РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1202
гр. Пловдив, 14 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА П.
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА П. административно
дело № 476 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на И.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Л.Н., против
Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Л.П.С., обективиран в
Писмо изх. № 10-06-226/29.09.2020 г. и Отказ за издаване на
удостоверение за наследници на Х.П.С., обективиран в Писмо изх. №
10-06-21/08.01.2021 г., издадени от Г.Д.гл. специалист „Административно
обслужване“ в Кметство с. Войнягово, при Община Карлово.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на оспорените административни актове и се иска тяхната
отмяна, съответно административният орган да бъде задължен да издаде исканите удостоверения.
Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки приложени по делото.
3. Ответникът по жалбата – гл. специалист „Административно обслужване“ в
Кметство с. Войнягово, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения
в тази насока са изложени в писмено становище (л.72).
ІІ. По допустимостта:
4. На първо
място, следва да се констатира, че по делото на са ангажирани доказателства от
страна на ответния административен орган за датата, на която процесните откази
са връчени на жалбоподателката.
При това положение съдът приема, че процесните откази за издаване на удостоверение за
наследници са оспорени в предвидения за това срок и при наличието на правен
интерес, което налага извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.
ІІІ. За
фактите:
5. Първото производство е започнало по
подадено от жалбоподателката Искане за издаване на удостоверение за наследници на Л.П.С. починал през 1976 г. вх. № №
81 от 01.09.2020 г. по описа на Кметство с. Войнягово. Въз основа на така подаденото искане е издаден и спорният Отказ за издаване на удостоверение за наследници,
обективиран в Писмо изх. № 10-06-226/29.09.2020 г., чието съдържание се
свежда до следното:
При
направена служебна справка в регистрите за смърт на с. Войнягово, общ. Карлово
за 1976 г., е установено, че Акт за смърт на Л.П.С. не е съставен.
В
регистъра за смърт от същата година има съставен Акт за смърт № 10 от
07.05.1976 г. на Х.П.С..
В
семейните регистри на с. Войнягово от 1911 г. към днешна дата, е установено наличието
на съставен акт за граждански брак от 1920 г. на лицата Х.П.С.и Л. Г.
В
Акта за раждане на посочената в искането за наследници И. Л.ва С. /Акт за раждане от 1922 г./ са записани
родители: Майка - Л. Л.ва и баща - Л. П., а в Акта за раждане на П.Л.С. - майка
Л. П. и баща Л. П..
При
направена справка в Държавен архив - Пловдив, е установено, че на Л.П.С. няма
съставен акт за раждане. От *** година има съставен Акт за раждане № 31 на Х.П.С..
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за
наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали
на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.
При
тези данни, жалбоподателката е уведомена, че исканото от нея удостоверение за
наследници на лицето Л.П.С. не може да бъде издадено.
6. Второто производство е започнало по
подадено от жалбоподателката Искане за издаване на удостоверение за наследници на Х.П.С., починал през 1976 г. вх. № № 114 от 03.11.2020 г. по описа на
Кметство с. Войнягово. Въз основа на
така подаденото искане е издаден и вторият Отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Писмо изх. № 10-06-21/08.01.2021
г., чието съдържание се свежда до
следното:
От
направената служебна справка в регистрите за смърт на с. Войнягово е установено,
че има съставен акт за смърт на лицето Х.П.С.. Същият в регистъра за раждане е
роден като Х.П.С.. В регистъра за брак е с имена га Х. П. Спиридонов. Но в
актовете за раждане на децата му П.и И. е записан - баща Л. П..
С
оглед на гореизложеното е видно, че има разминаване в имената на лицето за
което се иска удостоверение за наследници, поради което такова не може да бъде
издадено.
7. От данните по делото се установява,
че от Кметство с. Войнягово вече е издавано Удостоверение на наследниците на Л.П.С.
№ 061/21.08.2009 г. (л.
13 по делото), както и
Удостоверение на наследниците на Х.П.С.№ 60/23.05.2014 г. (л. 14 по делото).
8. Като свидетел по делото е
разпитан Л.В.Л., според чиито показания Л.П.С. и Х.П.С.са едно и също лице.
ІІІ. За правото:
9. Съгласно чл. 24 от Закона за гражданската
регистрация (ЗГР) общинската администрация издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по
ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В издадената от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
правосъдието Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението (наричана по-долу за
краткост само Наредбата) е
предвидено, че удостоверения въз основа на регистъра на населението могат да
издават кметът на общината, кметът на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация (чл. 2 от
наредбата).
В тази връзка по делото е представена
Заповед № РД-1151 от 11.11.2019 г., с която Кметът на Община Карлово е определил
множество служители в общината за длъжностни лица по гражданското състояние, сред
които е и издателят на процесните откази, а именно Г.Д.Д.– старши специалист в
кметство с. Войнягово.
При
това положение следва да се приеме, че оспорените административни актове, са
постановени от материално компетентен орган на общинската администрация, в изискваната
от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съображенията относно допуснатите съществени нарушения при издаването
на процесните откази ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
10. По делото не се
формира спор по установените
факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и
се свежда до въпроса налице ли са основания за издаване на исканите
удостоверени за наследници.
Според § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго.
В случая административният орган е бил
сезиран с искане за извършване на административни услуги - издаване на удостоверения
за наследници, които имат само удостоверяващо действие за факти с правно
значение, а именно – посочване на наследниците на покойния Л.П.С. и Х.П.С.. Следователно
процесните откази за издаване на исканите удостоверения представляват
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
11. За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да бъде съобразено още следното:
Производството по издаване на
удостоверение въз основа на регистъра на населението е особено производство,
което не се припокрива с всички правила на административното производство,
предвидени в глава пета на Административнопроцесуалния кодекс. В това
производство административният орган не трябва да събира други доказателства,
за да издаде исканите удостоверения, доколкото последните се издават единствено
въз основа на регистъра на населението съгласно цитирания по-горе чл. 24 ЗГР. В
тази връзка в чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. е
уточнено, че удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в
Националната база данни "Население и Локалната база данни
"Население", като за издаването им могат да се ползват и данни от
регистрите на актовете за гражданско състояние. Обхвата на задълженията на
длъжностното лице при издаването на удостоверения за наследници са
регламентирани в чл. 11, ал. 2 от наредбата и се свеждат именно до пълна
проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на
актовете за гражданско състояние
В разглеждания случай очевидно длъжностното
лице по гражданско състояние е извършило проверка в регистъра на населението и
в регистъра на актовете за гражданско състояние, но от съждението на процесните
откази не става ясно, кое е обосновало тяхното издаване, доколкото същите
съдържат само фактически констатации, но не и основаните на тях прави изводи.
Впрочем в оспорените актове се съдържат констатации единствено за установените
вписвания, които обаче сами по себе си не биха могли да доведат до отказ за
издаване на исканите удостоверения, тъй като констатираното от длъжностното
лице разминаване в имената (на лицето за което се иска издаване на удостоверение за
наследници) не води до
извод за липса на идентичност на лицата Х.П.С.и Л.П.С.. Защо обаче длъжностното
лице по гражданско състояние индиректно е приело обратното (че липсва
идентичност между тях),
при положение, че този извод по аргумент от чл. 18, ал. 3 от № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. може да бъде направен само когато различните имена на лицето не
са вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за
гражданско състояние, от данните по делото не става ясно. Иначе казано, извод
за наличие на идентичност на лице с различни имена (по аргумент от чл.
18, ал. 3 от № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.) може да бъде направен само когато
различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в
регистрите на актовете за гражданско състояние
Вписването на конкретно лице с
различни имена в регистъра на населението очевидно не е рядък случай, което е
наложило уреждането на нарочно производство по издаване на удостоверение за
идентичност на лице с различни имена в цитирания чл. 18 от НАРЕДБА № РД-02-20-6
от 24.04.2012 г., както и на производство за отстраняване на непълни и/или
неточни данни в електронен личен регистрационен картон в чл. 77 от НАРЕДБА №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация (според
който във всички случаи, когато се установи, че данните в електронен личен
регистрационен картон са непълни и/или неточни, отговорното длъжностно лице по
тази наредба незабавно предприема действия за тяхната актуализация).
Разбира се органът не е следвало да
провежда производството по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г., което
има за цел издаването на удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
доколкото в случая няма искане за издаване на такова удостоверение като
основание за започване на производството. Тъй като обаче и в двете производства
(по чл.
18 от наредбата и по издаване на удостоверение за наследници) длъжностното лице извършва проверка в
едни и същи информационни източници, то ако в производството по издаване на процесните
удостоверения за наследници е могло да се установи, че имената на Х.П.С.и Л.П.С.
са имена на едно и също лице, то удостоверенията би следвало да бъдат издадени.
При невъзможност това да се установи въз основа на информацията, съдържаща се в
съответните бази данни, е налице основание за отказ за издаване на документа. В
този смисъл Решение № 2849 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2017
г., III о.
Мотиви обаче в горния смисъл липсват в
оспорените откази за издаване на удостоверения за наследници. Всъщност от
данните по делото не може да се установи дали длъжностното лице изобщо е
изследвало този въпрос или просто механично е възпроизвело данните от регистър
на населението в оспорените откази.
Индиция
за липса на задълбочен анализ на вписаните в регистър на населението данни от
страна на ответния административен орган са вече издадените от Кметство с. Войнягово
Удостоверение на наследниците на Л.П.С. № 061/21.08.2009 г. (л. 13 по делото) и Удостоверение на наследниците на Х.П.С.№
60/23.05.2014 г. (л.
14 по делото), при
издаването на които очевидно е установено че Х.П.С.и Л.П.С. са едно и също
лице. Впрочем в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел,
дадено под страх от наказателна отговорност.
12. Изискването за обосноваване на административния акт е
една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административният орган е издал конкретен
административен акт. Това подпомага лицето в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане
към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите.
13. Ето защо, крайният извод е, че оспорените
Отказ за издаване на удостоверение за
наследници на Л.П.С., обективиран в Писмо изх. № 10-06-226/29.09.2020 г. и
Отказ за издаване на удостоверение за наследници на Х.П.С., обективиран в
Писмо изх. № 10-06-21/08.01.2021 г., издадени от Г.Д.гл. специалист
„Административно обслужване“ в Кметство с. Войнягово, при Община Карлово, са незаконосъобразни и като такива ще следва да бъдат отменени. На
основание чл. 173, ал. 2 АПК делото
следва да бъде изпратено като преписка на Кмета на Кметство с. Войнягово, за
ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по
тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт. Това налага извод за основателност на жалбата.
Мотивиран горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и
чл. 174 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Отказ
за издаване на удостоверение за наследници на Л.П.С., обективиран в Писмо изх.
№ 10-06-226/29.09.2020 г. и Отказ за издаване на удостоверение за
наследници на Х.П.С., обективиран в Писмо изх. № 10-06-21/08.01.2021 г.,
издадени от Г.Д.гл. специалист „Административно обслужване“ в Кметство с.
Войнягово, при Община Карлово.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Кметство с.
Войнягово, за ново произнасяне по Искане за издаване на
удостоверение за наследници на Л.П.С. починал през 1976 г. вх. № 81 от
01.09.2020 г. по описа на Кметство с. Войнягово и Искане за издаване на
удостоверение за наследници на Х.П.С., починал през 1976 г. вх. № 114 от
03.11.2020 г. по описа на Кметство с. Войнягово, подадени от И.П.С.,
при съблюдаване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в настоящото решение, в
14-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: