№ 1211
гр. В., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.268 ГПК.
С въззивна жалба от Б. Д. Д., чрез пълномощника адвокат Д. Т., е оспорено решение
№262610/ 13.10.2021г. по гр.д.№ 11854/ 2020 г. на Районен съд-В., с което е отхвърлен предявения
от Б. Д. срещу Н. К. С. положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55,
ал.1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 16 000 лв., получена от него без основание, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2119/ 28.05.2020г. по ч.гр.д.№ 2834/ 2020г.
РС-В..
Излага възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост,
постановяване на решението в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Счита, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и не е обсъдил всички приети по
делото доказателства, във връзка с направените от ищеца доводи и възражения, поради което е
достигнал до погрешни изводи. Поддържа твърдението, че по неформална договорка с ответника,
ищцата е следвало да го замести в правоотношението с останалите собственици, елемент от която
е прехвърлянето на 1 кв.м. идеална част от терена. Заплащането на исковата сума е във връзка с
постигната предварителна довореност, която не е доведена до край.
Като нарушения на процесуалните правила посочва неправилна квалификация на иска и
неправилно разпределение на доказателствената тежест, схематичен и непълен доклад по делото,
на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 ГПК, водещ до непълнота на доказателствения материал. Излага
доводи за неправилност на изводите по всяка от обсъдените в решението хипотези на
неоснователно обогатяване- чл.55, ал.1 ЗЗД.
По същество претендира отмяна на решението и постановяване на друго, за уважаване на
предявения иск и присъждане на разноските за две инстанции.
Въззиваемата страна- Н. К. С., чрез процесуален представител- адвокат Ф. Р., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба с доводите на писмения отговор. Представя
писмена защита.
Съдът, съобразно възраженията на жалбоподателя, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235
1
ГПК, констатира:
Предявеният иск от Б. Д. Д. срещу Н. К. С., е за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата сумата 16 000лв., преведена по банков път, със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, на основание чл. 410 ГПК, и направени в заповедното производство разноски.
Според твърденията в исковата молба и уточняващите я молби от 08.12.2020г. и
15.03.2021г., , сумата е преведена на ответника с платежно нареждане от 25.02.2015г. по банкова
сметка на ответника Н. К. С., при отсъствието на валидно правно основание. В качеството
строител-инвеститор „Ен Джи Тренд“ ЕООД, е договорил със собствениците на ПИ с
идентификатор 10135.1501.1055, адрес- гр. В., ул.“****, с площ от 260 кв.м., да построи от името
и за сметка на дружеството сграда в имота, срещу обезщетяване на останалите съсобственици със
самостоятелни обекти в построената сграда. Страните се уговорили Д. да встъпи в правата и
задълженията по сделката със съсобствениците, част от която е прехвърлянето на 1 кв.м. идеална
част от имота. Процесната сума е част от цената по бъдещото споразумение за заместване в
правоотношението с останалите съсобственици на имота. Впоследствие ищцата разбрала, че нито
дружеството, нито ответника като физическо лице, били в договорни отношения със
съсобствениците за застрояване на имота, поради което предварителните договорености не са
доведени до край. Претендира връщане на дадената сума като платена без основание.
В съдебно заседание поддържа, че предварителната уговорка между страните включва,
освен прехвърляне на собственост върху имота, и встъпване на ищцата в правата на ответника по
договор за строителство, която част не е изпълнена.
В писмен отговор на ответника Н. К. С., депозиран в срока по чл.131 ГПК, са изложени
възражения по основателността на иска. Посочено е, че процесната сума е преведена на валидно
правно основание - договор за покупко- продажба на 1 кв.м. ид.ч. от поземлен имот идент. №
10135.1501.1055, находящ се в гр. В., ул. *****, с площ от 260 кв.м., прикрит с договор за замяна
между дружеството, с управител и представляващ Н. К. С., и Б. Д., по нотариален акт №46 / 2015г.
Формално, уговорената продажна цена е платена на физическото лице, като част от общата
продажна цена от 19 500лв., а притежаваното от него дружество е изпълнило задължението за
прехвърляне чрез замяна, за преодоляване на пречките по чл.33, ал.1 от ЗС. Поради това счита, че
следва да се приложат правилата на относно прикритото правоотношение, което е покупко-
продажба. Относно основанието на паричния превод- част от действително уговорената продажна
цена за прехвърляне на един кв.м.идеална част от поземления имот,се позовава на пълно обратно
писмо- договор за депозит от 20.02.2015г.
Направено е възражение за погасяване на иска по давност, с оглед датата на подаденото
заявление по чл.410 ГПК.
По предмета на спора :
Разпоредбата на чл.55 от ЗЗД урежда отделни хипотези на института на неоснователно
обогатяване, всяка от които е обсъдена с решението на първоинстанционният съд. По същество
искът е разгледан и спорът разрешен на основанието по чл. 55, ал.1, предложение второ от ЗЗД, за
връщане на претендираната от ищеца сума, поради бъдещо основание, което не е могло да се
осъществи.
В съответствие с правомощия по чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася в рамките на
въззивното обжалване, извършвайки самостоятелна преценка на събрания фактически и
доказателствен материал по делото и при определената от него правна квалификация на иска,
извежда собствени правни изводи.
Районният съд е дал квалификация на иска с окончателния доклад по делото, въз основа на
обстоятелствата, към които се придържа ищцовата страна в уточняващите иска молби, и при
формулирания петум. В зависимост от предмета на спора е разпределил доказателствената тежест
между страните, съответно за ищеца- установяване на твърдението, че сумата е дадена на
ответника, и възражението, че основание не се е осъществило, и за ответника- доказване
наличието на годно правно основание за получаване на процесната сума.
Поясняващи изложеното са съображенията, че при първият фактически състав на чл.55,
ал.1 ЗЗД се изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание,
преценяван към моментът на получаване на облагата. При втория фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД престацията се извършва при неосъществено основание, с оглед на очаквано в бъдеще
2
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Разместването на имуществени блага е
настъпило на правно основание, което не е напълно завършено. Това са също случаите на
неизпълнение на задължението на обещателя по предварителен договор, когато във връзка с
обещанието е дадено благо от кредитора. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна
сила. Текстът намира приложение, когато е престирано при налично основание, което
впоследствие е отпаднало с обратна сила поради унищожаемост, разваляне или настъпване на
прекратително условие на договора.
Въззивният състав приема за правилна квалификация на иска във втората хипотеза на чл.55
ЗЗД. Определящи за този извод са твърденията, че между страните е съществувала уговорка,
ответникът да прехвърли на ищцата правата и задълженията си в правоотношението с останалите
съсобственици на имота относно бъдещото му застрояване, която не е реализирал докрай.
По фактите и обстоятелствата:
Установява се от представеното платежно нареждане, че ищцата е превела на ответника
сумата от 16 000 лв., без посочено в документа основание. Разместването на имуществени блага,
довело до обогатяване на ответника с исковата сума, е елемент от фактическия състав на чл. 55 от
ЗЗД.
Същественият за спора въпрос е по основанието на паричния превод.
Ответникът носи тежестта на доказване, че получаването на сумата е на валидно правно
основание, а насрещната страна възражението си, че по силата на постигнатата предварителна
договореност, освен придобиването на идеална част от поземления имот, е следвало да встъпи в
правоотношението на ответника с останалите съсобственици на имота относно бъдещото му
застрояване, но това условие не е изпълнено.
От представените писмени доказателства следва , че на 26.02.2015г. „ЕН ДЖИ ТРЕНД“
ЕООД, с управител Н. К. С., е прехвърлило с договор за замяна на Б. Д. Д., 1 кв.м. ид.част от ПИ с
идентификатор 10135.1501.1055., с адрес- гр.В., ул.“ ****, трайно предназначение на територията-
урбанизирана, и начин на трайно ползване- ниско застрояване, срещу движима вещ - монитор 19,
LCD1770NX-BK. Сделката е оформена с нот.акт № 46, том I, рег.№ 716, дело 49/ 2015г./ Акт №15,
том XI, дело 2105/ 15.
Предхождащ замяната е двустранно подписан документ „ Предаване на гаранция за
покупка на имот“ от 20.02.2015г. , според който Б. Д., в качеството на купувач, предава на „ЕН
ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, в качеството на продавач, сумата 1700лв., за прехвърляне на собствеността
на 1 кв.м.идеална част от притежаваното от продавача дворно място , представляващо ПИ с
идентификатор 10135.1501.1055, адрес- гр.В., ул.“****. Купувачът е заявил желание да придобие
собствеността на посочения имот при посочените параметри:-цена 19 500лв. и сключване на
окончателен договор в срок до 28.02.2015г. Дадената като гаранция сума е част от цената, която
окончателно ще бъде изплатена в деня на нотариалното прехвърляне.
Според ръкописния текст на гърба на документа „ Предаване на гаранция.“, представен в
оригинал, съставен и подписан от Б. Д., сумите: 1700лв. на 20.02.2015г.; 16 000лв.- по банка на
25.02.2015г.; 500 евро – на 26.02.2015г.; 325 лв. на 26.02.2015г., са платени на Н. С. за прехвърляне
собствеността на 1 кв.м. недвижим имот, В., „****.
Според ръкописния текст на л.63 от делото на районния съд, съставен и подписан на
26.2.2015г. от Н. К. С., ответникът е получил горепосочените суми на обозначените дати, за
прехвърляне на недвижим имот в гр.В., ул.“*****.
Неоспорената автентичност на двата ръкописни текста обосновава непротиворечив и
категоричен извод, че платените на ответника суми, част от които процесните 16 000лв, са дадени
за прехвърляне на собственост- 1 кв.м. от недвижим имот на ул.“****. Основанието кореспондира
с посоченото в документа от 20.02.2015г., с характеристики на предварителен договор по чл. 19 от
ЗЗД, за придобиване на собственост при посочените в него параметри.
По същество:
Съвкупността от установените факти , преценявани във връзка с уредените в чл.55, ал.1
ЗЗД три състава на неоснователно обогатяване, доказва наличието на основание за получаване на
сумата. Писмените изявления на страните удостоверяват знанието им за симулативната сделка и
разкриват действителното правоотношение по продажба на идеална част от имота, прикрито с
3
договор за замяна, който е симулативен и като такъв противопоставим на трети лица.
Не се доказва предварителна договореност между страните, за поето от ответника
задължение ищцата да го замести в правоотношението с другите съсобственици на имота, така
както е посочено в последната уточняваща молба от 15.03.2021г., едновременно с постигнатата за
придобиване на идеална част от този имот.
Неправилно е тълкуването, дадено от ищцовата страна на разписката за получени суми от
Н. С., като пълно обратно писмо, или непълно обратно писмо- начало на писмено доказателство,
тъй като съдържа признание на неизгодни за страната факти. Защитата черпи довод от
неуточнените вид и квадратурата на имота, и условия на прехвърляне, който е необоснован.
Документът е съставен в деня на изповядване на сделката за замяна на 1 кв.м. от процесния имот, и
неговото значение е да потвърди получаването на сумите, на посоченото от кредитора основание,
според съдъранието на документа за гаранция от 20.02.2015г. Поради това нито е обратно писмо,
установяващо пряка симулация, нито е начало на писмено доказателство , като основание за
допускане на гласни доказателства.
Защитата се позовава на документ , изходящ от другата страна, който не притежава
характеристиките на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Изявленията не са
индиция за предполагаема договореност на страните по отношение правата и задълженията на
прехвърлителя за бъдещо застрояване на имота. Липсват твърдения и доказателства за
юридическа обвързаност на ответника като инвеститор- строител.
Изявленията на св.К., базирани на лични впечатления от първата среща между страните и
коментираната възможност ответникът да съдейства на ищцата за сключване на договор за
строителство във връзка с предложението за продажба на собствеността върху един квадратен
метър, не насочват категорично към постигната уговорка за съдържанието на продажбеното
правоотношение. Не знае, провеждана ли е друга среща между страните, също и с адвоката на
ответника, и как са финализирани въпросните отношения.
Конкретна информация липсва и в показанията на св. И.П., посочен от ответника, пред
който споделил за продажбата на 1 кв.м.от имота на ул.“****.
С оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, преценявани съпоставимо
и във връзка помежду си, приема за доказано възражението на ответната страна, че процесната
сума е преведена като част от задължението за определената с догодор за покупко-продажба цена
на придобитото право на собственост върху имота, т.е. при наличието на валидно правно
основание.
По възражението за погасяване на иска по давност приема следното:
Давността за вземането поради неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на пет
годишна давност. За отделните състави се приема, че давността има различен начален момент. В
хипотезата на неосъществено основание давността започва да тече от настъпването на
невъзможността да се осъществи основанието. Ако се приеме, че такава възможност е била налице
още към датата, в която е осъществен превода на процесната сума, на 25.02.2015г., и искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано преди изтичане на последния ден
от давностния срок, съвпадащ с датата на пощенско клеймо на пощенския плик / л. 7 от ч. гр. д. №
2834/2020 г. по описа на ВРС/, като с него прекъсва течението на давността, възражението е
неоснователно.
Решението, с идентичен правен извод, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, с препратка към изложените в останалата част мотиви.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се уважи искането на въззиваемата страна за
направени по делото разноски, с оглед представените доказателства- договор за правна защита и
съдействие № 717270/ 20.01.2021г.и преводно нареждане на сумата 1200лв. Възражението за
прекомерност е неоснователно, доколкото този размер не надхвърля значително границата на
задължителния минимум по Наредба №1/ 2004г.
На основание чл.271 и ч.280 ГПК
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262610 от 13.10.2021 година, постановено по гр.дело №
11854/2020 година на Районен съд- В. .
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН- **********, да заплати на Н. К. С., ЕГН- **********, сумата
1200 лв./ хиляда и двеста лева/ - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р. Б. в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5