Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна 05.02.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесетагодина в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 192 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № 08-000352/178 от 04.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда на „****“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****, бул.“****“, № **, вх.*, ет.*, офис № *, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.128 т.2, във връзка с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление останал въззивника „****“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****, бул.“****“, № **, вх.*, ет.*, офис №*, представлявано от управителя - Е.С.Д., която моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Въззивника моли да бъде прието, че обжалваното Наказателно постановление № 08-000352/178 от 04.07.2017г. е незаконосъобразно, поради нарушаване на реда и начина за издаване на такъв вид административни актове, а също така е и неоснователно, тъй като „****“ЕООД не е извършило нарушение на трудовото законодателство и по-специално на чл.128 т.2, във вр. с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда. В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирал е писмени бележки, които по своето съдържание са напълно идентични с обективираното в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. ****, който по съществото на делото моли потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Счита, че допуснатото нарушение е доказано по категоричен начин, поради което моли да бъде потвърдено наказателното постановление ведно с наложената имуществена санкция, която е в минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя М.Р.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 08-000352/02.06.2017г. на „****“ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****,бул.“****“, № **, вх.*, ет.*, офис № *, в качеството му на работодател. Извършена е проверка от Дирекция „Инспекция по труда” на 25.05.2017г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Добрич на строителен обект „****“ при нос ****, изпълняван от „****“ЕООД. От представените на 02.06.2017г. ведомости за трудови възнаграждения в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич за месец април 2017г. се установява, че „****“ ЕООД, гр.**** в качеството си на работодател, след като е бил длъжен, не е изплатил в срок до 30.05.2017г. /както е уговорил в трудовия договор на работника/ начисленото за м.април 2017г. трудово възнаграждение на ****с ЕГН **********. Нарушението е установено на 02.06.2017г. и е доказано от данните обективирани в трудов договор №227/04.04.2016г., призовка от 25.05.2017г. и ведомост за заплати за м.април 2017г. Посочено е, че работодателят е нарушил чл.128 т.2, във връзка с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда. Упълномощено от управителя на дружеството лице е подписало АУАН, като един от трите еднообразни екземпляри му е връчен по реда на ЗАНН и КТ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирано възражение в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което е възприета изложената в акта фактическа обстановка, с което на „****“ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****,бул.“****“, № **, вх.*, ет.*, офис № *, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда.
За нарушение на чл.128 т.2 от КТ досежно неизплатено начислено трудово възнаграждение в размер на 600 лева за месец април 2017г. на ****на 02.06.2017г. свидетеля М.Р.К. съставила срещу въззивника акт за установяване на административно нарушение. Актът бил съставен в присъствието на ****ЕГН ********** - упълномощено от управителя на дружеството лице, който присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. ****ЕГН ********** – упълномощено от управителя на дружеството лице, бил запознат със съдържанието на АУАН, подписал го без възражения и му бил връчен екземпляр от него срещу подпис.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показанията на свидетеля М.Р.К., както и от следните писмени доказателства: ведомост за заплати месец април 2017г. на „****“ЕООД,пълномощно рег.№ 5066.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата против наказателното постановление е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН е съставен в съответствие с чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН. За така установеното нарушение на КТ против въззивника е издадено НП от компетентен орган и в законоустановения срок, без то да съдържа нови фактически обстоятелства против, които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно обективираното в жалбата възражение относно издаването на НП след изтичането на едномесечен срок от съставянето на АУАН по следните съображения:
Не е процесуално нарушение обстоятелството, че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, тъй като този срок е инструктивен, целящ осигуряване на ефективност и бързина на държавната администрация, а не преклузивен. Правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.
Неоснователно, според настоящия съдебен състав се явява обективираното в жалбата възражение за датата на връчване на наказателното постановление на дружеството – 13.12.2017г. Следва да се има предвид, че датата на връчване на НП има значение за възникване на срочното право на жалба на административнонаказаното лице срещу наказателното постановление, а не се счита за дата на произнасяне на административнонаказващия орган. Обстоятелството, че обжалваното НП № 08-000352/178 е издадено на 04.07.2017г., а датата на връчването на дружеството е 13.12.2017г. не представлява основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като правомощието на административнонаказващият орган да упражни административнонаказателна репресия се погасява в шестмесечен срок от съставянето на акта съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, който не е изтекъл преди издаване на атакуваното наказателно постановление в процесния случай.
По същество съдът намира, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ - в качеството си на работодател не е изплатил начисленото трудово възнаграждение за месец април 2017г. на ****, в размер на 600 лева, като липсва положен подпис в представената ведомост и не са представени други документи, удостоверяващи изплащането.
Установява се, че работодателят е начислил във ведомостта за заплати за месец април 2017г. трудово възнаграждение на ****, в размер на 600 лева, но не е изплатил същото в срок. Този извод следва от липсата на подпис за получено възнаграждение във ведомостта за заплати, както и от липсата на други доказателства за изплащането на начисленото трудово възнаграждение. Обстоятелството, че към 25.05.2017г. трудовото възнаграждение на ****в размер на 600 лева не е било изплатено, не се оспорва от въззивника.Тези обстоятелства обосновават категоричния извод, че това трудово възнаграждение към 25.05.2017г. е било дължимо, но в нарушение на 128 т.2 от КТ не е изплатено от работодателя.
Имуществената отговорност на търговското дружество е обективна, поради което въпросът относно виновното извършване на нарушението не се обсъжда от съда.
Нарушаването на разпоредба на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд изпълва с конкретно съдържание бланкетната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. Поради това с обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал имуществената отговорност на жалбоподателя - работодател с предвидената в тази разпоредба имуществена санкция.
Не са налице предпоставките за квалификация на нарушението като маловажен случай по смисъла на специалната разпоредба на чл.415в от КТ. Тези предпоставки са: 1/.нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/. От нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая нито една от кумулативно необходимите предпоставки за прилагане на чл.415в от КТ не е налице. Нарушението не е отстранено веднага след отстраняването му, като въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент. Неплащането на дължимо трудово възнаграждение на работника винаги води до вредни последици за него,независимо от периода на забава, а в конкретния случай, както се отбеляза по-горе в настоящото решение въззивника не е представил документи доказващи изплащането на трудовите възнаграждения и към настоящия момент, т.е периода на забава продължава да тече.
За безспорно установеното по делото нарушение на чл.128 т.2 от КТ, въззивника е наказан с имуществена санкция в минималния размер, предвиден в чл.414 ал.1 от КТ, поради което не следва да се обсъжда въпроса за индивидуализацията на наложеното наказание.
По горните съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-000352/178 от 04.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда на „****“ЕООД с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр.****,бул.“****“, № **, вх.*, ет.*, офис № *, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.3 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….