Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ЯНЕВА
и
секретар К.Георгиева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 16656 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от Р.И.С. против
„Застрахователна компания „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и при условията на евентуалност иск срещу Р.А.И. с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 12.12.2013
г. пострадала при пътно-транспортно произшествие като пешеходка, пресичаща
пешеходна пътека, по вина на водача на л.а.
“Пежо 106” с рег. № РК ****АН – Р.А.И., чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност“.
Твърди, че при катастрофата получила следните травматични увреждания: средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост с изкълчване
на дясната раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник за период от четири до шест месеца, и счупване на главичката на
дясната малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник за период от два месеца. Поддържа, че вследствие на
получните телесни повреди претърпяла неимуществени вреди, които се изразили в
болки и страдания. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Твърди, че ответникът й изплатил част
от дължимото обезщетение в размер на 16 000 лв., но тази сума не отговаряла на
справедливия размер на обезщетение и страните не били постигнали споразумение
за определяне на неговия размер. В първото съдебно заседание и в уточняващи
молби от 25.10.2019 г. и от 10.11.2020 г. заявява, че сумата от 50 000 лв. е
формирана по следния начин: 40 000 лв. е обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата за периода от 12.12.2013 г./датата на катастрофата/ до
31.08.2015г./датата на заплащане на застрахователно обезщетение от ответника/ и
10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени след 31.08.2015 г. до
датата на завеждане на исковата молба, дължими в условията на ексцес, поради продължаващи
болки и страдания, вследствие на трайния характер на уврежданията, които болки
и страдания не са обезщетени от застрахователя. Моли съда да осъди „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000 лв., от които 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата през периода от 12.12.2013г./датата на катастрофата/ до 31.08.2015г./датата
на заплащане на застрахователно обезщетение от ответника/ и 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени след 31.08.2015 г. до датата на завеждане на
исковата молба, дължими в условията на ексцес, поради продължаващи болки и
страдания, вследствие на трайния
характер на уврежданията, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2013 г.
до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът
отхвърли иска срещу „Застрахователна компания „Л.И.“АД, моли съда да осъди отнетницата Р.А.И. да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размера на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 12.12.2013 г. до окончателното изплащатне. Претендира разноски.
Ответникът „Застрахователна компания
„Л.И.“ АД оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва размера на
претендираното обезщетение; твърди, че вече е изплатил на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., което било
съобразено с принципа за справедливост. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Ответницата по евентуалния иск Р.А.И.
оспорва иска. Твърди, че на ищцата преди завеждането на иска било заплатено справедливо
застрахователно обезщетение за
претърпените от нея вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между пътно-транспортното произшествие и търпените от ищцата понастоящем болки
и страдания. Твърди, че евентуално влошаване на здравословното състояние на пострадалата
се дължало на собственото й поведение, поради неправилно изпълнение в домашни
условия на упражненията за раздвижване на крайниците. Оспорва размера на иска
като прекомерен. Оспорва началната дата,
от която се претендира законна лихва, тъй като към 12.12.2013 г. сумата от 50
000 лв. не била изискуема. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а. “Пежо 106” с рег.
№ РК ****АН е била застрахована
по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към
датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Страните не спорят, че
преди завеждане на исковата молба ответникът е изплатил на ищцата застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при процесната катастрофа, в размер
на 16 000 лв., което се потвърждава от представената преписка по щета № 0000-1000-63-15-7239/18.06.2015 г. и от платежно нареждане от 20.11.2015 г.
Видно от влязло в сила решение от
16.06.2014 г. по НАХД № 00656/2014 г. на РС – Перник Р.А.И. е призната за виновна в това, че на 12.12.2013 г. в гр.
Перник, на ул.“Юрий Гагарин“, при управляване на л.а. “Пежо 106” с рег. №
РК ****АН е нарушила правилата за движение по пътищата - като водач на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека, не е
намалила скоростта или не е спряла и не е пропуснала преминаващите по нея
пешеходци — чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, управлявала е ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е придобила необходимата
правоспособност за управление на МПС -
чл.150 от ЗДвП, като е допуснала по непредпазливост причиняването на средна
телесна повреда на Р. И.С., изразяваща се в счупване на дясна раменна кост с
изкълчване на дясна раменна става, довело до трайно затрудняване на движенията
на десен горен крайник за период от около четири - шест месеца и счупване на
главичката на дясната малка пищялна кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за период от около един месец и половина до
два месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е управлявал
МПС без да има необходимата, правоспособност - престъпление по чл.343, ал.З,
буква “а”, предложение второ, вр. ал. 1 буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342,
ал. 1, предложение трето от НК, като на основание чл.378, ал. 4, т.1 от НПК
съдът я е освободил от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал. 1 от НК й е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Представени
са епикризи, експертно решение на ТЕЛК № 2164/08.10.2014г., болнични листове и други медицински документи, които са
обсъдени от медицинската експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно
и обективно дадено. Видно от същото при катастрофата ищцата е получила следните
увреждания: изкълчване на дясна раменна става; счупване на дясна мишнична кост
в горния й край; счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горния му край.
Проведено е било следното лечение: по отношение на изкълчването на дясната
раменна става е било предприето наместване изкълчването по спешност; по
отношение на счупването на дясната мишнична кост в горния й край е било проведено
оперативно лечение, което се е изразило в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове; по отношение на счупването на
малкия пищял на дясна подбедрица в горния му край е било проведено
консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясната колянна
става и подбедрица за срок от 20 дни. През периода на възстановяване ищцата е
търпяла болки и страдания за срок от около година, като през първите 3 месеца
болките са били с по-голям интензитет. Експертът е извършил преглед на ищцата
на 30.09.2019 г., при който е установил наличието на два надлъжни оперативни
белега по външната страна на дясната раменна става, разположени един под друг,
с дължина съответно 6 см. и 5 см., както и ограничен обем на движение в дясна
раменна става - при повдигане на ръката настрани от 160 градуса, при норма от
180 градуса. Според вещото лице, с оглед давността на травмата, тези последици
са с траен характер. През
периода на лечение ищцата е изпитвала затруднения в хигиенно-битовото си
самообслужване, поради поставената гипсова имобилизация на дясната подбедрица и
обездвижването с мека имобилизация на дясната раменна става. По делото няма
приложени медицински документи за обективното състояние на пострадалата към
датата на подаване на документите в З. „Л.и.“ - 28.06.2015 г., нито към 31.08.2015 г./датата на определяне на размера
на обезщетение от застрахователя/. В решението на ТЕЛК от 08.10.2014 г. е описано
обективното състояние на ищцата, както и в етапната епикриза от 16.01.2016 г.,
издадена от МЦ „Мирела“.
При така събраните докадателства
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на телесни повреди, които
са пряка последица от настъпилата на 12.12.2013 г. катастрофа.
Макар ищцата в първото съдебно заседание и в
уточняващи молби от 25.10.2019 г. и от 10.11.2020 г. да твърди, че претендира както
обезщетение за вреди, претърпени непосредствено след катастрофата и лечението,
така и вреди от ексцес, при описание на вредите от ексцес сама признава, че не
е получила пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди от
катастрофата, не е сключила споразумение със застрахователя. Напротив, поддържа
становището, че с изплатената от застрахователя сума от 16 000 лв. не е
изплатен пълният размер на дължимото й обезщетение за вреди, като твърди, че и
след датата на плащане на обезщетението е продължила да търпи вреди.
При така изложените твърдения, макар ищцата да използва думата „ексцес“, по
същество не описва и не търси обезщетение за допълнителни вреди, възникнали
след присъдено обезщетение или
постигнато споразумение, а твърди, че пълният размер на
дължимото й обезщетение така и не е бил определен правилно от застрахователя,
като междувременно е продължила да търпи вреди от телесните повреди.
Поради изложените съображения, съдът приема, че е сезиран с един иск за
сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
катастрофата, тъй като по същество не са изложени фактически твърдения за
настъпил ексцес, респ. за възникнало ново право за обезщетяване на допълнително
породени вреди от същото непозволено увреждане, а се твърди, че претърпените
вреди все още не са обезщетени в пълен размер.
За да бъде уважен предявеният иск ищцата
трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ за размера
на дължимото обезщетение.
Събраните по делото доказателства
установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а.
“Пежо 106” с рег. № РК ****АН е
била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
На основание чл.300 от ГПК, с оглед
на постановеното решение от 16.06.2014г. по НАХД № 00656/2014 г. на РС – Перник,
настоящият състав приема за установени противоправното поведение на водача на л.а. “Пежо 106” с рег. № РК ****АН - Р.А.И.,
нейната вина, съставомерните последици, които са част
от състава на престъплението/причинените телесни повреди на Р. И.С./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача
и вредоносния резултат.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена
връзка между катастрофата и вредите.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на настъпване на
катастрофата – 46 г.; вида на травматичните увреждания – изкълчване на дясна
раменна става; счупване на дясна мишнична кост в горния й край; счупване на
малкия пищял на дясна подбедрица в горния му край; вида на проведеното лечение
- оперативно лечение на счупването на
дясната мишнична кост в горния й край, чрез открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове; наместване изкълчването на дясната
раменна става; консервативно лечение по отношение на счупването на малкия пищял
на дясната подбедрица в горния му край, чрез поставяне на гипсова имобилизация
на дясната колянна става и подбедрица за 20 дни. Ищцата е била лекувана в
болница през периода 12.12.2013 г. - 16.12.2013 г. непосредствено след
катастрофата, а впоследствие отново е постъпила в болнични заведения за
рехабилитация през периода 09.01.2014 г. - 16.01.2014г. и от 06.03.2014 г. до
13.03.2014 г./епикриза от 16.12.2013 г. от УМБАЛСМ„Пирогов“ ЕАД, епикриза от
16.01.2014 г. от „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД, гр.Перник,
епикриза от 13.03.2014 г. от „Национална специализирана болница за физикална
терапия и рехабилитация "ЕАД/. През периода на лечение ищцата е търпяла
болки и страдания за срок от около година, като през първите 3 месеца болките
са били с по-голям интензитет. През
периода на лечение и възстановяване пострадалата е била зависима от чужда помощ
в хигиенно-битовото си обслужване. При
определяне на обезщетението съдът съобрази и типичните за механизма на
катастрофата и периода на лечение стрес и негативни емоционални преживявания. По делото се установи, че са останали трайни
последици за здравето на ищцата – налице е ограничен обем на
движение на дясната раменна става - при повдигане на ръката настрани от 160
градуса, при норма от 180 градуса, както и са останали два надлъжни оперативни
белега по външната страна на дясната раменна става, разположени един под друг,
с дължини съответно 6 см. и 5 см.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 40 000 лв.
Страните не спорят, че на
ответницата преди датата на подаване на исковата молба е изплатено
застрахователно обезщетение от 16 000 лв., което се потвърждава от
представената преписка по щета №
0000-1000-63-15-7239/18.06.2015 г. и от
платежно нареждане от 20.11.2015 г. От сумата от 40 000 лв. следва да бъде
приспаднато изплатеното обезщетение от 16 000 лв., при което неизплатеният
размер на обезщетение възлиза на 24 000 лв./40 000 лв. – 16 000 лв./, до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
50 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск срещу Р.А.И.:
Тъй като съдът уважи частично
предявения главен иск, не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника
„Застрахователна компания „Л.И.“
АД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 26 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата Р.А.И., на основание чл.78, ал.4 от ГПК, направените по делото разноски за вещо лице в размер на 150 лв. и 2030 лв. за адвокатско
възнаграждение – общо 2180 лв. Относно правото на разноски за евентуалния
ответник и правното основание за присъждането им е формирана практика на ВКС –
напр. определение № 347/10.05.2013 г. по чтд № 17/2013 г. на ВКС, ТК, второ отделение.
Заплатеното от И. адвокатско
възнаграждение от 2030 лв. е в минимален размер, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ, в редакцията, която е в сила към датата на приключване на устните
състезания по делото, поради което възражението за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Ответникът „Застрахователна компания
„Л.И.“ АД
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Д. – В. *** с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“****, офис 4, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 974.40 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът „Застрахователна компания
„Л.И.“ АД следва
да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск
в размер 960 лв., а на СГС разноски за
вещо лице в размер на 48 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.И.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 4, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 24 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните
телесни повреди: изкълчване на дясна раменна става; счупване на дясна мишнична
кост в горния й край; счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горния му
край, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2013 г. по
вина на водача на л.а. “Пежо 106” с
рег. № РК ****АН – Р.А.И., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на на 26 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН **********, да заплати на ответницата по
евентуалния иск Р.А.И., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.4 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2180 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на адвокат В.Д. – В., ЕГН **********, от АК – София с адрес за призоваване:
гр.София, ул.“****, офис 4, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 974.40 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на
държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса върху уважения иск в размер на 960 лв., а на СГС разноски
за вещо лице
в размер на 48 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: