№ 122
гр. Плевен, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20234430200262 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № *** от ***г. на д-р И.Г.М. - Д. на *** –
П., на Ц. М. Б. с ЕГН: ********** от гр.П., ул.“Г.Д.“ *** на основание чл.209,
ал.3 от З.З., е наложена глоба в размер на ***., за нарушение на чл.2, ал.1 и
ал.2 от Наредба №15/2005г.за имунизациите в Р.Б. и чл.58, ал.1 от З.З..
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят Ц. М. Б., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд П., с която моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Административно
наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване, на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
1
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена
проверка на ***г. в обект *** д.Д.Т., гр.П., ж.к.“Д.“, ***, се констатира, че Ц.
М. Б., като родител, отказва да осигури провеждането на задължителни
имунизации на децата И.И.Д. на *** и М.И.Д. на *** с ш. в., п.в., в. против м.,
п., р., както и в. против т.. Отказът от имунизации е удостоверен чрез подпис
в имунизационния журнал, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл.2,
ал.1 и ал.2 от Наредба №15/2005г.за имунизациите в Р.Б. и чл.58, ал.1 от З.З..
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител З. И. И. и
свидетел М. Д. Д.. Същите са изчерпателни и изясняват обстоятелствата
около издаването на съответния АУАН. Жалбоподателят Ц. Б. не оспорва
изложената в АУАН фактическа обстановка, като излага доводи за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Съдът счита, че са налице съществени нарушения на материалния закон,
които водят до отмяна на НП.
В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2
от Наредба № 15/ 2005г. за имунизациите в Р.Б. и чл.58, ал.1 от З.З.. В
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата е предвидено кои са задължителните
планови и. и р., а именно тези срещу т., д., т., к.,, п., м., е. п., р., в.х. т. *, х.и. т.
* ( ХИБ) и п.и.. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №15, същите
се извършват съгласно имунизационния календар на Р.Б. ( приложение № 1).
Тези разпоредби, безспорно според съда не съдържат някакво конкретно
задължение за гражданите и съответно същите не могат да бъдат нарушени от
тях. Следващата нарушена разпоредба, която е посочена в АУАН от
актосъставителят е разпоредбата на чл.58, ал.1 от З.З.. С разпоредбата на
чл.58 от З.З. е въведено задължение за Министъра на здравеопазването да
определи задължителните планови и. и р., както и лицата подлежащи на
такива. Тук отново липсва задължение към гражданите, което би могло да
бъде нарушено, а е въведено такова към Министъра на здравеопазването.
Според съда, нарушената тук разпоредбата би следвало да е тази на чл.209,
2
ал.1 от З.З., която вече съдържа задължение към гражданите и по – точно
задължение за отделните граждани подлежащи на имунизация, да се явят за
извършването й, а с нормата на ал.3 на чл.209 от З.З., е регламентирана и
отговорност за родители или настойници, които не осигуряват провеждането
на задължителните имунизации на децата си. В случая безспорно е налице
неправилно приложение на материалния закон, което води до неяснота на
вмененото нарушение и се явява съществено нарушение. Следва да се посочи
и фактът, че и самите актосъставител и свидетел не са наясно нито със
задълженията на лицата по относимите към работата им нормативни актове,
нито имат ясна представа кои текстове от кои актове са нарушени от
жалбоподателя, нито можаха да се ориентират в съдебно заседание в крайна
сметка какво е трябвало да направят…
На следващо място, съдът счита за основателно твърдението на
жалбоподателя, а именно, че в АУАН и в НП липсва посочване на датата на
извършеното административно нарушение и по – точно в процесните АУАН и
НП е следвало да бъде посочен момента, когато е трябвало да бъде извършена
имунизацията, а не момента на декларирането на отказа от страна на
жалбоподателя. Безспорно в настоящия случай, в АУАН и в НП е посочена
датата на извършване на проверка на личния лекар – ***г., но не и датата на
която и. / р. е следвало да бъде извършена – не е посочена дата на която се
твърди, че е извършено нарушението. За такава дата безспорно не може да се
приеме датата на извършената проверка от контролните органи на ***.
Следователно разпоредбата на чл.209, ал.1 от З.З., представлява
административно нарушение, което обаче ще бъде извършено, не когато
компетентните за това органи установят неизвършване на съответната
имунизация / реимунизация, а на датата, на която е изтекъл определения в
имунизационния календар на Р.Б. (Приложение № 1 от Наредба №15) срок за
извършването й. В конкретния случай се касае за нарушение на разпоредбите
на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са императивни. Няма
пречка имунизациите да бъдат извършени и след предвидения в
имунизационния календар срок, но именно неосигуряване провеждането на
имунизация от страна на родителя или настойника е въздигнато от
законодателя, като административно нарушение, за разлика от последващото
писмено обективиране на отказа от извършване на имунизация, който няма
административнонаказателноправно значение.
3
Поради изложените съображения, съдът счита, че НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени, поради допуснати груби нарушения
на материалния закон, довели и до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до незаконосъобразност на НП.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от ***г., на д-р И.Г.М. - Д.
на *** – П. с което на Ц. М. Б. с ЕГН: ********** от гр.П., ул.“Г.Д.“ *** на
основание чл.209, ал.3 от З.З., е наложена глоба в размер на ***., за
нарушение на чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба №15/2005г.за имунизациите в Р.Б.
и чл.58, ал.1 от З.З..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4