Р Е
Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Перник, 07.11.2022
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Перник, в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
административно дело № 219/2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Образувано е по жалба на П.Н.Н., с
постоянен адрес *** чрез адв. Б.Р., срещу Решение № РС-291-21-016 от
02.03.2022г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/, с което е установен конфликт на интереси по отношение на П.Н.Н.
по чл. 52 от ЗПКОНПИ, наложена е "глоба" от 5000 лева за нарушение на
чл. 56 от ЗПКОНПИ и на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ е постановено
отнемане в полза на община К. на сумата от 218, 57 лева, представляваща нетното
дневно възнаграждение за 30.12.2020г. – датата, на която е извършено
нарушението, породило конфликт на интереси.
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и изразява
становище, че оспорения акт е постановен при липса на мотиви и почива на
предположения, без да са обсъдени направените от жалбоподателя възражения и
събрани поисканите доказателства. Твърди несъставомерност на поведението на
жалбоподателя по чл. 52 от ЗПКОНПИ поради недоказаност от органа на частен
интерес и възможността същият да повлияе върху безпристрастното и обективното
изпълнение на правомощията и задълженията по служба във вр. с дефинициите по
чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание, пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно. Подробно излага съображенията си, че решението на Комисията
е постановено в противоречие с материалния закон, в представени по делото
писмени бележки. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(Комисията), представлявана от главен юрисконсулт, К.М., редовно упълномощена,
изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Подробно в съдебно заседание и в
писмени бележки излага съображенията си за наличие на конфликт на интереси и че
решението на Комисията е постановено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на производствените правила и в съответствие с
материално-правните разпоредби на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и в полза на Комисията да бъдат присъдени разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по установяване на конфликт на интереси е открито с Решение
№ КИ-059 от 14.04.2021 г. на КПКОНПИ/л.294/, образувано по сигнал с рег. №
ЦУ01/С-291/29.03.2021 г. /л.296/. В сигнала се съдържат твърдения, че Н. в
качеството си на общински съветник в Общински съвет – К. упражнява правомощия
по служба по чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, като гласува „против“ приемане на
решение № 156 на заседание на ОбС-К., проведено на 30.12.2020г. за
възстановяване на поземлен имот № ****, представляващ пасище/мера с площ от
8,177 дка в землището на с. Л., Община К. в конфликт на интереси, тъй като Н.
ползва този имот по силата на Договор за наем на земеделска земя сключен на
06.12.2019г. с Община К.и.
Жалбоподателят, П.Н.Н., е избран за общински съветник в Общински съвет – К.
за мандат 2019-2023 г., видно от Удостоверение за избран общински съветник №
10/07.11.2019г. на ОИК - К../л. 178/. Същият е встъпил в длъжност с полагане на
клетва на 07.11.2019г., видно от клетвен лист, подписан от него на същата дата,
следователно е лице, заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т.
32 от ЗПКОНПИ.
С Договор за наем на земеделска земя от 06.12.2019г. /л. 181 – 184/,
сключен между Община К., представлявана от кмета на Община К. - наемодател и П.Н.Н.
- наемател, на наемателя е предоставен за временно възмездно ползване имот -
земеделска земя - частна общинска собственост с № ****, представляваща пасище в
местност „****“, девета категория, с площ 2,804 дка, находяща се в землището на
с. Л., община К., с граници по скица: изток: ПИ 000075, запад: ПИ 006028,
север: ПИ 006028 и юг: ПИ 006019 и ПИ 006020. Договорът е сключен за срок от
пет години. Съгласно чл. 10 от договора, той се прекратява при влизане в сила
на решение на Общинска служба по земеделие - К. (ОСЗ - К.) за възстановяване на
собствеността върху имота, предмет на договора. За същия имот е съставен Акт за
публична общинска собственост на 15.07.2019г./л. 185/
С Решение № 2 от 20.10.1992г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Л.
на Поземлена комисия – К. /л. 191 – 192/, е възстановено правото на собственост
на наследниците на Е.В.Т.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
три имота, сред които под т. 2 от решението е имот - нива от 9 дка, девета
категория, находящ се в землището на с. Л. в местността „****“.
На 05.11.2020г., Д.В., в качеството си на наследник, отправя искане във
връзка с § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ до ОСЗ - К. за издаване на решение за
възстановяване правото на собственост за имоти, собственост на Е.В.Т., описани
в Решение № 2 от 20.10.1992г. за възстановяване правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Л.,
издадено от Поземлена комисия - К.. Началникът на ОСЗ - К. отправя искане с
изх. № 155 от 10.12.2020г. /л. 189/ до кмета на Община К., в т.ч. и относно
поземлен имот № **** с площ 8, 177 дка, на основание § 27, ал. 2, т. 1,2 и 3 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, за произнасяне на ОбС-К. с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ
за предоставяне на имоти, придобити от общината по реда на чл. 19, ал. 1 и ал.
2 от ЗСПЗЗ на Е.В.Т. жител/бивш жител/ на с. Л..
С оглед постъпилото искане от ОСЗ - К., заместник - кметът на Община К.
изготвя докладна записка с вх. № 190/11.12.2020г. до ОбС-К. /л. 186/, с която
предлага на ОбС - К. да бъде прието решение, с което ОбС - К. да даде
разрешение да бъдат предоставени на наследниците на Е.В.Т. три имота, сред
които е и поземлен имот № ****, с начин на трайно ползване - пасище, мера, с
площ от 8,177 дка, находящ се в местността „****“, с. Л..
На заседание на ОбС-К., обективирано в Протокол № 15 от 30.12.2020г./л.
237- л.287/, П.Н. гласува „против“ приемане на Решение № 156/30.12.2020г. на
ОбС-К. /л. 270/, с което се дава разрешение да бъдат предоставени на
наследниците на Е.Т.три поземлени имота, сред които е и поземлен имот с № ****,
с начин на трайно ползване - пасище, мера, с площ от 8,177 дка. Решение №
156/30.12.2020г. на ОбС-К. е прието със 7 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 0
гласа „въздържали се“.
П.Н. подава жалба с вх. № 33-00-6/11.01.2021г. /л.292/ срещу Решение №
156/30.12.2020г. на ОбС-К. до Областния управител на Област Перник. Освен от
него, жалбата е подписана от още петнадесет физически лица. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на ОбС поради нарушение на
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 ЗОбС, а именно, че възстановения имот от
общинския поземлен фонд е със статут на публична общинска собственост.
Във връзка с постъпилата жалба с вх. № 33-00-6/11.01.2021 г. от П.Н., на
основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 45, ал.
4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и въз основа на
осъществен контрол за законосъобразност върху решенията на Общински съвет К. от
Протокол № 15 от редовно заседание, проведено на 30.12.2020г., депозиран в
Областна администрация Перник с писмо с вх. № 10-00-2/06.01.2021 г. в
законоустановения срок, Областният управител на Област Перник издава Заповед №
АК-1/13.01.2021 г. С така издадената Заповед Областният управител на Област
Перник връща като незаконосъобразно, за ново обсъждане в Общински съвет К.
Решение № 156 в частта на раздел 1, т. 2 от Протокол № 15 от редовно заседание
на Общински съвет К., проведено на 30.12.2020г. От писмо вх. №
ЦУ01-15589/06.08.2021г. на ОбС К. /л. 133/ и Определение № 117/25.03.2021г. на
АС Перник по адм.д № 115/2021г. се установява, че ОбС не е разглеждал и
прегласувал оспореното решение, а жалбата на областния управител против Решение
№ 156 е оставена без разглеждане като просрочена.
На 11.08.2021 г. Комисията е
отправила до г-н Н. покана за изслушване на 15.09.2021г. (л. 129), без данни по
преписката за датата на връчване. С молба от 14.09.2021г. /л. 43/ адв. Р.
заявява, че поради обективна невъзможност не може да присъстват на
изслушването.
П.Н. подава възражение с приложени документи вх. № ЦУ01-18822/03.09.2021г.
/л. 46/ , в което излага твърдения, че имотът, който той ползва по силата на
договора за наем е с площ от 2, 804 дка, а другият имот, за който се иска
възстановяване, за което е гласувал „против“ е с площ 9 дка и на практика се
касае за два различни имота.
В хода на административното производство е събирана информация от община К.,
ОСЗ – К. за местонахождението на имотите – имот с площ 2,804 дка с № ****,
ползван от П.Н. по договор от 06.12.2019г. за наем на земеделска земя и имот с площ 8, 177 дка с № **** , за който
се иска възстановяване. С писмо от 23.12.2021г. /л. 36/ кметът на община К.
уведомява комисията, че след делба на имот **** се образуват два имота, като
може да се счете, че имота, ползван под наем от П.Н. попада изцяло или частично
в границите на имота, за който се иска възстановяване. С писмо вх. №
ЦУ-01-8240#1/01.11.2021г. /л. 41/ началникът на ОСЗ К. уведомява Комисията, че
не може да предостави актуални скици на имотите с номера ****;**** и 006028,
находящи се в землището на с. Л., общ. К., тъй като за землището на с Л. има
влязла в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед №
РД-18-487/19.07.2019г. Допълнително с писмо вх. № ЦУ01-8240#3/01/12.2021г. /л.
39/ уведомява Комисията, че не може да изрази категорично становище дали имота
попада изцяло или частично в друг имот.
Комисията е отправила до г-н Н. втора покана за изслушване от 20.01.2022г.
/л. 29/. На 02.02.2022 г. е проведено изслушване, видно от Протокол № 1035 (л.
19 – л. 22). На изслушването са присъствали четирима членове на КПКОНПИ, един е
отсъствал, присъствали са също жалбоподателят П.Н. и адв. Р.. На изслушването
адв. Р. отново навежда доводи, че жалбоподателят не е гласувал в частен
интерес, тъй като имота, за който се иска възстановяване се намира на различно
място, с различна квадратура и граници, но вероятно поради техническа грешка на
общината двата имота, макар и на различни места, са с един и същи номер.
На 07.02.2022г. адв. Р. – пълномощник на г-н Н., е представил писмени допълнителни
възражения към проведено изслушване, в които отново обръща внимание, че се
касае за два различни имота с дублиране на номерата поради техническа грешка.
Представя скици и моли комисията да събере допълнителни доказателства, като
направи справка в АГКК и Общинска служба по земеделие, както и да назначи
техническа експертиза с вещо лице земемер, която да даде заключение къде е
ситуиран имота, който се ползва под наем от доверителя му и имота, за който се
иска възстановяване.
Последвало е издаване на оспореното Решение № РС- 291-21-016 от
02.03.2022г., с което Комисията е установила конфликт на интереси по отношение
на жалбоподателя, затова че в качеството си на общински съветник в Общински
съвет – К. упражнява правомощия по служба по чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, като
гласува „против“ приемане на решение № 156 на заседание на ОбС-К., проведено на
30.12.2020г. за възстановяване на поземлен имот № ****, представляващ
пасище/мера с площ от 8,177 дка в землището на с. Л., Община К., тъй като от
събраните по преписката доказателства се установявало, че имотът, който ползва Н. по силата на Договор за наем на
земеделска земя сключен на 06.12.2019г. с Община К. попада изцяло или частично
в имота, за който се иска възстановяване. Прието е, че с горепосочените деяния
г-н Н., в качеството му на общински съветник и лице заемащо висша публична
длъжност, е нарушил чл. 56 от ЗПКОНПИ като е гласувал „ против“ приемане на
Решение № 156/30.12.2020г. от заседание
на ОбС-К., в свой частен интерес.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 05.04.2022г., с писмо с обратна
разписка /л. 307/, а жалбата е подадена до съда чрез административния орган на
07.04.2022г.
В съдебното производство, по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, беше изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че към датата на приетото Решение № 156 по Протокол
от 30.12.2020 г. на общински съвет - К. не е имало поземлен имот с номер ****,
тъй като има действаща кадастрална карта и кадастрални регистри за земеделските
земи на землището на. Л., Община К., Област Перник, одобрени със Заповед №
РД-18-487 от 19.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК и КВС не била
действаща. В кадастралната карта няма поземлен имот с подобни характеристики на
посоченият имот в решението № ****.
Имот № **** по скица ****/10.07.2019 г., издадена от общинска служба по
земеделие - К. и имот № **** по скица ****/21.12.2016 г., издадена от общинска
служба по земеделие - К., находящи се в землището на с. Л., Община К., Област
Перник, ****, местност „****”, са проектни и попадат изцяло в имот № **** по
картата на възстановената собственост на земеделските земи на землището /КВС/
/към настоящият момент отменена/, действала до одобряването на сегашната
кадастрална карта. Реална делба на имот № **** по бившата КВС не е извършвана.
За разделянето на имот № **** по КВС, целият с площ 16.001 дка, са
изготвяни два проекта в различни периоди от време. Предвиденото с проектите
разделяне също не е осъществено и не влизало в сила, като имот № **** е останал
в цялост. Вещото лице дава също
заключение, че поземлен имот № **** с площ от 2.804 дка, предмет
на договора за наем от 06.12.2019 г. между Община К. и П.Н., не попада в
границите на поземлен имот № **** с площ от 8.177 дка, предмет на Решение № 156
по Протокол от 30.12.2020 г. на общински съвет - К.. На практика това са два
различни имота по местоположение.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно
изготвено и обосновано.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, адресат на акта, срещу
годен за оспорване индивидуален административен акт и в законоустановения
14-дневен срок за обжалване пред съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № РС-291-21-016 от 02.03.2022г. е подписано от четирима членове на комисията. Съгласно чл. 8,
ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима
членове - председател, заместник-председател и трима други членове. Съгласно
чл. 13, ал. 2, изр. 1 от ЗПКОНПИ, решенията на Комисията се приемат с
мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В случая е формирано изискуемото по чл. 13,
ал. 2 от ЗПКОНПИ мнозинство, затова съдът приема, че решението е валиден
административен акт, приет от компетентен орган.
Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен
акт - чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като е посочен издателят на решението,
адресатът, правното и фактическото основание за издаване на заповедта. Съдът обаче
приема, че решението не отговаря в цялост на установените специални изисквания
за форма в чл. 74, ал. 2 ЗКПКОНПИ тъй като са изложени възраженията на лицето в
производството, но липсват мотиви на Комисията защо не приема възраженията
съгласно чл. 74, ал.2, т.2 ЗКПКОНПИ. На практика Комисията изрежда възраженията
на Н., че се касае за два различни имота, но релевираните от него възражения в
административното производство и доказателствата, представени пред
административния орган, не са обсъдени в мотивите на решението. Липсва и
протокол от заседанието на Комисията, на което е прието решението от
02.03.2022г., от който да са видни направените разисквания и гласуването.
Съдът намира, че в производството са допуснати съществени процесуални
нарушения на правилата по ЗПКОНПИ и на общите правила по АПК.
Производството е открито по сигнал с решение на Комисията. При справка
извършена от съда в съдебно заседание на 13.09.2022г. с представения от
процесуалния представител на ответника оригинал от подадения сигнал, се
установи, че същият не е анонимен, не е нарушена забраната по чл. 71, ал. 2 от ЗПКОНПИ и е спазено изискването на чл. 48 от ЗПКОНПИ.
Според чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Комисията се произнася с мотивирано
писмено решение в срок до два месеца от образуване на производството, а при
случаи на фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен еднократно
с 30 дни.
От фактическа страна не е спорно, че
производството пред Комисията е образувано на 14.04.2021 г., когато Комисията е
приела решение № КИ-059 за откриване на производството, а производството е
приключило на 02.03.2022, когато е издадено оспореното решение. Неспазването на
срока по чл. 74, ал.1 ЗПКОНПИ не е съществено процесуално нарушение. Този срок
се определя засега в практиката на административните съдилища като
инструктивен, а не като преклузивен.
Производството пред Комисията е
проведено по реда, указан в чл. 72, ал. 1-7 от ЗПКОНПИ. На г-н Н. са
предоставени събраните от Комисията писмени доказателства, проведено е
изслушване, за което е съставен протокол, прието е допълнително писмено
обяснение след изслушването. Комисията обаче е постановила решението си въз основа на събраните по
административната преписка писмени доказателства, които са оспорвани от
жалбоподателя в хода на производството. Допуснато е нарушение на чл. 72, ал. 7 ЗПКОНПИ и чл. 35, чл. 36 АПК, тъй като не са събрани исканите от жалбоподателя
доказателства от АГКК и не е изяснено къде е ситуиран имота. Най-малкото дори и
да не беше допуснала експертиза от вещо лице, ако Комисията беше направила
необходимите проверки в кадастъра и беше изискала скица на имота оттам, щеше да
види, че имоти с площ 2, 800 дка и 8, 177 дка с един и същ номер **** не
съществуват. Нарушението се определя като съществено, тъй като е повлияло върху
крайния акт, ако доказателствата бяха събрани от административния орган, те
биха били взети предвид от административния орган при вземане на решението му и
биха имали значение за правилното прилагане на закона. След като Началника на
ОСЗ е уведомил Комисията, че за землището на с. Л. има КККР от 2019г. и че не
може да направи категоричен извод попада ли имота изцяло или частично в другия,
Комисията следваше да изиска същата информация от АГКК, да провери проекта за
разделяне влязъл ли е в сила, а не фактически да се доверява на сведенията от
кмета на община К., че има делба на имот **** и имота с площ 2, 804 дка,
ползван от Н., попада в другия. В хода
на съдебното производство изслушаната съдебно-техническа експертиза сочи противоречие
с установената от Комисията фактическа обстановка.
Дори да се приеме, че в хода на производството пред КПКОНПИ е спазено
изискването на чл. 72, ал. 6 и ал. 7 от ЗПКОНПИ /на Н. е дадена възможност да
се запознае със събраните по преписката писмени доказателства, изслушан е от
колективния орган/ и допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на
съществените, то при постановяване на решението неправилно е приложен
материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква,
когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да
повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по
смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ във вр. с §2, ал.1 ЗПКОНПИ, изисква кумулативното
наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема публична
длъжност, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и
обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на
задължението му по служба.
Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична
длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните
предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с
него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата
– придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на
обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че П.Н. е лице,
заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ. В оспореното решение
е прието, че е реализирана нематериална облага, която се изразява в помощ,
глас, подкрепа, която Н. предоставя на себе си, гласувайки „против“ приемане на
Решение № 156/30.12.2020г. на ОбС – К., което би довело до прекратяване на
договора му за наем на земеделска земя от 06.12.2019г. Според настоящия състав обаче
упражнените правомощия от страна на П.Н., в качеството му на общински съветник,
при процесното гласуване не са в негов частен интерес. Това се потвърждава и от
предприетите от него следващи действия по оспорване на решението, а именно
жалбата до областния управител е подписана освен от него, още от 15 физически
лица с мотиви, че е нарушен закона / чл. 7, ал. 2 и ал. 4 ЗОбС/ при гласуването на решението, тъй като
възстановения имот от общинския поземлен фонд е със статут на публична общинска
собственост. Областният управител всъщност връща решението за преразглеждане с
тези мотиви – противоречие с императивни норми на ЗОбС. При липсата на
идентичност /цялостна или частична / между имота, предмет на гласуването и
имота, ползван от Н. по силата на договор за наем, не може да се приеме, че с
гласуването „против“ решението Н. действа в свой частен интерес. В този смисъл
не се установява твърдяната от органа нематериална облага. Неоснователни са и
доводите на Комисията, изразени в хода по същество, че дори и да не е налице
идентичност между двата имота /предмет на договора за наем и предмет на
решението на ОбС/ то е без значение къде се намират доколкото са част от имот
6021 с площ от 16.001 дка. Санкционият характер на производството по ЗПКОНПИ
изисква наличието на конфликт на интереси, респективно на предпоставката му
„частен интерес“, да бъде безспорно и недвусмислено установено от фактическа
страна. В случая погрешните фактически установявания от Комисията са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Липсата на частен интерес от
упражнените правомощия по служба от П.Н. при гласуване „против“ приемане на
решение № 156 на заседание на ОбС-К., проведено на 30.12.2020г., като една от
трите кумулативни предпоставки, за да е налице конфликт на интереси, води до
невъзможност за реализиране на фактическия състав на конфликта на интереси по
ЗПКОНПИ.
По тези съображения Решение № РС-291-21-016 от 02.03.2022г на КПКОНПИ, с
която е установен такъв и са разпоредени съответните последици, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер 1210лв., от които държавна такса от 10лв., адвокатско
възнаграждение от 800лв., уговорено и
заплатено по договор за правна защита и съдействие от 07.04.2022г. и
депозит за вещо лице в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от П.Н.Н., ЕГН **********, Решение № РС-291-21-016 от
02.03.2022г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, с което спрямо П.Н.Н., общински съветник и
лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ, е установен конфликт на интереси за това, че е гласувал на
30.12.2020г. Решение № 156/30.12.2020г. на Общински съвет К. в свой частен
интерес, наложена му е глоба в размер на 5000 лв. и е отнета в полза на община К.
сумата 218, 57 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество да заплати на П.Н.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 1210 /хиляда двеста и десет/лв. направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/