Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 122 Година 2019, 23.05. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .………………….....……
граждански състав ………………………
На тринадесети март ………..…...............………
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар ………………………….…… Жана Кметска
......…………………………………
Прокурор
……….....……………………………........……………........……………….………
като разгледа докладваното от ……….………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1606 …… по
описа за …... 2018 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Образувано е по повод
исковата претенция на Р.И.С., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и
пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Сливница” № 2А *** против З.И.Н., ЕГН **********,*** за отмяна на
извършеното на 21.10.1997 година от ищцата в полза на ответника дарение на
недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор № 07079.825.261
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота град Бургас, ул. „Тарфа“ №2, с площ от 552 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1236, кв. 70, парцел ХІV, при
съседи: идентификатори №№ 07079.825.262, 07079.825.263, 07079.825.264,
07079.825.260, 07079.825.568, а по нотариален акт имота представляващ парцел
ХІV-1236 в кв. 70 по плана на квартала, съдържащ урегулирани 540 кв. м., при
граници: улица, парцели ХV-1237, ХІ-1233, ХІІ-1234, ХІІІ-1235 и сграда с
идентификатор №07079.825.261.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота град Бургас, ул. „Тарфа“ №2,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.825.261, със застроена площ
от 90 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, а по
нотариален акт имота представляващ застроена в гореописания поземлен имот
едноетажна фамилна жилищна сграда от 91 кв. м., с баня и тоалетна в двора,
инкорпорирано в нотариален акт №95, том ХХХVІ, нотариално дело №10857 по описа
на нотариус с район на действие Бургаския районен съд поради отказа на
надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Претендира се
от ищцата и осъждането на ответника да и заплати направените съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 21.10.1997
година ищцата Р.С. дарила на сина си З.Н. собствения си недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в град Бургас, кв. „Долно Езерово“,
представляващ парцел XIV-1236 в кв. 70 по плана на квартала, съдържащ
урегулирани 540 кв. м., с граници улица, парцели XV-1237, XI-1233, XII-1234,
XIII-1235, ведно със застроената в имота едноетажна фамилна жилищна сграда от
91 кв. м. с баня и тоалетна в двора, като дарителката си запазила правото на пожизнено
и безвъзмездно ползване върху дарения имот. Сделката била обусловена от
отношенията към онзи момент на загриженост и семейна близост между тях, както и
намерението и желанието й същият да бъде безвъзмездно надарен с притежавания от
нея недвижим имот.
След извършената
прехвърлителна сделка ищцата, включително и след смъртта на своя съпруг
продължила сама да се грижи за себе си, като по никакъв начин не била
ангажирала моралната отговорност на своя син. Дори напротив, тя доброволно и от
чисто майчински подбуди подпомагала всячески и него. През ноември 2017 година,
обаче здравословното и състояние, с оглед възрастта й, чувствително се влошило,
вследствие на което предприела извършването на редици медицински прегледи. В
резултат на същите била установено при нея начална старческа катаракта,
намалено зрение, глаукома, а в по-късен момент и прогресирали оплаквания
вследствие на претърпян мозъчен инсулт. За ищцата настъпила обективна
невъзможност сама да поема разходите, свързани с осигуряване на жизненоважните
медикаменти, които осезаемо се отразявали на бюджета й, формиран само от
пенсията и. Поради това през месец ноември 2017 година С. се обърнала към сина
за оказване на необходимата и в този момент помощ и подкрепа. Ответникът,
освен, че се бил дезинтересирал от положението на майка си, отказвал да й
предостави каквато и да е помощ, не само финансова, но и да се погрижи по друг
начин, упражнил и физическо насилие спрямо нея. Към настоящия момент липсвали
каквито и да било адекватни действия от страна на ответника в посока оказване
на необходимото съдействие спрямо ищцата, свързани с нормалното й съществуване.
Всичко това сочело, че
каузата на прехвърлителната сделка, а именно родителят да надари безвъзмездно
сина си била изпразнена от съдържание, а запазването действието на договора за
дарение противоречало на правните и морални принципи. Предвид отказа на
ответника да изплаща жизнено необходимата за ищцата и дължимата от него по
смисъла на СК месечна издръжка и последвалото му поведение, ищцата счита, че са
налице всички предпоставки на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на
дарението.
Ответната по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока, указан от закона и съда не е депозирала писмен отговор, не е
изразила становище по така предявената против нея искова претенция, не е
посочила и ангажирала доказателства.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните и
ангажирани по делото писмени доказателства, на 21.10.1997 година страните в
настоящото производство са сключили договор в предвидената за това форма на
нотариален акт, по силата на който ищцата е дарила на ответника - неин син собствения
си недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в град Бургас, кв.
„Долно Езерово“, представляващ парцел XIV-1236 в кв. 70 по плана на квартала,
съдържащ урегулирани 540 кв. м., с граници улица, парцели XV-1237, XI-1233,
XII-1234, XIII-1235, ведно със застроената в имота едноетажна фамилна жилищна
сграда от 91 кв. м. с баня и тоалетна в двора, като дарителката си е запазила
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарения имот.
Установява се също така,
че ищцата страда от няколко хронични заболявания, за лечението на които и се
налага да приема предписаните и медикаменти. Открита и е била и начална
старческа катаракта, за преодоляването на което състояние са били предписани
съответни мерки. Същата, освен това, е посетила и съдебен лекар, който я е
прегледал и е посочил в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение
№190/2018 година, че в резултат на същия е установил палпаторна болезненост в
лявата половина на главата, която е възможно да е получена по време и начин
както е съобщила самата тя, а именно нанесени от сина и удари с юмруци по
главата в лявата половина. Записано е в него също така, че е възможно да се
нанесат удари по главата, които да причинят болки, без да оставят видими
травматични увреждания.
По делото за
установяване на наведените твърдения са ангажирани и гласни доказателства.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Генчев твърди, че ищцата получила инсулт
миналата или по-миналата година, както и че имала и други заболявания - шипове,
сърце, едвам се движела, за лечението на които било необходимо всеки месец да
закупува лекарства. Освен това, имала разходи за поддръжка на сградата, ток,
двора; трябвало да са снабдява и с дърва. В момента тя изплащала задължение на
ответника, тъй като той теглил заем, както и здравните му осигуровки. Според
него, тя имала нужда от финансова помощ, тъй като парите не и стигали всеки
месец. Р. изрично му поискала помощ, но той й отказвал. Свидетелката Т. също
сочи, че Р. имала нужда от финансова помощ всеки месец, тъй като получавала
само една пенсия. Тя поемала изцяло разходите за домакинството, както и
ремонтите по къщата. Ищцата искала помощ от ответника, но не е получавала такава
от него. Оплаквала и се, че З. я псувал, когато се върне пиян от кръчмата и че
я е бил. Тя страдала от жлъчка, кръвно, болен стомах, колената я болели, както и
от нерви.
Правната норма, която
регламентира посоченото от съда основание на предявения иск мотивира извод, че
основателността на същия е предпоставена от установяването на три групи
обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя,
втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата - с
отправянето/получаването на изрична покана
за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото
задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип.
Фактическият състав на
това основание изисква наличието на три групи обстоятелства - изпадане на
дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да
даде исканата издръжка.
Първият елемент от
същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства
за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е,
че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
В закона липсва легална
дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория, но съдебната
теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности,
свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При
конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат
предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са
по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.
Съобразно задължителна
съдебна практика, нуждата от издръжка по
смисъла на приложимата правна норма се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди. Сумата, съставляваща месечните средства,
които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии,
добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и
други подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира
- наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от
което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, включително
трябва да е ясно какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават
наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед
възможност да се получат доходи от продажбата му.
По делото, въпреки
дадените с определението по чл. 140 от ГПК указания за това, че е в нейна
тежест установяване състоянието на изпадане в трайна нужда и в този смисъл
материалните и възможности, ищцата не е представила каквито и да са
доказателства, от които да се направи извод дали средствата, с които същата
разполага /твърденията са получаване на пенсия/ са достатъчни да покриват
нуждите и, включително специфичните такива с оглед здравословното и състояние. Това
сочи на липса на първата предпоставка на приложимата правна норма и обуславя
неоснователност на заявената претенция.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че от доказателствения материал не се
установяват и другите две. Както бе посочено по-горе, вторият елемент на
фактическия състав е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която
се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства
/писмени и гласни/, като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана
и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без
значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена. Тя също така,
може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни
негови нужди /за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства/. По делото
от гласните доказателства може да се приеме за доказано отправянето на покана
от ищцата до ответника, но не и достигането на същата до неговото знание. От
това са налага извода, че този втори необходим елемент също не е доказан.
В процеса не е
установена също така и възможността на ответника да дава издръжка. Даже
напротив, налице са доказателства за това, че ищцата-негова майка плаща
задълженията му към фиска за здравни осигуровки и по сключени от него договори
за заем, както и че той си намира работа, за която получава възнаграждение в
такъв размер само колкото да задоволява собствените си нужди. Интерпретацията
на тези факти сочи, че той очевидно не разполага със средства и в този смисъл
няма възможност да дава на ищцата издръжка. Еднократното получаване от негова
страна на сума в по-голяма размер не налага друг, по-различен от изложения от
съда извод.
Ето защо и по гореизложените
съображения съдът намира предявената от ищцата претенция, по повод на която е
образувано настоящото дело за недоказана и неоснователна, поради което и като
такава същата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Р.И.С., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и пълномощник, със
съдебен адрес *** против З.И.Н., ЕГН **********,*** за отмяна на извършеното на
21.10.1997 година от ищцата в полза на ответника дарение на недвижими имоти,
представляващи поземлен имот с идентификатор № 07079.825.261 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
град Бургас, ул. „Тарфа“ №2, с площ от 552 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, номер по предходен план: 1236, кв. 70, парцел ХІV, при съседи:
идентификатори №№ 07079.825.262, 07079.825.263, 07079.825.264, 07079.825.260,
07079.825.568, а по нотариален акт имота представляващ парцел ХІV-1236 в кв. 70
по плана на квартала, съдържащ урегулирани 540 кв. м., при граници: улица,
парцели ХV-1237, ХІ-1233, ХІІ-1234, ХІІІ-1235 и сграда с идентификатор
№07079.825.261.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота град Бургас, ул. „Тарфа“ №2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 07079.825.261, със застроена площ от 90 кв. м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, а по нотариален
акт имота представляващ застроена в гореописания поземлен имот едноетажна
фамилна жилищна сграда от 91 кв. м., с баня и тоалетна в двора, инкорпорирано в
нотариален акт №95, том ХХХVІ, нотариално дело №10857 по описа на нотариус с
район на действие Бургаския районен съд поради отказа на надарения да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: