РЕШЕНИЕ
№ 603
Б., 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Б.
- XVIII състав, в съдебно заседание на
единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИНА
НИКОЛОВА |
при секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа
докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 603 / 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
Образувано е по жалба на ПГТ
„Проф. д-р А.З.“, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ф.Н.В.- директор, чрез адв.А.И.П., против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-44-0089546/10.03.2023 год., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“ Б., дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради липса на мотиви, като издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целите на закона и иска
нейната отмяна. Сочи, че не е налице материалноправната предпоставка за
налагане на ПАМ, тъй като обратно на констатациите в заповедта продажбата е
отчетена, видно от КЛЕН и не е налице нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговския обект, тъй като физическото предаване на фискалния бон
на клиента не е от нарушенията, за които законодателят е предвидил налагане на
ПАМ. Възразява, че не са изложени мотиви, касаещи
срока на мярката и че при определянето му административният орган е действал в
нарушение на принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК.
В съдебно заседание, процесуалните представители на жалбоподателя поддържат
жалбата по изложените в същата съображения. Допълват, че в случая има съставени
два административни акта за едно и също нарушение, които все още са предмет на
съдебно оспорване, а с оглед последната практика на европейския съд не могат да
се налагат две наказания – принудителна административна мярка и наказание за
едно и също нарушение, още повече, че нарушението не е установено и е
недоказано.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по
издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не
изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище преди съдебното
заседание процесуалният представител на ответника изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че за извършената
контролна покупка на кафе на обща стойност 5 лева в стопанисвания от
жалбоподателя обект не е била издадена фискална касова бележка преди
легитимация от страна на проверяващите, поради което е налице материалноправната
предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Твърди, че административният орган
подробно е мотивирал в заповедта определянето на срока на мярката, който е
правилно и обосновано определен към средния при липса на доказателства както за
смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства и
който няма да доведе до сериозни финансови загуби за него. Счита, че срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за съставяне на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Твърди, че административният орган е посочил целите,
които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От съставения по повод на
проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0089546/08.03.2023
год. се установява, че на 08.03.2023 г., в
15:02 часа е била извършена проверка на търговски
обект - ресторант
„Младост“, находящ
се
в гр.Б., бул. „Стефан Стамболов“ № 53, стопанисван от ПГТ „Проф. д-р А.З.“, ЕИК: *********. В протокола е посочено, че в хода на проверката е била извършена
контролна покупка
на два
броя кафе за вкъщи на обща стойност 5 лева,
получени от Е. Б. - сервитьор в обекта, като при плащането, извършено в брой от Р. А. - старши
инспектор по приходите преди легитимацията не е била издадена
фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство
или ръчна касова бележка от кочан. Посочено е също така, че след като органите
по приходите се легитимирали, бил разпечатан КЛЕН, от който се установило, че
продажбата е отразена на ФУ след тяхната легитимация.
Във връзка с така установената
фактическа обстановка в протокола за извършване на проверка, на 10.03.2023
год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ - Б.,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че
с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. С оглед на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и
чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспореният в настоящото производство
административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-44-0089546/10.03.2023 г., с която на ПГТ „Проф. д-р А.З.“ е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект
- ресторант
„Младост“, находящ
се
в гр.Б., бул.„Стефан Стамболов“ № 53, стопанисван от ПГТ „Проф. д-р А.З.“, ЕИК: ******** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От административната преписка
се установява, че за установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба H-18/13.12.2006 на МФ, във вр.чл.118, от ЗДДС, е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F700364/23.03.2023г.(л.37-40).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 14.03.2023 год., а
жалбата е подадена на 27.03.2023 год. По изложените съображения
съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспорената заповед № ФК-44-0089546/10.03.2023 год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Б., дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“, е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186,
ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект -
ресторант „Младост“, находящ се в гр.Б., бул.
„Стефан Стамболов“ № 53, стопанисван от ПГТ „Проф. д-р А.З.“, ЕИК: ********* и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви: 1.При направена контролна покупка на 2 броя кафе за вкъщи, на обща стойност
5 лева, заплатени в брой от Р. Г. А. - старши инспектор по приходите преди
легитимация не е бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство в работен режим;
Плащането е било прието от Е. Б. - сервитьор в обекта. След легитимация на
органите по приходите била отпечатана КЛЕН № 0022550/08.03.2023г., от която е
видно, че извършената продажба е регистрирана при легитимация от страна на
органите по приходите; 2. Констатирано е, че средно - дневният оборот е 1799.86
лева и че задълженото лице не подава данъчни декларации за финансовите
резултати от дейността си - данъчни печалби и данъчни загуби по години.
При тези данни органът е
формирал извод, че е създадена организация на работа, която позволява част от
оборота да не се отчита, чрез фискално устройство. Посочил е, че липсата на
организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да организира
дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006
година и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Посочено е, че
неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата,
винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи,
не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната
основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.
Налагането на ПАМ е
обосновано с вредата от нарушенията но чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба
Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране
на продажба, която е в размера на дължимият корпоративен данък и ДДС, който не
се внася върху неотчетените приходи от продажбите.
На първо място, по въпроса за
валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП /л.46/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП
и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване
на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от
компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и
чрез препращане към протокола за извършена проверка.
По съществото на спора, след
преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до
следните правни изводи:
Събраните по делото
доказателства не могат да обосноват категоричен извод, че отчитането на
извършената продажба/контролна покупка на 2 броя кафе за вкъщи на стойност 5
лева във фискалната памет на ФУ е станало едва при/след легитимацията на
органите по приходите.
Липсват доказателства, от които
да може да се направи извод кога точно е била извършена контролната покупка и
получено плащането в брой. В ПИП е посочено само, че проверката е извършена в
15.02 часа на 08.03.2023г. От друга страна е налице съвпадение между така посочените
дата и час на извършване на проверката и датата и часа на регистриране на
продажбата във фискалната памет на ФУ, съгласно представеното по делото копие
на разпечатка от КЛЕН. Предвид това и констатацията в ПИП, че контролната
покупка е извършена в хода на проверката, съдът приема, че фискален бон за
продажбата е бил издаден при получаване на плащането за контролната покупка и
не е била налице материално-правната предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС за налагане на процесната ПАМ.
Отделно от това, съдът намира
оспореният акт за немотивиран в частта относно продължителността на срока, за
който се прилага мярката. Изложените мотиви във връзка с определянето на срока
са общи и бланкетни и на практика се приравняват на липса на мотиви. Неиздаването
на фискален бон за продажба на стойност 5.00 лева е посочено като основание за
издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ, но само по себе си по
никакъв начин не мотивира размера на срока, за който е наложена мярката.
Останалите факти, като размера на средно дневния оборот и че ПГТ „Проф. д-р А.З.“
като задължено лице не подава данъчни декларации за финансовите резултати от
дейността си - данъчни печалби и данъчни загуби по години са общи, не обосновават
наличие на заплаха, че лицето ще извърши друго нарушение, като процесното и не
могат да обосноват необходимостта от налагане на ПАМ за срок около средния от
предвидения от законодателя. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени
някакви обстоятелства, същите представляват само факти и статистически данни,
които не съдържат ясни правила за определяне срока на принудителната
административна мярка.
Посочените фактически основания
не са относими към определянето на срока на мярката, а направените изводи за
създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се
отчита през ФУ, както и другите съждения в мотивите, представляват общо
формулирани формални изявления, които не почиват на конкретни факти и нямат
характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите
на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени
отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване
защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока на
мярката, кои обстоятелства имат значение и каква е тяхната тежест. Необосновано
е заявено, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики
в обекта, без да е установено, че там е създадена трайна практика да не се
издават фискални бонове за извършени продажби и да не се отчита оборота. Срокът
въобще не е съобразен с обществената опасност на констатираното деяние,
изразяващо се в неиздаване на касов бон за продажба на кафе на стойност 5.00 лева,
дори и да приемем, че такъв не е бил издаден преди легитимация от страна на проверяващите. Няма твърдения и данни за предходни нарушения. Срокът на
процесната ПАМ е явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, тъй
като при затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за
причиняване на вреди на ПГТ „Проф. д-р А.З.“, които са явно несъизмерими с
преследваната от закона цел при констатирано еднократно нарушение, в нарушение
на изискването по чл.6, ал.5 от АПК. Административният орган е издал заповедта
за налагане на ПАМ без да извърши преценка за наличие на баланс между личните и
обществените отношения, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран
обществен интерес от налагането й.
По изложените съображения,
съдът намира, че освен приложена в нарушение на материалния закон, процесната
ПАМ се явява и несъобразена с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, уреден в чл.6, ал.2 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава.
Нещо повече, предвид приложения
по делото Акт за установяване на административно нарушение №
F700364/23.03.2023г. и твърденията на жалбоподателя, че в случая освен ПАМ е
наложено и наказание за едно и също нарушение, които все
още са предмет на съдебно оспорване, следва да се заключи, че ответникът не е осигурил координиране на производствата и е допуснато
автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя, с оглед
на което възражението на жалбоподателя, че ПАМ е издадена при несъобразяване с
Решение на СЕС по дело С-97/21, се явява основателно.
С оглед на всичко изложено
по-горе, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна и оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По делото не е направено искане
за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради което такива не му
се дължат.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Б., осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-44-0089546/10.03.2023
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Б., дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: