Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на девети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д.
№ 5323/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 21817 от 23.01.2020 г., постановено по гр.д. № 55269/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 48 състав, са отхвърлени предявените от „Уникредит
Булбанк“ ЕАД срещу Р.К.Д., К.Р.Д. и И.Л.М. пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците в
условията на разделна отговорност (всеки по за 1/3 част) да заплатят на ищеца
сумата от 3370,82 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта за
физически лица № 16 от 18.07.2013 г. с
кредитен лимит 5000 лв., възнаградителна лихва в
размер на 180,85 лв. за периода 17.05.2016 – 20.07.2016 г., както и сумата от
652,25 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода от
20.07.2016 г. – 10.08.2017 г.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
основания чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.К.Д. сумата от 2500,00 лв., а на К.Р.Д. и на И.Л.М.
сумата от по 300,00 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Уникредит
Булбанк“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. Д. С., с надлежно учредена
представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че
отказът от наследство на ответника К.Д. е недействителен и в качеството и на
наследник на починалата А.И.Д. на 14.05.2014 г., е получила Нотариална покана №
10028, том IV, акт 67 на Нотариус М.Г.с
рег. № 622 в РНК от 25.05.2017 г, като Нотариална покана е
получена на 21.06.2017 г. и от И.М., а отказът от наследство на К.Д. е вписан
на 15.01.2017 г. по гр.д. № 80549/2017 г. Сочи се още, че материалното им
положение като законни наследници е еднакво с това на техния наследодател А.Д.
и доколкото паричните задължения не са за лична незаместима
престация, то задълженията на оправомощен
картодържател, в съответствие с нормата на чл. 60 ЗН
са преминали към неговите наследници по закон. Изтъква, че според ССчЕ, информация за сметка за периода 02.07.2007 г. –
09.08.2017 г. и описание на опрации за периода
20.07.2013 г. – 30.06.2016 г. приложени като доказателство към исковата молба,
става ясно, че са извършвани плащания с процесната
кредитна карта, както преди, така и след смъртта на покойната А.Д.. Поддържа,
че според чл. 49, ал. 2 ЗН е налице приемане на наследството и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, както било в конкретния случай. Иска въззивната
инстанция да отмени първоинстанционното решение и
уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите ответници
- К.Р.Д. и И.Л.М. не са подали отговор на въззивната
жалба. В открито съд. заседание от 09.04.2021 г. чрез чрез пълномощинака си – адв. К.К., с надлежно установена
представителна власт по делото, оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Претендират разноски.
Въззиваемият
ответник – Р.Д., не е подал отговор на въззивната
жалба. В открито съд. заседание от 09.04.2021 г. чрез чрез
пълномощинака си – адв. Р.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
съда да му присъди разноски по реда на чл. 38 ЗА за безплатно оказана правна
помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съотвено
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстационното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд по различни съображения и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СРС, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия
съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната
жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния
съд, настоящия състав намира следното:
Не е спорно между страните по делото, че на
18.07.2013 г. е сключен Договор за кредитна карта за физически лица № 16 между ищеца и А.И.Д.,
по силата на който на оправомощения картодържател е предоставено ползването на издадена от
банката кредитна карта с размер на разрешения кредитен лимит от 5000 лв., със
срок за ползване на разрешения кредитен лимит до 31.03.2015 г.
Установява се от препис – извлечение от акт за
смърт № 332/19.05.2014 г.,
съставен в гр. София, район Лозенец, Столична община, че А.Д. е починала на
14.05.2014 г., а от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение
за наследници с изх. №
РЛЦ19 – ГР94 – 1028/05.06.2019 г., издадено от Столична община, район Лозенец е
видно, че като нейни наследници по закон са вписани И. Л. М. (син) и К.Р.Д. (дъщера).
От съдебно удостоверение с изх. № 101114, издадено по гр.д. № 80549/2017 г. по описа на
СРС, 86 състав, въз основа на вписана в книгата на съда молба № 1467/15.11.2017 г., от
ответницата К.Д. е направен отказ от наследството на А.И.Д., починала на
14.05.2014 г.
С решение от 21.04.2017 г.по гр.д. № 22007/2016 г. по описа на
СРС, 123 състав на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 3, б. „а“, пр. 1 ЗН е признато за установено, че ответникът Р.К.Д. е
недостоен да наследи А.Д.. Това е следствие на влязла в сила на 30.03.2017 г.
присъда № 251/09.10.2015 г. на СГС
по НОХД № 3302/2015 г., с която Р.Д.
е признат за виновен за причиняване на смърт на съпругата си А.Д..
Като основание за отговорността на ответниците по предявените искове ищецът е въвел твърдение
за наличието на дълг по Договор за кредитна карта за физически лица от 18.07.2013
г., сключен между „Уникредит Булбанк“ ЕАД и наследодателя
на ответниците А.И.Д., по силата на който на оправомощения картодържател е
предоставено ползването на издадена от банката кредитна карта с размер на
разрешения кредитен лимит от 5000 лв., със срок за ползване на разрешения
кредитен лимит до 31.03.2015 г
От заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което съдът
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, както и при
изслушването на вещото лице в о.с.з. от 23.10.2019 г. се установява, че към
момента на откриване на наследството на А.Д. непогасеният остатък от кредитния
лимит по кредитната карта е бил – 10,88 лв., а в края на деня салдото е било
0,00 лв., от което следва, че не е имало усвоени суми от кредитната карта.
Вещото лице изтъква, че задължението за 10,88 лв. е погасено на 11.04.2014 г. ,
като след това не са налице задължения на починалата на 14.05.2014 г. А.Д. по процесния договор за кредитна карта.
Както е посочил и СРС, според чл. 1 ЗН наследството
се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. От
този момент всички вземания и задължения на наследодателя преминават върху
неговите наследници, като същите ако не определени, следва да са определяеми
към посочения момент по своето основание и размер. Имайки предвид, че от
заключението на вещото лице по изслушана ССчЕ се
установи, че към момента на кончината на А.Д. - 14.05.2014 г. няма непогасени задължения към
договора за кредитна карта, доколкото салдо е било 0,00 лв., то съответно няма
възникнали задължения по процесния договор за
кредитна карта и за законните наследници. Ето защо и само на това основание
така предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В
контекста на изложено е безпредметно обсъждането на оплакванията в жалбата,
касаещи действието на отказа от наследството на А.Д. направено от ответника К.Р.Д.
От друга страна следва да се отбележи, че със
смъртта на картодържателя се прекратява
правоотношението по кредитната карта, материализираща средството за усвояване
на средствата до кредитния лимит, макар и кредитното правоотношение да
продължава да съществува. Следователно щом се касае за договор за издаване на
кредитна карта и предоставяне за ползване на кредитен лимит, то задълженията за
връщане от страна на наследниците за главница, начислени договорни и мораторни лихви за процесните периоди
( 17.05.2016 г. – 20.07.2016 г. и 20.07.2016 г. – 10.08.2017 г.) възникват само,
ако сумите биват усвоявани чрез ползване на кредитната карта до кончината на картодържателя. Ето защо и доколкото се установи, че процесните задължения не произтичат от ползването на
кредитната карта от картодържателя – А.Д., а от друго
лице, то възникалите задължения не са част от наследствената
маса към момента на откриване на наследството.
Тъй като крайните правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената жалба отхвърлена.
При този изход на правния спор, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемите ответници К.Д. и И.М.
трябва да се присъди сумата от по 500 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, които не са прекомерно с оглед фактическата правна
сложност на делото.
В полза на адв. Р. не
следва да се присъжда искането по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение, тъй като не
е представен договор за правна защита и съдействие, по който страните да са
постигнали съгласие възнграждението за въззивното производство да се определи по някоя от
хипотезите на чл. 38 ЗА.
С оглед на цената на всеки един от обективно и
пасивно субективно съединените искове, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
21817 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 55269/2017 г., по описа на СРС, 48
с-в.
ОСЪЖДА
„У.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. *****да заплати
на Р.К.Д. ЕГН **********, с адрес *** и на К.Р.Д. ЕГН **********, с адрес ***. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от по 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: