№ 135
гр. Пещера, 18.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
в присъствието на прокурора Т. К. Щ.
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Наказателно дело от общ характер № 20245240200143 по описа за 2024
година
Съдът, след като изслуша становищата на страните и се запозна с
материалите по делото, намери следното:
Делото е подсъдно на РС - Пещера и не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Въпреки липсата на
възражения от страна на защитата, включително от страна на подсъдимия,
относно допуснати в хода на Досъдебното производство процесуални
нарушения, Съдът счита, че съдебното производство следва да бъде
прекратено, а делото следва да бъде върнато на прокурора. Мотивите за това
са следните:
Видно от материалите по делото от Досъдебното производство
постановлението за привличане на обвиняемия Б. /л.120/ и вземане на мярка за
неотклонение от дата 10.07.2024 г., се установява, че същият е поискал само
превод – устен на постановлението от български на руски език и обратно.
Незабавно след това е посочено, че е извършен превод на румънски език.
Обвиняемият и преводачът са положили лично подпис.
Депозираният по делото обвинителен акт също не е придружен
надлежно с превод на руски език.
ЕКПЧОС в своя чл. 6 и Хартата за основните права на ЕС, в чл. 47
прогласяват правото на справедлив процес. За постигането му едно от
минималните права, регламентирани в тези международни актове, което всяко
обвинено в извършване на престъпление лице следва да има, е правото на
защита. За да гарантира по-последователното прилагане на правата и
гаранциите, предвидени в чл. 6 от ЕКПЧОС, европейският законодател
предприел мерки за допълнително развитие в рамките на ЕС на минималните
стандарти, определени в конвенцията и хартата, основавайки се на
1
разпоредбата на чл. 82 § 2, ал. 2, б. "б" от ДФЕС, която позволява
установяването на минимални правила в областта на правата на лицата в
наказателното производство. Такива общи минимални правила са въведени в
областта на устния и писмен превод в наказателното производство чрез
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, а по
отношение на информираността на обвиняемия относно обвинението срещу
него – чрез Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.
В изпълнение на задължението си като държава-член на ЕС, Република
България е транспонирала Директива 2010/64/ЕС в националното си
законодателство чрез ЗИДНПК (ДВ бр. 21 от 8.03.2014 г.), и е създадена
новата Глава ХХХа от НПК "Особени правила за разглеждане на дела за
престъпления, извършени от лица, които не владеят български език". Чрез тези
промени като императивно задължение за съда и органите на досъдебното
производство е въведено изискването на обвиняемия, който не владее
български език да се предоставя писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението
на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Отклонение от изпълнение на това задължение е допустимо единствено
когато обвиняемият изрично откаже писмен превод, но същото не безусловно,
а само когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.
Текстът на чл. 55, ал. 4 от НПК съответства на разпоредбата на чл. 3, § 2 от
Директивата, въвеждаща видовете документи, които винаги се считат от
съществено значение за гарантиране на справедливо производство - всяко
решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или
обвинителен акт и всяко съдебно решение. Съдът и органите на досъдебното
производство са овластени по свой почин или по искане на обвиняемия или
неговия защитник да предоставят писмен превод и на други документи по
делото, когато са от съществено значение за упражняване правото на защита
(чл. 395а, ал. 2 от НПК и чл. 3 § 3 от Директивата), но не могат да се
отклоняват от задължението си да връчат изрично посочените документи,
считани винаги за съществени с оглед гарантиране на справедлив процес.
След като е надлежно установено, че обвиняемият Б. не владее
български език и след като не е направил изричен отказ да получи преведени
документи от Досъдебното производство, които са от съществено значение за
гарантиране на справедливо производство - постановлението за привличане на
обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение и на
обвинителния акт, то за органите на Досъдебното произовдство е
задължително да предоставят такъв превод. Именно задължението за
предоставяне на превод на изрично посочените в чл. 55, ал. 4 от НПК
документи не е било изпълнено от органите на Досъдебното произовдство.
Липсата на превод от своя страна е довела до нарушаване правата на
обвиняемия Б. по чл. 55, ал. 1 от НПК.
2
Заявеното при разпита на Б. като обвиняем на 10.07.2024 г., че разбира
обвинението не е достатъчно за да се приеме, че същият владее български
език и че се отказва от правото на писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на постановлението за вземане на мярка за
неотклонение или на обвинителния акт. Това изявление не преодолява
съществения характер на допуснатото процесуално нарушение, защото не
съдържа изричен отказ от писмен превод на процесуалните документи.
Такова изявление за отказ от страна на обвиняемия Б. въобще не е било
правено, видно от документираното в протокола от разпита, а същия е
доказателствено средство, чрез което се установяват отбелязаните в него
изявления. Видно от посочените по-горе протоколи Б. е бил лишен от превод
на разбираем за него език по време на Досъдебното производство, не е
декларирал, че се отказва от правото на писмен превод, поради което и
правото му да се защитава лично е било нарушено.
Както беше отбелязано по-горе заявеното разбиране на обвинението при
разпита като обвиняем на Б. не може да преодолее естеството на това
нарушение като съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, пряко
засягащо правото му на защита. Отделно от това настоящия състав не би
могъл да прави и извод за наличие на очевидна фактическа грешка при
посочване на езика, на който е извършен превода. Същата не би могла да се
санира в съдебна фаза, тъй като касае правата на обвиняемия.
Отделно от изложеното задължението за осигуряване на заверен писмен
превод на посочените в чл. 55, ал.4 от НПК актове е вменено на органа по
ръководство и решаване в съответния стадий на наказателния процес, т. е. в
настоящия случай на Прокурора, тъй като след внасяне на Обвинителния акт в
съда съдията докладчик съгласно чл. 247 в ал. 1 от НПК има задължение само
да изпрати препис от Обвинителния акт на подсъдимия, но не и да извършва
превод на последния. Последното се извлича и от систематическото
тълкуване на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК касаещи допуснати съществени и
отстраними нарушения в досъдебното производство - „обвиняемия – да научи
за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже
да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има
защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по
чл. 55, ал. 4, когато не владее български език“….
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
Досъдебното произовдство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните права на подсъдимия Б.. Тези нарушения на процесуалните
правила са отстраними и са пряко рефлектиращи върху правото му на защита,
чрез предоставяне на превод на постановлението за привличане на
обвиняемия разпит чрез преводач или изрично заявление от страна на Б., че не
желае получаването на превод на постановлението за привличане на
обвиняем, респективно на обвинителен акт.
Предвид становището на съда, че на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия В. Б. съдът
3
намира, че към настоящия момент не следва да взема отношение по
въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал. 2 във вр. ал. 1 от НПК,
във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 143/2024 г. по
описа на Районен съд - Пещера, поради допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Пазарджик, за отстраняване
на нарушението, констатирано в мотивната част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пазарджик по реда на глава 22 от НПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4