Р
Е Ш Е
Н И Е №
16
гр.Самоков, 02.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ,втори състав ,в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
АНД № 69/2020 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе взе
предвид следното
„Г.Л.64” ЕООД,ЕИК:203760...-гр.Самоков,чрез управителя
Т.К.С.е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно
постановление № К-040... от 10.12.2019 год. на Директора на Регионална
дирекция-София към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита
на потребителите, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.198 от
Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ му е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9,ал.1 от ЗЗП, на основание
чл.222 от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
извършено нарушение на чл.127,ал.2 от ЗЗП.Поддържа се ,че жалбоподателят не е
извършил нарушенията ,да които е съставен АУАН и е издадено наказателното
постановление.Иска се изцяло да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
В съдебно заседание представляващият
дружеството –жалбаподател Г.Л.С.поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган–Директора
на Регионална дирекция- София към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите не се представлява.Изразява становище по
жалбата.
Съдът,като провери законосъобразността
на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното :
Видно от обжалваното наказателно постановление № К-040...
от 10.12.2019 год. на Директора на Регионална дирекция-София към Главна
Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, на
дружеството- жалбоподател Г.Л.64” ЕООД, ЕИК:203760...- гр.Самоков на основание
чл.198 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ му е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9,ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.222 от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за извършено нарушение на чл.127,ал.2 от ЗЗП, В обстоятелствената част на наказателното
постановление е констатирано,че при извършена проверка на 13.11.2019 год. в
обект –магазин „Бебе”, находящ се в гр.Самоков, ул. ”Търговска” №
48,стопанисван от „Г.Л.64” ЕООД, е установено ,че търговецът предлага за
продажба стоки без етикети с информация на български език,относно вносител
,производител ,вид на стоката ,съществени характеристики.При проверката е
установено ,че на стоките от внос ,които са около 1/3 от предлаганите за
продажба стоки не са поставени етикети с информация на български език,относно
вносител, производител ,вид на стоката ,съществени характеристики, състав.
Констатацията се отнася за дънки ,якета ,рокли ,елеци ,комплекти, суичери и
др.При проверката е констатирано ,че в проверявания обект търговецът не се поддържа
регистър на предявените пред него или пред упълномощените от него лица
рекламация .
Констатациите от проверката са отразени в Констативен
протокол № К-2654013 от 13.11.2019 год.Проверката е извършена в присъствието на
управителя на дружеството жалбоподател.
Наказателното постановление е издадено въз основа на
акт № К-040.../22.11.2019 год. за установяване на административно нарушение и
предхождащата го проверка, извършена на 13.11.2019 год. в обект- магазин,
находящ се в гр.Самоков на ул.”Търговска” № 48.Констатациите в акта са
идентични с отразените в наказателното постановление.Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и е връчен упълномощено от дружеството
жалбоподател лице –Г.Л.С.и подписан от него.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Илияна И.К.-актосъставител и М.В.П.,присъствала
при извършване на проверката и констатиране на нарушеният,показанията на които
потвърждават констатациите в АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Жалбата против наказателното постановление е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок. Въз
основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното
Наказателно постановление, съдът намира следното:
В хода на административно-наказателната процедура се
установи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на административно-наказаното лице.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН,
при постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.57-58 ЗАНН.Установи
се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган. АУАН
отговаря на изискванията на чл.42,т.3,
4 и 5 от ЗАНН.В
него са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като
направените фактически констатации съответстват на посочените като нарушени
разпоредби.Нарушенията са
индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се
изразяват нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и
срещу какво се защитава.
Против жалбоподателя е издадено НП в
рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.НП е издадено от
компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които
в административно-наказателното производство
жалбоподателят да не е могъл да се защитава.НП отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН
относно неговото съдържание.
След проверка на материалната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не
са налице основания за неговата отмяна .
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1 от
Закона за защита на потребителите –Търговецът е длъжен да предлага на
потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с
изключение на случаите ,когато информацията по ал.2 може да бъде предоставена
чрез използването на широко разпространени символи ,като пиктограми и други
знаци ,които са лесно разбираеми за потребителите или чрез използването на
наименования за произход на стоките ,които са общоизвестни.Съгласно ал.2 на
чл.9 от ЗЗП –Етикетът задължително съдържа информация за производителя и за
вносителя ,ако стоката е от внос,за вида на стоката ,за нейните съществени
характеристики ,срока на годност и условията за нейното съхраняване ,и ако е
необходимо, указания за употреба.Безспорно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи ,че нарушителят към момента на извършване на
проверката от контролните органи в обект-магазин находящ се в гр. Самоков на
ул.”Търговска” № 48, стопанисван от „Г.Л.64” ЕООД-гр.Самоков е предлагал за
продажба на потребителите стоки с етикети, които не са на български език и не
съдържат задължителна информация за производител и вносител,ако стоката е от внос
за вида на стоката ,за нейните съществени характеристики, която етикетът
задължително съдържа,с което е осъществил обективните и субективни признаци от
състава на нарушението по чл.9,ал.1 от ЗЗП.Установи се, че на стоките от внос
,които са около 1/3 от предлаганите за продажба стоки не са поставени етикети с
информация на български език относно
вносител , производител ,вид на стоката,съществени характеристики, състав. Наказващият
орган правилно е отнесъл фактите към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията и правилно е определил субекта на нарушението.Неизпълнението
на това задължение е наказуемо по чл.198 от ЗЗП.
Доказа се и второто нарушение по чл.127,ал.2 от ЗЗП.
Дружеството-жалбоподател
е санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите.Съгласно
чл.127,ал.1 от ЗЗП-Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да
приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.Ал.2 на същата разпоредба
гласи ,че -Лицата по ал.1 са длъжни да поддържат регистър на предявените
рекламации.Съгласно този текст, на търговеца е вменено задължение да поддържа
регистър за предявените рекламации, което практически означава, че такъв
регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на извършената
от контролните органи проверка.Безспорно е установено от писмените и гласни
доказателства по делото, че в момента на
проверката в обекта, както и по време на проверката по документи жалбоподателят
не е представил регистър за предявените рекламации.
При определяне на размера на наложените имуществени санкции по посочените по-горе
административни нарушения, а именно в размер на 300 лева за нарушението по чл.9,ал.1 от ЗЗП,
съдът счита, че административно - наказващият орган не се е съобразил в пълна
степен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 198 ЗЗП, която
разпоредба предвижда глоба в размер от 200 лева до 1000 лева/ чл.198 ЗЗП/.При
преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая - липсата на
данни за предишни нарушения на ЗЗП, съдът намира, че е налице баланс на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, поради което така предвиденото
наказание-глоба за жалбоподателя, следва да се определи в минимален размер, а
именно в размер на по 200 лева за нарушението по чл.9,ал.1 ЗЗП, в какъвто
смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени във връзка с чл.27 и сл. от ЗАНН размера на наложените наказания за извършените нарушения по чл.9,ал2 от
ЗЗП и чл.127,ал.2 от ЗЗП на жалбоподателя намира ,че не са налице основания за
изменение на обжалваното наказателно постановление в частта му,с която са
наложени имуществени санкции в размер на 300 лева и в размер на 500 лева ,тъй
като посочените размери са минимално предвидените в разпоредбата на чл.198 от
ЗЗП за нарушението по чл.9,ал.1 от ЗЗП и чл.222 от ЗЗП за нарушението по
чл.127,ал.2 от ЗЗП.
Съдът намира ,че случаят не е маловажен ,от гледна
точка на вида и характера на деянието и последиците от него.Така неприложима в
случаят е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените
разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94
от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на
наказателно постановление, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по
делото.В случая ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер ,определен от съда.Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда такова възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а именно - Наредбата за заплащането на правната помощ, в
чл.27е ,от която е предвидено за процесуално представителство по
административни дела адвокатското възнаграждение да е в размер от 80 до 120
лева.От цитираните разпоредби следва, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен в рамките, очертани от чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като това се прави по преценка на
съда и съобразно конкретната фактическа и правна сложност на конкретния казус.В
случая се касае за въззивно съдебно производство, приключило в две съдебни
заседания, в което процесуалният представител на наказващия орган е взел лично
участие във второто съдебно заседание, а казусът не се отличава със значителна
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи в минималния размер, предвиден от законодателя. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Регионална дирекция- София към Главна Дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на
80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-040... от
10.12.2019 год. на Директора на Регионална дирекция-София към Главна Дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството- жалбоподател Г.Л.64” ЕООД, ЕИК:203760...- гр.Самоков на основание
чл.198 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ му е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9,ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.222 от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за извършено нарушение на чл.127,ал.2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Г.Л.64” ЕООД, ЕИК:203760...- гр.Самоков да
заплати на Регионална дирекция- София към Главна Дирекция „Контрол на пазара”
при Комисията за защита на потребителите разноски по
делото в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- София област в 14- дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: