Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 66
гр.Силистра, 09.02.2023 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
разгледа адм.дело №17 по описа на съда
за 2023г. и установи, че правото на
жалба е упражнено редовно,в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК,вр.с чл.211 ЗМВР (оспорената заповед е издадена на
16.01.23г. и независимо,че липсват данни за времето на нейното връчване, жалбата
е постъпила при ответния полицейски орган на 27.01.2023г.), при спазване на
правилото от чл.152 ал.1 АПК. Изпратена е до съда със съпроводително писмо и
списък по чл.152 ал.3 АПК,ведно с административната преписка,в чието съдържание
не се съдържа релевирания краен акт - предмет на
съдебния контрол за законосъобразност.Същият е представен (в нечетливо копие)
от жалбоподателя,поради което настоящият състав намира, че могат да бъдат извършени
процесуалните действия по чл.154 ал.1 и чл.163 АПК.
Производството
е образувано по жалба на Г.М.Г., подадена чрез упълномощен представител адв.Г.Г. ***, против Заповед №342з-31/16.01.2023г.,издадена от ВПД
директор на ОД на МВР гр.Силистра, с която му е наложено дисциплинарно
наказание по вид „уволнение“ на основание чл.194 ал.2 т.4, вр.
с чл.203 ал.1 т.13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и
при условията на чл.226 ал.1 т.8 от същия закон, е прекратено служебното му
правоотношение. Процесното дисциплинарно нарушение е
квалифицирано като „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/18г.)“,
като е преценено за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР-„деяние, несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата“.
С жалбата се поддържа главно оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, поради неадекватна юридическа квалификация на
фактите, установени в дисциплинарното разследване. Твърди се, че релевираното в
производството деяние можело да бъде свързано единствено с изпълнението на
служебните задължения на оспорващия мл.инспектор Г.М.Г.- старши полицай (ВСК) в
група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Силистра при ОД на МВР
гр.Силистра, във връзка с назначаването му в наряд за охрана по време на
дежурство в периода от 19:00ч. на 08.08.22г. до
07:00ч. на 09.08.22г. (да охранява задържаните лица в помещенията за временно
задържане (ПВЗ) в РУ-Силистра) от командира на отделение в гр.“ООР“ мл.експерт М.Н.Г..Това
било така, защото задължението да наблюдава задържаното лице, било изрично
разписано в чл.37 ал.2 от Инструкция
№8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, издадена
от министъра на МВР -занапред Инструкцията. Позовавайки се на мотивите по т.III от Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ВАС
по т.д.№4/2007г., поддържа, че при наличие на конкуренция между състави на
нарушения на служебни задължения от полицейския служител и на правила от
Етичния кодекс, извършени виновно с едно и също деяние,били приложими
единствено разпоредбите,отнасящи се до служебните нарушения, а ДНО носел
безусловното задължение да квалифицира максимално точно фактите. В случая,
ответният орган като не бил посочил изрично нарушената норма от Инструкцията,
издадена в приложение на ЗМВР и несъмнено регламентираща вида и обема на
задълженията на полицейските служители, а уволнил жалбоподателя за нарушение на
ЕКПДСМВР, каквото се счита, че не било установено, бил нарушил нормативните си
правомощия.Последното било довело до прилагане на закон, за което липсвали каквито
и да е установени факти. Всичко това в съвкупност следвало да се преценява като
особено съществено нарушение на дисциплинарните правила,повлякло и
незаконосъобразния краен резултат с прилагането на законови разпоредби, за
което липсвали фактически основания.
Релевирано е и оплакване за
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила (в частност
дисциплинарните такива, нормирани в глава Осма на ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР-обн.ДВ,бр.59/16.07.21г,издадена
по законовата делегация от чл.215а ЗМВР),като от една страна се поддържа, че
мотивите в оспорената заповед били противоречиви и не били годни да изявят
действителната воля на ответния орган, а от друга - че бил нарушен принципът от
чл.8 АПК- еднаквите случаи да бъдат третирани еднакво, тъй като за същия
инцидент - обесването на задържано лице в ПВЗ в РУ-Силистра на 09.08.2022г., било
водено дисциплинарно производство и срещу оперативния дежурен на 09.08.2022г. инспектор
Р.Г.,който също носел задължението да наблюдава задържаните лица посредством
действаща система за видеонаблюдение, на монтиран при
него монитор, за което обаче, на същия било наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ (при абсолютно идентични факти).
Въведен е и довод, че релевантната разпоредба на чл.37 ал.2
от Инструкцията съдържала две алтернативни форми за изпълнение на задължението
за постоянно наблюдение на задържаните лица - от полицейски служител или
чрез видеонаблюдение. В случая било безспорно
установено видеонаблюдението,осъществявано от
оперативния дежурен, което ирелевирало втората
нормативна алтернатива.Инвокирано е още и възражение,
гравитиращо около горния довод - за липса на задължение за жалбоподателя да
наблюдава физически задържаното лице (обесило се в ПВЗ),защото е нямал
информация, че лицето е със склонност към суицидни прояви,независимо от тежката
степен на алкохолно опиянение, видимо установима, според
заключението на същата посмъртна съдебнопсихиатрична експертиза на М. Г. И., на
която се позовава жалбоподателят. В този контекст се твърди и несъответствие на
оспорената заповед с целта на закона, тъй като ДНО при еднаква фактическа
обстановка е толерирал поведението на ръководен служител (оперативния дежурен),
търсейки изкупителна жертва за придобилия гласност случай, в лицето на
оспорващия служител с изпълнителски функции в МВР.
В обобщение, настоящият състав приема, че е оспорена
законосъобразността на дисциплинарно-наказваща Заповед №342з-31/16.01.2023г., посредством
поддържаните отменителни основания по чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК.
Във връзка с горните твърдения,на жалбоподателя следва да
бъдат дадени указания,че същите подлежат на доказване в съдебния процес по
аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,вр. с чл.144 АПК, с допустимите
доказателствени средства.
С оглед на засиленото служебно начало в административното
правосъдие (арг. чл.9 АПК),на ответния орган следва
да бъдат дадени освен общите указания от чл.170 ал.1 АПК - че следва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената
заповед и изпълнението на законовите изисквания при нейното издаване, още и да
представи по делото:
-
Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, издадена от
министъра на МВР;
-
Четливо копие на
оспорената Заповед №342з-31/16.01.2023г. за уволнение на
жалбоподателя;
При
оспорване на въведения с процесната
уволнителна заповед факт, че полицейският служител Г.М.Г., въпреки възложения
му наряд, в продължение на 3 часа и 16 минути на 09.08.2022г., не е упражнявал
никакъв надзор на задържаните лица, ответният орган следва да представи по
делото дисковете с относимите видеозаписи от камерите от помещенията за
задържане на лица в РУ-Силистра, които при необходимост, да бъдат проверени,
с участието на страните, в съдебно заседание, независимо от приложения Протокол
рег.№342р-13347/08.09.2022г. на л.101 от делото,свидетелстващ, че адв.Г. е изгледал
1бр. DVD, а
жалбоподателят е отказал да се запознае с предоставените му видеозаписи.
При условията на чл.171 ал.1 изр.2 АПК, настоящият състав
намира за необходимо да изслуша в открито съдебно заседание като свидетел
командира на отделение в група „ООР“ при РУ-Силистра младши експерт М.Н.Г.,
който следва да бъде призован за участие в първото по делото съдебно заседание.
Предвид
характера на повдигнатия спор и неговия предмет, свързан с ангажиране на
личната дисциплинарна отговорност на полицейски служител и, съгласно представения
списък по чл.152 ал.3 АПК е очевидно, че други заинтересовани лица от изхода на
съдебното производство няма, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: Г.М.Г. ***; с направено искане в жалбата съдебните книжа да бъдат изпращани
на адв.Г.Г. *** на
адрес: гр.********;
Ответник по жалбата: Директор на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,
бул.“Македония“ №144.
На ответния административен орган
следва да бъде дадена възможност,при условията на чл.163 ал. АПК, да представи
писмен отговор на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на
основание чл.157 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело №17/2023г. по описа на Административен съд гр.Силистра на
22.03.2023г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Да
се призове като свидетел и полицейският служител - старши експерт М.Н.Г.,***,
по месторабота.
Препис от разпореждането да се връчи
на жалбоподателя и на издателя на атакуваната заповед, по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: