№ 518
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260464/25.08.2024 г. по гр. д. №11512/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за
отнемане на незаконно придобито имущество на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество срещу М. А. А. и В. М. А.. Предмет на иска е
имуществото, описано в параграф трети от решението: 226 800 лева,
представляващи паричната равностойност на част от недвижим имот, който не
може да се отнеме като обособено имущество а именно 278,00 кв. м. от
триетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5358.3335, построена в
парцел Н-ЗЗЗ, кв. 171 по плана на гр. Нови Искър, кв. ***, ул. „***“ 16;
фургон, трайно монтиран с разрешение за поставяне №5/07.05.2014г. в имот с
идентификатор №00357.5064.34 по ККР, местност „Язо“, землището на гр.
Нови Искър; лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ********; товарен
автомобил „Нисан Траде” с peг. № ********; лек автомобил „Ситроен Ц 8” с
peг. № ********; лек автомобил „Гранд Чероки” с peг. № ********; лек
автомобил марка „БМВ 520 И” с peг. № ******** и бордово полуремарке
„Кьогел-СН 24 П 100” с peг. № ********.
Решението е обжалвано от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество, действаща чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
1
със събраните доказателства. Оспорва се като необоснован изводът на първата
инстанция, че процесното значително несъответствие не се дължи на
правонарушение, извършено от М. А. или В. А.. Твърди се, че на отнемане
подлежи не само имущество от конкретна престъпна дейност или тежко
административно нарушение, а и всяко едно имущество, което е с неустановен
или недоказан произход. Поддържа се, че при анализиране на
пропорционалността в осъществената намеса в правото на собственост на
проверяваните лица, следва да се има предвид, че установеното значително
несъответствие между придобитото от същите имущество и законните им
доходи, е в резултат на извършени многократни действия или бездействия,
водещи до нарушаване на обществените отношения. Изтъква се, че
презумпцията, че едно имущество е незаконно придобито се извежда от
установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ. Чл. 6 от
Конвенцията обикновено не възпрепятства държавите да прибягват до
презумпции. В производствата относно различни форми на конфискация или
фискална репресия публичните власти могат да се позовават на презумпцията,
че активите са придобити незаконно. Същият подход е използван в контекста
на оплакванията относно презумпции, направени в този контекст, или по чл. 1
от Протокол № 1 или по отношение прехвърляне тежестта на доказване върху
жалбоподателя, за да се докаже, че активите му са законно придобити (Graison
and Barnham v. The UK § 45), (Phillips v. the UK §43), (Perre v. Italy, (dec.).
Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.
Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред двете съдебни
инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемите и ответници в
първоинстанционното производство – М. А. А. и В. М. А., не са депозирали
отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.
263 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
От приетите в първоинстанционното производство доказателства
(уведомление, т. I, л. 171; споразумение, т. I, л. 173; справката за съдимост, т.
I, л. 187) се установява, че на 29.07.2015 г. Районна прокуратура - Петрич е
уведомила Комисията, че на 20.07.2015 г. Районен съд - гр. Петрич е одобрил
споразумение по н. о. х. д. № 742/2015 г., което е влязло в сила на 20.07.2015 г.
С него М. А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.
280, ал. 2, т. 3 и т. 4, връзка с ал. 1 НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Престъплението се е състояло в това, че на 29.04.2015 г. М. А. е направил опит
да преведе през границата на страната с Република Гърция - ГКПП-Кулата
(Промахон) - лице, което не е било български гражданин и без разрешение на
надлежните органи на властта с преотстъпена чужда лична карта. За
2
извършване на престъплението М. А. е използвал лек автомобил марка
„Хюндай", per. № ********, собственост на търговско дружество „КАШ
БАШ-1" ООД.
Безспорно е, че това престъпление е в кръга на престъпленията по чл.
22, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Затова на 31.07.2015 г.
Комисията е решила да започне проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на М. А.. Проверката е била от 31.07.2005 г. до
31.07.2015 г. (протокола, т. I, л. 177 от делото пред СГС). Не е спорно, че през
периода на проверката М. и В. А. са били съпрузи.
Безспорно е между страните, че от имуществото, което М. и В. А. са
придобили в периода на проверката, в края на този период те са имали само
това, чието отнемане Комисията търси, и което е описано в исковата молба,
без фургона. Съгласно заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице Ц.,
което въззивният съд кредитира, М. и В. А. не притежават фургон. От това
заключение става ясно, че към момента на придобиването стойността на всеки
един от обектите от това имущество е била: 243 120 лева, представляващи
размера на разходите за изграждането на пристроената и надстроена част от
триетажната жилищна сграда от 278,00 кв. метра с идентификатор
00357.5358.3335, намираща се в гр. Нови Искър, кв. ***, ул. „***“ 16; 2 100
лева на лек автомобил „Фиат Пунто” с peг. № ********; 7 000 лева на товарен
автомобил „Нисан Траде” с peг. № ********; 2 400 лева на лек автомобил
„Ситроен Ц 8” с peг. № ********; 9 700,00 лева на лек автомобил „Гранд
Чероки” с peг. № ********; 3 700,00 лева на лек автомобил марка „БМВ 520
И” с peг. № ********; 13 000 лева на бордово полуремарке „Кьогел-СН 24 П
100” с peг. № ********. Следователно през периода на проверката М. и В. А.
са придобили имущество за 281 020 лева (243 120 + 2 100 +7 000 +2 400 +
9 700 + 3 700 + 13 000). От приетата от първоинстанционния съд СИЕ
експертизата, която въззивният съд също кредитира, се установява, че за
периода на проверката доходите и приходите на М. и В. А. са били за 77 363,12
лева. Техните обичайни и извънредни разходи са били за 305 141,23 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според § 5, т. 2 от Закона за отнемане незаконно придобито имущество
/ЗОНПИ/ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.)
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се
довършват по реда на този закон. Ето защо за разглеждането на съдебното
производство са относими именно разпоредбите на ЗОНПИ.
Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е
установен законен източник на доходи), което е налично към датата на
проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“
3
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Наличието на имущество с
неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към
неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на
значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително
несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c
най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите)
над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато
такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите
на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишаване, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В този
смисъл е актуалната съдебна практика на ВКС и възприето разбиране в ТР от
18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период.
При съобразяване на цитираното тълкувателно решение и доказаното
налично имущество към края на проверявания период общо на стойност 281
020 лева, въззивният съд заключава, че установеното несъответствие в
разглеждания случай е над 150 000 лева, т. е. нали е „значителното
несъответствие“. В случая е доказано, че в края на проверявания период М. и
В. А. са имали имущество за 281 020 лева, което те са придобили през
проверявания период. Същевременно за проверявания период те са имали 77
363,12 лева доходи и приходи, а 305 141,23 лева са техните обичайни и
извънредни разходи. Така се формира несъответствие от 508 798,11 лева (305
141,23-77 363,12+281 020). То е над 150 000,00 лева и е значително.
Тъй като такова несъответствие е налице, на проверка от съда следва да
се подложи обстоятелството – дали това несъответствие се дължи на
правонарушение, извършено от М. и В. А.. С определението си от 31.03.2023 г.
първоинстанционният съд е указал на Комисията, че в нейна тежест е да
установи и че евентуалното значителното несъответствие в имуществото на
4
ответниците се е дължало или е имало връзка с правонарушение. Ищецът,
въпреки дадените указания, не е изложил твърдения, че значителното
несъответствие се е дължало на правонарушение, нито е отправил
доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на
посоченото обстоятелство. Липсват твърдения на Комисията, както и
доказателства М. А. да е извършил друго престъпление, освен това по чл. 280,
ал. 2, т. 3 и т. 4, връзка с aл. 1 НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 НК, за което е
сключил споразумението с прокуратурата. Няма данни също така В. А. да е
извършвала престъпление, както и М. и В. А. да се извършвали
правонарушение. Затова съдът приема, че М. А. не е извършил друго
престъпление, освен това, за което е сключил споразумение с прокуратурата.
В. А. не е извършвала престъпление, а нито тя, нито М. А. са извършвали
правонарушения.
В редица решения на ЕСПЧ, сред които решението по делото Й. и други
срещу България, се установява нарушение на правата на молителите по чл. 1
от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, поради липсата на доказана причинно-следствената
връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпното
поведение на ответниците. Според ЕСПЧ имуществото може да бъде отнето
само ако бъде установена такава връзка, която следва да бъде констатирана от
националния съд в производството по отнемането на имуществото. От това
следва, че ЕСПЧ разглежда посочената причинно-следствена връзка като част
от фактическия състав, при който имуществото може да бъде отнето без да е
налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, поради което и отнемането без
наличието на такава връзка представлява нарушение на цитираната
разпоредба. Няма да е налице такова нарушение, ако националния съд
обоснове съществуването на такава връзка въз основа на установените по
делото факти, като преценката за това не трябва да е произволна или явно
необоснована. Поради това ЕСПЧ не приема, че самото отнемане на имотите
нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, като приема, че такова нарушение може да се
преценява едва след като бъде преценено съществуването на причинно-
следствената връзка между имуществото и престъпната дейност. Ако такава
не бъде установена и въпреки това имуществото бъде отнето то ще е налице
горепосоченото нарушение.
В разглеждания случай не е доказана връзка между престъплението,
извършено от М. А. през април 2015 г. и придобитото през проверявания
период 31.07.2005 г. - 31.07.2015 г. имущество, чието отнемане се желае от
Комисията. Поради това въззивният съд заключава, че не съществуването на
причинно-следствената връзка между имуществото и престъпната дейност.
Придобиването на процесното имущество не е доказано да се дължи на
правонарушение, извършено от М. А. или В. А..
От всичко гореизложено следва, че оплакванията за неправилност на
5
първоинстанционното съдебно решение, релевирани във въззивна жалба, са
несъстоятелни. При така приетите за изяснени правнорелевантни
обстоятелства и изложените правни съображения и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че предявеният
конститутивен иск от Комисията е изцяло неоснователен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата страна има право на
съдебни разноски, но такива не са извършени и не се претендират.
Въззивникът КОНПИ следва да внесе дължимата за производството държавна
такса с оглед изхода от делото на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260464/25.08.2024 г., постановено по гр.
д. №11512/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК:*********, да заплати по сметката на Апелативен съд –
София държавна такса за въззивно производство в размер на 5620.40 лева на
основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6