ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 702
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Спасимир Сп. Здравчев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв, Г. С., като повереник на Р.М. Х.,
против Определение № 766 от 14.07.2022 г., постановено по ЧНД №
3309/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – IX н.с. с което е потвърдено
Постановление от 23.05.2022 г. на Районна прокуратура Пловдив за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 534/2021 г. по описа на
Първо РУП при ОД на МВР - Пловдив по прокурорска преписка № 5209/2021
г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.
(Видно от материалите по делото, в обжалваното определение е
допусната техническа грешка, като е изписано ДП № 54/2021 вместо ДП №
534/2021)
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е необосновано и
незаконосъобразно. Същото е бланкетно и липсват мотиви обосноваващи
диспозитива на съдебния акт. Излагат се съображения, че разследването не е
проведено пълно, всестранно и обективно, фактическата обстановка не е
изяснена напълно, а съдът безкритично е възприел мотивите за прекратяване
на наказателното производство. Оспорва се възприетото от съда становище
на прокурора относно негодност на депозираните от свидетеля Р. М. Х.
показания. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото
на прокурора с указания за продължаване на разследването.
1
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство № 534/2021 г. по описа на Първо РУП при
ОД на МВР - Пловдив е водено за това, че през 2020 г., в гр.П., е осъществена
закана за убийство спрямо Р. М. Х. и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са били разпитани свидетелите
Р. М. Х., Г. Т. Х., С. Ш. Х. и Д.И.И.. Била назначена и извършена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Р. М. Х.. От
заключението на експертизата е видно, че свидетелят Х. страда от хронично
психично заболяване - параноидна шизофрения, като не може да възприема и
възпроизвежда правилно фактите и обстоятелствата от значение за делото и
не може да дава достоверни обяснения/показания.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:
Законен повод за образуване на наказателно производство била
подадена жалба до РУП - Пловдив, написана от Г. Х. срещу Д. И. в която
описвала осъществено от последния противоправно поведение срещу Р. Х..
Жалбата е била подписана и от повереника на Х. - адв. С., който в
наказателното производство е встъпил като повереник на пострадалия Х..
Разказва се случка през 2020 г., разиграла се през месец декември в гр. К., в
която св. Д. И.заплашил с убийство св. Х., с думите „ако кажеш на някого
какво се случи, ще изчезнеш безследно“. В показанията си Х. описал именно
тези изразни средства, като споделил, че много се изплашил и за
преживяваното разказал на св. Х. В показанията на последната пък личало
изразено неприязното отношение към Д. И., който дори бива обвинен от нея,
че е извършил убийство на покойната й майка, наричана от пострадалия „леля
А.“. Свидетелката Х. говори с детайли за поведението на И. в деня на
погребението на майка й и за начина по който той се е държал и дори
позиционирал на самата траурна церемония. Думите на Х. не се потвърждават
и от тези на Х., защото тя разказва в показанията за съвсем различна
2
ситуация, случила се до църквата в гр. К., при която И. заплашил
пострадалия, че ще го утрепе.
Прокурорът отбелязва, че при преценката на доказателствените
източници, следва да се изключат показанията дадени от Х., поради
невъзможност същият правилно да възприема и възпроизвежда фактите,
защото страда от хронично психично заболяване - „параноидна шизофрения“.
В този смисъл преразказаните от Х. показания, явяващи се производно
доказателство, не могат да залегнат в основата на преценката дали е било
извършено твърдяното деяние от И. поради липсата на годни първични
източници на факти, каквито безспорно са показанията на Х.. Освен това,
майката на Х. - св. С. Х.а, сочи в показанията си, че синът й никога не е
споделял да е бил заплашван от Д. И. Показанията на последния са в същия
смисъл. Взето е предвид и обстоятелството, че влошените до крайност
отношения между Х. и И., са повод за разсъждения в насока, че за лично
отмъщение е бил използван човек с нездрава психика, който е описал
фактическа обстановка, без реално каквито и да е обективни данни,
подкрепящи казаното от него. Личало също така, че от момента на подаване
на жалбата до РУП - Пловдив, като негов (на Х.)„говорител“ се е ангажирала
самата Х. и адв. С., без да става ясно защо тази жалба не изхожда от
пострадалия или от майка му или други негови близки. Дори според св. Х.а
описаната случка е измислица на св. Х., заради стремежа на това семейство да
се кара с хората.
При така установеното от фактическа страна, представителят на
държавното обвинение е заключил, че не са налице наказателно съставомерни
деяния по чл.144, ал.3 от НК, като е намерил, че твърдяното за осъществено
от страна на И. въобще не е било извършено от последния. Прокурорът е на
мнение, че не са събрани категорични доказателства, сочещи не просто на
извършено противоправно деяние от И., а въобще да е било извършено такова
поведение. Анализът на доказателствената маса не говори в положителна
насока за осъществено деяние от страна на И. като този извод е направен в
резултат на внимателната оценка на доказателствата, в т.ч. гласните такива,
даващи да се разбере, че единственият източник на преки такива е негоден да
дава достоверни показания, поради това, че страда от психично заболяване.
Освен това св. Х. е описала случаи на закани, на които присъствали
единствено И. и Х., без да ангажира други обективни данни, подкрепящи
3
казаното. От своя страна Х. описва друг случай на отправяна закана, свидетел
на която била покойната А. М., за която се навеждат твърдения, че е била
убита от И.. Липсата на доказателства в този смисъл е обосновала извода, че
наведените доводи за извършени деяние от страна на И., насочено срещи
личността на Х., остават изцяло недоказани, поради което наказателното
производство следва да се прекрати, тъй като деянието не е извършено.
В атакуваното пред настоящата въззивна инстанция определение,
Районният съд споделя напълно становището на прокурора. Акцентира се
върху липсата на годни доказателства сочещи на съставомерно
противоправно поведение от страна на Д. И. към Х. или към друго лице. На
първо място се сочи, че видно от заключението на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, св. Х. не можа да възприема и възпроизвежда
правилно фактите и обстоятелствата от значение за делото и не може да дава
достоверни обяснения/показания, поради което и заявеното от последния не
може да бъде възприето без да е подкрепено от други доказателства, каквито
не са установени. От друга страна се изтъква липсата на преки възприятия на
случилото се от страна на св. Х., доколкото показанията на последната се
базират на разказаното й от Х., както и от общото негативно отношение към
Д. И. основано на дългогодишен междусъседски конфликт. Свидетелката е
категорична, че никога не е ставала свидетел на отправяне на заплаши от И.
към Х.. По делото не са установени други свидетели, които да са възприели
лично отправяне на такива заплахи. И не на последно място, майката на Р.Х. –
С.Х.а, също твърди, че синът й не е споменавал пред нея за отправени му
закани или заплахи, както и че заявеното от свидетелката Х. е измислица,
продиктувана от манталитета и желанието на последната да се кара със
съседите си..
Настоящия съдебен състав споделя напълно изводите и правните
съображения на първостепенният съд.
Районния съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които в по-
голямата си част са сходни с тези изложени пред въззивната инстанция, като е
дал аргументиран отговор защо не приема същите за основателни.
Предмет на съдебния контрол по чл.243, ал.5 от НПК е
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, т.е, дали разследването е проведено
4
обективно, всестранно и пълно, като са изследване на всички относими
обстоятелства.
Изводът, който се налага от анализът на събрания по досъдебното
производство доказателствен материал е, че заключението на прокурора за
липса на данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК е правилно
и законосъобразно.
Изложеното и пред Районния съд твърдение за незаконосъобразност
на постановлението за прекратяване, поради погрешно изложено от
прокурора основание за образуване на досъдебното производство е
неоснователно.
В действителност, без значение е по чий сигнал е образувано
досъдебното производство, доколкото законът не поставя ограничение пред
разследващите органи да образуват такова, дори когато не са сезирани с
жалба от пострадалото лице. Съгласно чл.208, ал.1 от НПК - Законен повод за
започване на разследване е съобщение до органите на досъдебното
производство за извършено престъпление. Разпоредбата на чл.211, ал.1 от
НПК гласи, че достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са
налице, когато може да се направи основателно предположение, че е
извършено престъпление. Такива данни се съдържат в жалбата от Г.Х., макар
и депозирана във връзка с друго дело и разследващите органи са изпълнили
законовото си задължение да изяснят тези обстоятелства.
Липсата на подадена от пострадалото лице или негов близък жалба
за извършено спрямо него престъпление, не е нито основен, нито единствен, а
един от аргументите на прокурор да приеме, че такова не е извършено. Този
извод се базира на съпоставянето на всички налични по делото доказателства
и само акцентира върху основателността на вътрешното му убеждение.
Неоснователно е и възражението, касаещо позоваването от
прокурора и от първостепенния съд на заключение на СППЕ, относно
способността на свидетеля Х. да възприема и възпроизвежда правилно
фактите и обстоятелствата от значение за делото.
Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза е
изготвена от психиатър и психолог с необходимите квалификация и
специални знания в съответната област и няма основание заключението им да
не бъде прието. Заключението на експертите е ясно и категорично и не се
5
налага извършването на повторна или допълнителна експертиза. С оглед
разпоредбата на чл.118, ал.3 от НПК, решението на прокурора показания на
този свидетел да бъдат изключени от доказателствената съвкупност е
правилно и законосъобразно.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изключването
на показанията на свидетеля Х. нарушава правото му да получи защита от
извършено срещу него престъпление. Досъдебното производство е водено
именно за извършено престъпление срещу Р.Х.. Но в наказателно-
процесуално отношение, пострадал и свидетел са субекти с различни
процесуални качества, от което произтичат и различните им права и
задължения. Невъзможността на дадено лице да дава годни свидетелски
показания не го лишава от правото му лично или чрез другиго да търси
защита от неправомерно поведение спрямо него. Това му право, обаче, по
никакъв начин не може да се отъждестви със способността му дава
достоверни показания и не задължава разследващите органи, както и съда, да
възприемат с доверие заявеното от лицето, без оглед на психическото и
психологическо му състояние.
Не може да се възприеме и твърдяната липса на обективна и
безпристрастна оценка на показанията на свидетелката С. Х., както и
наведените съмнения относно достоверността на заявеното от последната.
Обстоятелството, че свидетелката работи като асистент към Община Куклен
и един от хората, за които полага грижи е майката на Д.И. не може да се
приеме за заинтересованост или зависимост на свидетелката. В тази връзка
родството на свидетелката с „пострадалия“ Р.Х. – негова майка, в много по-
голяма степен дава основание да се приеме, че тя би изложила твърдения в
подкрепа на заявеното от него. От показанията на свидетелката Х.а е видно,
че синът й никога не се е оплаквал пред нея, че е бил заплашван от Д. И.
В заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че
разследването по ДП № 534/2021 г. по описа на Първо РУП Пловдив е
проведено пълно, всестранно и обективно. Изчерпани са всички
доказателствени източници, като изводите на прокурора за липса на
престъпление са правилни, аргументирани и законосъобразни.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението за
6
прекратяване на наказателното производство по ДП № 534/2021 г. по описа на
Първо РУП при ОД на МВР - Пловдив, като законосъобразно, правилно и
съответстващо на събраните по делото доказателства следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 766 от 14.07.2022 г.,
постановено по ЧНД № 3309/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – IX
наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7