РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Благоевград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100480 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба от "ИСИ СОЛАР" ЕООД,
ЕИК *********, седалище - Кюстендил, адрес на управление - ул. „Демокрация", блок 13,
вход А, етаж 4, ап. 12, представлявано от управителя Ал. Т. Ст., чрез адвокат Р. А. срещу
"СК ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК *********, седалище - Благоевград, адрес на управление - ул.
„Д-р Христо Татарчев", блок 38, вход В, етаж 4, ап. 8, представлявано от управителя С. Ст.
К.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден "СК
ЕЛЕКТРИК " ЕООД, ЕИК *********, седалище - Благоевград, адрес на управление - ул. „Д-
р Христо Татарчев", блок 38, вход В, етаж 4, ап. 8, представлявано от управителя Ст- С- Ко.в
да заплати на "ИСИ СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, седалище - Кюстендил, адрес на
управление - ул. „Демокрация", блок 13, вход А, етаж 4, ап. 12, представлявано от
управителя А- Т.в С., чрез адвокат Р. А. сумата от 4991,16 лева, представляващи неизплатена
главница по 2 броя фактури за извършени СМР, както следва: по фактура №
0...07/20.12.2023 година за сумата от 393,96 лева с ДДС и фактура № № 0... 08/02.01.2024
година за сумата от 4597,20 лева с ДДС, за извършени СМР, подробно описани по вид,
количество, единична цена и обща стойност в двата броя Акт обр. 19, съпровождащи всяка
от тези фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на
сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се, че по силата на неформален /устен/ договор, сключен през месец октомври
2023 година между страните, ищцовото дружество в периода месец октомври до края на
месец декември е извършило възложените му от ответното дружество СМР, изразяващи се
изграждане на електроинсталация на обект „Камерна опера и читалище „Н. Й. Вапцаров
1866“ Благоевград, като за извършените СМР са били съставени протоколи - акт образец 19,
а въз основа на последните са били издадени от ищцовото дружество и фактури за
дължимите от ответника плащани, съобразявайки описаните във всеки акт обр. 19 СМР - по
вид, количество и цена /единична и сумарна/. Твърди се, че всички фактури и актове обр. 19
към тях, са били изпращани на адреса на ел. поща на ответника, като от общо съставени и
1
изпратени му в хода на изпълнение договора - 8 броя фактури, изцяло са били заплатени
дължимите суми по фактури от № 1 до № 6, както и авансово е била заплатена и част от
сумата 4126,30 лева, начислена по фактура № 7 от 20.12.2023 година, а именно 3798,00 лева.
Твърди се, че на 20.12.2023 година ищцовото дружество е съставило и изпратило на ел.
поща на ответното дружество фактура № 0...07/20.12.2023 година за сумата от 393,96 лева с
ДДС /дължим остатък от задължение в размер на 4126,30 лева, след приспадане на авансово
платената сума от 3798,00 лева, посочена по-горе/, както и акт обр. 19, с посочени в него 34
пункта на изпълнени СМР, подробно описани по вид, количество, единична цена и обща
стойност. Твърди се, че на 02.01.2024 година ищцовото дружество е съставило и изпратило
на ел. поща на ответното дружество фактура № 0….08/02.01.2024 година за сумата от
4957,20 лева с ДДС, както и акт обр. 19, с посочени в него 18 пункта на изпълнени СМР,
подробно описани по вид, количество, единична цена и обща стойност. Твърди се, че
въпреки, че не е оспорило никаква част от вида, количеството, обема на извършените СМР,
описани в двата акта обр. 19 към всяка от двете фактури, респ. не е оспорило и
задълженията си за плащане на сумите посочени в тях, от деня на приемане на всяка една от
тях и до момента на завеждане на делото, ответникът не е изплатило никаква част от
произтичащите за него по тези две фактури задължения. Сочи се, че по този начин
дължимите суми са с настъпил падеж.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответното
дружество е връчено редовно на 19.04.2024 г. Видно от материалите по делото в указания на
ответното дружество едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен
отговор по подадената искова молба, с който се оспорва предявения иск.
Твърди се, че с договор № 347/23.10.2023 г. между „Биострой“ ЕООД, представлявано
от управителя инж. В-Б- Б. и „СК ЕЛЕКТРИК“ ЕООД, представлявано от управителя Ст- Ст.
Ко. е сключен договор за извършване на ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за
енергийна ефективност в сградата на „Камерната опера и народно читалище „Н. Й.
Вапцаров - 1866“ - гр. Благоевград“, като възложените СМР са описани в пр.1 към договора
и със срок на изпълнение 30 календарни дни. Сочи се, че за изпълнение на възложените
СМР, ответното дружество е възложило на ищеца да извърши част от СМР, за която била
заплатено с фактура. Твърди се, че към момента на изтичане на договора ответното
дружество установило, че фирмата - изпълнител - ищцовото дружество не е извършило
всички възложени му СМР, както и не само, че не е извършило всички възложени му CМP,
но и е установил, че част от предоставения от дружеството - ответник на ищеца, инвентар
липсва, а именно перфоратор „Макита“ с 2 батерии по 5 ампера, винтоверт „Макита“ - 2 бр.
г шлайф „макита“, с 1 батерия, на обща стойност 2050 лв., който инвентар и към настоящия
момент не е върнат. Сочи се, че ищцовото дружество отказало да довърши поетите
задължения, поради което ответното дружество наело две лица Д. Б. Т. и Св. И. П., които да
ангажира само за довършване на обекта „Камерната опера и народно читалище „Н. Й.
Вапцаров - 1866“ - гр. Благоевград“. Освен това се твърди, че е сключил договор за
извършваане на СМР с „Музикален център Икономов“ ООД, която фирма е довършила
неизвършените от ищеца СМР. Твърди се, че „Музикален център Икономов“ ООД
довършила обекта, за което е съставен протокол акт образец 19. Сочи се, че ищцовото
дружество изпратило в края на миналата година и първите дни на тази година фактури и
проект на протокол образец 19, но това не означавало, че работата е приета. Напротив,
твърди се, че именно след тяхното изпращане управителя на ответното дружество изрично
заявило, че не приема работата и именно неизпълнението на поетите от ищеца задължения
довели до ангажиране на друг подизпълнител и наемане на още две лица. Сочи се, че с
безотговорното си поведение ищецът не само забавил изпълнението си, но и не го изпълнил
в цялост, с което причинило вреди на ответника, и освен това присвоил оставени му от
дружеството - ответник, вещи. Навежда се, че към настоящият момент обекта е завършен, но
от дружеството - ответник и от подизпълнителя „Музикален център Икономов“ ООД.
2
Оспорва се твърдението, че ответникът не е оспорил вида, количеството и качеството на
извършените от ищеца СМР и се оспорва и искането бъде заплатена сумата от 4999,16 лв.,
като се сочи, че ищецът не е извършил в цялост възложените му СМР. Оспорва се вида,
количеството и качеството на извършените от ищеца СМР, като се сочи, че именно поради
нежеланието на ищеца да изпълни възложените и прието от него, СМР, довели до наемането
на друг подизпълнител, до закъснение на изпълнението, до наемането на допълнителни
лица, лишени са от част от инвентара. Твърди се, че възложителят е изплатил на ищеца
всички извършени от ищеца СМР и не му се дължат каквито и да било пари.
С определение № 1225/24.06.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява законен
представител, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат А.,
който поддържа исковата молба. Ангажират доказателства. По същество на делото изразява
становище за основателност на предявения иск. Претендират се и сторените по делото
разноски. По делото е депозирано писмено становище, в което се изразява становище по
същество на делото.
Ответното дружество редовно призовано, не се явява законен представител,
представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат М., която оспорва
предявения иск, и поддържа депозирания писмен отговор. ангажират доказателства. По
същество на делото изразява становище за неоснователност на предявения иск. Претендират
се сторените по делото разноски. По делото е депозирано писмено становище, в което се
изразява становище по същество на делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключението по
допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
за установено следното от фактическа страна :
Видно от приложените по делото фактури, а именно фактура № 7/20.12.2023 година и
фактура № 8/02.01.2024 година е, същите са издадени от доставчик „ИСИ Солар“ ЕООД и
получател „СК Електрик“ ЕООД. В първата фактура - № 7/20.12.2023 година е отразено, че
съгласно протокол образец 19 за извършено СМР същата е на стойност 4126,30 лева,
авансово плащане 3798 лева, или дължима сума с ДДС 393,96 лева, отразена дата на
данъчното събитие 20.12.2023 година. Във втората фактура № 8/02.01.2024 година е
отразено, съгласно протокол образец 19 за извършено СМР на стойност 3831 лева, или
дължима сума с ДДС 4597,20 лева. Представена е аналитична хронологична ведомост за
периода от 01.01.2023 година до 31.01.2024 година на името на „ИСИ Солар“ ЕООД, в която
ведомост са отразени процесните фактури. Към двете фактури са представени и протокол
/Акт образец 19 отново, с отразен изпълнител „ИСИ Солар“ ООД и възложител „Електрик“
ЕООД, с отразени в същото СМР. Видно от същите е, че за възложител и за изпълнител
липсва подписи на управителите. Представена и електронна кореспонденция между
страните, въз основа на която изпълнителя е изпратил до възложителя фактурите и акт
образец 19 по двете фактури.
От страна на ответника е представен протокол от дата 30.10.2023 година, от който
става ясно, че на посочената дата ответникът е предал на ищеца следните инстР.ти за обект
Камерна опера и Читалище „Н. Й. Вапцаров 1866" гр. Благоевград, а именно Перфоратор
Макита с 2 батерии по 5 ампер часа – 1 брой, Винтоверт Макита – 2 броя и Шлайф Макита с
1 батерия – 1 брой.
Видно от представения от ответника Договор № 347 от 23.10.2023 година е, че
3
„Биострой“ ЕООД като възложител и „СК Електрик“ ЕООД, като изпълнител се
споразумели изпълнителя да извърши срещу възнаграждение СМР на обект: „Ремонт,
обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сграда на Камерна опера и
Народно читалище „Н. Й. Вапцаров 1866" гр. Благоевград, съгласно Приложение № 1 –
количествено стойностна сметка. В договора са уговорени, цена, ред и условия за плащане,
срокове, права и задължения на изпълнителя и на възложителя и др. /л. 42-53/, като е
приложена и количествено стойностната сметка. От представения трудов договор №
1/25.01.2024 година става ясно, че „СК Електрик“ ЕООД е назначило на работа Д. БоТ
считано от 25.01.2024 година, по силата на който предприятието е възложило, а работникът
е приел да изпълнява в „СК Електрик“ ЕООД, с място на работа – производствено
помещение на дружеството Благоевград, на ул. Вихрен № 13, изграждане на фотоволтаични
централи и други обекти на дружеството. Длъжността на Т. е електромонтьор, изграждане,
поддържане, ремонт на електропроводни линии и мрежи. На същата длъжност с трудов
договор № 2 от 25.01.2024 година от ответното дружество е назначен на работа и Св И П.
Видно от приложения по делото Договор за извършване на СМР е, че същият е
сключен на 19.01.2024 година между „СК Електрик“ ЕООД, като възложител и Музикален
център Икономов ООД, като изпълнител по силата на който възложителят е възложил на
изпълнителя да извърши на свой риск и срещу възнаграждение от страна на възложителя
останалите довършителни СМР, по договор № 347/23.10.2023 година между „СК Електрик“
ЕООД и „Биострой“ ЕООД. Приложено е и Приложение № 1 към договора за извършени
СМР от 19.01.2024 година с „Музикален център“ ООД, което е подписано от двете страни,
както и е приложен и протокол акт образец 19 за извършени СМР на обект – Камерна опера
и читалище „Н. Й. Вапцаров 1866“ Благоевград за периода от 05.02.2024 година до
23.03.2024 година, в който протокол са описани всички извършени СМР.
По делото е представено писмо от ТД на НАП София, офис Благоевград от дата
19.09.2024 година, от което става ясно, че процесните две фактури издадени от „ИСИ
Солар“ ЕООД са декларирани от „СК Електрик“ ЕООД в отчетен регистър дневник –
покупки за данъчен период месец януари 2024 година. По двете фактури е декларирано
ДДС, с право на приспадане на пълен данъчен кредит, като по първата фактура данъчният
кредит е 65,66 лева, а по втората фактура – 766,20 лв.
По делото от страна на ответника е представено уведомление за приемане на
постъпили от „СК Електрик“ ЕООД данни от справката-декларация за ДДС, дневник за
покупки и дневник за продажби, за данъчен период септември 2024 година. Представен е
дневника за покупките от месец септември 2024 година от които е видно, че процесните
фактури са сторнирани. От приложената по делото кореспонденция по имейл /л. 137/ се
установява, че ищцовото дружество е уведомило ответното дружество, че няма право да
сторнира издадените от ищеца фактури без да са издали кредитно известие за тях.
По делото е представен договор за цесия /прехвърляне на вземане/, сключен на
11.06.2024 година между „СК Електрик“ ЕООД и „Музикален център Икономов“ ООД, по
силата на който „СК Електрик“ ЕООД като цедент е сключил договор за извършване на СМР
от 19.01.2024 година с цесионера „Музикален център Икономов“ ООД, с предмет да
извърши на свой риск и срещу възнаграждение останалите довършителни СМР по договор
№ 347/23.10.2023 година с възложител „Биострой“ ЕООД за процесния обект, като СМР са
посочени в количествено стойностна сметка, неразделна част от договора.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Д А и И И
От разпита на свидетелката Д А се установява, че познава Ал Ста, тъй като и е клиент,
същата е счетоводител на фирмата му „Иси Солар“ ЕООД. Споделя, че А. Ст. я потърсил
преди да отвори фирмата, около 2022 г. и от тогава до настоящия момент му е счетоводител
на тази фирма. Сочи, че лично е комуникирала със счетоводителят на „СК Електрик“ ЕООД
– В. К., като й е издавала всички фактури от името на „Иси Солар“ ЕООД и е изпращала на
4
нейния имейл фактурите. Сочи, че са осчетоводени всички фактури, като споделя, че са се
чували с Виолета Костадинова, тъй като издават авансови фактури, след това при свършена
работа издават Акт-образец 19 за приключен труд, и при край на обекта издават окончателна
фактура, от която приспадат аванса. Сочи, че последователни фактури според нея са около 8
на брой, като всяка фактура е изпращана заедно с Акт-образец 19, като по всички фактури
има плащания, но по последните две няма плащания, като предпоследната фактура е от
месец декември, като бил издаден аванс за нея, който бил платен, след което е издадена
фактурата и е приспаднат аванса, като реално по фактурата са останали около триста лева,
които не са платени и е от месец декември 2023 година, както и не е платена фактурата от
месец януари 2024 г. Посочва, че Ал. Ст. изготвял Акт-образец 19, след което й го
предоставя и издава фактурата на база на този акт. Изпраща същата на счетоводителката на
„СК Електрик“ ЕООД на имейл. Посочва, че върху фактура не е задължителен подписа като
реквизит, но трябва да има подпис върху Акт-образец 19, че е свършен труд, отсрещната
страна трябва да каже, ако не е съгласна. Посочва, че по отношение на Акт - образец 19
останала с впечатление, че ще го разпишат управителите на двете фирми, когато се видят на
място, тъй като повечето пъти осчетоводявали документите без подписи, и после се
полагали подписи. Посочва, че на фактурите, които касаят аванси, не се издава Акт-образец
19, като по Фактура № 8 няма аванс. Не помни колко Акт-образец 19 са изпратени на „СК
Електрик“ ЕООД, предполага, че са около 4-5. Като се е чувала със счетоводителката
Виолета Костадинова тя не е възразила по Акт - образец 19 или за нещо друго, нито за
фактурата. Не е уведомена от счетоводителката Виолета Костадинова, че няма да има
плащане. Посочва, че към момента тези фактури са неплатени, като според нея има
основание за издаване на фактури, нищо, че не е подписан Акт - образец 19.
От разпита на свидетеля И. И. става ясно, че същия е управител на „Музикален
център-Икономов“ ООД. Сочи, че познава управителя на „СК Електрик“ ЕООД, а
управителя на „Иси Солар“ ЕООД само веднъж го е виждал. Сочи, че е имал отношения с
фирма „СК Електрик“ ЕООД за ремонт на операта в Благоевград, като за ремонт на сградата
неговата фирма била ангажирана с изграждането на цялото осветление вътре в залата,
озвучаване, фасада, всички музикални инстР.ти и оборудването - бюра и т.н. Посочва, че
след като започнали да работят тези неща, едната част от свързаната дейност между тях и
„СК Елекрик“ ЕООД била за това, че „СК Електрик“ ЕООД да направи една рамка и след
това да се ангажира неговата фирма да изпълни и други неща по сградата. Посочва, че при
самата работа вътре в читалището се работело върху съществуваща ел. инсталация и
трябвало да се пуснат нови трасета за новото оборудване. Посочва, че „СК Електрик“ ЕООД
работил с другия човек преди Нова година и след Нова година поели всичко за довършване
на сградата и довършили същата. Не знае каква е причината другия човек защо не е
извършил възложената му работа, констатирали на място, че имало неправилно рентоване
на предпазители на ел. табла, погрешно вързани, табла направени, при които са игнорирани
ключовете, ГРП, което не е вързано земно, и поради некачествено изпълнение от ищцовата
фирма било решено обектът да бъде довършен от тях. Посочва, че от главното
разпределително табло до края, до последното табло на етажите, всичко са направили.
Довършили цялата сграда - монтаж на лампи, крушки, монтаж на ключове, монтаж на
контакти, за да може сградата да работи. Сочи, че има Договор със „СК Електрик“ ЕООД за
довършване и всички тези документи, след това били актувани със „СК Електрик“ ЕООД и
после направили цесия, за да може да си вземат парите, защото всичко било заплатено от
тях. Сочи, че получили парите от „Биострой“ ООД, като с Управителя на „Биострой“ ООД и
с Управителя на „СК Електрик“ ЕООД седнали и се разбрали как да направят всичко най-
безобидно, тъй като трябвало да се спре процедурата, да се направи нова процедура и да се
забави всичко. Посочва, че са работили четири седмици, докато оправят нещата, по които са
работили от Дупнишката фирма. След като започнали да работят, от Дупнишката фирма
нямало никой, не е идвал никой да си довършва нещата от тази фирма. Твърди, че от
5
Дупнишката фирма 80% не били свършили работата, като след тях никой не е идвал от тази
фирма. Сочи, че 20% от извършените СМР от въпросната фирма преди тях били поправени,
всичките други 80% били свършени от неговата фирма. Посочва, че на втората седмица на
януари месец 2024 г. започнал да работят по обекта и на 23.04.2024 г. приключил. Посочва,
че Акт - образец 19 се издава при приключване на сградата, като те, за да може да издадат
Акт - образец 19 трябва да са директен изпълнител. Посочва, че Акт - образец 19 за
цялостния обект на камерната опера е на „СК Електрик“ ЕООД и „Биострой“ ООД, а
Протокола е вътрешен между него и Стоян за извършените дейности. Плащането на
неговата фирма е от „Биострой“ ООД, които им платили на база на другия Акт - образец 19,
голям акт, с който са приели цялата дейност, заплатили са на базата на цесията парите
директно на „Музикален център-Икономов“. Посочва, че този Акт - образец 19 е съставен
между „СК Електрик“ ЕООД и „Биострой“ ООД, като сроковете ги определя Кмета на
общината. Посочва, че на 100% след три месеца им е платено от „Биострой“ ООД, а от „СК
Електрик“ ЕООД нищо не им е плащано.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като пълна, обективна и безпристрастна.
Вещото лице е дало заключение, че в счетоводните книги на ответника „СК Електрик”
ЕООД са включени описаните в Исковата молба на ищеца два броя фактури, а именно -
фактура № 7/20.12.2023г и фактура № 8/02.01.2024г. Посочените два броя фактури са
включени в дневника му за покупки и в Справка-декларация, подадена пред ТД на НАП за
данъчен период месец януари 2024г. Процесиите фактури са отразени в счетоводна сметка
401 Доставчици. На ответника „СК Електрик” ЕООД е признато на данъчен кредит по
фактура № 7/20.12.2023г. - в размер на 66,65 лева и по фактура № 8/02.01.2024г - в размер на
766,20 лева. Ответникът „СК Електрик” ЕООД е ползвал данъчен кредит по двете фактури в
общ размер на 832,85 лева (66,65 лв. + 766,20 лв.) в данъчен период месец януари 2024г. При
извършената проверка, експертизата установила, че по процесните два броя фактури не са
осчетоводявани плащания, както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на
ответника.
В съдебно заседание вещото лице С. Т. поддържа депозираното заключение. Посочва,
че представеното в съдебно заседание от ответната страна Уведомление, представлява
отчетни регистри по ЗДДС, имат Уведомление от 06.10.2024 г. ведно с Дневник-покупки, в
който двете фактури са нулирани с кредитни известия. Посочва, че Кредитното известие
всъщност унищожава фактурата, тя е осчетоводена, с кредитното известие се прави същото
осчетоводяване, но със знак минус и това задължение става на нула, като двете фактури така
са нулирани, унищожени. След представяне на това уведомление, според вещото лице се
променя това, което е отразено в експертизата, че е заприходило задължение към ищеца в
размер на претендираната сума, с тези кредитни известия се унищожава и става нула
задължението, като това е направено след изготвяне на експертизата, видно от датата на
уведомлението. Посочва, че това е възможно, тъй като към фактурите има два вида известия
- дебитно и кредитно известие. Посочва, че задължително условие е както фактурите, така и
кредитно и дебитно известие, които са в два екземпляра, да бъдат предоставяни на другата
страна, в случая ищеца, за да ги включи и той в своите Дневници. По този начин когато се
прави ревизия на една фирма, да има яснота, че едната фирма вкарва фактурите в Дневник
продажби - този, който ги издава, а другия ги вкарва в Дневник покупки, единия дължи
ДДС, другия има право на данъчен кредит, при ревизия, тъй като фактурите са нулирани,
този, който има право на данъчен кредит, НАП няма да признае данъчния кредит. Вещото
лице посочва, че ако се направи насрещна проверка в другия Дневник и в случая ДДС не
излиза от бюджета, ДДС-то едната фирма го внася, другата фирма го тегли, и при насрещна
проверка какво виждат НАП - че фирмата го е нулирала, не го е внесла, другия няма да има
право на данъчен кредит. Посочва още, че кредитното известие трябва да бъде прието и от
другата страна, то също да бъде включено в Дневника, като според вещото лице от
6
Дневниците не личи дали е изпратено на другата страна. Трябва да докажат дали с пратка са
изпратили известията, дали електронно, това са Дневниците на ответника, не на ищеца.
Вещото лице посочва, че е видяла фактурите, както има и Приемо-предавателни протоколи,
но не са подписани двустранно, но по стойности съвпадат. Според вещото лице фактурите са
напълно редовни, съдържат изискванията на чл. 86 от ЗДДС и на чл. 7 от Закона за
счетоводството. Не са подписани и от двете страни, но подписа не е задължителен от 2008 г.
насам. Посочва, че Акт - образец 19 не е подписан нито двустранно, нито едностранно, на л.
20 и л. 23 от делото. Актовете не са счетоводен документ, по тях се съставя фактурата, която
вече е счетоводен документ и подлежи на осчетоводяване, като първо се съставя акта и след
това се съставя фактурата. Съгласно чл. 6 от ЗДДС страните декларират реални сделки,
включвайки ги в Дневника, и тогава се признава фактурата. Протоколът не е счетоводен
документ. Първо е протокол и въз основа на него е фактурата.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4991,16 лева, представляващи неизплатена главница по 2 броя фактури за
извършени СМР, както следва: по фактура № 0...07/20.12.2023 година за сумата от 393,96
лева с ДДС и фактура № № 0... 08/02.01.2024 година за сумата от 4597,20 лева с ДДС, за
извършени СМР, подробно описани по вид, количество, единична цена и обща стойност в
двата броя Акт обр. 19, съпровождащи всяка от тези фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество основателен,
поради следните съображения:
Регламентацията на договора за изработка се съдържа в разпоредбите на чл. 258 –
чл.269 от ЗЗД. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Договорът
за изработка съгласно чл.258 и чл. 266 от ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден
договор. От него възникват права и задължения и за двете страни, като основните
задължения на изпълнителя се свеждат до: 1 да изработи нещо съгласно поръчката в срок,
без отклонения от нея и то така, че то да "бъде годно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение" и 2 да предаде изработеното на поръчващия.
Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за
приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, включва
: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на работата. За
да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД, трябва да бъде установено
осъществяването на изброените елементи на фактическия състав. Срокът не е задължителен
елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за
сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на
чл. 84, ал.2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма
за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за
СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя
относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя. Не
съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез
отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен
чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да бъде
направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до
изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с
тяхната цена. В тази хипотеза, по аргумент от чл.14, ал.1 ЗЗД, договорът ще се смята за
сключен в момента, в който волеизявлението на възложителя достигне у предложителя.
7
Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни действия на възложителя като
например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за
завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация,
необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото
възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. За да заместят изричното
волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за
сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да
манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при
предложените в офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да съдържа
достатъчна конкретизация на видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага
да изпълни, и на размера на възнаграждението, което иска да получи за извършването им.
Когато работите и/или възнаграждението не са конкретизирани в офертата, конклудентните
действия на възложителя ще съставляват само израз на намерение за водене на преговори за
сключване на договор за СМР с изпълнителя, но не и насрещно волеизявление за сключване
на договора, тъй като в този случай не би било налице недвусмислено съгласие на
договарящите относно предмета на договора.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния неформален договор, сключен
през месец октомври 2023г.; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) на
Договора за СМР; да установи съдържанието на това правоотношение - правата и
задълженията на страните по него; да установи факта, че е изправна страна по този договор;
извършените от него строително -ремонтни дейности; че същите са извършени в срок; че е
изпълнил договореното по време, място и начин; предаването на извършената работа и
приемането й от възложителя (ответник), като докаже стойността на така извършените
ремонтни работи, както и да установи размера на вземанията си. Ответникът следва да
докаже плащане, респ. факти, обуславящи недължимост на сумата.
Установи се от приложения по делото договор № 347/23.10.2023 година, сключен
между „Биострой“ ЕООД и „СК Електрик“ ЕООД, че е сключен договор за извършване на
ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на „Камерна
опера и Народно читалище „Никола Й. Вапцаров 1866“ гр. Благоевград“.
Не се оспорва от ответника, че за изпълнение на възложените по посочения договор
СМР, ответното дружество е възложило на ищеца да извърши част от СМР, т.е. не се
оспорва, че между страните е сключен неформален договор за СМР. Не се оспорва от
ответника, че за част от извършените СМР има заплащане по издадените от ищеца фактури,
с изключение на процесните.
Установява се, че изпълнителят е възложил на подизпълнителя извършване на СМР, на
ремонт, обновяване и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградата на „Камерна
опера и Народно читалище „Никола Й. Вапцаров 1866“ гр. Благоевград“.
Установи се, от приложените по делото фактури № 7/20.12.2023 година и №
8/02.01.2024 година и приложените към същите Акт образец 19 за извършени СМР, че след
извършване на посочените в Акт образец 19 СМР ищецът е издал процесните фактури. От
приложените по делото имейл кореспондениця между двете търговски дружества става ясно,
че процесните фактури, ведно с приложените към същите Акт образец 19 за извършени СМР
са изпратени на ответника.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че двете фактури
са осчетоводени и при ответника и при ищеца. Установява, че в счетоводните книги на
ответника „СК Електрик” ЕООД са включени описаните в Исковата молба на ищеца два
броя фактури, а именно - фактура № 7/20.12.2023г и фактура № 8/02.01.2024г., същите са
включени в дневника му за покупки и в Справка-декларация, подадена пред ТД на НАП за
данъчен период месец януари 2024г. Вещото лице е категорично, че на ответника „СК
8
Електрик” ЕООД е признато и е ползвал данъчен кредит по фактура № 7/20.12.2023г - в
размер на 66,65 лева и по фактура № 8/02.01.2024г - в размер на 766,20 лева, ползван в
данъчен период месец януари 2024г. Установи се от заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че по процесните два броя фактури не са осчетоводявани плащания,
както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника.
Тези обстоятелства се установяват и от разпитания по делото свидетел на страната на
ищеца Д. А. – счетоводител на ищцовото дружество. Същата е категорична, че лично е
комуникирала със счетоводителят на „СК Електрик“ ЕООД – В. К., като всичките издадени
фактури от името на „Иси Солар“ ЕООД ги е изпращала на имейла на счетоводителя на
ответника, като издадените фактури са осем, като по шест от тях има плащане от ответника,
а по процесните две няма плащане. Категорична е, че при изпращането на фактурите по
имейл, същите са придружавани и от изготвения Акт образец 19.
На страна на ответника е разпитан свидетеля Икономов, който в показанията си сочи,
че между ответника и неговото дружество е сключен договор за извършване на СМР на
процесния обект, което обстоятелство се доказва и от приложения по делото договор за
извършване на СМР от дата 19.01.2024 година, сключен между „СК Електрик“ ЕООД и
„Музикален център Икономов“ ООД. От разпитания по делото свидетел се установява, че
същият е извършвал довършителни работи на процесния обект, като сочи, че 80 % от
възложените на ищеца работи не са извършени, или са били некачествено извършени.
Доводите на ответника, че изработеното не е било прието от възложителя без забележки и
възражения преди образуване на настоящето производство, съдът намира за недоказани и
съответно – неоснователни. Установи се, че след издаване на процесните фактури
ответникът е сключил нов договор за извършване на СМР от дата 19.01.2024 година, но това
не означава, че същият не е приел извършеното от ищеца.
В настоящия случай се претендира вземане по договор за СМР, представляващ по
своята правна същност договор за услуга, който е разновидност на договора за изработка и
се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 264, ал.1 ЗЗД и
чл. 266, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемане на извършената работа по
смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е
изразено с конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й, включването й
в дневника за покупко - продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит. Съгласно
константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо
извършване на СМР в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на
фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при
наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на правоотношението, по повод на
което е била съставена. Първичните счетоводни документи се преценяват от съда според
тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е
отразена в счетоводните регистри на двете страни, и е вписана в дневниците за покупки и
продажби и справките- декларации по ЗДДС, т.е. е ползван данъчен кредит по нея- тогава
тази фактура сама по себе си може да установи сключване на договор. Следователно и от
приложените по делото фактури може безспорно да се установи наличието на твърдяното от
ищеца облигационно отношение между страните по сключения неформален договор за
извършване на СМР.
9
Съобразно практиката на ВКС (решение № 48 от 31.03.2011г. по т.д. № 822/2010г. на II
т.о.), приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия. Чрез
събраните в производството доказателства се установява приемане на работата без
забележки и възражения от страна на възложителя. В случая от една страна е извършено от
възложителя изрично приемане на изпълнените от подизпълнителя - ищец СМР по
съставените в хода на строителството протоколи /акт обр. 19 към всяка една от издадените
от ищеца 2 бр. фактури. В подкрепа на този извод са и дадените показания от свидетеля
Андонова, която сочи, че всички възложени на ищеца СМР са били изцяло извършени и
приети чрез изпращане на процесните фактури и Акт образец 19 на ответника. Съдът
намира, че приемането на извършената работа по договора за СМР е било извършено от
възложителя и с конклудентни действия, чрез осчетоводяване на издадените 2 бр. данъчни
фактури. С оглед това, съдът намира че се установява изпълнението и приемане от страна на
възложителя без забележки на описаните в двете фактури и протоколи обр. 19 по вид,
количеството и стойност и възложени строително-монтажни работи, попадащи в обхвата на
процесния договор. Следва да се допълни и че съдебната практика /решение № 34 от
22.02.2010г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т. д.
№ 133/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които се
възприемат от настоящия състав/ е възприела, че установяването на изпълнената и приета
работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства /приемо - предавателен протокол за конкретно извършени видове работи,
двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност
и др./, съдебно - техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай, са
представени именно протоколи за конкретно извършените видове работи и тяхната
стойност, които са изпратени по имейл на ответника. Макар същите да нямат обвързваща
материална доказателствена сила за съда, с оглед характера им на частен свидетелстващ
документ, в случая, с оглед и останалите доказателства по делото и осчетоводените от
ответника издадени на основание цитираните актове фактури, съдът ги кредитира, вкл. и
като съдържащи извънсъдебно писмено признание на ответника за основанието и размера
на дължимите по договора суми, освен за приемане на работата без възражения.
Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната
инстанция /Решение № 71/08.09.2014 година, постановено по т.дело № 1598 /2013 година на
ВКС, второ отделение, решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.;
решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение №
118/05.07.2011 год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№
593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; №
109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№
478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др./, фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник,
включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 год., по т.д.№
539/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и в решение № 92/ 2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о./
а, в този смисъл е и решение № 47/ 2013 год., по т.д.№ 137/2012 год. на ІІ т.о. на ВКС/, дори
да се счете, че издадената фактура е неистинска/ неавтентична/, или е останала неподписана
за „получател” от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по
договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в
нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка,
отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение №
2011/2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т.о. е посочено още, че само по себе си
отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е
основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния
10
характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде
ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с
оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните
действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за
съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за
продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки -
декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни
за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
Съдът намира, че с осчетоводяване на фактурите, издадени на основание /изрично
посочено в тях/ посочените акт образец 19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на
описаните в тях СМР, ответникът е приел работата без възражения, като е признал
дължимост на сумите по фактурите /касаещи стойността на изпълнените и приети СМР/.
Обстоятелството, че едва в хода на съдебното следствие се представя кредитно известие, с
което са сторнирани процесните фактури от ответника е ирелевантно в случая, тъй като това
са факти и обстоятелства настъпили на много по късен момент, а не към момента на
представяне на фактурите в счетоводството на ответника. Установи се, че ответникът е
осчетоводил процесните фактури като месец януари 2024 година е ползвал и данъчен кредит
за тях. Ето защо съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установи приемането
от страна на ответника на изработеното от ищеца. Установи се, че процесните фактури и акт
образец 19, въпреки, че на хартиен носител не са били подписани от двете страни, то същите
са изпратени по електронната поща на ответника.
С оглед на горното, съдът намира, че е изпълнен фактическия състав на чл. 266, ал.1
ЗЗД, респективно за възложителя е възникнало задължението за заплащане на остатък от
възнаграждение за работата, тъй като е установено, че същата е била изпълнена от ищеца, и
съответно е била приета без забележки и възражения от възложителя.
Доводите на ответника, че работата е била изпълнена некачествено са неоснователни,
тъй като се установи, че фактурите са приети и осчетоводени от ответника. В случаите на
лошо изпълнение /работа с недостатъци или отклонение от поръчката/, поръчващия
разполага, освен с правото да развали договора и с особени правни възможности, по негов
избор, установени в чл. 265, ал.1 от ЗЗД, а именно : 1 да иска поправяне на работата или 2
сам да поправи работата за сметка на изпълнителя или 3 намаление на възнаграждението, в
каквато насока доказателства от страна на ответника не са ангажирани.
С оглед на горното, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. чл. 266, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД следва да
бъде уважен в предявения размер от 4991,16 лева, като се присъди и законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /29.02.2024 година/ до
окончателното й изплащане.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените от него разноски, за които е ангажирал доказателства, че са
сторени в хода на процеса. От страна на ищеца се претендират строени по делото разноски в
размер общо на 1489,65 лева, от които 199,65 лева - платена държавна такса, 750,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение; 500,00 лева – депозит за изготвяне на ССЕ и 40,00
лева за обезпечение. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 1489,65 лева, сторени разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА "СК ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК *********, седалище - Благоевград, адрес на
управление - ул. „Д-р Христо Татарчев", блок 38, вход В, етаж 4, ап. 8, представлявано от
управителя Ст. Ст. К. ДА ЗАПЛАТИ на "ИСИ СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, седалище -
Кюстендил, адрес на управление - ул. „Демокрация", блок 13, вход А, етаж 4, ап. 12,
представлявано от управителя Ал. Т.Ст., чрез адвокат Р. А. сумата от 4991,16 лева /четири
хиляди деветстотин деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки/, представляващи
неизплатена суми по сключен между страните неформален договор за извършване на СМР,
за което са издадени 2 броя фактури за извършени СМР, както следва: фактура №
0...07/20.12.2023 година за сумата от 393,96 лева с ДДС и фактура № № 0... 08/02.01.2024
година за сумата от 4597,20 лева с ДДС, за извършени СМР, подробно описани по вид,
количество, единична цена и обща стойност в двата броя Акт обр. 19, съпровождащи всяка
от тези фактури, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /29.02.2024 година/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, СК ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК
*********, седалище - Благоевград, адрес на управление - ул. „Д-р Христо Татарчев", блок
38, вход В, етаж 4, ап. 8, представлявано от управителя Ст.С. К.ДА ЗАПЛАТИ на "ИСИ
СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, седалище - Кюстендил, адрес на управление - ул.
„Демокрация", блок 13, вход А, етаж 4, ап. 12, представлявано от управителя Ал. Т. Ст., чрез
адвокат Р. А. сумата в размер общо на 1489,65 лева /хиляда четиристотин осемдесет и девет
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, чрез
Районен съд - Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12