нищожност е свързана с липсата на правен интерес, който да е извън предявÕния ревандикационен иск. Наличието на правна възможност правата да бъдат защитени с осъдителен иск изключва правния интерес за отделно предявяване на установителен иск по преюдициално правоотношение какъвто е искът за нищожност. В случая тези наведени обстоятелства, предмет на установителния иск, са били предмет и са разгледани в рамките на ревандикационния иск, като задължително условие за преценка кой е носителят на правото на собственост върху имота.Единствено непрецизно съдът е аргументирал липсата на правен интерес с това, че общината не е страна в правоотношението, но изводът за липса на правен интерес като краен извод е правилен. Съдът практически се е произнесъл по иска за нищожност в рамките на ревандикационния иск. Относно ревандикационния иск изводите на първоинстанционния съд са напълно правилни, законосъобразни и логични. Изложени са подробни съображения в мотивите на решението относно редовността на процедурата по изкупуване на процесния имот от ползвателите, неговата оценка, доказаността на качеството на ползватели на ответниците Д. Съдът се е позовал на разума и буквата на закона, даващ приоритет на ползвателите пред собственика на земята при определените в закона хипотези. Една от тях е настоящата. Обоснована е в мотивите липсата на нарушения както на Конституцията така и на ЕКЗПЧОС. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение като подробни, логични, издържани и съответни на закона и доказателствата, и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община В.Т., представлявана от кмета на общината разноски по делото в размер на едно ю.к. възнаграждение,възлизащо на 100 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45/15.01.2010 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№1347/2008 г. по описа на съда. ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН *, от гр.В.Т., ул.”Р. К.”, №5, В.Б, да заплати на О. В.Т. разноски по делото в размер на 100 лв, представляващи едно юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |