Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.София, 05.05.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав в публично заседание на шести февруари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело №19929 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „А.“ООД срещу „Т.б. Д“АД, обективно съединени при условията на евентуалност искове с пр.кв.чл.108 от ЗС за признаване спрямо ответника, че ищеца е собственик на движими вещи, а именно: 24,983 тона прилинг карбамид и на 627 тона- гранулиран карбамид, находящи /вкл. към август 2014год./ в запечатан склад №12 в свободна безмитна зона –Б. АД, на основание договор за покупко-продажба сключен на 23,05,2014год. като ответникът бъде осъден да предаде владението върху веща.
При условията на евентуалност, в случай, че вещите не са налични претендира ответникът да бъде осъден да заплати равностойността им.
Поддържа, че „А.“ ООД и „Р.1“ ЕООД са били в трайни търговски взаимоотношения във връзка с доставка и покупко–продажба на торове от Русия. В периода от месец март до месец май 2014год. между страните са съществували няколко договора, които са отменени с договор от 23,05,2014год., по силата на който „Р.1“ЕООД, в качеството на продавач е продало на „А.“ ООД, в качеството на купувач 2200тона гранулиран карбамид и 2199,983тона прилинг карбамид. Общата стойност на договора е 266606,76лв. без ДДС. Плащанията извършени по предходни договори следва да се считат извършени по договор от 23,05,2014год. като на осн.чл.3, ал.2 от договора „А.“ООД се е съгласил да заплати директно на доставчика на продавача – „А.Л.“Обединено Кралство, с който Р.1 ЕООД е сключил договор от 25,04,2014год., сумата от 592012лв. Същата сума е преведена на 23,05,2014год. на доставчика на праводателя на ищеца, с което той е изпълнил задълженията си по сключения договор и станал собственик на стоката, която на 26,05,2014год. е разтоварена съгласно товарителница В/L NO 3/11.05.2014; B/L NO 1 /11.05.2014; B/L NO 2 /11.05.2014год.. Торовете са складирани в склад №12 на Свободна безмитна зона Б. АД, който съгласно договор №727/27,01,2009год. се използва от Р.1 ЕООД. Дължимата за ползване на склада сума е заплатена от ищеца на основание тристранно споразумение от 02,07,2014год. Същевременно на 21,05,2014год. „Р.1“ЕООД е учредило особен залог върху стоки собственост на дружеството съгласно фактура с №S144-UR-05/14-1/25,04,2014год.
Съгласно изрично упълномощаване от праводателя на ищеца, в периода от 28,05,2014год. до 02,07,2014год. от СБЗ- Б. са освободени и получени от „А.“ООД -2175 тона прилинг карбамид и 1573 тона гранулиран карбамид. Т.е. останали са на съхранение 24,983 тона прилинг карбамид и 627 тона гранулиран карбамид, като с вписване на пристъпване към изпълнение заложния кредитор е предприел действия по реализиране на заложното право върху собствена на ищеца вещ.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответната страна- „Т.б.Д“АД в указания срок за отговор е заявила становище за неоснователност на исковата претенция. Излага доводи, че процесния договор за покупко-продажба е съставен по –късно, а именно след като Тарговска Б.Д АД е вписала пристъпване към изпълнение като по този начин страните са се опитали да създадат привидност на правоотношението, по което се прехвърля собствеността върху минерални торове с цел да увредят банката. Извод в тази насока се обосновава от чл.16 от договора, чл.3, ал.1 от договора. Дори да се приеме, че договорът не е привиден, то съгласието между страните не води до прехвърляне на собствеността върху вещите, които са родово определени. Не е налице тъждественост между вещите предадени на заложния кредитор и тези предмет на договор от 23,05,2014год. Поддържа характеристиките на стоката предмет на договор от 25,04,2014год. и 23,05,2014год. да са различни, следователно се налага извод, че „Р.1“ ЕООД продава на „А.“ООД различна от заложеното имущество стока.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор от 25,04,2014год. А.Л.- Обединено
кралство, в качеството на продавач и Р.1 ЕООД, в качеството на купувач са
постигнали съгласие за покупко-продажба на урея перли и гранулирана урея в
насипно състояние. Съгласно р.ІІ от договора
количеството на стоките продадени е 2000МТ урея на перли,+/-10% и
2000МТ гранулирана урея+/-10%.
Качеството е описано в т.ІІІ от договора.
Съгласно
т.9,1 стоките продадени по договора следва да бъдат транспортирани с 1
плавателен съд между 1-15,05,2014год. Уговорена е цена в размер на 340 щатски
долара за метричен тон урея на перли и 380щ.д. за метричен тон за гранулирана
урея. Договорено е авансово плащане в размер на 432,000щатски долара до
25,04,2014год., а 100% следва да се извърши преди започване на разтоварване на стоката.
На
23,05,2014год. е сключен договор за продажба между Р.1 ЕООД, в качеството на продавач и А. ООД, в качеството на купувач за 2220тона
продукт-гранулиран карбамид и 2199,983тона продукт-прилинг карбамид при посочени в чл.1, ал.2 характеристики. Съгласно чл.3 от
договора страните се съгласяват, че към
момента на подписване на договора
купувачът е заплатил на продавача самостоятелно или чрез трети лица общо сума в размер на 1725408 лева. В деня на
подписване на договора купувача заплаща на
посочения от продавача доставчик
сумата от 592,012лева.
С
тристранно споразумение към договор
№Л-727/27,01,2009год. по описа на СБЗ-Б. АД, А. ООД е изразило съгласие за
плащане на дължимата от Р.1 ЕООД сума за
ползване на склад 12 в СБЗ-Б., за периода от 26,05,2014год. до 30,06,2014год.
Не е спорно, че сума в размер на 17314лв. е платена.
С
договор за особен залог от 20,05,2014год., Р.1 ЕООД, в качеството на
залогодател е учредило на Т.Банка Д АД в
качеството на заложен кредитор особен залог по смисъла на ЗОЗ за обезпечаване на вземанията на банката по отпуснатия на залогодателя кредит за сума
в размер на 5000000щатски долара по договор за кредит №1727,1213 от 15,01,2014год. Предмет на
особения залог е учредяването на стоки
представляващи 2000тона карбамид
на стойност 720000щатски долара съгласно фактура №S144-UR-05/14-1/25.04.2014год.
Вписването на залога е извършено на 21.05.2014год.
Видно от справката от регистъра на особените
залози заложния кредитор е вписал пристъпване към изпълнение на 01,08,2014год.
В
резултат предприетото от кредитора реализиране на заложното право на 07,08,2014год. с протокол за опис и предаване на движими
вещи по реда на особените залози на осн.чл.35
от ЗОЗ са предадени на заложния кредитор движими вещи по два протокола за опис
от 07,08,2014год.
От
удостоверение изх.№31659/21,07,2015год. на ЧСИ Д.Н.се установява, че е налично изп.д.№20148040400972, образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист от РС Б. по гр.д.№5941/2014год. със солидарни
длъжници Р.1 ЕООД и Т.Г.Б.и взискател Т.б.Д
АД. Същото е неотносимо по предмета на спора. Образувано е и изпълнително дело
№20148040400955, по което е извършен опис
на движими вещи находящи се склад 12-СБЗ –гр.Б. и в цех 620 на територията на Е. АД-Б..
По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, от което се установява, че от изследваните документи е отразено
получаване от „А.“ООД на 2175 –урея прилинг на стойност -
1072571.72лв.
и 1573-урея гранулирана на стойност 866065.81лв. или общо стойността на
получените количества стока е 1938637.53лв. Общо платените суми от „А.“ООД по
сметка на „Р.1“ ЕООД, в периода от 03,04,2014год. до 02,07,2014год. са в размер
на 2 321 145.68лв.
За освобождаването на получените от склад в СБЗ Б. количества стока са
издавани митнически декларации като
начислените митни сборове са в размер на
126011,44лв. и ДДС в размер на 412929,81лв., които съгласно заключението
в таблица 2 е посочено да са заплатени в периода от 28,05,2014год. до
02,07,2014год. Общо заплатените суми по договор за покупко-продажба за доставка на
карбамид са - 2 321 145.68лв., митни сборове 6.5% - 126 011.44 лв. и ДДС - 412
929.81 лв., наем склад в СБЗ Б. - 17 314.00 лв. или 2 877
400.49 лв.
Средна цена за количества над 24 тона, с платени мита
и такси, без ДДС, за урея прилинг е 558.33 лв. за тон, а за урея гранулиран
-650,00лв. за тон.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с
пр.кв.чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на
ищеца върху описаните движими вещи –минерални торове.
Исковата претенция за
ревандикация на вещите, съдът намира за процесуално допустима. С оглед
обстоятелството, че предмет на спора са родово определени вещи, с оглед
заявеното в исковата молба, че същите се намират в склад №12 в СБЗ Б., съдът
намира да се обосновава индивидуализация на веща. Изложените твърдения, че процесните вещи са предадени на ответника, в
качеството му на заложен кредитор от ЧСИ, съдът намира да сочат на правен
интерес от ревандикационната претенция. /Обстоятелството дали към датата
на исковата молба е извършено
разпореждане с вещите не променя доводите за наличие на правен интерес от
исковата претенция и по аргумент от т.3б на ТР №4/2014год. на ВКС/.
Релевантните факти
обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване на
валидно договорно правоотношение/покупко- продажба/ с транслативен ефект, въз
основа на което ищеца да е придобил вещно право на собственост върху процесните
вещи, упражняване на фактическа власт върху вещта от ответника. Доказателствената
тежест на осн.чл.154 от ГПК е за ищеца.
В тежест на ответника е
да установи релевираните възражения в отговора на исковата молба-привидност на
сключения договор за покупко-продажба с цел увреждане интересите на заложния
кредитор, годно правно основание за упражняване на фактическа власт върху веща.
Спорът между страните е
свързан с установяване правото на собственост на ищеца. С оглед събраните
доказателства, съдът приема да е налице валидно възникнало договорно
правоотношение по договор за Т.продажба на стоки от 23,05,2014год., по силата
на който Р.1 ЕООД, в качеството на продавач прехвърля на ищеца А. ООД, в
качеството на купувач движими вещи –минерални торове.
Съдът намира за
установено обстоятелството, че праводателя на ищеца Р.1 ЕООД се легитимира като
носител на вещно право на собственост върху предмета на продажбата видно от договор за
покупко-продажба сключен на 25,04,2014год. между А.Л. Обединено кралство-продавач и Р.1
ЕООД-купувач. Предмет на същия са 2000МТ урея перли и 2000МТ гранулирана урея
+/-10%. Договорената цена е 340щ.д. за метричен тон-урея перли и 380щ.д. за
метричен тон за гранулирана урея.
Стойността на договора е 1440000,00щ.долара. Авансово платената цена е в размер
на 432000щ.долара. Съгласно уговореното остатъкът от цената следва да бъде
изцяло заплатен преди да започне разтоварване на стоката на пристанище Б.. Не
се спори видно и от приложените три броя товарителници от 11,05,2014год., че
количеството стока е общо 4399,98тона, от които 529,928МТ гранулирана урея по
товарителница №1, 1670,072МТ –гранулирана урея по товарителница №2 и 2199,983
МТ урея на перли. Видно от кореспонденцията между Румбако ЕООД и продавача А.Л. Обединено кралство задължението по договор за
продажба от 25,04,2014год. към 23,05,2014год. възлиза на 413994,22щ.долара, за
което е издадена и фактура №S144-UR-05/14-4/23.05.2014год. С писмо от
23,05,2014год. Р.1 ЕООД е уведомил продавача, че по съглашение с А. ООД
дължимия остатък ще бъде заплатен от ищеца. Посоченото обстоятелство се
установи от заключението на ССчЕ. Ето защо купувачът е изправна страна по
сключения договор и придобил собствеността върху предмета на договора.
Сключения договор за покупко-продажба от
23,05,2014год. между Р. 1 ЕООД и А. ООД, съдът намира да сочи на валидно
възникнало договорно правоотношение, което съдържа всички елементи на договора
за продажба. Постигнато е съглашение между страните относно веща, договорена е
продажна цена общо в размер на 2277482,92лв./ 2220тона *543,76лв. и
2199,983тона *486,52лв./, от които видно от
договора 1725408лв. се счита заплатена-чл.3 от договора. Обстоятелството,
че ищецът е заплатил на Р.1 ЕООД общо цена за доставка на карбамид в размер на
2321145,68лв. се установява от заключението на ССЧЕ.
Тъй като предмет на
договора са родово определени вещи съдът намира, че на осн.чл.24, ал.2 от ЗЗД
собствеността върху същите е придобита от ищеца с предаването им в склад в
безмитна зона Б., от който момент и съгласно пълномощно 27,05,2014год. и
тристранно споразумение следва да се счита че вещите са индивидуализирани.
Възражението на
ответника за липса на достоверна дата на договор за продажба от 23,05,2014год.,
с който се легитимира ищецът, е обусловено с твърдението за симулативност. Съгласно чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД нищожни
са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат
воля да бъдат обвързани с правата и
задълженията на сделката която сключват. Когато волята
на страните е да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение,
поражда действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В процесния случай се твърди сключената сделка по
договор за покупко-продажба да е нищожна
като привидна, с цел да се осуети удовлетворяване на правата на кредитора Т.б.Д
АД, без да се сочи на прикрито съглашение, от което страните желаят да бъдат
обвързани. Т.е. релевираните доводи сочат на абсолютна симулация. С оглед разрешението дадено с Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о., съдът съобрази, че при
всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който
е написан, а привидността
се състои именно в това- страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин. В тази хипотеза съдът няма компетентност да
прогласи действителността на прикритото съглашение и доколкото в настоящия случай липсват доводи в
тази насока действителна уговорка между страните не подлежи на изследване. По делото от страна на ответника, чиято
съгласно чл.154 от ГПК е и доказателствената тежест не са ангажирани никакви
доказателства досежно привидността на договора за продажба, за това че
страните не са желаели сключването на
същия. Напротив от събраните писмени доказателства се установява, че същия е
сключен като в изпълнение на договора купувачът ищец е заплатил установените
със заключението суми. Уговорката, че сключения договор отменя всички
предхождащи не навежда на извод за симулация при формиране волята на страните. От
друга страна извършеното плащане на доставчика на праводателя на ищеца в размер на 592012лв. е именно на
23,05,2014год. Ето защо възражението за симулация съдът намира за
неоснователно. Постигнато е съглашение между страните за покупко-продажба,
договорена е цена, която е заплатена, а стоката е доставена и предадена на
купувача в свободна безмитна зона Б..
Съществено значение за установяване правата на
ищеца, с оглед безспорния факт, че е сключен договор за учредяване на залог по
ЗОЗ на 20,05,2014год. между Р.1 ЕООД и Т.б.Д АД, вписан на 21,05,2014год., е обстоятелството дали договорът е действителен.
Релевираното възражение на А. ООД за недействителност на договор за залог, тъй
като вещите върху които е учреден залог не могат да бъдат определени, съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл.4, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗОЗ предмет на
залога могат да бъдат съвкупности от стоки и родово определени вещи.
С оглед действителността на договора
за особен залог и конкуренцията между правата на заложния кредитор и
приобретателя на заложено имущество подлежи на преценка обстоятелството,
дали намира приложение нормата на чл.7
от ЗОЗ. Принципно заложното право се прекратява на всички общи
основания-прекратяване или погасяване на главното вземане, погиване на
заложеното имущество, съглашение между залогодателя и заложния кредитор,
придобиване на веща от трето лице при условията на чл.78 от ЗС като чл.7 от ЗОЗ
урежда специална хипотеза на погасяване на заложното право при разпореждане с
имуществото, когато трето
лице го придобие по сделка, извършена от залогодателя в
кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество,
които са несъвместими със заложното право. Разпореждането
със заложено имущество е ограничено от нормата на чл.8, ал.2, т.2 от ЗОЗ. Без
това съгласие, когато е необходимо извършеното разпореждане е недействително
поради нарушение на нормативна разпоредба и разпореждането би било непротивопоставимо
на заложния кредитор.
Определящо за приложението на чл.7
от ЗОЗ е обстоятелството дали процесната разпоредителна сделка по
покупко-продажба е включена в кръга на обикновената дейност на залогодателя. Това
е дейността, която практически се
извършва от търговеца, а дейност по занятие е тази дейност, която се
характеризира с траен характер с цел осигуряване на приходи. В процесния
случай, с оглед вписания предмет на дейност на търговеца в Търговски
регистър-„търговия, пакетиране и доставка на торове в страната и чужбина“,
както и с оглед писмените доказателства и данни за вписани обстоятелства в ЦРОЗ
може да се обоснове извод, че търговската продажба на торове извършена от
залогодателя е в кръга на обикновената му дейност. От своя страна вещните права
придобити с договор за продажба са несъвместими със заложното право, поради
което съдът приема да е налице хипотезата на чл.7 от ЗОЗ като заложното право
на кредитора е погасено, а ищецът се легитимира като собственик на описаните в
договора за продажба от 23,05,2014год. вещи. В конкретния случай не е
необходимо съгласие по чл.8, ал.2 ЗОЗ, тъй като разпореждането касае вещи попадащи
в кръга на обикновената дейност на залогодателя.
Не е спорно, а и ведно от
митническите декларации приложени към ИМ, в периода от 25,05,2014год. до
01,07,2014год. ищецът е освободил общо 3748тона карбамид, от които 2175тона
прилинг от общо 2199,983тона /по договор за продажба от 23,05,2014год./ и
1573тона от общо 2220тона –гранулиран карбамид. Т.е. неполучен е остатък от
24,983тона -прилинг и 647тона гранулиран
карбамид.
За основателност на претенцията за
предаване на вещите в тежест на ищеца е да установи, че същите са предадени на
ответника. От данните по делото е видно, че е инициирано изпълнително дело №20148040400955
по описа на ЧСИ Делян Николов, с район на действие БОС и по заявление на Т.б.Д
АД-взискател, въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение,
вписано на 01,08,2014год. срещу Р.1 ЕООД и Т.Г.Б.. С протокол
изх.№27765/07,08,2014год. за опис и предаване на движими вещи по реда на ЗОЗ, ЧСИ на основание чл.35, ал.1 от ЗОЗ е предал
на заложния кредитор движимо имущество предмет на особен залог, находящо се в
склад №12-карбамид гранулиран-около 400тона.
С протокол изх.№27969/07,08,2014год. на ответника е предадено движимо
имущество гранулиран сулфат -3650кг./ удостоверение изх.№31659/21,07,2015год.
на ЧСИ-стр.214./ Неоснователно е възражението за липса на тъждество между
вещите предмет на залога по фактура №14-1/25,04,2014год. и фактура
№14-4/23,05,2014, тъй като в последната вещите са описани по товарителници от
11,05,2014год., в които количествата съответстват на договореното по договор за
продажба от 25,04,2014год. за количество от 4000метрични тона +/-10%.
Съобразно изложеното настоящия
състав намира движимите вещи да са в държане на ответника. Твърдението заявено
в настоящото дело, че не се упражнява фактическа власт върху веща е
опровергано, а от друга страна от
ответника не се ангажираха доказателства за извършено впоследствие разпореждане
с движимите вещи след предаването им.
Ето защо исковата претенция съдът
намира за основателна.
С оглед основателността на главната
искова претенция не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск за присъждане на равностойност на
процесните вещи.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 22824,00лв., от които 14124,00лв.-д.т., 300,00лв.-в.л. и 8400,00лв. –адв.хонорар по фактура №91/14,09,2015год./ съдът не съобразява възнаграждение по ф.№86/04,12,2014год. на стойност 7200лв., тъй като по делото липсва договор за правна защита и съдействие и не е ясно основанието за извършеното плащане, както и по ф.№104/20,09,2016год. на стойност 8400лв., тъй като макар и да е посочено основание защита по настоящото дело, то липсват доказателства за извършеното плащане в брой или по банков път/.
Предвид изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А.“ООД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес *** срещу „Т.б.Д“АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес ***.
108 от ЗС, че „А.“ООД е собственик на следните движими вещи: 24,983 тона-
прилинг карбамид и на 627 тона -гранулиран
карамбид, намиращи се в склад №12 в свободна безмитна зона –Б.
АД, на основание договор за покупко-продажба
сключен на 23,05,2014год. Като
ОСЪЖДА „Т.б.Д“АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес *** на
основание предявения иск с пр. кв. чл. 108 от ЗС да предаде на „А.“ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес *** владението на
гореописаните движими вещи.
ОСЪЖДА „Т.б.Д“АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес *** да заплати на „А.“ООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес *** на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 22824,00лв. -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: