№ 342
гр. гр.Велинград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100663 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка
чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е. В. Д. срещу С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК ********* за
признаване несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за
следните суми: 571.41 лв. главница, договорна/възнаградителна лихва в
размер на 30.04 лв. за периода от 30.09.2008г. до 30.10.2008г., законна лихва
за забава в размер на 542 лв. за периода от 01.10.2008г. до 18.11.2016г. и
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2016г. до окончателно
изплащане на задължението, разноски по делото в размер на 25 лв. и сума в
размер на 300 лв. юристконсулско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист № 727 от 10.03.2017г. по ЧГД № 4266/2016г. по описа на
PC-Пазарджик, поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист № 727 от 10.03.2017г. по ЧГД №
4266/2016г. по описа на PC-Пазарджик била е осъдена да заплати на
кредитора „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сума в размер на 571.41 лв.
главница, договорна/възнаградителна лихва в размер на 30.04 лв. за периода
от 30.09.2008г. до 30.10.2008г., законна лихва за забава в размер на 542 лв. за
периода от 01.10.2008г. до 18.11.2016г. и законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2016г. до окончателно изплащане на задължението, разноски
по делото в размер на 25 лв. и сума в размер на 300 лв. юристконсулско
възнаграждение.
Излага, че по искане на кредитора било образувано изп. д. № 615/2017г.
по описа на ЧСИ Х.П. с район на действие ОС Пазарджик. С молбата за
образуването му било поискано да се наложи запор на банковите сметки на
1
ищцата длъжник.
По изпълнителното дело били предприети следните действия по
принудително изпълнение:
С постановление от 01.06.2016г. бил насрочен опис на движими вещи,
находящи се в дома на длъжника за 12.07.2017г.. С Уведомление изх.№
6977/09.06.2017г., получено от ищцата на 15.06.2017г. същата била поканена
доброволно да изпълни задълженията си и бил насрочен опис за 12.07.2017г.
С писмо изх. № 10456/16.08.2017г., получено от упълномощено от ищцата
лице на 22.08.2017г., била е уведомена, че на 07.09.2017г. е насрочен опис на
движими вещи, нейна собственост. С писмо до упълномощено лице на
длъжницата изх. № 1518/26.01.2018г., била уведомена, че на 06.03.2018г. е
насрочен опис на движими вещи, нейна собственост.
С Постановление изх.№ 6068/13.04.2020г., на основание чл.433, ал.1, т.
8 от ГПК ,изп. д.№ 615/2017г. било прекратено поради перемция.
На 31.08.2021г. вземането на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД било
цедирано в полза на ответника „С. Г. ГРУП“ ЕАД. За извършената цесия
ищцата не била уведомена от предишния кредитор.
Поддържа, че от последното действие по принудително изпълнение -
26.01.2018 до настоящия момент е изтекъл по-дълъг срок от посочения в
чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което вземанията на „С. Г.
ГРУП“ ЕАД по издадения изпълнителен лист били погасени по давност.
Счита, че за нея е налице правен интерес да предяви иск за признаване
на установено по отношение на С. Г. ГРУП“ ЕАД, че не дължи сумите в
размер на 571.41 лв. главница, договорна/възнаградителна лихва в размер на
30.04 лв. за периода от 30.09.2008г. до 30.10.2008г., законна лихва за забава в
размер на 542лв. за периода от 01.10.2008г. до 18.11.2016г. и законната лихва
върху главницата, считано от 30.11.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, разноски по делото в размер на 25 лв. и сума в размер на 300
лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи вземания по издаден
изпълнителен лист № 727 от 10.03.2017г. по ЧГД № 4266/2016г. по описа на
PC-Пазарджик, въз основа на който е образувано изпълнително дело .№
615/2017г по описа на ЧСИ Х.П., като погасени по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********
признава иска по основание и размер и моли съдът да постанови решение при
признание на иска, направено в срока за отговор на исковата молба.
Съобразно направеното признание, иска да се приложи чл. 78, ал. 2 от
ГПК и дружеството да не бъде осъждано да заплаща разноски по делото.
Не оспорва, че в качеството на „Цесионер“ е придобил цитираните в
исковата молба вземания от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. ЕИК:
********* по Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
07.03.2019 г.
2
Признава, че вземанията са погасени по давност.
Иска да не бъде осъждан на разноски, поради това. че не е дал повод за
завеждане на иска.
Излага, че С. Г. ГРУП“ ЕАД не е предприемал, в качеството си на
кредитор, действия по принудителното събиране на вземането.
Не оспорва, че въз основа на издадения Изпълнителен лист №727 от
10.03.2017 г. по ЧГД №4266/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик е
образувано изпълнително дело № 615/2017 г. по описа на ЧСИ Х.П., peг. №
904, с район на действие ОС - Пазарджик. Сочи, че „С.Г.ГРУП" ЕАД не е
поискал да се конституира като взискател по гореописаното изпълнително
дело, не се е опитвал да събира вземането си принудително. Не е
предприемал никакви действия спрямо длъжника. Обстоятелството, че
предишният кредитор е предприемал действия по принудително изпълнение,
не можело да ангажира и да доведе до неблагоприятни последици за „С.Г.
ГРУП“ ЕАД.
Счита, че изтичането на давността за вземанията не лишава кредитора
от възможността да събира същите. Позовава се на общоприетото становище
в правната теория и съдебна практика, че погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено вземане
и длъжникът продължавал да го дължи, но възможността да бъде изпълнено
била ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В
този смисъл следвало да се разбира и търсената с процесния отрицателен
установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на вземания
поради давност, чийто правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното им изпълнение.
Сочи, че дори и срещу ищцата Д. да са изпращани покани за
доброволно плащане, това не би противоречало на закона - кредиторът имал
право да претендира от длъжника доброволно плащане на погасеното по
давност вземане и ако получи изпълнение, то се считало надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с
изтичането на давността.
При преценка на отговорността за разноски, моли съдът да се вземе
предвид и обстоятелството, че длъжникът се позова на давност за първи път с
исковата молба. Той нито прави твърдения да се е позовавал до този момент
на изтекъл давностен срок, нито представя доказателства за това - в този
смисъл. И тъй като действието на давността се проявявало с позоваването
като елемент от фактическия състав, то се налагал извод, че едва с исковата
молба се създавал правен спор и същият бил иницииран от г-жа Е. Д., а не от
кредитора по погасеното вземане.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по
3
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то
се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване
на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба
е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с
признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на
спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да бъде уважен.
По отношение на разноските съдът намира, че е са налице
предпоставките на чл. 78, ал 2 ГПК и на ищцата не се дължат разноски.
Ответникът е признал предявения отрицателен установителен иск с
отговора на исковата молба, а от ангажираните доказателства не може се
направи извод, че с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на
делото. Вземанията, които са предмет на иска, са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Издаването на
изпълнителния лист и пристъпването на принудително изпълнение, не да
действия, които дават повод за завеждане на делото. Настоящото
производство се основава на факти, настъпили след установяване на
вземанията и издаването на изпълнителния лист, а именно изтичане на
погасителна давност за вземанията. Освен това, за да настъпи погасяване на
вземанията по давност е необходимо не само да е изтекъл давностния срок, но
и длъжникът да се е позовал на изтичането му, каквото не се твърди да е
направено преди завеждането на исковата молба. Също така погасените по
давност вземания съществуват и могат да бъдат изпълнявани доброволно.
Същевременно в образувания изпълнителен процес ответникът последно е
поискал да се извършат действия по принудително изпълнение на
26.01.2018г. След тази дата няма проявени активни действия от негова страна
за събиране на вземанията. С постановление от 13.04.2020г. изпълнителното
производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.
Настоящото исково производство е образувано на 10.07.2023 г., тоест
повече от три години след прекратяване на изп. производство. Следователно
настоящият отрицателен установителен иск е заведен без ответникът да е
предприел действия по събиране на вземанията, а напротив - проявил е пълна
дезинтересираност. Извънпроцесуалното поведение на ответника, изразяващо
се в бездействие с последните повече от пет години и без да е налице
изявление на длъжника за извънсъдебно позоваване на изтекла давност, не
може да се приеме за извънпроцесуално поведение, дало повод за завеждане
на отрицателен установителен иск. Ищецът има интерес да установи
действителното правно положение в отношенията си ответника, но право на
разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е
4
необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно
средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни
действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на
вземанията.
По тези съображения претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. В. Д., ЕГН7
********** от гр. Ракитово, ул. ******** № 3, обл. Пазарджик срещу С. Г.
ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Витоша, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, ет. 6 , иск с правно
основание 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е. Д. не
дължи на С. Г. ГРУП“ ЕАД сумите от 571. 41 лв. главница,
договорна/възнаградителна лихва в размер на 30.04 лв. за периода от
30.09.2008г. до 30.10.2008г., законна лихва за забава в размер на 542 лв. за
периода от 01.10.2008г. до 18.11.2016г. и законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2016г. до окончателно изплащане на задължението, разноски
по делото в размер на 25 лв. и сума в размер на 300 лв. юристконсулско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист № 727 от 10.03.2017г.
по ЧГД № 4266/2016г. по описа на PC-Пазарджик, поради погасяването им по
давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5