О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 987
гр. Пловдив, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Пловдив – XXIV н.с. в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
като разгледа
докладваното от съдията ЧНД № 3304/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от С.Т.А., в
качеството му на пълномощник на Т.С.А., против Постановление на РП Пловдив от
22.03.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 49/2016г. по описа на Трето РУ към ОДМВР Пловдив, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.
Досъдебно производство № 49/2016г. по описа на Трето РУ
към ОДМВР Пловдив е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.330 ал.1 от НК за това, че на 24.01.2016г. в гр. Пловдив е запалил тавански
етаж и таван на сграда, намираща се на адрес: гр**. В
хода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност лице.
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил
наказателното производство, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че деянието не е съставомерно по чл.331
ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК.
С жалбата е направено искане съдът да отмени
постановлението и да върне делото на РП Пловдив със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
материали, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че от
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Сградата на ул. „** се състояла от четири жилищни етажа
като последният четвърти етаж представлявал таванско помещение. На първи
жилищен етаж живеела св. И.Ч., а на втория – св. М.Т.. Св. Е.А.и св. С.А.
живеели на четвърти жилищен етаж, представляващ таванско помещение. Това бил
последният етаж от жилищната кооперация, като над него било покривното пространство.
Собствеността на жилището, в което живеели сем. А., била разпределена по
½ идеални части между св. Т.А. и св. И.А.. Св. Т.А. бил ** във В. и не
живеел в момента в жилището, поради което то се ползвало от родителите му.
Между св. Т.А. и св. И.А. била разпределена и собствеността на третия жилищен
етаж от кооперацията, от който всеки един от тях имал по ½ идеални
части. По изрична договорка се били разбрали цялото жилище на третия етаж да се
ползва от св. И.А., който от своя страна го бил отдал под наем на св. С.М..
Последният живеел там със семейството си и се отоплявал на дърва. Именно затова
и бил наел жилището, тъй като условието му било да има работещи комини, за да
се отопляват на дърва.
На 24.01.2016г. около 18.00ч. св. С.А. се прибирал в дома
си, където се намирала и св. Е.А., на която й замирисало на пушек. Св. С.А.
погледнал през комина в кухнята и видял, че в него имало огън. Веднага отишъл
до долния етаж при св. С.М. и му казал, след което последният се качил до
съседите си и също видял хвърчащи искри в комина, както и че на комина нямало
капак на розетката. Св. М.слязъл до етажа, който той заедно със семейството му
обитавали, взел един от своите капаци за розетка, качил се до дома на сем. А.и
с него затворил комина. След това св. М.се прибрал в жилището и изгасил огъня в
двете печки, които ползвал, като хвърлил вода отгоре. Известно време след това
жената, живееща на втория етаж в същата кооперация - св. М.Т. позвънила на
апартаментите на св. М.и после на този на сем. А.и им казала, че покривът на
кооперацията гори. Всички излезли на улицата и видели, че от покрива излизат
два малки огъня.
Междувременно бил подаден сигнал до РСПБЗН Пловдив. На
място пристигнали два екипа на пожарна безопасност. Св. Д.Д.,
който бил началник ** ** РСПБЗН П., огледал пожара и разпоредил да се пуснат
линии за гасене. Обадил се и в централата, за да докарат подемник. Това се
случило около 19.50ч. Пожарът бил изцяло овладян около 20.30ч.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в Протокол от 25.01.2016г., ведно с фотоалбум.
По делото са назначени и изготвени пожаро-техническа
и три допълнителни пожаро-технически експертизи.
Съгласно заключението на пожаро-техническата
експертиза огнището на пожара е в покрива, в непосредствена близост до коминното тяло, в което е била включена печката на твърдо
гориво и по което се виждат фуги /размествания/. Като причина за възникване на
пожара вещото лице е посочило, че е налице комплексна такава: неспазване на
правилата и нормите за пожарна безопасност; конструктивен дефект в елементите,
изграждащи коминното тяло и неадекватно отношение към
конкретната ситуация. В третата допълнителна експертиза вещото лице е приело,
че причината за пожара е комплексна, посочено е че неспазването на правилата и
нормите за пожарна безопасност се изразяват в непочистването на коминните тела от натрупани сажди, което е довело до
тяхното възпламеняване. Прието е, че не са предприети адекватни действия при
констатираното вече горене на саждите в комина, като такива адекватни действия
биха били уведомяване на службата за пожарна безопасност. Оттам според вещото
лице, вследствие на конструктивен дефект в елементите изграждащи коминното тяло /размествания в елементите, неизмазването на
образувалите се фуги/, огънят се е разпространил по горимите
материали, от които е изградена покривната конструкция. Трите сочени причини за
пожара са взаимосвързани според вещото лице и не може да се каже, че само
неадекватното отношение към конкретната ситуация е единствена причина за
възникналия пожар.
В постановлението си прокурорът е приел, че не са налице
достатъчно доказателства по делото, от които да се направи обоснован извод, че
е било налице неадекватно отношение към конкретната ситуация.
При запознаване с изложените мотиви съдът счита, че не
може да се приеме, че прокурорът не е изложил защо приема, че не е налице непредриемане адекватни действия, и по-конкретно
уведомяване на службата за пожарна безопасност. Съдът не споделя доводите на
прокурора за това, че липсва непредприемане на адекватни действия, доколкото от
доказателствата по делото е безспорно установено, че никой не е сигнализирал на
службата за пожарна безопасност за констатираното горене в коминното
тяло. Това от своя страна води на извод за действително грешна преценка на
ситуацията и може да се приеме за неадекватни действия. Следва обаче да се
посочи изрично, че тези неадекватни действия не са били единствено на св.С.М.,
доколкото действително същият се е отоплявал на твърдо гориво и е безспорно, че
именно в резултат на това е възникнал пожарът. Безспорно е установено и това,
че пожарът не се дължи на неправилно използване на отоплителни уреди, както и
че огнището на същия не е в някой от апартаментите /на св.М.или жалбоподателя А./,
а е било в покривната конструкция. Освен това фактът на горене в коминното тяло е било възприето и от семейството на
жалбоподателят, но те също не са счели за необходимо да уведомят службата за
пожарна безопасност за случващото се. Ето защо може да бъде прието, че и те не
са оценили правилно ситуацията, респективно че са предприели неадекватни
действия.
Действително, както е посочено и в постановлението от
субективна страна, за да е налице престъпление по смисъла на чл.331 ал.1 вр. чл.30 ал.1 от НК, следва същото да е извършено по
непредпазливост. Непредпазлива ще бъде вината на дееца тогава, когато не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди или когато е предвиждал тези последици, но е мислил да ги предотврати,
като в първия случай е налице небрежност, а във втория самонадеяност. Що се
отнася до случайното деяния, то това е обстоятелство, което изключва вината,
тъй като при него деецът не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да
предвиди общественоопасния резултат. Трябва да се прецени дали деецът е бил
длъжен и дали е могъл да предвиди престъпния резултат, за да се отговори на
въпроса дали в случая става въпрос за небрежност или за случайно деяние. За да
се прецени това, първо, трябва да се отговори на въпроса какво поведение дължи
лицето, респ. имало ли е такова поведение или не. Както е посочил и прокурорът
дължимото поведение се определя не само от правилата, закрепени в нормативни
актове, но и от тези, изработени от обществената практика, науката и техниката,
а също така и от човешкия опит, като в случаите, когато се отклониш от
дължимото поведение, непроявявайки дължимата грижа, възниква задължение за
предвиждане на общественоопасните последици от деянието. При небрежността
липсват конкретни представи за престъпния резултат, но това не означава, че
деецът няма някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката и
за възможните опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва
деецът да е могъл да предвиди общественоопасните последици. Възможността за
предвиждане на резултата зависи от конкретните обективни условия и от
индивидуалните особености на личността на дееца, като в случая следва да бъдат
взети предвид обстановката и конкретните действия на лицата и това дали са
съществували всички обективни условия, за да се предвиди настъпването на
престъпния резултат.
В конкретната ситуация обаче не може да се приеме, че
който и да било от свидетелите по делото е съзнавал, че не оценява правилно
ситуацията и че от тези му действия биха настъпили вредни последици за
кооперацията /ще се възпламени покривната конструкция/. Доколкото заключението
на вещото лице е изградено на базата на преценка на всички материали по делото,
съдът счита че следва да бъде кредитирано с доверие. С оглед на това пък няма
как да не бъде прието, че причината за пожара е комплексна и същият не се дължи
единствено на липсата на адекватни действия /уведомяване на службата за пожарна
безопасност/. С оглед на това и съдът счита, че нито св.М., нито което и да
било друго лице е проявило виновно поведение /умисъл или непредпазливост/,
което да е довело до причиняване на престъпния резултат /изгарянето на
покривната конструкция/. Ето защо и съдът споделя изводът на прокурора, че в
конкретния случай е налице случайно деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление на РП Пловдив от 22.03.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 49/2016г. по описа на Трето РУ към ОДМВР Пловдив, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 7–дневен срок от съобщаването му на
РП Пловдив, Т.С.А..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.