РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203401 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Т. П. чрез процесуалния му представител
адвокат П.В. -САК, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Любен Каравелов“ №
50А, ет.2 срещу Наказателно постановление № 20-4332-020958 от 02.12.2020
г., издадено от Началник група към СДВР, отдел пътна полиция, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на
материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Твърди се, че
жалбоподателят не е собственик на процесното МПС и не е знаел, че
последното е дерегистрирано, което изключвало съставомерността на
деянието.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
адв. В., която в дадения ход по същество пледира атакуваното НП да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган редовно призован, не изпраща
1
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.08.2020 г. около 11:12 ч. лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СА 4686 ХТ, управляван от жалбоподателя Г.П., се движил в
гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Бъкстон“
към бул. „Черни връх“. Автомобилът бил собственост на Иван Стойков
Сираков и бил със служебно прекратена регистрация от 30.06.2020 г. по чл.
143, ал. 15 ЗДвП.
Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от Живко
Иванов Ласкиев служител на ОСПС – СДВР. При проверката се установило,
че жалбоподателят не може да предостави валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Екипът уведомил ОДЦ-СДВР, в резултат на което
на място бил изпратен екип 4/22-4/23 от ОПП-СДВР. Св. Сашо Йорданов
Кудрев - мл.автоконтрольор в СДВР – ОПП, отивайки на мястото направил
справка в ОДЧ дали автомобилът е надлежно регистриран. В резултат се
установило, че процесният автомобил е дерегистриран по чл.143, ал.15 ЗДвП,
като за констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН
серия АА, бл. № 694243. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
140, ал.1, пр.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.
С Постановление № 43365 от 30.10.2020 г. на СРП е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 43365/2020г. по описа на
СРП. В мотивите на постановлението прокурорът е приел, че не са
установени данни дали водачът П. е имал представа, че управлява МПС със
служебно прекратена регистрация, доколкото автомобилът е имал валидно
издадени регистрационни табели, които са били поставени на съответните
места. СРП посочва, че в случая не следва да се образува наказателно
производство и поради много ниската степен на увреждане на обществените
отношения. С цитираното постановление преписката била изпратена на ОПП-
СДВР за извършване на преценка и реализиране административно –
наказателната отговорност на водача Г.П..
Въз основа на съставения вече АУАН № 694243/17.08.2020 г. и
получените материали от СРП било издадено обжалваното в настоящото
съдебно производство Наказателно постановление № 20-4332-020958 от
02.12.2020 г. от началник група към ОПП -СДВР, с което на основание чл.53
ЗАНН, вр. с чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
2
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 01.03.2022 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса
съгласно разпоредбата на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно:
Заповед № 8121К-13180; Заповед № 8121з-515; НП № 20-4332-020958 от
02.12.2020г.; АУАН серия АА, бл. № 694243 от 17.08.2022г.; Постановление
№ 20-4332-020958 от 02.12.2020г., както и гласните доказателствени средства
–показанията на свидетеля –актосъставител.
Съдът намира, че достоверността на събраните писмени доказателства не
е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира
вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля- актосъставител
Кудев, съставил АУАН серия АА, бл. № 694243, възприемайки ги като
обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в събраните по
делото писмени доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по
същество е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган
с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да
се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят
целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната
административна санкция – административно наказание за извършеното
нарушение. За да може да породи тези си правни последици, наказателното
постановление като административен акт следва да съдържа точно
визираните в нормата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В конкретната хипотеза в
обжалваното наказателно постановление наказващия орган е направил
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да приеме
за безспорно установено извършването на нарушението. Наказващия орган е
посочил точно и приложимата санкционна норма.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1, и ал.3 от
3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя срещу подпис.
В съставения АУАН и в обжалваното Наказателното постановление са
посочени всички елементи от фактическия състав на нарушението, поради
което съдът приема, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото
на защита на нарушителя. Поради това спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера,
поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два
състава на административни нарушения-първият е, когато се управлява
автомобил, който изобщо не е регистриран, а вторият-когато се управлява
регистриран автомобил, на когото обаче липсват, не са поставени на
съответните места табелите с регистрационни номера. Видно е от
обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление, че
административно наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя като текстово е изписал нарушението по следния начин
"управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред" т. е.
отговорността е за първия предвиден в нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
състав (въпреки липсата на цифрово изражение), а не и за втория (управление
на МПС, което е надлежно регистрирано, но върху което не са поставени
съответните регистрационни табели).
Принципът е, че прекратяването на регистрацията се извършва по
правилото в чл. 143, ал. 6 ЗДвП с отбелязване в свидетелството за
регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне
на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на
пътното превозно средство представя документи, че то е прието за
разкомплектоване, или декларация за съхраняването му в частен имот по
образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и
съгласуван с министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице
безспорни и категорични доказателства за осъществени елементите на
състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП от
субективна страна. Липсват доказателства за субективната страна на
вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството, че
автомобилът е бил собственост на трето лице – Иван Стойков Сираков и е бил
с регистрационни табели, които не са били отнети от органите на МВР след
вписване на прекратената регистрация - факти отразени както в АУАН серия
4
АА, бл. № 694243, така и в Наказателно постановление № 20-4332-020958 от
02.12.2020 г. Дори да се приеме, че собственикът е бил надлежно уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, по делото не се събраха
доказателства, че жалбоподателят е знаел това обстоятелство предвид факта,
че лекият автомобил е бил с поставени регистрационни табели.
Предвид изложеното, съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя за липса на субективна съставомерност на деянието по чл.
140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидени от закона случаи - аргумент чл. 7, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата на
пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая, от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация на автомобила.
При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волевия такъв - отношението към съставомерните последици.
Следователно и изводът на административно-наказващият орган за наличие
на виновно поведение, се основава единствено на предположение, обусловено
от качеството му на водач на моторното превозно средство, поради което този
извод не се споделя като правилен от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя П., поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение е 300 (триста) лева. С оглед липсата на
5
възражение за прекомерност на претендираните разноски, следва да се
присъди целия поискан размер от 450 (четиристотин и петдесет) лева, за
който са представени писмени доказателства – договор за правна помощ и
доказателство за извършено плащане (л.32 от делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-020958 от 02.12.2020
г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г. Т. П. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР- ОПП да заплати на Г. Т. П., ЕГН **********
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6