№ 80
гр. Стара Загора, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001123 по описа за 2021 година
С Решение № 260105/26.02.2021г. по гр.д. № 2392/2019г. по описа на
Районен съд – гр. К., първоинстанционният съд отхвърля като неоснователен
предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**,
бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж,
ет.6, ап.145 със съдебен адрес гр. К., ж.к. „***“ бл.**, вх.Г, ет.З, ап.91 иск да
се признае за установено, че ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на „***"
ЕООД по издадената Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по
описа на PC- К. сумата 2503,83лв.- главница, представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от „***”
ЕООД срещу горепосоченото решение, но само в частта му, с която се
отхвърля искът на дружеството за установяване съществуването на
вземането му за неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ **********/24.02.2014г. в размер на 173 лв., ведно със законна лихва до
изплащане на вземането.
1
В жалбата се излагат конкретни съображения относно неправилността
и незаконосъобразността на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
при извод за нищожност на договора за кредит, на основание чл.23 ЗПК,
съдът следва в случая е следвало да признае спрямо ответника
съществуването на задължението да върне на ищеца непогасения остатък от
чистата получена сума по договора, който е в размер на 173 лв. Поради
изложеното, се иска отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната част и признаване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
от 173 лв главница.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и
като съобрази съгласно чл.269 ГПК релевираните във въззивната жалба
възражения и очертания със същата предмет на обжалване, намира за
установено следното:
С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл.*5 и чл.124 ГПК, вр .чл.9 ЗПК да се признае за установено,
че ответникът ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на ищеца „***" ЕООД, по
издадената Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на
PC- К., сумата 2503,83лв., представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № **********/24.02.2014г..
В ИМ е посочено, че по така сключения договор, ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 2000 лв, която сума е била преведена по сметка
на ответника. Този факт не се оспорва от ответника, а и се установява от
доказателствата по делото (преводно нареждане за кредитен превод
№7188172/24.02.20214г.)
В Им също така са изложени са твърдения, че към датата на завеждане
на делото, ответникът е извършил плащания по договора общо в размер на
1827 лв. След извършен пред първата инстанция отказ от иск за сумата от 356
лв възнаграждение за отлагане на вноски, ищецът е уточнил (в молба от
18.06.2020г.), че размерът на исковата му претенция (първоначално предявена
2
за сумата от 2859,83 лв) е за сумата от 2503,83 лв, формирана от главница в
размер на 1545,04 лв и договорно възнаграждение в размер на 958,79 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че клаузите по процесния договор за
кредит за ГПР в размер на 1**,24% и за ГЛП в размер на 86,83% са нищожни,
на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави,
като, след като е стигнал до извод, че това влече нищожност и на целия
договор, е отхвърлил предявените искове изцяло. Решението му не е
обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за дължимостта на договорната
лихва в размер на 958,79 лв, както и на главницата, над сумата от 173 лв, до
пълния предявен размер от 1545,04 лв, поради което и е влязло в сила в
същата. Ето защо, настоящата инстанция не може да преразглежда въпросите
относно съществуването на задължението за договорна лихва, нищожността
на клаузите за ГПР и ГЛП, както и на целия договор.
С оглед очертания от въззивника с жалбата предмет на обжалване, във
въззивното производство следва да се даде отговор на въпроса относно
съществуването на вземане в полза на „***” ЕООД срещу ответника ИВ. Ж.
К. в размер на сумата от 173 лв, явяваща се непогасен остатък от чистата,
получена от него като кредит сума по сключения между страните договор за
потребителски кредит № **********/24.02.2014г.
По делото не е спорно, а и се установява от представеното от ищеца
извлечение по сметка към процесния договор за кредит, че общо платената от
ответника сума по същия към 26.08.2019г., е в размер на 1827 лв. В хода на
производството пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата
инстанция, доказателства за други платени от ответника суми по процесния
договор не са представени. Няма спор и че ответникът е получил сумата от
2000 лв, а предвид приетата от първоинстанционния съд нищожност на
клаузите за ГЛП и ГПР, както и на целия договор, плащанията, извършени от
ответника в горепосочения размер, следва да се отнасят като такива за
погасяване само на главницата. Следователно, от същата е налице непогасен
остатък от 173 лв.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая,
ответникът ще дължи на ищеца остатъка до пълния размер на получения
3
кредит, а именно – сумата от 173 лв, до който размер се явява основателен
предявения от ищеца иск, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл.*0 ГПК – 16.04.2019г., до
окончателното изплащане.
Тъй като първоинстанционния съд е постановил решението си в
противоположен смисъл, същото ще се отмени в обжалваната част, с която се
отхвърля като неоснователен предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със
седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: **********
от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145 иск да се признае за установено, че
ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** дължи на „***" ЕООД сумата 173 лв.- главница,
явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ответника като
кредит по сключения с „***" ЕООД договор за потребителски кредит №
**********/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г.
по описа на PC- К., като вместо това бъде признато за установено спрямо
ответника ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6,
ап.145, че дължи на „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“
№**, бл.*, вх.В, сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от
чистата сума, получена от ИВ. Ж. К. като кредит по сключения с „***"ЕООД
договор за потребителски кредит №**********/24.02.2014г., ведно със
законната лихва от датата подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на ищеца
ще се присъдят разноските във въззивното производство от 28,60 лв за
държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260105/26.02.2021г. по гр.д. № 2392/2019г. по
описа на Районен съд – гр. К., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която се отхвърля
4
предявеният от „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**,
бл.*, вх.В срещу ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж,
ет.6, ап.145 иск да се признае за установено, че ИВ. Ж. К., ЕГН: **********
дължи на „***" ЕООД сумата 173 лв.- главница, явяваща се непогасен остатък
от чистата сума, получена от ответника като кредит по сключения с „***"
ЕООД договор за потребителски кредит №**********/24.02.2014г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Ж. К., ЕГН:
********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж, ет.6, ап.145, че дължи на „***"
ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул. „***“ №**, бл.*, вх.В, сумата 173
лв.- главница, явяваща се непогасен остатък от чистата сума, получена от ИВ.
Ж. К. като кредит по сключения с „***"ЕООД договор за потребителски
кредит №**********/24.02.2014г., ведно със законната лихва от датата
подаване на заявлението - 16.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 682/18.04.2019 по
ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на PC- К..
ОСЪЖДА ИВ. Ж. К., ЕГН: ********** от гр. К., ж.к. „И.“ бл.*, вх.Ж,
ет.6, ап.145, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.С., бул.
„***“ №**, бл.*, вх.В разноските във въззивното производство от 28,60 лв за
държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5