Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  

 

гр. Сливен, 01.03.2021  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря  АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 3571/2020  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е   иск с правно основание  чл.  178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.   

Производството е образувано по искова молба на С.И.К. *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при Министерство на вътрешните работи, гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  чл. 187, ал. 3 от ЗМВР –допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1200 лв. за общо 200 часа, в периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., 120 лв. мораторна лихва до 01.10.2020 г., какво и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението - гр. Твърдица, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време.

Сочи, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Твърди също, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което в ал. 6 е определено да се изчислява с 50 % увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител.

Ищецът твърди, че през исковия период, ответникът не е изчислявал правилно работното време, като не включвал към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента, изразяващ съотношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или 8/7/. Това е довело до ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени работни часове се явяват извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му, тъй като часовете труд. които полагал по график ежемесечно са били направени по данни на ищеца така. че да покриват нормата му работно време за съответния период, а нейното надхвърляне води до натрупване на труд над установеното работно време, т.е. до извънреден труд.

Твърди също, че в процесния исков период, състоящ се от месеци и тримесечия, има незаплатен извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени, който последния определя общо на 200 часа за исковия период, за които счита, че има право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1200 лева за исковия период, изчислени с 50% увеличение върху основното му месечно възнаграждение.

Също така ищецът претендира и обезщетение за забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период, като според него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните възнаграждения за извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на извънредния труд. По данни на ищеца ответникът му изплаща месечната заплата в края на месеца, като настъпва и забавата на ответника за всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд, което не е било отчетено, начислено и изплатено. Общия размер на всички мораторни лихви върху всички неизплатени възнаграждения за извънреден труд, ищецът определя на 120 лева за целия исковия период.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да  заплати на ищеца сумата от 1 200 лева /хиляда  и двеста лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му /от 1-во число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до 01.10.2020 г., както и законната лихва върху цялата главница от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа и в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В срока за отговор ответната страна е представила такъв, като счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна.

Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“—МВР (ГДПБЗН—МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ), като ищеца е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Твърди, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в KТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд, като нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136. ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140. ал. 1, изречение второ КТ).  Сочи, че съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в MI3P е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Сочи, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Излага твърдения, че през периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. е действала една Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. ДВ. бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).

Сочи, че в чл.3, ал.3 на наредбата е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа, като същия се заплаща по смисъла на Заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Излага твърдения, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, като такова е било виждането на Министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 81213—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. № 8121 р-20741 от 30.04.2015 г.. изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР. Сочи, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121 з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни с коефициент 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата), което е било в несъответствие със ЗМВР и е поправено с Наредба № 81213—592/25.05.2015 г, като същия подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г.

Сочи, че в чл. 176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд, като е направено  ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът па допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Сочи, че в своята искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Излага твърдения, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време, а полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.

Твърди, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца, като счита претенцията за неоснователна и сочи съдебна практика и прилага  писмо рег.№ 8121 р-17549/04.10.2019 г. на директора на Дирекция "Правно-нормативна дейност’ в изпълнение на разпореждане на министъра на вътрешните работи г-н Младен Младенов.

С оглед са изложените основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), счита, че претенцията за лихви се явява неоснователна.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Постъпило е становище от пълномощника на ищцата, с вх. № 262158/01.02.2021 г., с което заявява, че не може да присъства за насроченото открито съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото по същество. Поддържа исковата молба, няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли да бъде прието изготвената съдебно-икономическа експертиза. Моли съда да допусне изменение на предявените искове, съобразно размерите в молбата им за изменение, приложена към настоящото становище. Молят да се уважат исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Прилага списък за разноски. 

Подадена е молба за изменение на иска, като същият да бъде изменен в размер на 1925.86 лв. брутно възнаграждение за 245 часа незаплатен извънреден труд и моли да се направи писмено изменение за изменение на иска, като същият се счита предявен в размер на 248.20 лв., представляващи обезщетение за забава.

Съдът на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на исковете,  досежно тяхното увеличение от 1200 лв. на 1925,86 лв. за извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. за 246 часа, както и иска за  мораторна лихва да се счита предявен в размер от 120 лв. на 248,20 лв. до 01.10.2020 г.

 Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание  не се представлява.

 По делото е постъпила молба с вх. № 261908/28.01.2021 г. от ответната Главна дирекция, с която заявяват, че желаят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, тъй като са редовно призовани. Изпращат писмено становище и приложени към него доказателства. Заявяват, че графиците, ведно с останалите доказателства са приложени с писмения отговор надлежно заверени и са оказали пълно съдействие на вещото лице. Няма да сочат други доказателства, нямат възражения по доклада на съда. Не възразяват да се изслуша допуснатата съдебно-икономическа експертиза, дори и заключението да не е представено в срок. Допускат, че заключението ще бъде математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание, поради което го оспорват. Предоставят на съда, относно искането за изменение на иска. Представя писмена защита.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

 Установи се в производството, че ищецът е държавен служител в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. София, като изпълнява служебните си задължения в РД „ПБЗН“ – Сливен – РСПБЗН – Твърдица.

На тази длъжност през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено в тази му част, за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. ищецът е положил 246 часа извънреден труд, които не са му заплатени и за които му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1925,86 лева.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и доказани в пълните им предявени размери.

Съгласно разпоредбата на чл. 176  от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, като такова е и допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, през исковия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 3 в посочените по-горе наредби, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В настоящият случай съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., изрично е посочено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч., за отчетния период, се умножава по 0,143, въпреки, че посочената наредба е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., като на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Вярно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не е посочена тази разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143, но това не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, която би била и противоконституционна, и представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съдът счита, че при наличие на такава празнота в специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143, по отношение на служителите в МВР, поради което положените от ищеца часове нощен труд през посочения период следва да бъдат приравнени на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд.

 Възражението на ответната дирекция, че часовете дневен труд, получени при преобразуването на отработените часове нощен труд не могат автоматично да се квалифицират като извънреден труд е основателно, но  извънредният труд може да бъде определен, като се установи каква е била нормалната продължителност на работното време за ищеца и се изчисли колко часове той е работил в действителност и се добавят и допълнително начислените часове при преобразуването на нощния труд в дневен.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1от  КТ, из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме, а същия се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те часо­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с действително отра­бо­те­ни­те часове от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Съдът счита, че неоснователно е възражението на ответника, че на ищеца е заплатен положеният нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, поради което не следва да се дължи друго възнаграждение, тъй като превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен час или за част от него, между 22,00 ч. и 6,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в размер не по-малък от 0,25 лв., каквото е и разпоредбата на т. 1 от приетата по делото Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, поради което двете разпоредби се прилагат едновременно.

В настоящото производство не са представени от ответната страна  доказателства за  изплащане на извънреден труд, след преобразуването на положен нощен труд в дневен.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че през исковия период ищецът е положил извънреден труд, който не е заплатен, в размер на 246 часа, като дължимото за него възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1925,86 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1925,86 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 246 часа извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143 е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата, съдът намира, че при липса на друга подзаконова уредба за исковия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 от КТ, съгласно която заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е изпаднала в забава да заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд, следва да се приеме именно първо число на месеца, следващ този,  през който е следвало да бъде заплатено възнаграждението.

Ето защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 248,20 лв., съгласно допуснатото изменение на иска на осн. чл.214 от ГПК.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът намира за неоснователно. В случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 2174,06 лв., тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, който не може да бъде по-малък от определения Наредбата минимален размер за съответния вид помощ. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящото производство са предявени два иска, макар единия от тях да е акцесорен, като  платеното възнаграждение е в размер на 500 лв. и не надвишава минималния размер, предвиден в цитираната Наредба, който в случая е 664,81 лв., поради което съдът не следва да го намалява.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 86,96 лева, както и разноските за съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в размер на 200 лева.

                                                                                                                 

Ръководен от гореизложеното и предвид изложените фактическите и правни изводи, съдът

                                      Р        Е       Ш       И:

                                                                                                         

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез адв. П. ***, на основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1925,86 лв. /хиляда деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 246 часа извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020 г. до окончателното й изплащане;

 

   ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез адв. П. ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 248,20 /двеста четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата до 01.10.2020 г.;

 

   ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез адв. П. ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 от ГПК сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 286,96 лева /двеста осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: