№ 133
гр. Ихтиман, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100175 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод подаден иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „***“ ООД, ЕИК *, против Д. Л. Г., ЕГН ********** за установяване
на съществуване на вземане в общ размер на 1942.71 лева, представляваща: 1087.16 лева -
остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-66358382/03042017 от
03.04.2017 г.; 332.19 лева - договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 25.01.2018 г.,
523.36 лева - законна лихва върху просрочената главница от 25.03.2018 г. до 21.12.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит с №
000-КН-66358382/03.04.2017г., сключен между „***“ ООД и Д. Г., на ответника е отпусната
сумата от 1200 лева. Срокът на действието на договора е бил 10 месеца. Размерът на
вноските, състоящ се от главница и договорна лихва, е уговорен на 142.18 лева. Ответникът
е заплатил една вноска по заема - 112.84 лева за погасяване на главница и 29.33 лева за
лихва. Издадена е заповед за изпълнение № 757 от 23.12.2022г. за дължимите суми на
основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1202/2022 г.. Претендират се и сторените в
заповедното и исковото производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се прави
възражение за погасяване на вземането по давност, както и че ищецът /кредитор/ не е
уведомил ответника /длъжник/ за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 1202/2022 г. по описа на РС-Ихтиман, по което срещу ответника е издадена Заповед №
757/23.12.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 1 087.16 лева – главница
1
по Договор за потребителски кредит № 000-КН-66358382/03042017, сключен на 03.04.2017
г. с „***“ ООД; 332.19 лева - договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 25.01.2018 г.;
523.36 лева - законна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 21.12.2022 г.; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.12.2022 г. до
изплащане на вземането; 38.85 лева разноски за платена държавна такса, както и 480.00
лева - адвокатско възнаграждение В законоустановения срок е постъпило писмено
възражение от страна на длъжника, поради което и на заявителя е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземане.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 000-КН-
66358382/03042017, сключен на 03.04.2017 г. между „***“ ООД и Д. Л. Г., по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 1200 лева за срок от 300
дни, който е следвало да бъде погасен при 10 вноски, с падеж на задължението 25.12.2017 г.
при годишен лихвен процент от 40,00 %, и годишен процент на разходите – 49,02 %.
Страните не спорят, а и от представеното платежно нареждане от 03.04.2017 г. се
установява, че на Д. Г. е преведена сумата от 1200 лева
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„***“ ООД и Д. Г. по договор за паричен заем /кредит/; получаването на сумата и падежа на
задължението за връщането й.
Ответникът не оспорва, че е сключил договор за заем от разстояние, спрямо който е
приложим Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 6
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, а според § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР
"финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
Не се спори и че Г. е получила сумата от 1200 лева в изпълнение на сключения
договор.
Кредиторът, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемна сума.
Това дава основание на съда да приеме, че „***“ ООД и Д. Г. са били обвързани от договор
за заем (потребителски кредит) от 03.04.2017 г.. При сключване на договора ответникът е
действал в качеството на физическо лице, а „***“ ООД - в рамките на своята търговска
дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от
12.05.2010г.).
В този случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. От договора се установява, че заемодателят е
предоставил на ответника, като потребител, кредит под формата на заем - 1200 лева, при
уговорен годишен процент на разходите, който е под законоустановения минимум по чл.19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В договора се съдържа
2
погасителен план и съдържа всички императивни реквизити по чл. 11 ЗПК, което означава,
че той отговаря на минималните изисквания на закона.
Установява се, че към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 23.12.2022 г., падежът на задължението за връщане на получената в заем
сума е настъпил, т.е. кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест за установяване на изпълнението на
задължението за връщане на дадената в заем сума, не представя доказателства за извършени
плащания по договора за кредит.
В случая възражението на ответницата е единствено по отношение на изтичането на
предвидената в закона давност.
Вземането за сума, предоставена по договор за кредит (главница), се погасява с
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Това е така, защото вземането е едно,
независимо, че е възможно страните да са се съгласили погасяването на задължението да се
извършва на вноски. Това съглашение между страните не променя характера на вземането
по начин, който да обоснове извод, че същото е периодично по смисъла на разяснен в ТР
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая падежът на задължението за главница
е 25.12.2017 г., от когато е започнала да тече давността за вземането, а тя не е изтекла до
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.12.2022
г., което съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК има последиците на предявяване на иск, включително и
материално-правната последица да прекъсне погасителната давност за вземането съгласно
чл. 116, б. "б" ЗЗД.
В този смисъл съдът приема, че възражението за погасяването на вземането за
главницата поради изтичане на давността е неоснователно, поради което и ответницата
дължи на ищеца заплащането на сумата от 1087,16 лева.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с кратката 3-годишна погасителна давност
съобразно чл. 111, б. „б“ ЗЗД. В случая към момента на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение претендираното вземане за договорна лихва в размер на 332,19 лева е
било погасено по давност, тъй като е изтекъл тригодишният срок от падежа му /25.01.2018
г./ по подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2022 г./ и в тачи
си част искът за установяване съществуването на вземането е неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащането на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, съдът прима, че същата е частично основателна. След като длъжникът е
забавил плащането на погасителните вноски за главницата, той дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава. Съдът съобрази, че е изтекла 3-годишната
погасителна давност за вземането за периода от 25.03.2018 г. до 22.12.2019 г. Ответницата
обаче дължи законната лихва за забава за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2022 г. Размерът,
изчислен от съда чрез автоматизирана изчислителна система за изчисляване на лихви
/http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/, възлиза на 330,99 лева, поради което и искът
следва да бъде уважен за тази сума.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат както ищецът, така и ответникът.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 38,85 лева за
заплатена държавна такса, както и 480 лева адвокатско възнаграждение. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
3
направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса в размер на 38,85 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Съдът приема, ответницата дължи на
ищеца заплащането на сумата от 758,53 лева за сторени разноски.
Ответницата е направила разноски в заповедното и исковото производство за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 700 лева, видно от приложените по делото
договори за правна защита и съдействие, като в нейна полза, съразмерно с отхвърлената
част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 189,26 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Л. Г. ЕГН ********** от с. *, обл. Софийска
дължи на „***“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № 10, вх. Б,
ет. 2, ап. 23 сумата от 1087,16 лв. (хиляда и осемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки)
главница, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 330,99 лв. (триста и тридесет лева и деветдесет и девет стотинки)-
обезщетение за забава за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
ул. „*“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23 срещу Д. Л. Г. ЕГН ********** от с. *, обл. Софийска за
установяване на съществуване на вземане в размер на 332.19 лева (триста тридесет и два
лева и 19 стотинки) - договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 25.01.2018 г.; както и за
сумата от 192,37 лв. (сто деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки) – законна лихва
върху главницата за периода от 25.03.2018 г. до 22.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Л. Г. ЕГН ********** от с. *, обл.
Софийска ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
ул. „*“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23 сумата от 758,53 лв. (седемстотин петдесет и осем лева и
петдесет и три стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *, ул. „*“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Г. ЕГН
********** от с. *, обл. Софийска на сумата от 189,26 лв. (сто осемдесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4