Решение по дело №278/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 110
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Стратимир Димитров
Дело: 20195600600278
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     110                               2.VIII.2019 год.                      гр.Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд,  Наказателна колегия, 

в публично заседание на двадесет и пети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                       

                                                                                           Председател :   СТРАТИМИР  ДИМИТРОВ

                                                 Съдебни заседатели :

                                                                                                   Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                                       КРАСИМИР ДИМИТРОВ

           

секретар Женя Григорова

прокурора  

като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внчхд дело  № 278 по описа за  2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда N21 от 6.IІІ.2019 год. по нчхд N1240/2018 год. РС- Хасково е признал подсъдимата В.Н.С. *** за виновна в това, че на 25.VІ.2018 год. в гр.******** причинила на М.К.Г. *** телесна повреда – контузия на главата, контузионен оток в лявата теменна област, леко мозъчно сътресение без данни за загуба на съзнанието и охлузвания по десния крак - разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на осн. чл.130 ал.1 вр. чл.78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като ѝ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. Уважил предявен от пострадалата граждански иск за обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди до размер на 600 лв., ведно със законните последици, като отхвърлил частично същия за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв. и поставил в тежест на подсъдимата разноските по делото, вкл. д.т. върху уважената част от иска.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимата - адв.В.Л. ***, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна поради нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Съдът следвало да приложи института на реторсията, тъй като били налице основания затова. Освен това поддържа, че съдът е следвало да обедини производствата по образуваните пред него две дела, настоящото и нчхд №1462/2018 год. на същия съд, по насрещна тъжба от подс.В.Н. против тъжителката М.Г., предявена въз основа на същите факти, и да ги разгледа в едно производство, а не паралелно. Като не сторил това, не изпълнил задължението си за разкриване на обективната истина и допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13 от НПК, тъй като идентични факти получили различна фактическа и равна оценка.  Позоваването от първоинстанционния съд на чл.74 ал.3 от НПК като пречка затова, било неправилно. Същата норма се отнасяла само за производства по наказателни дела от общ характер. Нямало пречка делата да се обединят при наличие на предпоставки по чл.41 ал.3 от НПК. Вместо това разкриването на обективната истина било компрометирано вследствие на разделното разглеждане на делата. По същество по делото се установило, че подс.Н. също била нападната от тъжителката Г. и двете понесли удари и наранявания, с което били осъществени предпоставките на закона за приложение на института на реторсията. Отправят се алтернативни искания - за отмяна на обжалваната осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при което насрещната тъжба да бъде приета и разгледана в същото производство, или за приложение на института на реторсията.

Против въззивната жалба в законния срок е постъпило възражение от повереника на тъжителката, по което се поддържа, че при разглеждане на делото районният съд е  спазил процесуалния закон. Голословно било оплакването, че само обединяване на производствата по двете тъжби би гарантирало разкриване на обективната истина. Съдът осигурил на страните пълноценна възможност да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си, макар и в паралелно проведени производства. Правилно било позоваването на разпоредбата на чл.74 ал.3 от НПК, като изразената от законодателя воля относно съдържанието на тази норма била ясна. Обръща се внимание, че оплакванията по въззивната жалба са изцяло от процесуален характер, като не се излагат такива по фактическата обстановка и съществото на спора. Процесуално недопустимо било да се постановява от въззивната инстанция връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за обединяване на производствата по двете жалби. Иска се да се потвърди присъдата.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивната жалбоподателка лично и нейният защитник поддържат жалбата по така подробно изложените оплаквания и отправените искания. Защитникът поддържа, че отделното разглеждане на двете дела било пречка по настоящото дела да се иска приложение на реторсия, но въпреки това отправя искане за такова. Добавя и искане в случай, че присъдата бъде потвърдена в наказателноосъдителната ѝ част, да се намали размера на уважения граждански иск.

Ответницата по въззивната жалба - тъжител в първоинстанционното производствои нейният  повереник му я оспорват и намират обжалваната присъда правилна, обоснована и законосъобразна.  Изразяват становище, че обективната истина по делото е била установена пълноценно и основания за пиложение на реторсия не са били установени. Отправят искане да бъде потвърдена. 

Пред въззивната жалба се представи ново доказателство – Амбулаторен лист №796/20.VI.2019 год. за лечение на тъжителката след травматичен процес вследствие на нанесени удари в главата.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с процесуална легитимация да обжалва, против подлежащ на възивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.

Принципно е редно приоритетно да се обсъдят оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, тъй като ако са основателни, обсъждането на спора по същество би могло да се окаже безпредметно. В случая обаче изтъкнатите оплаквания в тази насока изцяло са свързани с пълноценното и всестранно изясняване на фактическата обстановка, поради което настоящата инстанция следва да изложи съображенията си по този въпрос.

По фактическата обстановка:

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата живяла на ***** ***** със свид.Х. Г., който е *** на тъжителката. От това съжителство се родило дете – Х. Х. Г., род. на *.*.**** год. От м.декември с.г. двамата се разделили, при което детето останало при ***** свид.Х. Г., който го отглеждал с помощта на  **** ** – тъжителката.

В последвалия период и подсъдимата, и свид.Х. Г. са подавали, всеки от тях против другия, молби за защита от домашно насилие по ЗЗДН, които са били уважавани с влезли в сила съдебни решения, тази от подсъдимата –по реда на гр.д.№3184/2017 год. , а тази от свид.Г. – по гр.д.№142/2018 год., двете на РС – Хасково. Между тях било налице висящо съдебно дело за упражняване на родителските права върху детето –гр.д.№15/2018 год. също по описа на РС – Хасково. По отправено от подсъдимата искане за определяне на режим на привременни мерки по същото дело било насрочено с.з. за 28.VI.2018 год. За нуждите на това производство е било възложено изготвянето на социален доклад за нуждите на детето на отдел „********  **  ******“ при ************ *****“ – *******, с което е била ангажирана свид.Н. А.****** ******. Тя се занимавала със случая отпреди във връзка с взаимните оплаквания на родителите един от друг.

Свид.А. инициирала срещи на подсъдимата като **** с детето Х., за да получи последната възможност да го вижда. Били проведени вече две такива и тя уговорила трета – за 25.VI.м.г. от 16:00 до 17:00 часа в дома на свид.Г., за което той се съгласил.

На тази дата в 16:00 часа в изпълнение на уговореното подсъдимата отишла у дома на тъжителката и свид.Х. Г., придружена от своя приятелка свид.М. Е. Дошли и две ******* на *********, ********** ** *****“ – свидетелките Н. А., организатор на срещата, и С. Ч. Всички били допуснати в дома на тъжителката. Детето спяло, а когато се събудило, излезли на двора, тъй като времето било хубаво. Свид.Г. останал в жилището. Срещата протичала нормално, подсъдимата контактувала пълноценно с детето, държала го на ръце.

Около 17:00 часа свид.А, започнала да оформя протокол за край на срещата. Тогава подсъдимата заявила, че от днес нататък детето ще бъде при нея, тъй като вече има съдебно решение затова. Докато го държала на ръце, поискала телефон от приятелката си свид.М. Е., за да извика *******  *******, които да ѝ окажат съдействие да си тръгне с него. Успяла да телефонира на ******. Научавайки затова, свид.Г. излязъл на двора и казал на **** си – тъжителката да вземе детето. Един подир друг двамата се насочили към подсъдимата и задърпали детето от ръцете ѝ. Избухнала разправия. Подсъдимата заотстъпвала назад, докато опряла тяло в телената ограда на двора. Намесила свид.А., която заявила, че не може да има съдебно решение, което да не е известно на отдела и настоятелно помолила подсъдимата да предаде детето, а свид.Г. да го отведе. Подсъдимата предала детето на баща му, който отново влязъл с него в жилището. Свид.А. продължила да оформя протокола. През това време подсъдимата хванала с ръка тъжителката за косата и започнала силно да я дърпа и да я бута. Тъжителката загубила равновесие и паднала на земята. Продължавайки да я стиска с ръкса за косата, подсъдимата започнала да ѝ нанася удари с крак, попаднали в горната част на тялото и главата на тъжителката. Свидетелите А. и Ч. се намесили. С усилие успели да разтворят пръстите на подсъдимата, за да освободят косата на тъжителката от захвата на ръката ѝ, а след това я отстранили. С това конфликтът бил преустановен. Свид.Г. отново излязъл на двора и приканил подсъимата и свид.Е. да напуснат. Виждайки състоянието на ***** си, извикал медицинска помощ. Тъжителката имала ожулване по външната част на дясната подбедрица и коляното на десния си крак, вследствие на падането, подутина в лявата част на главата, оплакала се, че диша трудно.

Пристигнали и ********* ******, и екип на ****. Тъжителката била транспортирана от екипа на Спешна помощ за преглед и оказване на медицинска помощ, а  подсъдимата и свидетелките А., Ч. и Е. – отведени в *******  ******* да дадат обяснения.

След преглед на тъжителката било преценено същата да бъде настанена в отделението по Неврохирургия за наблюдение заради травмата на главата, откъдето била изписана след три дни – на 28.VI.2018 год. Същият ден била освидетелствана от съдебен лекар, който се запознал и с издадената Епикриза от отделението по Неврохирургия. Според издаденото съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/, констатирани са следните наранявания: контузия на главата – контузионен оток в лява теменна област, леко мозъчно сътресение, без данни за загуба на съзнание и охлузвания по десния крак. Същите телесни увреждания са описани и по заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което ги квалифицира като причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. При разпита си на съдебното следствие вещото лице утвърждава, че травмите по коляното са теренни и причинени при падане на терена, отокът в лява теменна област може да е резултат от дърпане на косата с ръка, а травмата на главата, която е водеща за определяне на разстройството на здравето като такова по чл.130 ал.1 от НК – в резултат от удари, нанесени както с ръка, така и с ритници.

На 27.VI.2018 год. и подсъдимата била прегледана от съдебен лекар, пред когото съобщила, че на 25.VI.с.г. тъжителката ѝ причинила наранявания с ръце. Видно от издаденото по този повод СМУ, констатирани са – драскотина на главата, драскотина и кръвонасядане по дясна лява предмишница, драскотина по дясна ръка и разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по дясна пета – разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Същата фактическа обстановка намира за несъмнено и безпротиворечиво установена и настоящата инстанция. Тя намира потвърждение в събраните на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства и не е резултат от превратно интерпретиране или изопачаване на доказателствата, а резултат на техния обективен анализ.

Заслужава да се изтъкне, че свидетелите Х. Г., като *** на тъжителката, и М. Е., като приятелка на подсъдимата, са такива с висока степен на заинтересованост. За сметка на това свидетелките Н. А. и С. Ч. са напълно странични на конфликта между страните и поради това незаинтересовани от изхода на делото, а са и ****** лица. Техните показания са най-подробни, детайлни, същевременно непротиворечиви.

Свид.А. е пропуснала началните действия на подсъдимата, тъй като е била ангажирана с оформянето на протокол за проведената среща. Но първото, което е възприела е, че тъжителката е паднала на земята, а подсъдимата я държи за косата. След това е видяла нанасянето на удари с ритници по тялото, които описва подробно. Красноречива е затова, че е коствало значителни усилия, да разтворят пръстите на подсъдимата и освободят косата на тъжителката. Всъщност двете със свид.Ч. са преустановили конфликта. Свид.Ч. пък е възприела всички действия на подсъдимата от самото начало до край, вкл. първоначалното хващане от подсъдимата на тъжителката за косата, бутането  и събарянето на земята, след което и нанасянето на удари с крак по тялото. На свой ред потвърждава, че трудно са освободили косата на тъжителката от ръката на подсъдимата.

В същото време и двете свидетелки не са възприели наранявания, причинени от тъжителката на подсъдимата при опитите ѝ да вземе детето от ръцете на последната. Нито една от двете свидетелки не утвърждава подсъдимата да е била опряна до телената ограда, нито да се е оплакала, че при това си е наранила петата. Едва в ******* кола тя провела телефонен разговор, при който споделила това на някого.

Свид.Г. през цялото времетраене на инцидента е бил в жилището и не е възприел лично нищо.

Показанията на свид.Е. сериозно контрастират  с тези на А. и Ч. и се оценяват поради това от настоящата инстанция като избирателни. Те са и повърхностни. Тя твърди, че тъжителката първа се нахвърлила върху подсъдимата и я блъснала в оградата, както и че първа хванала подсъдимата за косата. Признава обаче, че подсъдимата е съборила тъжителката на земята и ѝ нанесла удари. Относно нараняването на петата, не е възприела същото. Заявява, че самата подсъдима ѝ е споделила за получено такова, но в показанията ѝ не се съдържа описание на механизъм, по който то да е било причинено и по-конкретно, това да е било резултат от блъскане в оградата от тъжителката.

Правилно първоинстанционният съд е отчел, че и като описание, и като механизъм на причиняване, причинените телесни увреждания на тъжителката се потвърждават изцяло от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза.  

Ето защо въззивният съд стига до аналогични на първоинстанционния изводи по фактическата обстановка, като споделя напълно доводите, изложени в мотивите на обжалваната присъда.

Въз основа на същата не съставлява правна сложност правната квалификация на деянието на подс.С. – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което е била и призната за виновна, несъмнено извършено при пряк умисъл.

Същевременно доказателствената съвкупност не дава възможност за приложение института на реторсията и искане на защитата в тази насока правилно е оставено без уважение.  Съществено в тази насока е, че остава недоказано по делото разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по дясна пета на подсъдимата да са причинени от действия на тъжителката и то по време на разследвания инцидент, защото само това телесно увреждане е такова по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Както вече се изтъкна, показанията на нито един от свидетелите, вкл. на свид.Е. не установяват това. Доколкото теоретично е възможно останалите ѝ наранявания, тези по ръцете, да са били причинени при опитите на тъжителката да ѝ отнеме детето, същите са причинили само болка и страдание, което не е „също такава телесна повреда“ по смисъла на чл.130 ал.3 от НК, както правилно е оценил и районният съд.

Както красноречиво е видно от гореизложеното, фактическата обстановка по делото е била изяснена и установена съвсем пълноценно, детайлно, всестранно и обективно. Неоснователно е поради това оплакването по въззивната жалба за допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, вследствие на които съдът не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК.

В заключение идва ред да се обсъди най-същественото оплакване по жалбата – за отказа на съда да приеме за разглеждане в същия процес на предявена от подсъдимата насрещна тъжба. Без да се изпада в подробно обсъждане дали съществува пречка в нормата на чл.74 ал.3 от НПК затова, или пък чл.41 ал.1 от същия го допуска, следва да се изтъкне, че е право на съда е да прецени да уважи, или отхвърли подобно искане. Това той трябва да направи именно с оглед гарантиране на разкриването на обективната истина в процеса. В случая и без да е уважил искането, съдът е успял да стори това. Становището на настоящия съдебен състав е, че районният съд е допуснал само една грешка в действията си. Когато в срока за отговор на тъжбата е получил насрещна тъжба от подсъдимата против тъжителката, основаваща се на същите факти, и се е произнасял по искането за приемането ѝ, е следвало да се ограничи само до произнасяне дали приема, или отказва да приеме същата за разглеждане в същото производство, не и да постановява отделяне на материалите в отделно производство и с това да предрешава образуването на две отделни дела. Следвало е да предостави на преценката на подсъдимата по настоящото дело и нейния защитник дали желаят да  проведат линията си на защита като направят възражение за реторсия в настоящия процес, или като предявят самостоятелна тъжба против тъжителката М.Г.. Впрочем защитата е допринесла за обсъжданите процесуални усложнения, тъй като едновременно поддържа реторсия по настоящото дело, и предявява насрещна тъжба, с което създава предпоставки за опасност от противоречивото решаване на двете дела.

Така въз основа на гореизложеното настоящата инстанция намира, че при въззивното разглеждане на делото изрично наведените по жалбата доводи и оплаквания не се установиха като основателни и обосновани.

При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК- служебно и изцяло- въззивният съд не установи други пороци на атакувания съдебен акт.

Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита,че не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание  чл.338 във вр. чл.334 т.6 от НПК  съдът       

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 21 от 6.IІІ.2019 г. по нчхд N 1240/2018 год. на  РС- Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

 

               Председател:                                          Членове: