РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110138381 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1134 лв.,
представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ************ по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № ***************, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 27.07.2017 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 916.18 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.11.2017 г. до
04.02.2019 г.
Ищецът твърди, че на 27.07.2017 г., в /административен адрес/, срещу
бензиностанция „Шел“, водачът на МПС марка МПС“, с рег. №
************* предприема маневра престрояване от крайна дясна пътна
лента в крайна лява пътна лента, като не пропуска движещите се
междувременно по нея автомобили, вследствие на което е блъснат от попътно
движещото се МПС марка МПС, с рег. № *******, което се отклонява наляво
по посока на движението се удря в разделителната мантинела между двете
платна на булеварда. От удара МПС марка МПС“, с рег. № ************* се
връща в средната пътна лента и е блъснат от движещото се по нея МПС марка
МПС, с рег. № ********. Бил съставен констативен протокол за ПТП.
Поддържа, че към датата на произшествието МПС марка МПС, с рег. №
******* има валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, а МПС
марка МПС“, с рег. № ************* бил застрахован при ответника по
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от
ПТП вреди при ищеца била образувана щета № ************, като било
установено, че общата стойност на ремонта надхвърля 70 % от
действителната стойност на автомобила и е налице тотална щета. Било
определено застрахователно обезщетение в размер на 3360 лв., като на
собственика на автомобила на 21.11.2017г. била изплатена сумата от 3456 лв.,
включваща обезщетението и 96 лв. разходи за аварийно репатриране на
автомобила. Твърди, че на 04.12.2017г. на ответното дружество била връчена
покана за плащане на сумата от 3471 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Посочва, че след извършено едностранно прихващане на
вземанията до размера на по-малката сума ответното дружество изплатило на
ищеца сума в размер на 77,93 лв., като непогасена остава разликата от 324 лв.
Поддържа, че собственикът на МПС марка МПС, с рег. № ******* предявил
иск срещу Фирма за плащане на застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на увредения автомобил, като било образувано гр.д. №
17348/2017г. по описа на РС-Варна, 30 състав. Решението на РС-Варна било
обжалвано и с Решение на ОС-Варна по т.д. № 1658/2018г. Фирма било
осъдено да заплати на собственика на увредения автомобил сумата от 1134 лв.
Поддържа, че било образувано изпълнително дело № *********** и в полза
на МПС марка МПС, с рег. № ******* била заплатена сума в размер на
2940.07 лв., включваща главница в размер на 1134 лв., обезщетение за забава
в размер на 916.18 лв. за периода 13.11.2017 г.-04.02.2019 г., както и разноски.
Била отправена покана до ответното дружество да заплати горепосочената
сума, но плащане не последвало. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собственикът на МПС
марка МПС“, с рег. № ************* към датата на процесното ПТП имал
валидно сключена при него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената
връзка, ликвидационните разноски от 15 лв., както и обстоятелството, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Оспорва
размера на претенцията. Поддържа, че от стойността на обезщетението следва
да бъде приспадната стойността на запазените части в размер на 25 % от
общата стойност на автомобила. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411,
ал. 1 от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
2
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на
вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и
извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 27.07.2017г. е настъпило ПТП с посочения в исковата
молба механизъм, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по
застрахования по застраховка „Каско“ при ищеца МПС марка МПС, с рег. №
*******; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
МПС марка МПС“, с рег. № *************; извършеното от ищеца плащане
на застрахователно обезщетение за тотална щета на собственика на увредения
МПС марка МПС, с рег. № *******, а именно сумата от 3456 лв. по
образуваната щета № ************ и сумата от 2940.07 лв. в полза на
собственика на МПС марка МПС, с рег. № ******* по изпълнително дело №
*********** по описа на ЧСИ Л.С.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, констативен
протокол за ПТП, преводни нареждания, застрахователна преписка и др./,
както и извършеното от ответника частично плащане, което по същество
съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема
фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
3
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена,
се установява, че стойността за възстановяване на МПС марка МПС, с рег. №
*******, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 11030.84 лв., а
действителната стойност на процесния автомобил е 4905 лв. Съгласно вещото
лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС
надхвърля неговата действителна стойност и била налице тотална щета.
Съгласно заключението стойността на обезщетението за уврежданията на
МПС марка МПС, с рег. № *******, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазени части, в размер на 30 % /1472 лв./ е 3433
лв. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на
лек автомобил марка МПС, с рег. № *******, изчислена на база алтернативни
доставчици към датата на ПТП е 8362.50 лв. Съгласно заключението всички
основани агрегати, възли и детайли на лек автомобил марка МПС, с рег. №
*******, които не фигурират в съставения от ищеца опис на увредените
детайли по процесната щета следвал ода се приемат за запазени, като
стойността на запазените части по лек автомобил марка МПС, с рег. №
*******, представлявала 30 % от неговата действителна пазарна стойност -
1472 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че при предаване
на автомобила за скрап ще се получи сумата от 350 лв.
Настоящият състав с оглед приетото по делото заключение намира, че в
случая е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля неговата действителна
стойност към датата на настъпване на ПТП. При това положение при
определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на
застрахователното събитие /в този смисъл решение № 165 от 24.10.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО/. Неоснователни са твърденията на
ищеца, че не следвало да се приспада стойността на запазените части, а
единствено стойността на автомобила при предаването му за скрап. Целта на
приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Последните са т. нар.
„ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не
се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е
закрепен в специални императивни правни норми, а се извлича чрез
тълкуване на общите правила за отговорността на застрахователя и прилагане
на генералния принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съгласно заключението на САТЕ стойността на дължимото обезщетение при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер
4
на 3433 лв. По делото е безспорно, че на 27.02.2018 г. ответникът след
отправената регресна покана погасил чрез взаимни прихващания на ищеца
във връзка с процесното ПТП сумата от 3147 лв., поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати остатъка в размер на 286 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 1134 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е достигнала до
ответника, а това се установява и самата покана с поставянето на входящ
номер на ответника от 04.12.2017 г., съгласно направените отбелязвания на
писмото. Съгласно представените доказателства ответникът на 27.02.2018 г.
лв. е извършил частично плащане по процесната щета. С оглед на
гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за
забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.02.2019 г. възлиза на сумата в размер
на 80.65 лв., като в останалата си част до пълния претендиран размер от
916.18 лв. искът следва да се отхвърли, като искът следва да се отхвърли и за
периода от 13.11.2017 г. до 02.01.2018 г.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в
размер на сумата от 100 лв., заплатена държавна такса, 200 лв. депозит за
вещо лице по САТЕ, 20 депозит за призоваване на свидетел, както и 480 лв.
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 139.49
лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата 200 лв. депозит за вещо лице, както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определи с оглед
на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на спора на ответника
следва да се присъди сумата от 246.34 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
5
/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, по предявените
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 286 лв.,
представляваща незаплатен остатък по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ************ по застраховка „Каско на МПС“ по
застрахователна полица № ***************, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 27.07.2017 г. събитие /ПТП/, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 80.65 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2018 г. до
04.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 286
лв. до пълния претендиран размер от 1134лв., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху
главницата за сумата над уважения размер от 80.65 лв., до пълния
претендиран размер от 916.18 лв., както и за периода от 13.11.2017 г. до
02.01.2018 г.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 139.49 лв. - разноски в производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 246.34 лв. - разноски в
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6